Решение по дело №1014/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез процесуален представител юрисконсулт Л. П., против Решение № 269/09.04.2024г., постановено по НАХД № 4833/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменено Наказателно постановление № НП-78/02.11.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ - София, с което за нарушение по чл. 289а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина и на основание същата разпоредба – на К. Н. К., с [ЕГН] са наложени две наказания „Глоба“ в размер на от по 1000 лева И И. А. „Медицински надзор“ - София е осъдена да заплати на К. Н. К., с [ЕГН] сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Според него съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел липса на доказателства за извършени нарушения. Посочва, че разсъжденията на съдебния състав, че отговорност следва да бъде носена от лицето, изписвало инфузия на лекарства на пациента, докато д-р Кузова не е била на работа противоречат на на посочените като нарушени норми в наказателното постановление. Касаторът претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на поисканото от защитата на ответника възнаграждение за адвока.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът К. Н. К. се представлява от адв.М. К.. Адв.К. намира жалбата за неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, по съображенията, изложени в него. Претендира присъждане на разноски в размер [рег. номер]., като намира възражението за прекомерност за неоснователно.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„Към 05-09.06.2023 г. жалбоподателката работила като „лекар нервни болести“ в „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД.

На 05.06.2023 г. Д. К. Д., на 75 г., бил намерен паднал на улицата в безсъзнание, с обездвижени долни крайници, неконтактеи. Бил транспортиран от екип на ЦСМП - Бургас в „МБАЛ Бургасмед” ЕООД в 12:05 ч. с диагноза: „Мозъчен инсулт в БЛСМА“. При прегледа в КДБ/СО на „МБАЛ Бургасмед” ЕООД, дежурният лекар д-р Ж. Ч. е установила, че пациентът е в тежко общо състояние, в кома, с хемиплегия в десни крайници и несиметрични лицеви половини. Била осъществена консултация с невролог - д-р К. К., която отразила неврологичен статус: „СМРД - липсва. ЧМН - спретнато отклонение на очните ябълки наляво, централна лезия на 7 и 12 ЧМН в дясно. Активни движения - намалени по обем, скорост и сила в десни крайници. Приповдигнати рефлекси - Бабински, Хофман и Трьомнер (+) в дясно. Координационни проби - не се изследват поради плегията. Сетивност - десностранна лицева и телесна хемихипестезия. Тазови резервоари – не контролира. Походка - невъзможна самостоятелно. Сомнолентен. ВКФ - сензо-моторна афазия. GCS - 9 точки; NIHSS - 23 точки”.

Пациентът бил хоспитализиран в 12:25 ч. в Отделение по нервни болести на „МБАЛ Бургасмед” ЕООД, с ИЗ № 5389, по КП № 50.1 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, над 18 год“, с Диагноза: 163.3 Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии. За лекуващ лекар служебно била определена д-р К. К..

Определен бил лечебно - диагностичен план. Назначена била терапия с противооточни, ноотропни, вливания, антиагрегант + собствена, вкл. Mannitol 15 % Braun - 75 g/500 ml, i.v., 2 пъти дневно - за 3 дни. Състоянието на пациента било проследявано и отбелязвано в декурзусите редовно. Съгласно записите, пациентът бил трайно афебрилен, в увредено в началото, до задоволително в края на хоспитализацията общо състояние. С десностранна хемипареза - средно тежка за ръката и лекостепенна за крака при приемането, до латентна десностранна хемипареза. По време на хоспитализацията, съгласно записите в ИЗ, лабораторно били проследявани стойностите на електролитите и кръвната захар, но нямало отразено проследяване на диурезата.

Пациентът бил изписан (не от д-р Кузова) на 09.06.2023 г. - 4 дни след хоспитализацията, което е изискуемият от НЗОК минимален болничен престой по клинична пътека. При дехоспитализацията пациентът бил в стабилизирано общо състояние, афебрилен, хемодинамично стабилен, с десностранен фациалис, десностранна латентна хемипареза, сензомоторна афазия, без общомозъчна симптоматика. Дадена била терапия за домашно лечение и пациентът бил насочен за динамично проследяване от ОПЛ, невролог, кардиолог, ендокринолог, диспансеризация и рехабилитация. Нямало данни в ИЗ и съставената епикриза за осигурени условия за продължаване на рехабилитацията на пациента след дехоспитализацията от специалисти в областта на мозъчния инсулт.

След изписване на пациента близките останали недоволни от проведеното лечение, поради което и сезирали ИА „МН“. Била извършена проверка от екип, в състава на който влизала и св. Г. З. – медицински инспектор в ИА „МН“. Свидетелката извършила проверка на съставените медицински документи по повод лечението на болния и достигнала до извод, че жалбоподателката, като лекуващ лекар е извършила две административни нарушения:

1. Нарушение на т. 1.3.1.2.2. „Общо (неспецифично) лечение“, в частта:

„Необходимо е редовно мониторнране на: диуреза“ от Наредбата;

2. Нарушение на т. 1.3.1.2.3. „Симптоматично лечение на последиците от

инсулта“, в частта: „Ранно изписване от отделение за лечение на инсулти е възможно при стабилизирани пациенти с леко до умерено увреждане при условие, че се осигурят условия за продължаване на рехабилитацията извън болницата от специалисти в областта на мозъчния инсулт (клас I, ниво А)“ от Наредбата, поради което пристъпила към съставяне на АУАН.

Актът бил съставен на 10.10.2023 г. в присъствието на жалбоподателката, която го подписала и получила препис от него. В законоустановения срок жалбоподателката подала писмено възражение срещу акта.

Административнонаказващият орган сезиран с преписките по акта счел фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени, намирайки възраженията за неоснователни, поради което и на 02.11.2023 г. издал срещу жалбоподателката процесното наказателно постановление.“.

Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че при съставяне на АУАН не е указана нарушената материална норма, по която се ангажира отговорността на санкционираното лице. Според съда, в акта са посочени нормите, които запълват бланкетната диспозиция на чл. 259, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ, но не е посочена нито въпросната разпоредба на чл. 259, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ, нито разпоредбата на чл. 289а, ал. 1 ЗЛПХМ, чието нарушаване реално е повод за ангажиране на отговорността на жалбоподателката. По този начин реално в АУАН липса посочване – цифрово и словесно, на нарушението по ЗЛПХМ, за което в последствие е издадено НП.

Отделно е приел, че при издаване на наказателното постановление материалният закон е приложен неправилно, тъй като не са налице доказателства, че д-р Кузова е извършила двете нарушения. Този си извод съдът е формирал въз основа на факта, че за периода на болничното лечение на пациента д-р Кузова е била на работа няколко часа при приемане на пациента и след това 12 часа от 20.00 часа на 07.06.2023 г. до 08.00 часа на 08.06.2023г., т.е. обективно е била в невъзможност да изпълни задълженията, за неизпълнението на които е била наказана.

По отношение на първото нарушение съдът е отбелязал, че медикаментът изискващ проследяване на диурезата е бил назначен от друг лекар за три дни, а към момента, в който д-р Кузова е била на работа, прилагането му е било преустановено.

По отношение на второто нарушение е преценил, че неправилно е била ангажирана отговорността на Кузова, тъй като не тя е взела решение и изписала пациента. Последният е бил дехоспитализиран от друг лекар след съгласуване с началника на отделението.

Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, мотиви досежно съставомерността на деянията, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

По фактите спор няма.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Непосочването на санкционната норма не може да бъде прието като съществено нарушение, тъй като то не препятства правото на защита на наказаното лице. Защитата е срещу фактите, а не срещу правото. В случая в АУАН са посочени всички факти, въз основа на които да е възможно да се прецени дали деянията са съставомерни. Срещу тези факти санкционираното лице е организирало защитата си, както в хода на административно наказателното производство, така и в съдебното производство.

По отношение приложението на материалния закон възраженията на касатора са неоснователни.

Нормата на чл.289а, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина предвижда наказание за всеки, който работи в нарушение на утвърдените фармако-терапевтични ръководства или извършва оценка на резултата от терапията в отклонение от критериите по чл. 259, ал. 1, т. 4

Субект на нарушението може да бъде всяко физическо лице, което следва да извършва дейност според утвърдените фармако-терапевтични ръководства.

Поради това тезата на наказващия орган, че утвърдените фармако-терапевтични ръководства следва да бъдат спазвани само от лекуващия лекар не може да бъде споделена.

Както вече бе посочено, по първото нарушение, медицинския препарат, изискващ проследяване на диурезата е бил предписан от друг лекар. Негово задължение е било да назначи и проследяване на диурезата, тъй като този лекар също е длъжен да изпълнява правилата, въведени с Наредба № 7 от 3.10.2019 г. за приемане на фармако-терапевтично ръководство за лечение на неврологичните заболявания.

По идентичен начин следва да се подходи и към второто нарушение. По делото няма спор, че д-р Кузова не е била на работа към момента на дехоспитализация на пациента. Поради това тя не е имала не само обективна възможност, но и задължение да осигурява условия за продължаване на рехабилитацията извън болницата. Това е следвало да бъде сторено от лекаря, изписал пациента.

Неоснователно е възражението на касатора, че при постъпване на работа след изписването на пациента д-р Кузова е следвало да впише възражение, с което да изрази несъгласие с дехоспитализацията.

Не само защото няма нормативно определено такова задължение, а и защото лекуващият лекар впоследстие би могъл да бъде съгласен с факта на дехоспитализацията, поради наличие на предпоставките за това без да може обективно да промени условията, при които е направено изписването на пациента.

Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски. Такива са доказани в размер на 1000лева за адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото не надхвърля съществено минималния размер, предвиден с нормата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразено е с фактическата и правна сложност на делото, и с процесуалното участие на пълномощника на ответника в хода на производството.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 269/09.04.2024г., постановено по НАХД № 4833/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА И. А. „Медицински надзор“ - София да заплати на К. Н. К., с [ЕГН] сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.