Решение по дело №505/2021 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260236                                                15.03.2021 г.                                               гр. Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 02 март 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Красимира Андонова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 505 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.В.И. против Наказателно постановление № 20-0769-003698/09.10.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата е релевирано оплакване за незаконосъобразност на наказателното постановление, като като неотговарящо на изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – поради непосочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Претендира се отмяна на атакуваното постановление.

Въззиваемата страна, в съпроводително писмо е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

В с. з. жалбоподателят се представлява от адвокат, който допълнително развива аргументи за неправилност на обжалваното постановление поради недоказаност на авторството и на вменените нарушения. Прави оплакване, че в АУАН е извършена поправка на датата и липсва подпис на вписания втори свидетел.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на процесуалния представител на въззивника в съдебно заседание, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С атакуваното наказателно постановление Д.В.И. е санкциониран за това, че на 31.07.2020 г. около 17,50 ч. в гр. Бургас, на бул. «Иван Вазов» от кръстовище с ул. «Гладстон» посока към пресечка с ул. «Калоян», е управлявал лек автомобил «Мерцедес В 200» с рег. №, като при навлизане в съседна пътна лента е изгубил контрол на управление и е ударил спрелия пред него лек автомобил «Пежо 206» с рег. №, който е отскочил напред и е ударил лек автомобил «Рено» с рег. № с което е реализирал ПТП с материални щети и не е останал на място за установяване на последиците от ПТП. Актосъставителят е квалифицирал две нарушения – по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал АУАН без възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал писмени такива, отричайки участието си в ПТП.

НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 777953/29.08.2020 г., като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка и посочените от актосъставителя нарушени разпоредби по ЗДвП.

По делото са разпитани свидетелките К.Г. и М.И. – очевидки и пострадали от процесното ПТП, които обясняват механизма на ПТП – управляваният от жалбоподателя автомобил е ударил отзад лекия автомобил на св. Г., който в резултат на удара е отскочил напред, удряйки лекия автомобил на св. И.. Свидетелките изнасят данни, че са възприели виновния водач да ги пита има ли нещо, след което е избягал с автомобила си от мястото на ПТП. В последствие след сигнал на ЕНН 112 и проведена проверка жалбоподателят Д.И. е установен като водача, причинил произшествието. Същият на 29.08.2020 г. е подписал декларация по чл. 188 от ЗДвП, че той е управлявал лек автомобил «Мерцедес В 200» с рег. № по време на ПТП, като е идентифицирал себе си чрез вписване на своето ЕГН в попълнената декларация. При обследване на ПТП и установяване на щетите по МПС-та е съставен протокол за ПТП № 1739250/29.08.2020 г., подписан от участниците Д.И. и К.Г., като водачи на «Мерцедес В 200» с рег. № и «Рено» с рег. №. От схемата на ПТП и вписаните в протокола обстоятелства, причини и условия за ПТП, е видно, че И. при навлизане в съседна пътна лента е изгубил контрол на управление и е ударил отзад предния автомобил – на св. Г., който се е отместил от удара напред и е ударил автомобила пред нея – на св. И., с което е реализирал ПТП с материални щети, описани в протокола. Св. Д.А. – командир на поделение в „Сектор „Пътна полиция“ – Бургас и съставител на АУАН, сочи, че огледът на «Мерцедес В 200» с рег. № и «Рено» с рег. № е бил извършен пред КАТ. От показанията на този свидетел се установява, че жалбоподателят му е казал, че си е тръгнал от местопроизшествието, защото е закачил леко автомобила на св. Г.. От изготвени по случая докладни записки се установява, че при проведената беседа с виновния водач, същият е заявил пред полицейския служител, че действително той е управлявал автомобила при настъпване на ПТП, но поради минималните щети по неговия автомобил и това, че не е имал валиден технически преглед за автомобила си, не е останал на място. От докладните записки се установява също, че св. Г. е разпознала визуално И. като водач на автомобила, който е причинил ПТП.

В подкрепа на описаните в НП нарушения се явяват установените с разпита на свидетелите К.Г., М.И. и Д.А. факти и обстоятелства. Гласните доказателства кореспондират с писмените материали в административно-наказателната преписка, подробно отразяващи хода на проверката, констатираните нарушения, съставянето на протокол за ПТП и на АУАН. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават изложеното в акта и наказателното постановление, поради което съдът го намира за безспорно установено.

Наказателното постановление е връчено на сакционираното лице на 25.01.2021 г., като жалбата е депозирана на същата дата.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно. В НП двете нарушения са индивидуализирани по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и съдът е в обективна възможност да прецени кои са вменените нарушения. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършените нарушения, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин.

Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя за опорочаване на АУАН чрез поправка в датата на нарушението, тъй като същата 31.07.2020 г. е отразена вярно в НП. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата за опорочаване съставянето на АУАН, във връзка с изготвянето му в присъствието само на един свидетел – св. Г.. Нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл, ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта, за да бъде отменено наказателното постановление само на това основание. 

АУАН е съставен от компетентен орган – командир на поделение в „Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, а НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН серия АА № 777953/29.08.2020 г. отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. При съставянето му жалбоподателят не е оспорил констатациите с вписване на възражения. Това е сторил по реда на чл. 44 от ЗАНН, но в проведеното от наказващия орган разследване по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН безспорно и категорично са установени вменените на жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, както и неговата самоличност. И в производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не обори тази доказателствена сила на акта чрез представяне на такива доказателства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-наказващия орган, поради което следва да се приеме, че посочените в констативния акт и в наказателното постановление административни нарушения действително са осъществени от страна на И.. Доказването на обстоятелства, дисквалифициращи деянията като административни нарушения по посочените в АУАН и НП квалификации, са в тежест на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, а в конкретния случай е налице само негова защитна теза, отричайки, че е участвал в ПТП и то едва след съставяне на АУАН, която версия се опровергава по категоричен начин от събраните в хода на проверката доказателства. Съдът намира, че в обжалвания акт правилно е приложен материалният закон. Обстоятелствата, по извършване на нарушенията, посочени в акта за тяхното установяване и в обжалваното наказателно постановление, се потвърждават изцяло пред съда от разпитаните свидетели. От гласните доказателства се установява съответствие между действителното положение и фактическите обвинения по АУАН и по НП, както и авторството на вменените нарушения. Доказано от констативния протокол за ПТП и докладните записки е съпричастността на жалбоподателя към ПТП. От декларацията по чл. 188 от ЗДвП произтича, че именно И. е управлявал МПС в часовия диапазон на ПТП на процесната дата. Жалбоподателят сам е предоставил данните, скрепени в декларацията и собственоръчно е вписал идентификация на водач с ЕГН, по който начин в пълна степен затвърждава участието си в ПТП.

Събраните по делото доказателства сочат еднозначно на описаните деяния, с които жалбоподателят първо е реализирал състава на административно нарушение, във връзка със задължението по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП като водач на МПС и участник в движението по пътищата да контролира непрекъснато ППС, което управлява, като е допуснал ПТП с материални щети, след което като водач на лекия автомобил-участник в произшествието, е извършил второ нарушение, като не е изпълнил задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да спре за установяване на последиците от ПТП. Блъскането на предния автомобил съставлява именно поведение, при което е изгубен контрол върху управляваното МПС, с което са причинени имуществени вреди по смисъла на дефиницията на § 6, т. 30, предл. последно от ДР на ЗДвП. Т. е. установените в настоящото производство факти и обстоятелства, които имат отношение към извършеното в действителност първо нарушение, са коректно описани в АУАН и НП и са съставомерни и съответстват на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради което е налице основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност по общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, санкционираща нарушителя с глоба в абсолютен размер 20 лева. Административно-наказващият орган е наложил наказанието за първото нарушение в предвидения в закона точно определен размер, с което е спазил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

Актосъставителят и АНО правилно са вменили и второто нарушение на жалбоподателя, съотносимо към деятелност по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Извършена е дължимата преценка на наличната по преписката доказателствена съвкупност за поведение на жалбоподателя, изразяващо се в неспиране на безопасно за движението по пътя място и незабавно напускане на местопроизшествието, респективно избягване на отговорност от установяване на щети по блъснатото МПС. Съдът преценя за несъстоятелна тезата на И., изразена пред актосъставителя, че не е имал съзнание за причинени щети от ПТП, респ. за липса на вина за напускане на местопроизшествието. Интензитетът и характерът на  установените с протокола за ПТП щети по МПС сочат, че с причинения удар е възникнало произшествие с имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. С АУАН и НП е вменено на жалбоподателя и словом, и цифром квалифицирано нарушение по цитираната норма, поради което е налице основание да му бъдат наложени наказанията по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Административно-наказващият орган е наложил наказанията за второто нарушение в размер и срок към минимално предвидените. Отчитайки механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено това нарушение, вземайки предвид най-вече подбудите за извършването му – водачът да не бъде установен, че е без технически преглед за МПС, избягването на отговорност за щети по другите МПС, риска за здравето на св. Г. и св. И. от поведението на И., административно-наказващият орган правилно е съобразил тежестта и обществената опасност на деянието. Изброените обстоятелства напълно обуславят определените размер и срок на наложените наказания. 

Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-003698/09.10.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на Д.В.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: