Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 155
гр. Оряхово 17.09.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на тридесет и
първи март две хиляди и петнадесета година в състав:
Районен съдия: Мария
Александрова
при секретаря Г.Б. като разгледа гр.д. №
545/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Областна дирекция на МВР – Враца,
БУЛСТАТ *********, е предявил срещу ответника Т.Т.А.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени облигационни искове с правно
основание по чл. 224, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 1, т.
2 ЗМВР за осъждане на ответника да
заплати на ищеца главница в размер на 4 331,
60 лв., представляваща установени по надлежен ред липси на повереното на
ответника в качеството на материално отговорно лице – отчетник, имущество на
ищеца, предоставено за стопанисване на РУП – гр. Оряхово, както и с правно
основание по чл. 86 ЗЗД за заплащането на законна мораторна
лихва върху главницата за периода 15.06.2012 г. – 15.09.2014 г. в размер на 1 073,
12 лв.
По иска с правно основание по чл. 224,
ал. 1 вр. чл. 221, ал. 1, т. 2 ЗМВР ( или чл. 240,
ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) с идентична редакция) се твърди, че със заповед рег. № 1593 от 19.04.2012 г. е
било прекратено служебното правоотношение на ответника като държавен служител в
МВР поради наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“. До този момент
ответникът е изпълнявал при ищеца длъжността „водач на оперативен автомобил I ст. (домакин на РУ)“ в „Оперативна дежурна част“
към РУ – „Полоция“ – Оряхово при ОДМВР – Враца.
Съгласно длъжностната характеристика, с която ответникът е бил запознат на
09.05.2011 г., той е бил материално отговорно лице – отчетник, поради което е
бил имуществено отговорен за съхраняването на надлежно връчените му налични
материални активи, както и за тяхното своевременно и правилно заприходяване, разходване и отчитане. Твърди се, че веднага
след уволнението на ответника служебните помещения, ползвани от него за
съхраняване на материалните активи, са били запечатани от Теодоси Станков. Със
заповед рег. №
83/14.05.2012 г. на началника на РУП – Оряхово била назначена комисия за
предаването на имуществото на РУП – Оряхово на новоназначеното материално
отговорно лице – С.Н.С.. При извършената от комисията фактическа проверка бил
констатиран посоченият в исковата молба недостиг на материални активи в общ
размер на 4 331, 60 лв., за което на 15.06.2012 г. били съставени 4 броя
протоколи. В исковата молба липсват твърдения във връзка с произхода на констатирания
недостиг. Поради изложеното е заявено ясното искане ответникът да понесе пълна
имуществена отговорност за претърпените от ищеца вреди с неустановен и
неустановим произход (липси) в посочения размер.
В подадения отговор ответникът не оспорва твърденията
в исковата молба, че е
работил при ищеца на посочената длъжност и за посочения период. Не се оспорва
също така, че съгласно длъжностната му характеристика той е бил материално
отговорно лице, както и твърденията относно момента и основанието за прекратяването
на служебното му правоотношение при ищеца. В същото време се поддържа
становището за неоснователност на исковете на заявеното основание поради
наличието на изключващи отговорността на ответника обстоятелства. Направено е
възражение, че за времето
от 14.02.2012 г. до 15.06.2012 г. единствено врата на склад ГСМ е била
запечатана, но не и на останалите помещения, в които ответникът е съхранявал
материални ценности собственост на ищеца. Следователно, след отстраняването на
ответника от заеманата длъжност и до момента на извършването на фактическата
проверка на наличните материални активи до помещенията на РУП – Оряхово са
имали достъп голям брой лица, за чието поведение ответникът не следва да
отговаря. На следващо място се изтъква, че извършеното от комисията
установяване на наличното имущество и предаването му на другото материално отговорно
лице е направено в отсъствието на ответника. От това фактическо положение, се
извежда правният довод, че констатациите на комисията, отразени в процесните четири протокола от 15.06.2012 г., не обвързват
ответника, който изцяло ги оспорва. Навеждат се възражения и във връзка с начина на извършване на
фактическата проверка, тъй като нямало данни дали липсващите според комисията
вещи не са били раздадени и зачислени на други длъжностни лица „по
предназначение“. Това съществено за защитата на ответник положение не било
изследвано. Същевременно се твърди, че цялото зачислено на ответника имущество
е било налично към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. В
подкрепа на това твърдение се сочи, че при освобождаването на ответника А. от
длъжност е бил съставен обходен лист, в който не били установени липси на
материални активи.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД
ищецът твърди, че периодът на забавата на ответника е от 15.06.2012 г. – деня
на откриване на липсите, до 15.09.2014 г., като размера на дължимото
обезщетение върху претендираната главница възлиза на
1 073, 12 лв. Твърди се, че
ответникът лично е получил покана за доброволно изпълнение на главницата на
14.04.2014 г.
В хода на устните състезания и дадената
възможност за предоставяне на писмена защита процесуалният представител на
ищеца намира предявените претенции за основателни и иска да бъдат изцяло
уважени. Поддържа, че ищецът е доказал всички указани му с доклада на съда правнорелеванти фактически положения. В противовес на това
ответникът не е провел успешно пълно и главно доказване на въведените от него правоизключващи възражения – че липси няма или че той няма
вина за настъпването им или че вредите са с установен произход, поради което
следва да понесе процесуалната тежест от недоказването на тези възражения. Настоява
се, че не е била оборена предвидената в закона презумпция за причинната връзка
между поведението на ответника в качеството му на материално отговорно лице
и липсите. За неоснователно се счита
възражението на ответника, че преди извършената от комисията проверка трети
лица са имали достъп до складовите помещения и гаражните клетки, където той е
съхранявал материалните ценности на ищеца. В тази връзка се подчертава, че
съгласно протокол № 5667/03.02.2012 г. още на 02.02.2012
г. въпросните помещения били запечатани. Изразява се несъгласие и с позицията
на ответника, че в случая не може да бъде ангажирана имуществената му
отговорност за липси поради отсъствието му при извършената инвентаризация.
Настоява се, че в случая е достатъчно установяването на факта на зачисляването/получаването
от А. на определени материални ценности и на факта, че тези активи не могат да
бъдат установени след фактическа проверка, като същевременно отчетникът не е
представил документи за разходването им по предназначение. Изтъква се, че размерът на липсите се
установява по безспорен начин от приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза. В подкрепа на изразеното от
ищеца становище е цитирана относима практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК. Претендират се разноски по представен
списък.
Процесуалният представител на ответника
настоява, че претенцията е изцяло неоснователна. В хода на устните състезания
се поддържат всички направени с отговора възражения. В допълнение се изтъква
обстоятелството, че при извършената инвентаризация през м. декември 2011 г. не
са установени никакви липси, а такива се констатират едва при „повторното“
приемане и предаване на вещите след отстраняването на ответника. Поддържа се,
че от 02.02.2012 г., когато се твърди да са били
запечатани помещенията на РУП – Оряхово, до проверката през м. май 2012 г. все
някой трябва да е стопанисвал процесните материални
ценности, тъй като институцията е функционирала. Ответникът не оспорва
фактическите констатации на вещото лице, но поддържа, че те не установяват
липси, а само преповтарят съдържанието на приемо-предавателните
протоколи, които не обвързват ответника. Иска се претенциите да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание по чл. 224, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 1, т. 2
ЗМВР:
В изготвения по реда на чл. 146 ГПК и
приет без възражения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните са отделени следните обстоятелства: че ответникът е работил при
ищеца на посочената в исковата молба длъжност и за посочения период;
основанието и момента на прекратяването на служебното правоотношение на ответника;
че съгласно длъжностната му характеристика ответникът е бил материално
отговорно лице; че за времето
от 14.02.2012 г. до 15.06.2012 г. единствено врата на склад ГСМ е била
запечатана.
Следователно, за уважаване на така заявената претенция
в тежест на ищеца остава да докаже, че всички липсващи материални ценности са
били надлежно зачислени на ответника; че след прекратяване на служебното
правоотношение на ответника са били запечатани всички помещения, в които А. е
съхранявал имуществото на ищеца, като по този начин е бил изключен достъпът на
трети лица; размера на твърдените имуществени вреди с неустановен произход. С
оглед твърденията в отговора в тежест на ответника е да докаже, че имуществото
е налично към момента на уволнението му и към момента на устните състезания
пред настоящата инстанция; че то е било заприходено
на други длъжностни лица „по предназначение“, поради което не се е намирало в
проверяваните складове и гаражни клетки; че вредите за ищеца се дължат на
поведение на трети лица или друга конкретна причина, т.е. че произходът на
вредите е известен (установен).
Фактът, че всички материални ценности, представляващи
материални запаси, които не са били налични към момента на извършената от
специално сформирана комисия фактическа проверка, са били надлежно зачислени на
ответника Т.А. към момента на прекратяване на служебното му правоотношение на 19.04.2012
г. се установява от представената от ищеца обилна първична и вторична
счетоводна документация – подписаните от ответника инвентаризационни описи за
2006 г., 2008 г. и 2011 г. за наличността на материални запаси по посочените в
исковата молба четири счетоводни сметки – сметка 3025, сметка 3029, сметка 9909
и сметка 3021, протоколи за наличност, извадки от водената от ответника
материална книга и мемориални ордери. Ответникът не е въвел твърдения в обратен
смисъл. Като безспорно е било отделено обстоятелството, че основна трудова
функция на ответника като домакин на районното управление в гр. Оряхово е било
правилното и своевременно заприходяване на всички
видове материални активи собственост на ищеца, съхраняването им, разходването
им по преназначение и документалното им отчитане. Това е достатъчно за съда да
приеме, че на ответника като служител в МВР изрично е било възложено
изпълнението на отчетнически функции.
Не се спори между страните, че всички вещи, които не
са намерени след фактическата проверка на наличностите, са собственост тъкмо на
ищеца – ОД на МВР – Враца, макар да са предоставени за ползване на РУП -
Оряхово.
От експертното заключение и направените от вещото лице
устни разяснения в съдебното заседание се установява, че процесните
движими вещи представляват именно материални запаси, а не дълготрайни
материални активи. Вещото лице аргументира извода си за вида на материалните
активи въз основа на ниската им стойност (много под условния праг от 700 лв.) и
на факта, че са записани в счетоводните сметки 3025, 3029, 3021 и задбалансовата сметка 9909. От заключението на приетата
счетоводна експертиза се установява още, че за този вид материални ценности, а
именно материални запаси, не се начислява амортизация, поради което те правилно
са били осчетоводени като актив по тяхната себестойност (цената на придобиването
им или доставната им стойност, което е едно и също). Не
представлява аргумент за обратното фактът, че в колона 3 в приемо-предавателните
протоколи от 15.06.2012 г. активите по цитираните сметки са наречени
„дълготрайни активи“. Следователно възражението на ответника, че активите
подлежат на амортизация, т.е. имат срок на годност, след който следва да се
отчита единствено остатъчната им стойност, е неоснователно. Същевременно ответникът
не въвежда твърдения, че себестойността на вещите е различна от отразената в
счетоводството на ищеца (а и в протоколите от 15.06.2012 г.), поради което за
този факт изцяло се кредитира заключението на експертизата.
На следващо място следва да се посочи, че със заповед
№ 83 от 14.05.2012 г. на началника на РУП – Оряхово не е възложено извършването
на инвентаризация по смисъла на ЗСч, поради което не е посочен период за
проверката и не са съставени инвентаризационни описи, както това е сторено
примерно през 2008 г. (л. 124, л. 130 от
делото) или през 2011 г. (л. 140, л. 148 от делото). От текста на заповедта (л.
23 от делото) е видно, че непосредствената цел на разпоредената
фактическа проверка на всички видове налични материални активи в РУП – Оряхово
е била предаване на намиращото се в полицейското управление имущество на свидетеля
С.С., който е заел длъжността на домакин след
уволнението на ответника А.. Затова именно е било указано да се изготвят
доклад-анализ на фактическите констатации на комисията и приемо-предавателни
протоколи, а не инвентаризационни описи, респ. протоколи за липси. В подкрепа
на изложеното са и показанията на свидетеля С. (л. 212 от делото). В този
смисъл е неточно становището на вещото лице, че е извършена инвентаризация по
предвидения в закона ред (л. 208 от делото). Напълно вярно е обаче, че
изготвените първични счетоводни документи, с които е приключила работата на
комисията – приемо-предавателните протоколи, от
счетоводна гледна точка съдържат същата информация както и протоколите за
липси. Това е така, защото в тях се съдържат изчерпателни сведения за
наличностите на интересуващите делото материални запаси по счетоводни данни,
какво фактически е намерено и преброено от членовете на комисията – свидетелите
Г., П. и Грежделски, и каква е разликата между двете
величини. Разликата, ако е в повече представлява излишък, а ако е в по-малко,
както в случая – формира липси.
Следователно, по настоящия казус са установени липси
на конкретни материални активи в процеса на предаването и приемането на
предоставените за ползване на РУП – Оряхово движими вещи на новоназначения
домакин поради настъпилите в резултат на уволнението на ответника кадрови
промени. Ето защо ответникът не е присъствал по време на предаването на
имуществото. Увреждащото ищеца повлияване на състоянието на притежаваните
материални ценности в посока на намаляването им се установява не само от процесните четири приемо-предавателни
протокола, но и от заключението на специализираната експертиза. Вещото лице
разясни, че се е запознало с всички относими към
случая първични счетоводни документи, съхранявани при ищеца, които са били
правилно осчетоводени. След извършената обширна документална проверка в табличен
вид са представени резултатите за констатирани липси по четири счетоводни
сметки за материални запаси към м. юни 2012 г. От подписаните от ответника
инвентаризационни описи от 22.11.2011 г. е видно, че към тази дата вещите са
били налични (л. 137-153 от делото).
Според настоящия съдебен състав неизвършването на
инвентаризация не е пречка за ангажиране на отчетническата отговорност на
ответника А., тъй като липсите могат да се установят с всички допустими от
закона доказателствени средства. В този смисъл
съществува константна съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
решение № 260 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1286/2012 г. на IV ГО и решение № 324 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр.
дело № 2431/2014 г. на IV ГО. По настоящия казус следва да се
подчертае, че извършеното от свидетелите Г., П. и Грежделски
преброяване на материалните запаси и въобще на всички видове наличните
материални ценности, при това не само в складовите помещения и гаражните клетки
на районното управление, а и във всички работни и други помещения, е извършено
по начин, който гарантира пълна достоверност и обективност на резултатите. От
показанията на цитираните свидетели, както и на свидетеля С.С.,
се установява еднопосочно, че те лично са влизали във всяко помещение и са
преброявали вещите, като данните са били вписвани в нарочна бланка на ръка. Така
събраната след фактическата проверка информация е била предадена в
счетоводството, където е била съпоставена с наличните счетоводни данни от последния
проверяван период – инвентаризацията в края на 2011 г., през който фактическата
наличност на материалните запаси е съвпадала със счетоводните данни, видно от
подписаните от ответника описи.
В тази връзка ответникът изтъква пред съда, че в
самото начало на м. февруари на следващата 2012 г. е бил отстранен от длъжност
и оттогава до извършването на проверката не е имал достъп до служебните
помещения за съхраняване на материални запаси. Поставя логичния въпрос как при
това положение може да се установи причинна връзка между неговото поведение –
действия или бездействие, и претърпените от ищеца имуществени вреди, формирани
от липси. В отговор на възражението съдът намира, че при ангажирането на
отчетническата отговорност на ответника законът не изисква установяването по доказателствен път на причинна връзка между поведението на
отчетника и липсите. Тя се предполага по силата на законова презумпция. Това е
така защото липсите по дефиниция представляват вреди с неустановен и даже
неустановим произход. За да се компенсират вредите на лицата, които са
възложили съхраняването и отчитането на материалните си активи на конкретни
лица – отчетници, законодателят е предвидил облекчен ред за ангажиране на имуществената
отговорност на тези материално отговорни лица, създавайки презумпция за наличието
на такава причинна връзка. Непредпазливата вина също се предполага по
гражданското право. За отчетника обаче остава открита възможността да оборва
тези презумпции, доказвайки, че липси не съществуват – имуществото е налично
или е било разходвано по предназначение, или че няма вина за настъпването на
липсите поради поведението на други лица или на непреодолима сила като
класически изключващи гражданската отговорност основания. Създадената обилна
съдебна практика по въпроса стига до извода за „обръщането“ на доказателствената тежест при подобни казуси, която
постановка е възприета от настоящият съдебен състав и приложена при изготвянето
на доклада на делото (решение № 324 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. дело №
2431/2014 г. на IV ГО; решение № 389 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. дело
№ 1672/2010 г. на IV ГО; решение № 123 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. дело
№ 890/2010 г. на III ГО; решение № 493 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. дело
№ 586/2011 г. на IV ГО и др.).
