Присъда по дело №6781/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД № 6781/2023 год. ПО ОПИСА НА СРС

Производството е образувано по внесен обвинителен акт от СРП, с
който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия К. Н. Й. за това, че на
25.02.2023 г., около 03,50 часа в гр. София, бул. „Черни връх“, пред № 20А
без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества -
коноп с нето тегло 24,71 грама, с процентно съдържание на наркотичния
компонент тетрахидроканабинол - 5 % (пет процента) на стойност 148,26 лева
(сто четиридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, като конопът
е включен в Приложение № 1 към чл.З, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на
основание чл.З, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, а именно Списък I - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като
случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, пр. 2,
т. 1, пр. 1 от НК.
В пледоарията си представителят на СРП поддържа повдигнатото
обвинение. Предлага на подсъдимия да му бъде наложено наказание над
минимума.
Защитникът на подсъдимия адв. ... в съдебните прения излага доводи за
невиновност на подзащитният му.
Подсъдимият К. Н. Й. не се признава за виновен. Дава обяснения. В
последната си дума моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и становищата на страните, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият К. Н. Й. е роден на ..., с постоянен адрес гр. ..., българско
гражданство, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН
**********.
На 24.02.2023 г., за времето от 19,00 часа на 24.02.2023 г. до 07,00 часа
на 25.02.2023 г. свидетелите Т. Г. Б. и Я. И. Т., и двамата полицаи в 04-ти
взвод, група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“
при 04 РУ-СДВР, били назначени като „ППГ“ с позивна „64“. При
изпълнение на служебните има задължения, около 03,50 часа на 25.02.2023 г.
на бул. „Черни връх“ пред № 20А спрели за проверка лице от мъжки пол,
1

което установили като подсъдимия К. Н. Й.. При проведената беседа той им
съобщил, че не е сигурен за съдържанието на пликчето за тютюн, което носил
в десния джоб на долната част на анцуга си. Показал на полицаите пликчето,
които при визуалния преглед установили, че освен традиционния за тютюна
кафеникав цвят имало и зеленикава тревиста маса, за която обвиняемият им
споделил, че е възможно да е марихуана. Подсъдимият заявил на полицаите,
че желае да предаде горепосочения предмет доброволно, в изпълнение на
което бил съставен протокол за доброволно предаване.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
физикохимична експертиза - Протокол № 231-Х/2023 г. на ОЕКД - СДВР. От
заключението на изготвената по делото физикохимична експертиза се
установява, че представения за изследване обект - кафяво-зелена на цвят
растителна маса, представлява смес (неразделима по механичен начин), в
която се съдържа коноп и тютюн, с нето тегло 24,71 грама и с процентно
съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол - 5 %.
Подсъдимият К. Н. Й. не притежавал надлежно разрешително съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на обясненията на подсъдимия и въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и приложените способи за
доказване, които го подкрепят, а именно: 1.). писмени – протокол за
доброволно предаване, заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, експертна
справка; протокол за оценка на наркотично вещество в ДП; справка за
съдимост с бюлетин и справки; 2.). писмени доказателствени средства –
протоколи за разпити на свидетели; 3.). веществени доказателства –
инкриминираното наркотично вещество; 4). гласни доказателствени средства.
5.). способи на доказване по чл. 136 НПК – разпити на лица и съдебна физико-
химична експертиза.
Съдът намира, че дадените от подсъдимия обяснения не кореспондират
с установената фактическа обстановка относно обстоятелството за знание у
него относно наличието на наркотично вещество. Същите се явяват
изолирани в тази им част и поради тази причина съдът ги намира като
защитна позиция.
Съдът намира, че останалите събрани по делото доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги
кредитира изцяло. Съдът подложи на внимателен анализ показанията на св. Т.
и Б., като взе предвид служебното им качество, но намери, че същите са
последователни, непротиворечиви, логични и се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото - протокол за доброволно предаване,
поради и което ги кредитира изцяло.
Съдебният състав кредитира заключението на съдебно-физикохимична
2

експертиза като дадено обективно, компетентно и изчерпателно. Държаното
от подсъдимия вещество представлява коноп и съдържа наркотично вещество
като стойността на веществото е 148.26 лева, а тетрахидроканабинол е
наркотично вещество, с висока степен на риск и е поставено под контрол на
ЗКНВП, Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарна та медицина” от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Същото не е
оспорено, изготвено е съгласно процесуалните правила и съдът го кредитира
изцяло.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите Т. и Б. и от изготвената
по делото СФХЕ и с оглед събраните писмени експертни справки, се
установяват извършеното престъпление и неговия извършител. Тези факти се
изясняват по безспорен, доказателствено обезпечен и хармоничен начин от
възприетата от съда фактическа обстановка.
Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на
свидетелите, както и изготвената по делото експертиза, тъй като те изцяло
подкрепят установената фактическа обстановка. От показанията на тези
свидетели, както и изготвената СФХЕ, поставени в основата на установената
фактическа обстановка, ясно се установяват механизма на извършване на
престъплението, неговият автор, датата и часа на извършването на
престъплението, мястото където е извършено. Необходимо е да се изложи, че
с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои
детайли по повод на събитието по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия
и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. Също
така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от
значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл. 102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на подсъдимия
и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са писмени доказателства,
3

