Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Царево, 09.10.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА
при участието на секретаря Нели С.,
като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 243/2016г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, допълнена и изменена, подадена от „Главно управление Строителство и
възстановяване“ЕАД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление***,
представлявано от изпълнителния директор П.П., чрез адв. Д.С.С. - адвокат,
вписан в БАК, против М.И.П. с ЕГН ********** и Г.В.П. с ЕГН **********, и двамата от ***, с
която са предявени искове за приемане за установено спрямо ответниците, че
ищецът е собственик на 567 квадратни метра от поземлен имот с идентификатор *** по КККР
на гр. Приморско, целият с площ 1736кв.м., при граници на имота:
поземлени имоти № 58356.502.27; №58356.502.25; № 58356.502.28; № 58356.502.29 и
№ 58356.502.30, съгласно извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти
от 24.02.2014г., издадена от СГКК-гр. Бургас. С исковата молба са предявени установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищцовото дружество поддържа,
че процесният имот представлява част от собствения на ищеца терен, включен в
капитала на „ГУСВ“ ЕАД като непарична вноска, посочен под № 266 в приложение 1
за имотите, вписани в капитала на „ГУСВ”ЕАД, съгласно списък, приложен в
Търговския регистър. Основава активната си материална легитимация на
правоприемство чрез преобразуване на основание Разпореждане № 4/30.12.2011 г.
на Министерски съвет от Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“,
ЕИК***, явяващо се частен правоприемник на ДП ’’Строителни войски”, последното
съответно правоприемник на закритите строителни войски със Закона за
преобразуване на Строителните войски, войските на Министерството на транспорта
и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, обн.
ДВ бр.57/14.07.2000 год. Навежда доводи, че по силата на посочения закон към ДП
’’Строителни войски” са преминали част от активите по приложение № 1 към
решение на Министерски съвет №787/29.11.2000 год. и в списъка под№266 по
приложението е включен имот с площ 27 000,00 кв.м., намиращ се в общ.
Приморско, местността „Пясъка”, с граници: север-землище на Приморско,
изток-землище на Приморско и пътя Приморско-Китен, юг-улица, запад-блато” с
описани сгради и бунгала, намиращи се в неговата площ. Изнася данни, че
спорният поземлен имот с идентификатор-58356.502.26 по КККР на гр. Приморско е
възстановен с Решение № 28/15.12.1999г. на ПК-гр. Приморско на наследниците Д.
В. П., като твърди, че не са били налице предпоставките за реституция на имота.
С допълнението на исковата молба, е посочено, че ответниците са придобили
имота чрез покупко-продажба от С. Д. У., която е сестра и единствена законна
наследница на Д. В. П.. При условията на евентуалност ищцовото дружество се
позовава на придобивна давност, като твърди, че в продължение на десетки години
е владял спорния имот, като към момента продължава да го владее. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника М.И.П. чрез надлежно упълномощен адвокат Г.
***, с който писмен отговор исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се
идентичността на имота от 27 000 кв.м.,
описан в исковата молба с имотите, описани в Разпореждане №4/30.12.2011г. на МС
на РБ и Приложение № 1 към него, и Решение № 787/29.11.2000г. на МС на РБ и
Приложение № 1 към него, както и с поземлен
имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Приморско, така и с имотите, описани
в актовете за държавна собственост с номера съответно № 1015 и № 1016 от
25.09.1991г., издадени от Председателя на ИК на ОбНС-Мичурин. Поддържа се, че собственици при условията на
СИО на процесния имот са ответницата М.И.П. и Г.В.П. въз основа на договор за
покупка, обективиран в НА № 101, том ІІ,
рег.№ 552, дело № 92 от 16.02.2007г. на нот.В., като имота са придобили от С. Д.
У. – ***на Д. В. П.. Освен деривативния способ, ответницата и нейния съпруг се
позовават на кратката петгодишна придобивна давност като добросъвестни владелци
от 16.02.2007г. насам. При условията на евентуалност, се моли да бъде отхвърлен иска за площта над 202
кв.м. Прави се възражение срещу ангажираните от ищеца доказателства – трите
съдебни решения и експертизата на в.л. Б., както и това вещо лице да бъде
назначавано като такова по настоящето дело. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Г.В.П. чрез надлежно упълномощен адвокат Г.
***, с който писмен отговор исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се
идентичността на имота от 27 000 кв.м.,
описан в исковата молба с имотите, описани в Разпореждане №4/30.12.2011г. на МС
на РБ и Приложение № 1 към него, и Решение № 787/29.11.2000г. на МС на РБ и
Приложение № 1 към него, както и с
поземлен имот с идентификатор-*** по КККР на гр. Приморско, така и с
имотите, описани в актовете за държавна собственост с номера съответно № 1015 и
№ 1016 от 25.09.1991г., издадени от Председателя на ИК на ОбНС-Мичурин. Поддържа се, че собственици при условията на
СИО на процесния имот са ответницата М.И.П. и Г.В.П. въз основа на договор за
покупка, обективиран в НА № 101, том ІІ,
рег.№ 552, дело № 92 от 16.02.2007г. на нот.В., като имота са придобили от С. Д.
