О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……………………………,
гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ІХ-ти касационен състав, в закрито
заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниела
Станева
Членове:1. Кремена Данаилова
2.
М.Иванова-Даскалова
като
разгледа докладваното от съдия М. Иванова – Даскалова частно КНАХД №1603 по
описа за 2020г. на Административен съд- Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК, вр. чл.144 от АПК,
вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на К.А.К. *** срещу Определение №453/11.03.2020г.
по НАХД №95/2020г. на РС-Варна, с което е допълнено Решение №171/31.01.2020г. като
е осъдена ответната страна ГД“АА“-ОО-Варна да му заплати сумата в размер на
300лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се твърди, че по НАХД №95/2020г. на РС-Варна е
поискано присъждане на 370лв., в който размер били направените от К. разноски за
адвокатско възнаграждение. Неправилно с Определение №453/11.03.2020г. ВРС
присъдил разноски в размер на 300лв., който бил в по-малък размер. Неправилно
ВРС определил размера като приложил чл.6 и чл.18, ал.1 и ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
определяне на размера. Случая попадал в приложното поле на чл.18, ал.2 от
Наредба №1/2004г., който препращал към правилата на чл.7, ал.2. По делото било
оспорено и отменено НП, с което била наложена глоба в размер на 2000лв., с
оглед на което минималното възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2
възлизало на 370лв. В този размер било заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение и се претендирали разноски, които неправилно ВРС не присъдил. Поради
това се моли Определение №453/11.03.2020г. по НАХД №95/2020г. на РС-Варна да
бъде отменено или изменено, като бъде осъдена ответната страна да заплати
направените от К. разноски по НАХД №95/2020г. на РС-Варна в размер на 370лв.
Ответникът ИА“АА“-РД„АА“-Варна не депозират становище по
частната жалба срещу Определение №453/11.03.2020г. по НАХД
№95/2020г. на РС-Варна.
Във връзка с произнасянето по частната жалба, настоящият състав
взе предвид следното:
За допълване или изменение на решението в частта относно
разноските в производствата по ЗАНН няма изрични разпоредби в него, нито в АПК,
към който препраща чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което приложими са разпоредбите
на ГПК, към който препраща чл.144 от АПК.
Съгласно чл.248 ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или
изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, а определението
за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То
може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
В случая не се спори между страните, че НАХД №95/2020г. на
РС-Варна е образувано по повод подадена жалба от К.А.К. срещу НП
№23-0000717/10.12.2019г. на Началник ОО ”АА” в ГД „АИ” -Варна, с което на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП и чл.53 от ЗАНН му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000лв.
В проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2020г. по НАХД
№95/2020г. на РС-Варна се е явил и е участвал адв.А.К. от АС-Варна като
процесуален представител на жалбоподателя К.. Той е приет за редовно
упълномощен от ВРС по делото и е взел участие в разглеждането му. В хода на
съдебното следствие представил списък на направените по делото разноски в
размер на 370лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в брой на
23.01.2020г. по договор за правна защита и съдействие №354244/23.01.2020г. от
кочан, разположен на гърба на пълномощното, прието по делото. В този размер
пълномощникът на жалбоподателя поискал да му бъдат присъдени направените по
делото разноски. От представителя на ответника, присъствал в съдебното
заседание на 29.01.2020г. не е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, видно от протокола
приложен по делото.
С Решение №171/31.01.2020г. по НАХД №95/2020г. на РС-Варна е
уважена жалбата на К.А.К. и е отменено НП №23-0000717/10.12.2019г. на Началник
ОО ”АА” в ГД „АИ”–Варна, без да има произнасяне по своевременно направеното
искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на
370лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение. В 14-дневния срок за обжалване
на Решението на ВРС, считано от 05.02.2020г. когато е получено съобщението за
изготвянето му от пълномощника на К. е депозирана на 07.02.2020г. в РС-Варна
молба с искане за постановяване на определение по искането за разноски, с което
да бъдат присъди направените от въззивника такива за адвокатско възнаграждение в
размер на 370лв. на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
С Определение №453/11.03.2020г. по НАХД №95/2020г. Районен съд-Варна
намерил искането за допустимо. Констатирал, че с Решение №171/31.01.2020г. по
НАХД №95/2020г. е отменил НП №23-0000717/10.12.2019г. на Началник на
00"АА" в ГД„АИ"-Варна, с което на К.А.К. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000лв. на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП, но е пропуснал да се произнесе по искането на процесуалния
представител на въззивника за присъждане на направените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 370лева. Освен това ВРС взел предвид
чл.6; чл.18 ал.1 ал.2 и ал.З от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и преценил, че следва да се присъдят разноски в
размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение. С
Определение №453/11.03.2020г. Районен съд-Варна на основание чл.306, ал.1, т.4
от НПК и на основание чл.143, ал.1 от АПК осъдил ГД „АА", ОО“АА“ да
заплати на К.А.К. с ЕГН ********** сумата от 300лв. за направените разноски за
възнаграждение на адвокат по НАХД №95/2020г. В определението е указана
възможността на страните да го оспорят с частна жалба в 7-дневен срок.
Съобщение за него е връчено редовно на 13.03.2020г. на К. чрез пълномощника му,
а на 14.05.2020г. – на Областен отдел „Автомобилна администрация“.
Срещу Определение №453/11.03.2020г. по НАХД №95/2020г. Районен
съд-Варна на 20.03.2020г. в Районен съд-Варна постъпила частна жалба от К.А.К.
чрез пълномощника му, по повод на която е образувано настоящото производство. Тъй
като частната жалба е депозирана на ел. поща на ВРС, в изпълнение на указания
на Адм. съд-Варна на 04.06.2020г. адв. Ангел Костадинов К. преподписал лично
частната жалба и в нарочна молба К. заявил, че потвърждава всички извършени до
момента процесуални действия от пълномощника си.
Определение №453/11.03.2020г. по НАХД №95/2020г. Районен
съд-Варна не е оспорено от ГД „АА", ОО“АА“. По повод връчения им препис от
частната жалба на К. на 14.05.2020г., респ. на 04.09.2020г. не са изразили
становище.
Частната жалба е допустима. Подадена е в 14-дневен срок, в който
подлежи на обжалване решението, което е допълненото в частта на разноските с Определение
№453/11.03.2020г. по НАХД №95/2020г. на РС-Варна. Депозирана е
от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес за К., тъй като с
определението са му присъдени 300лв. за разноски, които са по-малко от
претендираните 370лв. по делото.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Проверката за правилност и законосъобразност на Определение
№453/11.03.2020г. на ВРС настоящият състав извърши с оглед действащата към
датата на постановяването му редакция на приложимите норми на ЗАНН, АПК, ГПИ и Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019г.) в
сила по време на разглеждане на НАХД №95/2020г. на РС-Варна, в съдебните
производства по чл.63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, като съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94
от 2019г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. По аргумент от чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания акт, който в случая е НП №23-0000717/10.12.2019г., разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
В случая ответната страна по НАХД №95/2020г., в структурата на
която е органа издал отмененото НП е ИА “Автомобилна администрация“ - началника
на Обл. отдел „АА“-Варна, каквато регионална структура съгласно влязлото в сила
от 01.01.2020г. изменение на Устройствения
правилник на ИА„АА“ е Регионална дирекция „Автомобилна
администрация-Варна“-гр.Варна. Пълномощник на тази страна е участвал в съдебното
заседание на 29.01.2020г., когато представителя на К. е депозирал списъка на
разноските, с който поискал присъждане на 370лв. заплатени от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съгласно представения с пълномощното в същото
съдебно заседание договор за правна защита и съдействие №354244/23.01.2020г.
Пълномощникът на ответната страна след запознаване със списъка на
разноските не е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Такова възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и искане ВРС да присъди по-нисък размер на разноските за адвокат
не е направено от пълномощника на ответната страна нито в хода на съдебното
следствие, нито в хода по същество. Поради това и с оглед изхода на спора и
отмяна на НП, ВРС е следвало да уважи искането на пълномощника на жалбоподателя
и да присъди на К. сумата в размер на 370лв., която е претендираната и доказано
заплатена от него сума за адвокатско възнаграждение за производството по НАХД
№95/2020г. пред въззивната инстанция. Като е извършил служебна корекция и е
определил възнаграждение в по-малък размер от претендирания, при липсата на
такова искане от ответната страна, ВРС е приложил неправилно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед изложеното частната жалба е основателна и следва да бъде
уважена и Определение №453/11.03.2020г. с което е допълнено Решение
№171/31.01.2020г. по НАХД №95/2020г. като е осъдена ответната страна да заплати
на жалбоподателя сумата от 300лв. за разноски за адвокатско възнаграждение,
вместо претендираната сума от 370лв. следва да бъде отменено. На основание чл.235,
ал.1 от АПК, предвид отмяната на обжалваното определение, настоящият съдебен
състав следва сам да реши въпроса по частната жалба и да допълни Решение
№171/31.01.2020г. по НАХД №95/2020г. на РС-Варна като осъди ответната страна по
делото ГД“АИ-Областен отдел -Варна да заплати на жалбоподателя К.А.К. сумата в
размер на 370лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред РС-Варна.
Водим от това и на основание чл.235, ал.1 от АПК във вр. с
чл.244 ал.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.143, ал.1
от АПК и чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №453/11.03.2020г. по НАХД №95/2020г. на
РС-Варна, като вместо него допълва Решение №171/31.01.2020г. по НАХД №95/2020г.
в частта за разноските като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИА“Автомобилна администрация“-София да заплати на К.А.К. ***
с ЕГН ********** сумата в размер на 370лв./триста и седемдесет лева/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред РС-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.