и гласни доказателствени средства с приетата по делото съдебна експертиза.
Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на
извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК
процесуалноследствено действия с приложените способи на доказване за
събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира, че свидетелските показания на свидетелите Т. и Б. и
цялата доказателствена съвкупност не съдържат противоречия, логични и
ясни са, поради което следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага
подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно
доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са
непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е
извършител на престъпната проява, за която е обвинен от СРП. Доколкото по
делото изначално липсва противоречив доказателствен материал /с
изключение на защитната теза на подсъдимия, която се явява изолирана/,
съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства –
писмени и веществени, гласни доказателствени средства, способи на
доказване и други, по силата на "per argumentum a contrario" от чл. 305, ал. 3,
изр. 2 от НПК.
Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и
еднопосочен начин доказват извършеното от подсъдимия противоправно
деяние, за което е обвинен от представителя на държавното обвинение по
надлежния законов ред. Доколкото по делото не са налични противоречиви
доказателствени източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло
събраните доказателства.
ПО ПРАВОТО:
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи преценка на събраните
по делото доказателства и прие за установено, че подсъдимият К. Н. Й. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3 от НК, като случаят е маловажен, а именно на 25.02.2023 г., около
03:50 часа в гр. София, бул. „Черни връх“, пред № 20А без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества - коноп с нето
тегло 24,71 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол - 5 % (пет процента) на стойност 148,26 лева (сто
четиридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, като конопът е
включен в Приложение № 1 към чл.З, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на
основание чл. 3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, а именно Списък I - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като
случаят е маловажен.
От обективна страна същият подсъдимият К. Н. Й. е държал –
4

осъществявал е фактическа власт върху високорисково наркотично вещество
– Коноп (марихуана), който е поставен под контрол, съгласно чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
За съставомерността на деянието по този член от НК, който урежда
престъпление на просто извършване, е необходимо единствено деецът да
държи предмета на престъплението – наркотично вещество или негов аналог,
без за това да притежава необходимото съгласно ЗКНВП разрешително.
Безспорно се установи и че подсъдимият не е имал надлежно разрешително за
държане на инкриминираното вещество.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай
е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В
текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
"маловажен случай", като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази
правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява
"маловажен случай" когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че
дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае
за маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС). В същата насока е и
ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, (личността на
извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието) преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка. Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното
(Решение № 19/2008 г. на II н. о., Решение № 69/2010 г. на II н. о., Решение №
306/2009 г. на III н. о.).
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
5

деянието по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК (маловажен случай) - налице е
държане на наркотично вещество без надлежно разрешително за това.
Установява се, че по делото, че високорисковото наркотично вещество –
коноп е било само и единствено за лично ползване (за лични нужди) на
подсъдимия, с което същият доброволно е приел да накърни своя личен
здравен статус, без да засяга общото здраве на останалите членове на
обществото – вредите за общественото здраве са силно стеснени и се
ограничават изключително до здравето на самия подсъдим. (Това е основният
критерий при преценката дали случаят е маловажен по чл. 93, т. 9 НК,
съгласно Решение № 93/06.03.2023 г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД №
1014/2022 г.). Първата инстанция на СРС приема, че конкретното наркотично
вещество, установено като държано у подсъдимия не е било реално споделено
с друго лице.
От субективна страна подсъдимият К. Н. Й. е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици (чл. 11, ал. 2 от НК). Той е имал представа,
че държаното от него вещество е наркотично, както и че държанието му е
забранено от закона, т.е. налице е интелектуалния елемент на вината.
Едновременно с това подсъдимият е имал за цел противозаконно да държи
наркотичното вещество, с което е реализиран и волевия елемент на вината. С
оглед изключително ниското количество инкриминирано вещество,
относително ниския процент на активно наркотичен компонент и ниската му
оценъчна стойност е налице и квалифициращия признак маловажен случай.
Като причини за извършване на престъплението следва да се посочат ниското
правно съзнание на подсъдимия, липсата на морално - волеви задръжки, както
и незачитане на установения правов ред.
По изложените съображения съдът намери, че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК законът предвижда
наказание глоба до 1000 лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като се
съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от
предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в чл. 36 и чл. 54,
съобрази следното:
От представеното свидетелство за съдимост се установява, че
подсъдимият К. Н. Й. е осъждан за тежко умишлено престъпление на
наказание Лишаване от свобода за срок от Четири години при строг режим на
6

изтърпяване. Касае се за личност с висока степен на обществена опасност.
Очевидно това наказание не е осъществило поправителната и
превъзпитателната си функция.
При определяне на размера на наказанието глоба, съдът се съобрази с
тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, имотното
състояние на подсъдимия. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства.
По изложените съображения следва да му бъде определено наказание в
неговия максимум, а именно „ГЛОБА” в размер на 1000 лева.
Така определеното наказание настоящия съдебен състав счита, че
отговаря на степента на обществена опасност на деянието и най-вече на
степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни задачите на
генералната и специалната превенции, както и ще има превъзпитателно
поправително въздействие върху подсъдимия и превантивно – възпиращо
въздействие върху обществото. Така определено и в тези предели
индивидуализирано, посоченото наказание се явява да е отговарящо на
конкретната обществена опасност на извършеното от лицето престъпление и
неговата личност.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съдът счете, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на
подсъдимия следва да бъдат присъдени и направените по делото съдебни и
деловодни разноски, които да бъдат заплатени в размер на 100,83 лева по
сметка на СДВР, доколкото призна същият за виновен в извършване на
престъплението, за което е даден на съд.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът намери, че предметът на престъплението по чл. 354а, ал. 5, във
връзка с ал. 3, т. 1 от НК, както и транспортната опаковка, запечатана с печат
на СДВР, находяща се на лист 28 от ДП, че следва да се отнемат в полза на
държавата и да бъдат унищожени, след приключване на производството с
влязъл в сила съдебен акт.

Водим от горните мотиви от фактическо и правно естество съдът
постанови присъдата си.

7

Номер на акта:	192
Дата:	1 април 2024 г. (в сила от 17 април 2024 г.)
Съдия:	Красимира Недялкова Проданова

Дело:	20231110206781
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 май 2023 г.

Присъда по дело №6781/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите