Р Е Ш Е Н И Е
№ 765
гр.Пловдив, 17.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на дванадесети април, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 515 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 344130-F376821 от 28.05.2018г. издадено от М.М.П.-С.на длъжност Зам.директор при ТД на НАП Пловдив
с което на „АТЕНА ТРЕЙД” ООД, БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Мизия” № 8,
представлявано от А.Х.К. със сл.номер на НАП *********, на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева за
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се оспорва издаденото НП
поради неговата незаконосъобразност. Излагат се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на атакуваното НП. С жалбата се прави
искане за отмяна на издаденото НП като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, изпраща представител адв.Н.Ш.който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление като да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител юриск.В.З.
която оспорва жалбата и изразява становище, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
При извършена оперативна проверка от служители
на ТД на НАП Пловдив на 08.03.2018г. в 11 часа на обект – заведение за бързо
хранене находящ се в гр.Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 56, стопанисван от
дружеството – жалбоподател е било
установено, че дружеството в качеството му на лице по чл.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на Министерство на финансите не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Била е извършена контролна покупка на 1 бр. гирос на стойност 3,50 лева, 1 порция свински гирос на стойност 7,00 лева и 1 питка на стойност 0,50
лева, на обща стойност 11,00 лева платени в брой на лицето А.Х.К. от проверяващия екип. Преди
легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо
в обекта ФУ”DATECS DP-25 T KL” с ИН на ФУ DT507751
и ФП 02507751 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията
на Наредба № Н-18/13.12.2006г. След започване на
проверката е издаден дневен отчет без нулиране от ФУ с № 0000895/08.03.2018г. на
който номер е следвало да отговаря фискален бон за извършеното плащане от проверяващите.
За резултатите от проверката
служителите на НАП съставили Протокол за
извършена проверка № 0299332/08.03.2018 г., а след него акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в
качеството на свидетел актосъставител М.К.Г., протокол за
извършена проверка от 08.03.2018 г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката от 08.03.2018г., дневен отчет без нулиране
от фискалното устройство в обекта, Заповед № ЗЦУ- ОПР -17/17.05.2018 г.
В хода на съдебното следствие беше разпитана в
качеството на свидетел М.К.Г.. Същата заяви, че в деня на проверката е посетила
обект – заведение за бързо хранене стопанисван от дружеството. Направена била
контролна покупка. След заплащането, не е бил издаден фискален бон.. След като
се легитимирали, било поискано да им
бъде издаден междинен отчет без нулиране от фискалното устройство.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи.
Жалбата е
подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да се
произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/ съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос
за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и
резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а
съгласно чл.16 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят)
се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.103, ал.1 от НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (т.7
от Постановление № 10/1973г. на Пленум на ВС на РБ ). Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и
сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази
насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
”неправилно” и ”незаконосъобразно” НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, както и когато
неправилно е приложен материалният закон, включително и неправилно е ангажирана
санкционната норма позовала се на конкретно нарушение, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение. Нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение.
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т.е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването
на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено,
като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните
норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на
тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата
на чл.63 от ЗАНН. При всички останали не обсъдени
хипотези НП следва да бъде потвърдено .
Като прецени изложената фактическа обстановка
с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Пловдивски районен съд счита, че обжалваното наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните разпоредби и е съобразено с
целта на закона. Атакуваното НП е издадено в срок.
На базата на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно е приложен материалния закон и
съответстващата санкционна норма. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. На основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наказващият административен орган е наложил имуществената санкция в
размер от 800 лева, който размер е близък до минимално предвидения в закона, а
именно 500 лева.
Неоснователни
са оплакванията за допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и НП. В
НП и АУАН по достатъчно ясен начин е описана фактическата обстановка, датата на
установяване на нарушението, което съвпада датата на проверката. Както в АУАН, така и в
НП е дадено описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е
извършено. Установената фактическа наличност на паричните средства в касата на
ФУ в размер на 89 лева и 10 стотинки не е било установено че същите
представляват служебно въведена сума.
Съдът в
рамките на извършената служебна проверка не констатира нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.58, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира
обаче, че наказанието е явно несправедливо. Наказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил наказание за извършеното
деяние над минималния размер предвиден в закона - чл.185, ал. 1 от ЗДДС /действащ към датата на извършване на нарушението/, което съдът намира
за прекалено тежко. Липсват мотиви на административнонаказващия орган за
начина на определяне размера на наказанието, както и защо след като нарушението
е извършено за първи път следва да се наложи имуществена санкция в размера
посочен в НП. Тези изводи за несправедливост на наказанието се основават и с
оглед размера на сумата, за която не е издаден фискален бон, обуславящ
незначителни вредни последици за фиска.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 344130-F376821 от 28.05.2018г. издадено от М.М.П.-С.на длъжност Зам.директор при ТД на НАП Пловдив
с което на „АТЕНА ТРЕЙД” ООД, БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Мизия” № 8,
представлявано от А.Х.К. със сл.номер на НАП *********, на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева за
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
като НАМАЛЯВА наложената „имуществена санкция” от 800 /осемстотин / лева на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
В.И.