У. – ***на Д. В. П.. Освен деривативния способ, ответницата и нейния съпруг се
позовават на кратката петгодишна придобивна давност като добросъвестни владелци
от 16.02.2007г. насам. При условията на евентуалност , се моли да бъде отхвърлен иска за площта над 202
кв.м. Прави се възражение срещу ангажираните от ищеца доказателства – трите
съдебни решения и експертизата на в.л. Б., както и това вещо лице да бъде
назначавано като такова по настоящето дело. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след съвкупен анализ
на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата и доводите
на страните и съобрази закона, намира за
установено следното:
По делото е представено разпореждане №4 от
30.12.2011г. на Министерски съвет от 30.12.2011г., с което на основание пар.2
от ЗР на Закона за изменение на Закона за преобразуване на строителни войски, Войските на
Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в
държавни предприятия, обнародван в ДВ бр.57/2000г., както и на основание
чл.57 от ЗДС, чл.61 и 159 от ТЗ е преобразувано Държавно предприятие
„Строителство и възстановяване”-София в еднолично акционерно дружество с
държавно участие в капитала. Капиталът на новообразуваното дружеството се
формира от непарична вноска, представляваща стойността на правото на
собственост върху имоти-частна държавна
собственост, подробни описани в приложение№1 към разпореждането на МС,
определена по реда на ППЗДС. В списъка на приложение№1 е посочен поземлен имот,
находящ се в гр. Приморско с площ от 27 000 кв.м., с граници север-землище
на Приморско, изток-землище на Приморско и пътя Приморско-Китен, юг – улица, запад-
блато, заедно с изградените в него сгради – 13 броя бунгала, кухня-столова,
санитарен възел и контролно-пропусквателен пункт. С решение №787 от 29.11.2000
г. на МС ползваните и управляваните от закритите строителни войски недвижими имоти са обявени за частна държавна собственост
съгласно приложение №1.
Установява се по делото, че на основание чл.62 ал.3
от ТЗ със Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на
Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в
държавни предприятия, обн. ДВ бр.57/2000г., е образуван правоприемникът на
ищцовото дружество Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”, на
който целият имот с площ от 27 000 кв.м. е бил предоставен за ползване и
управление съгласно приложения списък.
Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” е образувано на
осн.чл.1, т.2 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на
Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в
държавни предприятия, и е правоприемник на закритите със същия закон строителни
войски. Съгласно чл. 8 от закона за осъществяване на дейността на
предприятията по този закон държавата предоставя за ползване и управление
имущество - публична и частна държавна собственост. В чл. 9, т.1 е
предвидено, че Министерският съвет определя по вид, обем и стойност имуществото
по чл. 8 за държавното предприятие
"Строителство и възстановяване" от имуществото на Строителните
войски.
С Решение № 28/15.12.1999г. на ПК-Приморско на наследниците на Д. В. П. е възстановено правото на собственост в
съществуващи възстановими стари реални граници върху имот – двор-гор.стопанство
от 2 /два/ дка в м. Пясъка в землището на гр. Приморско. В КВС имотът е
обозначен с № 055044, като собственикът на имота – С. Д. У. /*** на Д. В. П. / е въведена във владение на имота с протокол №
41 от 24.03.2000г. на ПК. С Решение №
456/20.01.2006г. на Общински съвет –гр.Приморско е изработен ПУП за м.“Пясъка“,
като съгласно този ПУП за имота с № 055044, възстановен по ЗСПЗЗ, е
отреден УПИ ІІІ в кв.4 на гр.Приморско с площ от 1736 кв.м., а съгласно
кадастралната карта на гр.Приморско, одобрена със Заповед №
300-5-14/27.03.2003г. на ИД на АС този
имот съставлява поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Приморско.
Видно от приложения по делото
нотариален акт, ответниците по делото – М.П. и Г.П. на 16.02.2007г. са придобили правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор №*** по КККР на гр. Приморско с площ от 2000 кв.м. чрез покупка от С. Д. У.,
като сделката е обективирана в нотариален акт № 101 за покупко-продажба на
недвижим имот, том ІІ, рег.№ 552, дело № 92 от 16.02.2007г. на нот.М.В..
По делото са приети заключенията на вещото лице Г. и на вещото лице М. по
назначените съдебно-технически експертизи, кредитирани от настоящата инстанция
като обстойни и обосновани. Теренът от 27 дка, апортиран в капитала на ищцовото
търговско дружество, е извън регулацията на населеното място и не е заснет като
имот в кадастрални планове и в кадастралната карта от 2003г. на гр. Приморско,
одобрена със заповед №300-5-14 от 27.03.2003г. на изпълнителния директор на АК.
В кадастралната карта са нанесени само имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и
съобразно КВС, както и постройките. Теренът от 27 дка, апортиран в капитала на
ищцовото търговско дружество, е заснет като имот № 347 в кадастралния план от 1989г.
на с.Китен, но същият не е одобрен по надлежния ред със заповед и към него
липсва разписен списък. Видно от заключението
на в.л.Г. част от процесния имот с
идентификатор *** и с площ от 2000 кв.м. попада в терена от 27 декара. Вещото лице М. в
изпълнение на възложената му задача по делото е заснел терена, като според
направеното геодезическо измерване и използване данните на КВС и КК е достигнал
до извода, че теренът е с площ от 25535 кв.м. , като в границите на терена попада част от имота на ответниците в
размер на 211 кв.м. И двете вещи лица Г.
и М. са извършили оглед на място, при който са констатирали, че постройките,
попадащи в процесния имот са съборени,
както и част от оградата.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В
рамките на правомощията на гражданския съд
да проведе косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на
Поземлената комисия, с което се легитимира праводателят на ответниците при
противопоставено вещно право от ищеца и възражение за незаканосъобразност на
проведеното административно производство по земеделска реституция, съдът
намира, че данните по делото безпротиворечиво сочат, че към момента на влизане в сила
на реституционната норма върху имота е проведено
мероприятия, което не позволяват възстановяването на собствеността.
Съгласно разпоредбата
на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ собствениците на земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в
строителните граници на населените места или извън тях и са застроени, или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния
или общинския поземлен фонд или при условия и по ред, определени със Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Земите за
обезщетяване от държавния поземлен фонд се определят със заповед на министъра
на земеделието и хранителната промишленост, а от общинския поземлен фонд - с
решение на общинския съвет по предложение на общинската поземлена комисия.
Следователно, разпоредбата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на
единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена,
които представляват комплекс от строителни дейности в земеделски земи, намиращи
се както в строителните граници на населените места, така и извън тях.
Понятието проведени “мероприятия, които не позволяват” няма утвърдено правно
значение. Смисълът, в който се използва не е определен в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като
може да се извлече от тези разпоредби на ЗСПЗЗ, които съдържат пречки за
възстановяване на собствеността. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ
не позволяват възстановяване на собствеността върху земи, предназначени и
служещи за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата,
сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на
държавата и общините и др. Следователно мероприятията, с осъществувянето на
които се задоволяват такива нужди, следва да се разглеждат като пречки, които
не позволяват да се възстанови собствеността.
В настоящата хипотеза част от възстановеният
имот на праводателя на ответниците в м.”Пясъците” в гр. Приморско в размер на 211 кв.м. попада
в предоставения от държавата за стопанисване и управление имот за задовояване
на нуждите на бившите Строителни войски, в който е имало изграден комплекс от
строителни дейности - 13 броя бунгала, кухня-столова,
санитарен възел и контролно-пропусквателен пункт. Разпоредбата
на чл.10б,
ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване
да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за
друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за
предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена
държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида
на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен
е обективният факт на извършено комплексно строителство или за осъществено
друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване
на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ.
Ищецът
доказва, че е придобил правото на собственост върху 211 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2000
кв.м. , въз основа на твърдяния сложен фактически състав - процесното
имуществото е било предоставено за стопанисване и управление на ДП Строителни
войски и включено в неговия баланс и впоследствие това право е преминало в
патримониума на правоприемника на ищеца Държавно предприятие “Строителство и
възстановяване” по силата на закона, като с решението на държавния орган за
преобразуването му е апортирано като непарична
вноска в капитала на ищцовото търговско дружество с държавно участие.
Основателно
е обаче възражението на ответниците за придобивание на процесния имот по изтекла
в тяхна полза петгодишна придобивна давност. Съдът намира, че в случая е
приложима кратката петгодишна давност тъй като ответниците са придобили поземлен
имот с идентификатор ***, целият с площ
от 2000 кв.м. чрез покупка през 2007г., не са знаели за порока на придобивното
основание на продавача и имат качеството „добросъвести владелци”, като 5-годишната
придобивна давност е изтекла в тяхна
полза през 2012г. - много преди завеждането на настоящето дело. Пред настоящата
съдебна инстанция ищцовото дружество, чиято е тежестта на доказване при пълно и
главно доказване, не е ангажирало доказателства да е установило начало на
спокойно и несмущавано давностно владение, което да е упражнявал непрекъснато в
продължение на 10 години върху процесншия имот в твърдяния давностен период
след възстановяване собствеността до образуване на настоящото исково
производство. Напротив доказва се по делото, че след възстановяване на
собствеността и въвеждането му във владение, собственика на имота го е продал
на настоящите ответници, като понастоящем постройките, попадащи в процесния
имот са съборени, както и част от
оградата.
При горните мотиви съдът приема, че
предявените искове по чл. 124, ал.1 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените
от ответницата П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Главно управление Строителство и
възстановяване“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор П.П., чрез
адв. Д.С. ***, за приемане за установено спрямо ответниците М.И.П. с ЕГН
********** и нейния съпруг Г.В.П. с ЕГН **********,
и двамата от ***, че ищецът е собственик на 567 квадратни метра от поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. Приморско, целият с площ 1736кв.м., находящ се в ***, при граници на имота: поземлени
имоти № 58356.502.27; №58356.502.25; № 58356.502.28; № 58356.502.29 и №
58356.502.30.
ОСЪЖДА „Главно управление Строителство
и възстановяване“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор П.П., ДА ЗАПЛАТИ на М.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: