Р Е
Ш Е Н
И Е
№254
29.06.2017г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Стефка Христова
и с
участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 198 по описа за 2017г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Александър Стефанов Петров – мл.експерт при
Община Стара Загора, упълномощен от Кмета на Община Стара Загора, против
Решение №175/30.03.2017г. по а.н.д №71/2017г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №1076/18.08.2016г. на
Заместник Кмета на Община Стара Загора. С жалбата се претендира неправилност на
съдебния акт, като постановен при неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон. Сочи се, че извода на районния съд за неприложимост на
нормата на чл.25з от Наредбата на Общината се явява ирелевантен и несъотносим
към предмета на делото. Заявява се, че акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и процесното НП отговарят на нормативните изисквания както на
глава Пета от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора, така и на
императивните разпоредби на ЗАНН. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил
всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства и доказателствени
средства, а в обжалваното съдебно решение не се съдържат конкретни фактически и
правни изводи, които да разкриват действителната воля на административно
наказателното обвинение. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени
изцяло обжалваното решение на РС Стара Загора като неправилно и противоречащо с
материалния и процесуалния закон и да потвърди изцяло отмененото НП.
Ответникът
по касация И.П., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се
явява и не изпраща представител по делото. В приложен по делото отговор на
касационната жалба, подаден чрез адвокат В.С. ***, по подробно изложени
съображения моли съда да остави в сила постановеното от Районен съд – Стара
Загора решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради
което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.П. против Наказателно
постановление №1076 от 18.08.2016г. на Зам.Кмет на Община Стара Загора, с което въз основа на АУАН №20114/1076 от 27.07.2016г.
на И.П. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200
лева на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.29, ал.1 от Наредба за
обществения ред в Община Стара Загора.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 27.07.2016г.,
в 12:30 часа в гр.Стара Загора, на ул. „Генерал Гурко” №135, лицето И.П., с
група от още пет души, раздава диплянки с религиозно съдържание, проповядващи „Свидетели
на Йехова“ и приканващи гражданите да се присъединят към тях. С посоченото
деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.25з от Наредба за обществения
ред в Община Стара Загора, приета в Решение на Общински съвет №462.2/05.07.2001г.
С обжалваното съдебното решение
Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Посочено е, че административно-наказващият орган неоснователно е приел, че
жалбоподателя е нарушил чл.25 от Наредбата за обществения ред в Община Стара
Загора, тъй като описаните като нарушени обществени отношения се регулират от
нормативни актове, които изключват тази възможност да става на местно ниво с
общинска наредба. Мотивирано е, че сравнителния анализ на разпоредбите на
Закона за вероизповеданията и общинската наредба обосновава извод за това, че
общинският съвет е уредил обществени отношения, за които съществува уредба със
закона, с оглед на което е допуснат порок, обуславящ нищожност на издадения от
общинския съвет акт. Прието е, че не е налице и законова делегация за
приемането на чл.25з от общинската наредба, тъй като специалния Закон за
вероизповеданията не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от
него обществени отношения. Обосновано е, че при реализация на
административно-наказателната отговорност е допуснато и съществено процесуално
нарушение, опорочаващо санкционния акт, тъй като санкционираното лице не е
български гражданин и на същия не е осигурен преводач на говоримия от него
език, с което е нарушено правото му на защита.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
Настоящият касационен
състав намира за неоснователно оплакването на касатора, че районният съд
неправилно е отказал да приложи чл.25з, ал.3 от Наредбата за обществения ред в
Община Стара Загора поради нейното противоречие с нормативни актове от
по-висока степен и това изключва възможността за регулиране на същите
обществени отношения на местно ниво. Действително районният съд не е компетентен да се
произнася по нищожност на разпоредби от подзаконови нормативни актове, но
всъщност крайният извод на съда е
съобразен напълно с разпоредбата на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните
актове и нормите, според който ако наредба противоречи на нормативен акт от
по-висока степен, правораздавателните органи са длъжни за прилагат по-високия
по степен акт. Приетата за нарушена ал.3 на чл.25з от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора е в колизия с разпоредбата на
чл.13, ал.1 от Конституцията на РБ, провъзгласяваща свобода на
вероизповеданията, както и на чл.5, ал.1 от Закона за вероизповеданията, в
който е определено, че правото на вероизповедание се упражнява чрез
формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна
общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско
обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно,
печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари,
курсове, програми и други. Отделно в чл.6, ал.1, т.6 от същия закон е
предвидено, че правото на вероизповедание включва и правото да се проповядва
или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и
институциите за тази цел, а ограничения са допустими само по при наличие на
изключенията по чл.7 от Закона за вероизповеданията, а именно когато свободата
на вероизповедание е насочена срещу националната сигурност, обществения ред,
народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица. В този
смисъл посочените норми на Конституцията и Закона за вероизповеданията
дерогират приложението на чл.25з, ал.13 от Наредбата за обществения ред в
Община Стара Загора. А при преценка на приложимата правна уредба и събраните
доказателства по делото се налага заключение, че И.П. е упражнявал правото си
на вероизповедание без да е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от Закона
за вероизповеданията. Привличането му към административнонаказателна
отговорност за деяние, което не може да бъде квалифицирано като противоправно,
е неправомерно и това обуславя незаконосъобразност на обжалваното НП.
При издаване на
санкционния акт административнонаказващият орган е допуснал и особено
съществено процесуално нарушение, което е не е констатирано от районния съд, но
което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Съгласно
разпоредбата на чл.13 от ЗАНН за
извършено административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН се предвиждат и
налагат следните по вид административни наказания: обществено порицание; глоба;
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Така предвидените административни наказания могат да се налагат единствено по
отношение на физически лица, доколкото съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН,
административно наказателната отговорност е лична, а чл.6 от ЗАНН предвижда
като елемент от състава на всяко административно нарушение и наличието на вина.
Същевременно, съгласно
чл.83, ал.1 от ЗАНН в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност, т.е имуществената санкция е административно наказание,
предвидено само по отношение на юридическите лица и едноличните търговци. Тя е отделен
правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност
на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Видно е, че
законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция
като правни термини и правни институти, доколкото същите са самостоятелно
регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред
административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за
административни нарушения, за които административно наказателна отговорност
могат да носят само физически лица.
В настоящият случай
субект на административното нарушение е физическо лице, следователно при
ангажиране на административно-наказателната му отговорност е следвало да се
наложи наказание от тези, предвидени в чл.13 от ЗАНН. Видно обаче от процесното НП на И.П. е наложено административно
наказание „имуществена
санкция“, което като вид
наказание не е предвидено за санкциониране на физически лица. По този начин е
допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като субект на
административно наказателната отговорност е физическо лице и в съответствие с
принципа на законоустановеност на наказанието, наложеното такова следва
да е от вида, посочен в чл.13 от ЗАНН.
Описаното процесуално
нарушение се явява от категорията на съществените, тъй като пряко засяга
правото на защита на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен
обем. Наказаното лице е било лишено от правото да разбере какъв е видът на
наложеното му наказание, предвид очевидното противоречие с предвиденото такова
в закона.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 175/29.03.2017г. по а.н.д.№ 71/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.