Определение по дело №704/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 885
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20203100500704
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./…….03.2020г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА

ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.

 

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно частно гражданско дело № 704  по описа на ВОС  за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5762/19.02.2020г., подадена от К.М.К. ЕГН**********, чрез М.С.С. негова майка и пълномощник срещу Определение № 2572/12.02.2020г., постановено по гр. дело № 30/2020г. на Варненски районен съд, с което е производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК.  

В жалбата се твърди,че същото е  неправилно  и незаконосъобразно, т.к. ищеца е представил по делото екземпляри от исковата молба и приложенията към нея.Отправено е искане същото да бъде отменено.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Пред ВРС е образувано производство по гр. дело № 30/2020г.  с правно основание чл. 124 от ГПК,  по молба на въззивника  срещу М.Д.А., ЕГН**********, П.С.Н., ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН**********, в качеството им на наследници на Симеон Иванов Атанасов, ЕГН********** за признаване за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.части от УПИ № 1034 по регулационния план на гр. Варна, с. о. „Планова", при граници УПИ № № 1035, 1036, 1037, 1033 и път, която идеална част е била призната за собственост на ответниците с Решение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС.В исковата молба и уточняващите се излага, че ищецът е собственик на процесната ½ ид.ч. от имота, който неправилно с решението на ВКС е признат за собствен на ответниците. Сочи, че ВКС неправилно е възприел доводите на ответниците, че са придобили процесната част  от  имота въз основа на давностно владение, като твърди, че показанията на свидетелите са неистински, а същите не са притежавали документи за собственост. 

С атакуваното определение № 2572/12.02.2020г., първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл.130 от ГПК, поради процесуалната му недопустимост, т.к. спорът въведен в същото  касае собствеността на процесните ½ ид.части от имота, който вече е решен с Решение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, като в отношенията между страните е създадена сила на присъдено нещо. Молбата за отмяната му е оставена без уважение, поради което способите за извънреден контрол за отмяна са изчерпани.В жалбата въззивникът не оспорва тези изводи на съда.

В атакуваното определение са изложени и допълнителни мотиви, относно наличието на основанието на  чл. 126 от ГПК, т.к. по идентично искане е налице и по-рано заведено дело  - гр.д. №10674/2019г. по описа на ВРС, прекратено с определение от 02.10.2019г., както и на основанията  за прекратяване на производството по чл. 129, ал. 3 от ГПК – неизпълнение в цялост на указанията на съда.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите  на районния съд досежно преценката, че страните по настоящото дело са идентични с тези по гр.д. № 9582/2014 г. по описа на ВРС, IХ състав. Видно от приложените към настоящото дело производства идентичен е и предмета на спора, а именно  спора за собствеността на ½ ид.части от УПИ № 1034 по регулационния план на гр. Варна, с. о. „Планова", при граници УПИ № № 1035, 1036, 1037, 1033 и път, т.е. налице е пълен обективен и субективен идентитет между делата, поради което искът се явява процесуално недопустим.

Правилно и законосъобразно в изпълнение  на чл. 129 от ГПК съда е направил преценка за допустимостта на производството и констатирайки абсолютната процесуална пречка на същото го е прекратил на основание чл.130 от ГПК. 

За пълнота на изложението  следва да се посочи, че в конкретната хипотеза са налице и основанията за прекратяване на производството по гр.дело № 30/2020 г. по описа на ВРС  обсъдени в мотивите на обжалваното определение.

Предвид изложеното, ВОС намира, че обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да се  потвърди, а частната жалба да се остави без уважаване.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2572/12.02.2020г., постановено по гр. дело № 30/2020 г. на Варненски районен съд, с което е производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК. 

 

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: