Р Е Ш Е Н И Е
№ 222
гр. Пловдив, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 2402 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Й.М.Р., ЕГН ********** с адрес ***, против Решение
№ 223/29.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. №
С230016-022-0056898/10.08.2023 г., издадено от Б.М– главен публичен изпълнител
в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт
и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените по делото разноски.
Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото възражение.
Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП - Пловдив чрез процесуален
представител намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното
отхвърляне, като подробни съображения са изложени в нарочно писмено становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските.
Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
От събраните по делото доказателства се установява, че в ТД на НАП –
Пловдив е образувано срещу Й.М.Р. изпълнително дело № *********/2017 г. за
събиране на публични вземания в общ размер на 2 718,64 лв., от които
главница 1 300,21 лв. и лихви – 1 418,43 лв., произтичащи от подадени
от лицето ГДД по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2006 г., 2008 г. и 2009 г. и
декларации обр. 6 (задължения за ДОО, ЗО и УПФ) за периоди 2007 г., 2008 г.,
2009 г. и 2011 г., за което на лицето е изпратено Съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С170016-048-0089412/17.05.2017
г., което се е върнало като непотърсено (л. 21-23).
С Разпореждане за присъединяване изх. № С180016-105-0334640/29.10.2018 г. е
допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за
вземания по ГДД по ЗДДФЛ, подадени от Р., за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г.
в общ размер на 116,45 лв., от които главница 107,00 лв. и лихви – 9,45 лв.,
като общият размер на публичните задължения по изпълнителното дело е установен,
както следва: главница 1 407,21 лв. и лихви 1 616,24 лв. към дата
29.10.2018 г. Съобщението, с което това разпореждане е изпратено за връчване на
лицето, също се е върнало като непотърсено (л. 24-25).
Във връзка с извършена проверка, е констатирано, че за част от вземанията
(в общ размер на 251,47 лв.) е изтекъл 10-годишният давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се изплатят,
поради което и с Разпореждане изх. № С200016-035-0179208/10.01.2020 г. частично
е прекратено производството по изпълнително дело № *********/2017 г. Това
разпореждане е връчено лично на Р. на 17.03.2020 г. (л. 32-33).
Последвало е издаването на Разпореждане за присъединяване изх. №
С200016-105-0174111/18.05.2020 г., с което е допуснато присъединяване на
публичен взискател в изпълнителното производство за задължения по подадени от Р.
ГДД по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 133,74 лв.,
от които главница 127,00 лв. и лихви – 6,74 лв., като общият размер на
публичните задължения по изпълнителното дело е установен, както следва:
главница 1 507,80 лв. и лихви 1 501,74 лв. към дата 18.05.2020 г. Съобщението,
с което това разпореждане е изпратено за връчване на лицето, се е върнало като
непотърсено (л. 26-27).
С Разпореждане за присъединяване изх. № С210016-105-0433691/21.12.2021 г. е
допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за
задължения по ЗМДТ в общ размер на 2 818,37 лв., от които главница –
2 179,04 лв. и лихви – 639,33 лв., като общият размер на публичните
задължения по изпълнителното дело е установен, както следва: главница
2 521,40 лв. и лихви – 821,34 лв. към дата 21.12.2021 г. И съобщението, с
което това разпореждане е изпратено за връчване на лицето, се е върнало като
непотърсено (л. 28-31).
И най-сетне, издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С230016-022-0056898/10.08.2023 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и
суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи
суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в:
ТБ/доставчик на платежни услуги ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА в размер на
2 468,32 лв. и ТБ/доставчик на платежни услуги ТИ БИ АЙ Банк ЕАД в размер
на 2 468,32 лв. Мотивирано е, че ще се затрудни събирането на установеното
и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2017 г. по описа
на ТД на НАП – Пловдив в размер на 2 468,32 лв. в това число лихва 728,97
лв., главница 1 739,35 лв., а като правно основание са посочени
разпоредбите на чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1 –
3 от ДОПК. Постановлението е връчено лично на жалбоподателката на 14.08.2023 г.
(л. 19-20).
Недоволна от така издаденото постановление, Р. го е оспорила в срок пред
Директора на ТД на НАП – Пловдив, който се е произнесъл с Решение №
223/29.08.2023 г., с което е потвърдил наложените обезпечителни мерки.
За да стори това, органът е приел, че обжалваното постановление е издадено
при съществуване на обезпечителна нужда и е правилна констатацията на публичния
изпълнител, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично
вземане. Мотивирано е, че наложената обезпечителна мярка цели единствено да
гарантира събирането на публичните задължения, като при издаване на
постановлението е спазен и принципът на съразмерност на обезпечението,
установен в разпоредбата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, тъй като наложеният запор е
до размера на установеното публично задължение. Публичният изпълнител е
преценил, че поради по-високата ликвидност на паричните средства, налагането на
запор върху наличните и постъпващи суми в банковата сметка на длъжника, е
подходяща обезпечителна мярка, тъй като чрез същата най-ефективно може да се
удовлетвори взискателят. На основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК, въз основа на
издаденото ПНОМ, се посочва, че публичният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до „ТИ БИ АЙ БАНК“ с изх. № С230016-003-0048044/10.08.2023 г., като от
банката все още не е получен отговор, съответно запорно съобщение е изпратено и
до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ в качеството й на трето задължено лице с изх. №
С230016-003-0048043/10.08.2023 г., получено от последната на 11.08.2023 г. В
отговор от „ОББ“ АД е постъпило писмо с изх. № 001-32774/11.08.2023 г., в което
банката заявява, че признава вземането, върху което се налага запор за
наличности по посочената сметка, която длъжникът поддържа при банката. В
писмото няма данни относно това дали лицето получава заплатата си по банкова
сметка ***, какъв е размерът на заплатата, видът на банковата сметка, притежава
ли лицето суми на депозит, вложени вещи в трезори. Същевременно в запорното
съобщение до банката изрично е указано да не се запорират суми, които
представляват несеквестируемо имущество съгласно чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК, както и суми, посочени в чл. 213, ал. 2 от ДОПК, когато титуляр е лицето,
като изчерпателно са цитирани и съответните нормативни разпоредби. Изрично е
указано, че при изплащане на сумите, банката е длъжна да се убеди по безспорен
начин за посочените обстоятелства. Следователно, прието е, че при налагане на
обезпечителната мярка, публичният изпълнител е предприел всички необходими
мерки да обезпечи и съхрани правата на жалбоподателя, регламентирани в чл. 213
и чл. 198, ал. 3 от ДОПК. Посочено е, че следва да се има предвид, че запорът не
е наложен върху заплата, а върху банкова сметка ***, които могат да бъдат
предоставени на отговорно пазене, депозирани или оставени за управление в
конкретната банка. В конкретния случай публичният изпълнител не е наложил запор
върху заплатата на длъжника, а единствено е запорирал негова банкова сметка, ***
постъпват и други суми, извън получаваната от жалбоподателя заплата. Банката, в
качеството на трето задължено лице, което разполага с пълна информация относно
банковите сметки на лицето, видът и размерът на паричните постъпления в тях,
както и относно техния произход, е длъжна да следи за наличие на
несеквестируемо вземане и да предприеме необходимите мерки, като надлежно
информира публичния изпълнител за наличие на такива обстоятелства и не допуска
превеждане на средства, които са само и единствено вследствие превод на работна
заплата от страна на работодател в размера, регламентиран от законодателя. За
паричните суми, които са над размера по чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК или
са с произход, различен от посочения в хипотезите на чл. 213, ал. 2 от ДОПК, е
мотивирано, че не съществува ограничение за налагане на запор от страна на
публичния изпълнител и върху същите суми може да се насочва и принудително
изпълнение. Посочено е също така, че за жалбоподателя съществува възможността
да поиска замяна на наложените обезпечителни мерки с други подходящи мерки по
реда на чл. 199 от ДОПК, както и да представи пари, държавни ценни книжа или
безусловна и неотменяема банкова гаранция, при което дори без съгласието на
публичния взискател може да замени наложените обезпечителни мерки. Относно
възражението за изтекла давност е отразено, че до момента на налагане на
обезпечителната мярка от лицето няма депозирано искане за прилагане на
погасителната давност, а давността не се прилага служебно, с изключение на
давността по чл. 171, ал. 2 от ДОПК и тъй като за първи път в жалбата е
направено възражение за изтекла в полза на жалбоподателката погасителна давност
относно публичните вземания, обезпечени с процесното постановление, компетентен
да се произнесе е съответният публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. Констатирано
е в тази връзка, че публичният изпълнител се е произнесъл с Разпореждане изх. №
С230016-137-0006353/23.08.2023 г., който акт подлежи на самостоятелно обжалване
пред Директора на ТД на НАП – Пловдив. Във връзка с направеното от
жалбоподателката искане да бъде уведомена писмено за всички налични публични
задължения, е указана възможността да се снабди с тази информация по няколко
способа: като посети лично ТД на НАП – Пловдив и извърши необходимите за целта
справки; като депозира изрична молба за справка за всички изискуеми публични
задължения; като си заяви в офис на НАП издаване на ПИК или като получи всички
неполучени от лицето книжа, издадени от публичен изпълнител.