Съобразявайки указанията на съда в обсъжданата насока още
с отговора по чл. 131 ГПК ответникът е направил поредица възражения от
категорията на правоизключващите, на които съдът
дължи конкретен мотивиран отговор. Неоснователно е възражението на ответника,
че отразените в протоколите на комисията като „липсващи“ вещи в действителност
се намират на територията на районното управление в гр. Оряхово, но са били
раздадени за ползване по установения ред на служители или се намират в различни
помещения от тези, предназначени за складове. От показанията на свидетеля С.С. (л. 213 от делото) се установява, че след фактическата
проверка е направена и „насрещна проверка“ по документи в партидната книга за
раздадени вещи на служители. По този начин с достатъчна сигурност се установява,
че раздадените вещи не се водят на склад и не са били отразени като липси. От
показанията на С. и на членовете на извършилата преброяването комисия се
установява на следващо място, че те са влизали във всички помещения в сградата
на районното управление в Оряхово без изключение. При това положение съдът е
уверен в достатъчна степен, че, ако една вещ се е намира на различно място от
това, на което обичайно се съхранява, то тя отново би била отразена като
налична. Косвено доказателство за това, че са посещавани всички помещения в
сградата на РУП – Оряхово, представлява обстоятелството, че целта на проверката
е била установяването не само на материалните запаси в складовете и гаражните
клетки, при които активи е констатиран недостигът, но на цялото налично
имущество в сградата на управлението с цел надлежното му зачисляване на
новоназначеното материално отговорно лице. Последното пряко се установява от
показанията на свидетеля С.С.. В тази връзка следва
да се посочи, че съдът е осигурил възможност на ответника да се конфронтира с
разпитаните свидетели като ангажира допълнителни гласни доказателства в
подкрепа на твърденията си (л. 215-216 от делото), че вещите и към момента се
намират на територията на районното управление. Впоследствие обаче А. се е
отказал от събирането на такива доказателства „по лични съображения“ (л. 223 от
делото). По този начин твърденията му остават напълно доказателствено
необезпечени. Освен това съдът констатира известна непоследователност в
поведението на ответника. От една страна той се е оплакал, че не му е била
предоставена възможност да покаже „липсващите“ според комисията вещи като не е
бил извикан при преброяването, но в същото време не се възползвал от тази
възможност на етапа на съдебното дирене. Това поведение би могло да се тълкува
и като конклудентно оттегляне на възражението за
допуснато нарушение на процедурата по предаване на имуществото на ищеца на
новия домакин.
На следващо място неоснователно е възражението, че
трети лица са имали достъп до използваните от ответника служебните помещения за
времето след отстраняването му от длъжност до проверката през месец юни 2012 г.,
което обстоятелство изключвало причинната връзка – презумирана
или не, между неговото поведение и липсите. От представения по делото протокол
от 02.02.2012 г. се установява, че на същата дата всички
служебни помещения, използвани от ответника за съхраняването на материални
ценности, включително работния му кабинет, са били запечатани чрез поставянето
на хартиена лепенка (л. 81 от делото). Запечатването е било извършено от
нарочно сформирана комисия със заповед на директора на ОД на МВР – Враца. Протоколът
не е бил оспорен от ответника. Същевременно, всички разпитани свидетели
категорично заявяват пред съда, че вратите на част от проверяваните помещения
са били облепени с хартиени лепенки с ненарушена цялост, върху които е имало
„врачански печат“ и подписи. От съвкупната преценка на цитираните доказателства
съдът приема за установено с достатъчна достоверност и убедителност, че до тези
помещения обективно не е било възможно да имат достъп трети лице, както се
опасява ответникът А..
За пълнота следва да се изтъкне, че ответникът не е
представил оправдателни документи за разходването по предназначение на
материалните запаси, които не са били намерени в складовете и в работните
помещения. Не се споделя и тезата на ответника, че липси не е имало към момента
на уволнението, тъй като на 23.04.2012 г. представител на ищеца е подписал
отчетен лист за предаване на имущество и документи, в който не са направени
възражения за липсващи активи (л. 82 от делото). Това е така, защото формалният
характер на извършеното тогава предаване, при което не е извършвана фактическа
проверка на активите, обективно не може да доведе до констатиране на липси или
на излишъци. Съдът приема, че подписването на отчетния лист от представител на
ищеца не представлява извънсъдебно признаване на факта, че цялото зачислено на
ответника имущество е било налично или законосъобразно изразходвано и отчетено.
Неоснователни са и възраженията, че има дублиране на вещи по различните сметки,
при което една и съща вещ – индикатор за радиоактивност ДП63А, е отразена като
липсваща два пъти. Според разясненията на вещото лице става дума за два броя
еднакви по вид вещи, които счетоводно са заведени под различни инвентарни
номера, като нито една от тях не е намерена в наличност. Последното
обстоятелство се установява от показанията на свидетеля С., според които той не
е получавал подобна вещ (л. 213 от делото).
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че са налице всички материални предпоставки за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника за липсващите материални запаси
собственост на ищеца. Всички процесни вещи са били
зачислени на А., а той не е представил доказателства за разходването им,
предоставянето им на други служители, за факта, че към момента на устните
състезания те се намират във фактическата власт на ищеца, но не на обичайните
места за съхранението им, или че вредата в посочения от вещото лице размер е
причинена от конкретно поведение на трети лица. Съгласно разпоредбата на
действащата към датата на констатирането на липсите разпоредба на чл. 240, ал.
1, т. 2 ЗМВР (отм.) отчетникът отговаря за липсите в пълния им размер. Съгласно
заключението на вещото лице този размер възлиза на 4 331, 60 лв. (л. 200
от делото).
Поради изложеното главният иск е основателен и следва
да се уважи в пълния заявен размер.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД:
По този иск за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните съдът отделя фактът, че на 14.04.2014 г.
ответникът вече е получил покана за доброволно изпълнение на твърдяното
задължение за главница на заявеното в исковата молба фактическо и правно
основание. В
тежест на ищеца остава да докаже наличието на главен дълг в заявения размер,
забавата на ответника, а именно момента на настъпването на падежа на
задължението му, както и размера на обезщетението, а ответникът следва да
докаже изпълнение на главния дълг на падежа, ако го твърди.
При установен главен дълг в заявения
размер при липса на твърдения за погасяването му за съда остава да констатира
началния момент на забавата на ответника. Според изричната разпоредба на закона
при липси мораторната лихва се дължи от деня на причиняване
на липсата, а ако този момент не може да се установи – от деня на
установяването й. В случая това е 15.06.2012 г., когато процесните
приемо-предавателни протоколи са били утвърдени от
началника на РУП – Оряхово. За посочения в исковата молба период на начисляване
на законната лихва за забава – от 15.06.2012 г. до 15.09.2014 г., върху
дължимата главница от 4 331, 60 лв. размерът на лихвата възлиза на 995, 89
лв. До същия извод е достигнало и вещото лице в представеното заключение, макар
такава задача да не му е била поставяна (л. 200 от делото). Следователно акцесорната претенция за заплащане на закъснителна лихва е частично
основателна – само до посочения размер, като за сумата от 77, 23 лв.,
представляваща горницата над 995, 89 лв. до пълния претендиран
размер от 1 073, 12 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора на ищеца се
дължат направените в производството разноски – 1 073, 49 лв., от които
227, 67 лв. за държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице и 595, 82 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Частичната неоснователност
на акцесорната претенция за лихва за сумата от 77, 23
лв. в случая не може да повлияе на размера на разноските в посока на тяхното
намаляване – нито по отношение на държавната такса, която по този иск е минимална,
нито по отношение на възнаграждението за вещо лице, което не е имало поставена задача
във връзка с този иск, нито за присъденото възнаграждение за юрисконсулт поради
незначителността на сумата, за която искът е бил отхвърлен в сравнение със
сумата, за която е бил уважен (почти 13 пъти по-малко).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответникът Т.Т.А., ЕГН **********,
да заплати на ищеца Областна дирекция на МВР – Враца, БУЛСТАТ *********, на
основание чл. 224, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 1, т. 2 ЗМВР (чл. 240, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) с идентична редакция) главница в размер
на 4 331, 60 лв., представляваща установени по надлежен ред
липси на повереното на ответника в качеството на материално отговорно лице –
отчетник, имущество на ищеца, предоставено за стопанисване на РУП – гр.
Оряхово, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 995, 89 лв., представляваща законна
мораторна лихва върху присъдената главница за периода
15.06.2012 г. – 15.09.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Областна
дирекция на МВР – Враца, БУЛСТАТ *********, срещу ответника Т.Т.А., ЕГН **********, облигационен иск с правно основание
по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна мораторна лихва в размер на 77, 23 лв., представляваща
горницата над 995, 89 лв. до пълния претендиран
размер от 1 073, 12 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ответникът
Т.Т.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца Областна
дирекция на МВР – Враца, БУЛСТАТ *********, сумата от 1 073, 49 лв.,
представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Районен
съдия: