Определение по дело №3608/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 25
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Мария Райкинска
Дело: 20221000503608
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
гр. София, 05.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503608 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 27520/22.12.2022 г. по описа на САС,
депозирана от „Сиесайеф“ АД против определение от 03.10.2022 г. по гр.д. №
10349/2020 г. на СГС, I-26 състав, с което е изменено определение от 20.01.2021 г. по
същото дело в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в
размер на 5 123.24 лева с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото. На първо място се поддържа, че
обжалваното определение е недопустимо, тъй като молбата за изменение била
недопустима поради липса на списък по чл. 80 ГПК. Определението било недопустимо
и предвид това, че допълваният акт не подлежал на допълване по реда на чл. 250 ГПК,
по който ред подлежали на допълване само решенията. Намира искането за допълване
и за недоказано, тъй като от представения по делото договор за процесуално
представителство било уговорено общо адвокатско възнаграждение в размер на 9000
лева с ДДС и не било ясно колко от него се припада на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109
ЗС. На следващо място жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС,
според която при обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със
сбора от цената на отделните искове. В случая цената на трите предявени искове била
236 856 лева и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатското възнаграждение бил 6 267.12 лева без ДДС. За всеки от исковете по чл.
108 ЗС и чл. 109 ЗС пък минималният хонорар бил 2 089.04 лева или за двата иска
общо 4 178.08 лева без ДДС, а с ДДС – 5 013.70 лева. Тази сума следвало да бъде
намалена с ¼, тъй като ответникът изготвил само отговор на исковата молба без да се
явява в съдебно заседание. Или минималният размер на хонорара, дължим на
ответника бил 3 760.28 лева. Въз основа на изложеното моли обжалваното определение
обезсилена, а евентуално изменено, като на ответника бъде присъдено възнаграждение
в размер на 3 760.28 лева. Иска се присъждане на разноски за настоящото
производство.
Насрещната страна „Разпространение“ ЕООД е депозирало отговор на частната
жалба, в която излага доводи за нейната недопустимост и неоснователност.
1
Софийският апелативен съд, като разгледа делото, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Гр.д. № 10349/2020 г. на СГС, I-26 състав е било образувано по искова молба на
„Сиесайеф“ АД срещу „Разпространение“ ЕООД, като са предявени искове с правно
основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Направено е искане за присъждане на
направените разноски. Исковата молба е връчена на ответника и същият в срок е
депозирал отговор. Към исковата молба е представен договор за правна защита и
съдействие с адв. К. М., с която е уговорено, че за процесуално представителство по
гр.д. № 10349/2020 г. на СГС, I-26 състав на същата се дължи възнаграждение в размер
на общо 7500 лева без ДДС. Адв. М. е издала фактура на „Разпространение“ АД за
уговореното адвокатско възнаграждение, в която е начислен и ДДС в размер на 1 500
лева. Представено е и платежно нареждане, с което на 25.11.2020 г. сумата от 9000
лева е изплатена на адв. М..
С определение от 20.01.2021 година производството по исковете с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В
срока за обжалването му „Разпространение“ АД е направило искане за допълването му
в частта на разноските , като на ответника бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по двата иска, по които производство е прекратено в размер на
6 830.97 лева с ДДС, като същото е изчислено въз основа на цената на тези искове,
всеки по 77 208 лева.
В становището си по искането дружеството „Сиесайеф“ АД е възразило, че
искането е недопустимо, тъй като ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК.
На следващо място е посочил, че на ответника се дължат само 5 013.70 лева с ДДС
предвид това, че същият към момента е подал само отговор на исковата молба.
С определение от 17.02.2021 г., на основание чл. 250 ГПК СГС е допълнил
определението от 20.01.2020 г. в частта за разноските, като е осъдил „Сиесайеф“ АД да
заплати на „Разпространение“ АД разноски в размер на 6 830.97 лева с ДДС. Това
определение е обжалвано пред САС, където е образувано ч.гр.д. № 1519/2022 г., по
което е постановено определение от 07.07.2022 г., с което обжалваното определение е
обезсилено, тъй като е постановено по неподписана от процесуалния представител на
„Разпространение“ АД молба, като делото е върнато на СГС за даване указания на
молителя да подпише молбата си.
След указания на СГС молбата по чл. 248 ГПК е подписана, след което по нея е
постановено определение от 03.10.2022 г., с което на „Разпространение“ АД са
присъдени 5 123.24 лева с ДДС, при доводите от определението от 17.02.2021 г., но и
след приложение нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от
правна страна следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна, срещу
обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че искането по чл. 248, ал. 1
ГПК, направено от „Разпространение“ ЕООД е недопустимо, тъй като липсва списък
по чл. 80 ГПК. Искането е допустимо, тъй като е направено своевременно и от
легитимирана страна, като наличието на списък по чл.80 ГПК в случая е ирелевантно
за допустимостта, тъй като се касае до искане за допълване поради непроизнасяне от
съда по разноските, а не за изменение на определение в частта за разноските (така т. 8
от тълкувателно решение № 2/06.11.2013 г. по тълк.д. № 2/2012 г. на ОСГТК).
Разгледано по същество частната жалба е неоснователна, предвид следното:
2
При прекратяване на производството по делото на ответника се дължат разноски
чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая първоинстанционното производство е прекратено по два
от трите предявени искове, а именно тези с правно основание чл. 108 ЗС и 109 ЗС, като
висящо е останало производството по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Следователно, на ответника се дължат разноските, направени по прекратените искове.
Ответникът е доказал разноски само за адвокатско възнаграждение. Такова е уговорено
и платено общо за трите иска в размер на 7500 лева без ДДС или 9000 лева с ДДС.
Доколкото страните не са уговорили какъв е размера на адвокатското възнаграждение
по всеки иск поотделно, то следва да се приеме, че за трите искове същото е по равно,
или за всеки иск са платени по 3000 лева с ДДС. Настоящият съдебен състав не
възприема посоченото от ответника по молбата за допълване изчисление на разноските
по двата вещни искове, базирано на минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно Наредбата за минималния размер на адвокатското възнаграждение, тъй като
страните по договора за правна помощ и съдействие („Разпространение“ ЕООД и адв.
К. М.) очевидно не са ползвали същото като база за уговаряне на общото
възнаграждение от 9000 лева с ДДС (при цена на двата вещни искове от по 77 208 лева,
за всеки от тях минималното възнаграждение е в размер на 2846.24 лева без ДДС или
3415.49 лева с ДДС, а при цена на облигационния иск от 82 440 лева минималното
възнаграждение е 3 015.20 лева без ДДС или 3618.24 лева с ДДС, като сборът от
получените минимални възнаграждения с ДДС е 10 449.22 лева, а не уговорените 9000
лева). Или, за двата вещни искове разноските за адвокатско възнаграждение са по 3000
лева с ДДС или общо в размер на 6 000 лева с ДДС, който размер е по-нисък от
минималния, поради което не подлежи на намаляване поради прекомерност и следва да
бъде присъден изцяло. СГС е присъдил по-нисък размер и доколкото ответникът не е
обжалвал определението, настоящият съдебен състав не е овластен да увеличи
присъдения размер в съответствие със забраната за влошаване положението на
жалбоподателя по чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК.
Настоящият съдебен състав не възприема начина на определяне на разноските за
адвокатско възнаграждение, посочен от жалбоподателя, предвид следното: На първо
място, в случая разноските не следва да се определят по Наредбата за минималния
размер на адвокатското възнаграждение, доколкото не става дума за възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, а до възнаграждение, уговорено и заплатено
между ответника и упълномощения от него адвокат. Наредбата може да служи само
като отправна точка за преценка дали уговореното възнаграждение не е прекомерно, а
дори да се приеме за прекомерно, съдът не е задължен да намали уговореното
непременно до минималния размер по Наредбата. На следващо място, дори да се
прилага Наредбата, то направеното от жалбоподателя изчисление не съответства на
нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, според която адвокатското възнаграждение при
няколко обективно съединени искове се определя за всеки от тях поотделно, а не върху
сбора от материалния интерес по всички.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че на ответника се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 5 123.24 лева с ДДС. Поради достигане до
краен резултат, идентичен до резултата, достигнат пред първата инстанция,
обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 27520/22.12.2022 г. по описа
3
на САС, депозирана от „Сиесайеф“ АД против определение от 03.10.2022 г. по гр.д. №
10349/2020 г. на СГС, I-26 състав, с което е изменено определение от 20.01.2021 г. по
същото дело в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в
размер на 5 123.24 лева с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4