В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателката са
представени и приети по делото 16 бр. разписки за внесени задължения за МДТ (л.
51 и сл.).
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
В случая административното производство по постановяване на спорното
решение е осъществено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК от материално
компетентен орган и е завършило с издаването на оспорения в настоящото
производство акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Впрочем
спор по тези обстоятелства не се формира между страните.
Спорът по делото е правен, като противоположните становища, поддържани от
страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния
и процесуалния закони.
На първо място, съдът намира, че обсъжданото постановление е издадено без в
същото да са изложени каквито и да било фактически основания. Липсата на
фактически основания за издаване на ПНОМ е съществено нарушение на
процесуалните норми, допуснато от публичния изпълнител, което само по себе си е
самостоятелно основание да се приеме, че същото е незаконосъобразно. Мотивите,
въз основа на които е издадено процесното ПНОМ се свеждат единствено до извода,
че: „… ще се затрудни събирането на
установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2017
г. по описа на същата дирекция (ТД на НАП - Пловдив) в размер на 2468,32 лв., в
това число лихва 728,97 лв., главница 1739,35 лв.“. Налице е пълна неяснота
относно това как е формиран този размер, въз основа на кои изпълнителни
основания, какъв е видът на обезпечаваните публични вземания. Достатъчно в тази
връзка е да се посочи, че с последно издаденото Разпореждане за присъединяване
изх. № С210016-105-0433691/21.12.2021 г. е установен общ размер на публичните
задължения по изпълнителното дело, както следва: главница 2 521,40 лв. и лихви
– 821,34 лв. към дата 21.12.2021 г., същевременно в цитираните по-горе мотиви
на ПНОМ се говори за изискуемо публично вземане в размер на 2 468,32 лв., в
това число лихва 728,97 лв. и главница 1 739,35 лв., или, налице е разлика
между установените публични вземания и обезпечените такива.
Принципното правило на чл. 195, ал. 1 от ДОПК е, че подлежат на обезпечение
установените и изискуеми публични вземания. Актовете, които установяват
вземанията и представляват изпълнително основание, са изчерпателно изброени в
чл. 209 от ДОПК. Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с
постановление за обезпечение (чл. 200 от ДОПК), което е индивидуален
административен акт, засягащ правната сфера на длъжника, съответно подлежи на
обжалване. Следователно обезпечението не може да се налага за бъдещи
(неустановени) и все още неизискуеми вземания или пък за вече платени публични
задължения. Поради това, сред задължителните реквизити на постановлението на
публичния изпълнител за налагане на обезпечение, с оглед идентифициране на
установеното и изискуемо публично вземане, за което се налага обезпечение са:
фактическите и правните основания за издаването му; наименованието,
идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно
седалището и адреса на управление на длъжника; размера на публичното задължение
и лихвите (чл. 196, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ДОПК). В конкретния случая,
каза се, самото постановление е издадено при липса на фактическите основания –
чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК.
За да се спазят цитираните изисквания на закона, вкл. и в аспекта на
проверката му от горестоящия административен орган, а и от съда, е задължително
конкретно посочване на актовете, установяващи всяко едно от публичните
вземания, вкл. и индивидуализация на последните по конкретен вид и размер, за
да се прецени доколко въпросните актове съставляват годно изпълнително
основание, респ. доколко установените с тях публични задължения са налични и
изискуеми към датата на постановяване на обезпечителните мерки. В този смисъл в
настоящото производство безспорно подлежи на установяване фактът на наличието
на установени по надлежния ред и подлежащи на принудително събиране публични
вземания и то в конкретно визирания размер - все факти, които следва да намерят
отражение и в мотивите на административния акт, съобразно изискването на чл.
196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, като доказателствената тежест
във всички случаи е на административния орган. Липсата на мотиви в посочения
смисъл препятства защитата на страната в административното производство и е
пречка за осъществяването на съдебен контрол, включително във връзка с
преценката за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК
(съдът не е в състояние да провери дали наложената обезпечителна мярка е
необходима и пропорционална). Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от
представените и приети като доказателства в хода на настоящото съдебно
производство приходни квитанции, се установява, че жалбоподателката е
извършвала плащания за погасяване на задължения за МДТ, които, именно с оглед
липсата на конкретно посочени в ПНОМ изпълнителни титули и размер на публичните
задължения по всеки един от тях, препятства извършването на преценка по смисъла
на чл. 6 от АПК.
Все в тази насока е необходимо да се посочи, че по правното си естество
обезпечаването на публични вземания, уредено в чл. 195 и сл. от ДОПК, означава
предприемане на конкретни процесуални действия от страна на приходната
администрация, чиято цел е да се гарантира събирането на едно установено по
основание и размер, и изискуемо публично вземане. От това от една страна
следва, че основателността на тези процесуални действия пряко зависят от
наличието на годно изпълнително основание (изчерпателно изброени в чл. 209, ал.
2 от ДОПК). В този смисъл може да се каже, че обезпечителната защита е
привременна и тя важи докато е налице валидно изпълнително основание.
Налагането на обезпечителни мерки пряко засяга правната сфера на задължените
лица и то в голяма част от случаите въз основа не на окончателно установено по
основание и размер вземане (с оглед допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на ревизионните актове преди влизането им в сила).
Поради тази причина, законодателят е предвидил определени предпоставки и
критерии във връзка с приложението на обсъждания институт. Една от тях е пряко
приложение на принципа на съразмерност и е закрепена в нормата на чл. 195, ал.
7 от ДОПК, която императивно предписва, че обезпеченията трябва да съответстват
на вземанията на държавата или общините.
За пълнота е необходимо да бъде съобразено още и че органите по приходите и
публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица в производствата по този кодекс, а административните актове
следва да бъдат основавани на действителните факти от значение за случая (чл. 3
от ДОПК).
На следващо място според чл. 6, ал. 2 – 5 от АПК, приложим в настоящото
производство по препращане от § 2 от ДР на ДОПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Органът е длъжен от две или
повече законосъобразни възможности при спазване на изброените правила да избере
тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата и обществото, като всички административни органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими
с преследваната цел.
Не е спорно между страните, че с жалбата си срещу процесния ПНОМ, с която е
сезиран Директорът на ТД на НАП – Пловдив, Р. е направила възражение за изтекла
погасителна давност относно публичните вземания, за обезпечаването на които е
наложена процесната обезпечителна мярка. Действително, погасителната давност не
се прилага служебно. Нейните правни последици настъпват, ако задълженото лице
изяви воля да се позове на нея, което се прави чрез възражение, а такова
възражение може да се направи винаги (включително може да бъде направено за
пръв път пред съда), когато носителят на субективното право, за което е изтекла
давността, иска да получи по него изпълнение. Ето защо, горестоящият в
йерархията административен орган е бил длъжен да отчете тези обстоятелства и да
се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност, още повече, че
част от процесните публични вземания, безспорно са били погасени по давност,
като се има предвид и фактът, че съставеното Съобщение за доброволно изпълнение
на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С170016-048-0089412/17.05.2017 г., адресирано
до жалбоподателката, няма данни да е било надлежно връчено по някой от
способите на ДОПК, то предвиденият от законодателя 7-дневен срок за
доброволно изпълнение, не е започнал да тече. Това обстоятелство не прави въпросните
задължения неизискуеми, същите са дължими и давността за тях тече, съгласно
правилата на чл. 171 от ДОПК. Целта на разпоредбата, изискваща връчване на това
съобщение, е да се уведоми длъжникът за образуваното срещу него изпълнително
дело. В тази връзка следва да бъде съобразено, че единствено Разпореждане изх.
№ С200016-035-0179208/10.01.2020 г., с което частично е прекратено
производството по изпълнително дело № *********/2017 г., е връчено лично на Р.
на 17.03.2020 г., но същото не може да се приеме за съобщение за доброволно
изпълнение, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 221 от ДОПК.
Казано по друг начин, от събраните по делото доказателства, не може да бъде
установено по безспорен начин образуването на производство срещу
жалбоподателката за принудително събиране на въпросните вземания , в т.ч. на
коя дата е сторено това, респ. от коя дата е започнала да тече погасителната
давност, кога и дали е прекъсвана и/или спирана и съответно изтекла.
Ето защо, като не е отменил процесното ПНОМ, а е потвърдил същото,
ответният административен орган е постановил оспореното решение в противоречие
както на материалния, така и на процесуалния закон. То ще следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени,
сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена
държавна такса.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 223/29.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и
потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С230016-022-0056898/10.08.2023 г., издадено от Б.М– главен публичен изпълнител
в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 52 да заплати на Й.М.Р., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 10 (десет)
лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: