Решение по дело №40702/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19009
Дата: 22 октомври 2024 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20211110140702
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 19009
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело №
20211110140702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по
допускането й.
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е образувано по подадена от П.
Г. Г. - Л., искова молба, насочена против Д. Л. Л., с която са предявени искови
претенции с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с
идентификатор 68134.51*****, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София с
площ от 260 кв.м. и граници и съседи по действаща кадастрална карта, одобрена със
заповед РД – 18 – 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК: 68134.513.342,
68134.513.329, 68134.513.149, 68134.513.327, 68134.513.344, 68134.513.343 (номер по
предходен план, одобрен през 1987 г.: УПИ XI-13 с площ 254 кв.м. от квартал 24а по
плана за гр. София, местност /местност/, при съседи: булевард, УПИ Х-12, УПИ ХII-
14); магазин № 2 с идентификатор 68134.51*****.1.3, находящ се на първи етаж от
жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 68134.51*****.1, с площ от 30,36
кв.м. с прилежащите му 11 кв.м. складово помещение и 7,9 % от ид.ч. от общите части
на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата по действаща кадастрална
карта, одобрена със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на
АГКК: на същия етаж 68134.51*****.1.4, под обекта няма, над обекта
68134.51*****.1.1 и апартамент № 2 с идентификатор 6813.51*****.1.2, находящ се
на трети етаж от жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 68134.51*****.1, с
площ от 80,14 кв.м. с прилежащите му 41,3 % от ид.ч. от общите части на сградата при
съседни самостоятелни обекти в сградата по действаща кадастрална карта, одобрена
със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК: на същия
етаж няма, под обекта 68134.51*****.1.1, над обекта няма; иск с правно основание
чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, оставено от
Л.Н.Л. и иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за допускане пресмятане в полза на
ищцата на участието й в извършени в периода от 1992 г. до 2012 г. подобрения, довели
до увеличаване на наследството, което увеличение да се присъди в пари във втората
1
фаза на делбата.
С протоколно определение от 04.10.2024г., влязло в законна сила на
12.10.2024г., на основание чл. 233 ГПК, производството по делото е прекратено в
частта, досежно исковете с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 12, ал. 2 ЗН,
поради отказ от иска.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответницата са наследници по закон на Л.Н.Л., починал на 24.02.2019 г. Твърди се, че
ищцата е била съпруга, а ответницата дъщеря на наследодателя. Излага, че
наследството оставено от Л.Н.Л. се състои от недвижим имот с административен адрес
гр. София, р-н Сердика, /адрес/ и представляващ 57,1 % ид.ч. от УПИ XI-13 с площ
254 кв.м. от квартал 24 по плана за гр. София, местност, /местност/ при съседи
булевард, УПИ Х-12, УПИ ХII-14, идентификатор на поземления имот 68134.51*****,
както и следните обекти от построената в него триетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 68134.51*****.1: магазин 2 на първия етаж /с идентификатор
68134.51*****.1.3/ с прилежащите му 7,9 % от ид.ч. от общите части на сградата и
апартамент № 2 на третия етаж с идентификатор 68134.51*****.1.2, с прилежащите му
41,3 % от ид.ч. от общите части на сградата. Сочи, че на 02.01.1910 г. с крепостен акт
за придобит недвижим имот чрез покупко-продажба Л. М. (Т.) Н. – дядо на Л.Н.Л. е
закупил от общината в София земя с площ от 254,35 кв.м., върху която по-късно била
построена триетажна сграда. Излага, че на 02.08.1929 г. Л. М. (Т.) Н. е починал и е
оставил наследници по закон – Н.Л.М. /баща на наследодателя - Л.Н.Л./, И.Л.М. и
Р.Л.М.. Сочи, че на 05.12.1929 г. е извършена делба с разделително от 05.12.1929 г.,
съгласно което недвижимият имот, представляващ дворно място с площ 254 кв.м. се
предоставил в реален дял на Н.Л.М., който построил върху дворното място триетажна
сграда. Поддържа, че след смъртта на Н.Л.М., неговите наследници по закон - Т.М. Л.
/съпруга/, Л.Н.Л. /син/ и Л.Н.Л. /син/ извършили на 15.10.1968 г. делба, като съпругата
му получила в реален дял първи етаж, Л. – втори, а Л. – трети. Твърди, че по силата на
Решение от 08.10.1973 г. на СГС, бракоразводна колегия по гр.д. № 2390/1973 г. бил
прекратен първият брак на Л.Н.Л. и с решение от 04.12.1975 г. на СРС, 1-ви състав по
гр.д. № 4155/1975 г. третият етаж от жилищната сграда му бил предоставен в дял.
Излага, че след смъртта на майка им – Л.Н.Л. и Л.Н.Л. с договор за доброволна делба
от 30.06.2000 г. си поделили първия етаж от сградата, като всеки получил по един от
двата обособени там /на първия етаж/ магазина в реален дял. След смъртта на Л.Н.Л.,
Л.Н.Л. останал единствен наследник на целия недвижим имот и построената в него
триетажна сграда, наследявайки майка си и брат си. Аргументира, че с Договор за
дарение на недвижим имот № 137, том 211, дело № 55533 от 30.11.2006 г. Л.Н.Л. е
дарил на дъщеря си – Д. Л. Л. втори етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се
на /адрес/ в дворно място, представляващо имот планоснимачен номер 13, квартал 24
по плана на гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни
помещения, заедно с мазе със застроена площ от 11,75 кв.м. и таван със застроена
площ от 11,85 кв.м., както и припадащите се 42,9/100 ид.ч. от общите части на сградата
и мястото, както и магазин № 1 от южната страна, състоящ се от търговска част с
площ от 26,40 кв.м., тоалетна и складово помещение с площ от 10 кв.м., заедно с
7,9/100 ид.ч. от общите части на сградата, без ид.ч. от дворното място при съседи на
магазина: двор, двор, Л. Л.ов и булевард, а съседите на мястото по скица – булевард,
парцел Х – 12, парцел VI – 8, парцел XII – 14. Твърди, че с договор за дарение на
недвижим имот от 27.11.2008 г., вписан в служба по вписванията с дв. вх. №
87127/27.11.2008 г. Л.Н.Л. е дарил на ищцата апартамент с площ от 71,320 кв.м. и мазе
23 с административен адрес: гр. София, /адрес/. Счита, че въпреки дарението в нейна
полза, поради огромната стойност на дареното в полза на ответницата, запазената част
на ищцата остава накърнена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който
искът за делба не се оспорва при посочите квоти.
2
Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на
страните и закона и при съобразяване процесуалноправната разпоредба на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 34 ЗС за делба
В тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по
отношение на процесните имоти, възникнала на основание наследство.

По отношение на делбата на магазин № 2, представляващ самостоятелен
обект на право на собственост с идентификатор 68134.51*****.1.3 и апартамент
№ 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 6813.51*****.1.2.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че П. Г. Г. и Д.
Л. Л. са наследници по закон на Л.Н.Л., че Л.Н.Л. е починал на 24.02.2019 г., че
страните в настоящото производство са съсобственици на магазин № 2 с
идентификатор 68134.51*****.1.3 и апартамент № 2 с идентификатор
6813.51*****.1.2, по силата на наследствено правоприемство, че Л.Н.Л. през 2006 е
дарил на Д. Л. Л. втори етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се на /адрес/ в
дворно място, представляващо имот планоснимачен номер 13, квартал 24 по плана на
гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с
мазе със застроена площ от 11,75 кв.м. и таван със застроена площ от 11,85 кв.м., както
и припадащите се 42,9/100 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, както и
магазин № 1 от южната страна, състоящ се от търговска част с площ от 26,40 кв.м.,
тоалетна и складово помещение с площ от 10 кв.м., заедно с 7,9/100 ид.ч. от общите
части на сградата, без ид.ч. от дворното място при съседи на магазина: двор, двор, Л.
Л.ов и булевард, а съседите на мястото по скица – булевард, парцел Х – 12, парцел VI
– 8, парцел XII – 14; че с договор за дарение на недвижим имот от 27.11.2008 г.,
вписан в служба по вписванията с дв. вх. № 87127/27.11.2008 г. Л.Н.Л. е дарил на
ищцата апартамент с площ от 71,320 кв.м. и мазе 23 с административен адрес: гр.
София, /адрес/.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност.
Не е спорно по делото, че страните са наследници на Л.Н.Л., ЕГН **********,
обстоятелство, което намира опора и в приобщеното на л. 9 по делото копие на
удостоверение за наследници, от което е видно, че ищцата П. Г. Г. – Л. е била негова
съпруга, а Д. Л. Л. негова дъщеря.
От приложеното на л. 23 по делото копие на решение на Софийски районен съд
от 02.10.1968г. се установява, че между наследодателя на страните Л.Н.Л., брат му
Л.Н.Л. и майка им Т.Н. Л. е извършена делба на процесните самостоятелни обекти на
правото на собственост, като в дял на Л.Н.Л. е поставен ап. 2, в дял на Л. Л.ов ап. 1, а в
дял на Т. Л. двата магазина на партерния етаж.
От приложеното на л. 37 по делото копие на удостоверение за наследници се
установява, че Т. Л. е починала на 19.09.1980г., като наследниците й по закон са Л.
Л.ов и наследодателят на страните по делото Л. Л.ов.
От приложеното на л. 36 удостоверение за наследници се установява, че Л. Л.ов
е починал на 31.10.2000год. – неженен без деца.
С оглед гореизложеното следва извода, че по силата на наследствено
правоприемство, наследодателят на страните Л.Н.Л. е станал собственик на дворното
място, ведно с изградената в него сграда.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том III, рег. № 7402, дело
№ 452 от 2006г., общият наследодател на страните по делото Л. Л.ов е дарил на
3
ответника Д. Л. апартамент 1, ведно с приспадащите се 42.9% идеални части от
сградата и мястото върху което е построена.
Със същия нотариален акт е прехвърлено и правото на собственост върху
построения в процесната сграда Магазин №1, ведно с съответните идеални части от
общите части на сградата, но изрично е посочено без идеални части от дворното
място.
По изложената аргументация и с оглед обявените за безспорни и ненуждаещи се
от доказване факти и обстоятелства, следва се постанови решение, с което да се
допусне делба на магазин № 2, представляващ самостоятелен обект на право на
собственост с идентификатор 68134.51*****.1.3 и апартамент № 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 6813.51*****.1.2 при квоти по ½ идеална част
за всеки от съделителите.

По отношение делбата на 57.1% идеални части от дворното място -
поземлен имот с идентификатор 68134.51*****.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 38, ал.1 ЗС при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации
и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на
портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за
общо ползуване.
Когато в дворното място е построена сграда, в която правото на собственост
върху различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, т.е. сградата е в
режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти
притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост
върху идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права
върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по
смисъла на чл. 38 ЗС и ползването му следва да бъде разпределено по реда на чл. 32,
ал. 2 ЗС. При това разпределение следва да бъде отчетено и правото на лицето,
притежаващо самостоятелен обект в сградата въз основа на реализирано право на
строеж, да ползва земята доколкото това е необходимо за използване на постройката
според нейното предназначение. Земята не във всички случаи на застрояване със
сграда, в която отделните обекти принадлежат на различни лица, е обща част, тъй като
собствеността върху етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и без земята
съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС. В тази хипотеза собственикът на терена запазва правата си
без да притежава самостоятелен обект в сградата и правото му да ползва терена /при
спазване на ограничението на чл. 64 ЗС/ не може да бъде отречено. При вземане на
решение за начина на ползване на дворното място по реда на чл. 42 ЗС притежаващото
идеална част от земята лице, което обаче не притежава самостоятелен обект в сградата,
не може да вземе участие, което би съставлявало недопустимо от закона нарушаване
на правото му да ползва вещта според притежавания от него дял / в този смисъл
Решение № 28 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 331/2011 г., II г. о., ГК /.
В същия смисъл е и изразено становище в решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д.
№ 979/2009 г. на II ГО на ВКС, в което е прието, че участието в съсобствеността на
дворното място наред с етажните собственици на трето лице, чуждо на етажната
собственост, обуславя обикновена съсобственост върху терена.
Следва да бъде съобразено и разрешението, дадено в решение № 181/07.07.2011
4
г. по гр. д. № 1159/2010 г. на II ГО на ВКС, в което е прието, че земята не във всички
случаи на застрояване със сграда, в която отделните обекти принадлежат на различни
лица, е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от етажи може да
бъде прехвърлена и без земята съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС. В тази хипотеза
собственикът на терена запазва правата си без да притежава самостоятелен обект
в сградата и правото му да ползва терена /при спазване на ограничението на чл.
64 ЗС/ не може да бъде отречено.
В процесния случай с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том
III, рег. № 7402, дело № 452 от 2006г. /л.26/, общият наследодател Л. Л.ов е дарил на
ответника Д. Л. апартамент 1, ведно с приспадащите се 42.9% идеални части от
сградата и мястото върху което е построена.
Със същия нотариален акт е прехвърлено и правото на собственост върху
построения в процесната сграда Магазин №1, ведно с съответните идеални части от
общите части на сградата, но изрично е посочено без идеални части от дворното
място.
Съгласно чл. 38 от ЗС, дворното място е обща част към етажната собственост.
Това е така обаче само когато всички етажни собственици са съсобственици и на
дворното място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Те
могат да уговорят обаче дворното място да остане съсобствено. В този смисъл
положението на земята върху която е изградена сграда етажна собственост е сходно /но
не аналогично/ с това на общите части по предназначение, защото зависи от волята на
съсобствениците. Това разбиране произтича от възможността, предвидена в чл. 63 от
ЗС, сграда, или самостоятелен обект на гражданския оборот да се притежава от правен
субект отделно от правото на собственост върху терена. Възможно е част от
съсобствениците на терена да не притежават обекти от етажната собственост, защото
са учредили само право на строеж. В този случай след построяване на сградата -
етажна собственост те не изгубват правото на собственост върху терена, или идеална
част от него, защото съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост не се изгубва освен
ако друг не го придобие. Притежателят на правото на строеж придобива сградата, или
самостоятелен обект от нея, но той не придобива с изграждането й правото на
собственост върху терена. Нормата на чл. 40 от ЗС определя начина на разпределение
на дяловете на собствениците в общите части, но тя няма отчуждително действие по
отношение на собствениците на терена, които не притежават обекти от етажната
собственост. Щом собствеността върху сградата, или части от нея може да принадлежи
на лица, притежаващи право на строеж различни от собствениците на терена, то и
дворното място придобива статут на обща част на етажната собственост само по
волята на страните / Решение № 661 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2009 г., I
г. о., ГК /.
В случая към датата на прехвърляне на ап. 1 и магазин 1 с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 87, том III, рег. № 7402, дело № 452 от 2006г., общият
наследодател е бил единствен собственик на сградата и дворното място и доколкото
правото на собственост върху магазина е прехвърлено с изричното уточнение, че
същото се прехвърля без идеални части от дворното място, волята на Л. Л.ов следва да
се тълкува в смисъл, че дворното място няма характер на обща част.
С оглед изложеното следва извода, че по отношение на дворното място е налице
съсобственост, като Д. Л. притежава прехвърлените й с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 87, том III, рег. № 7402, дело № 452 от 2006г., 42.9% идеални части,
а за останалите 57.1% идеални части е налице съсобственост по силата на
наследствено правоприемство, при квоти по ½ идеална част за всяка една от страните.
И в исковата молба и в отговора на исковата молба се сочи, че между страните е
налице съсобственост върху 57.1% идеални части от поземления имот, върху който е
построена сградата, като в петитума на исковата молба е формулирано искане да се
допусне делба на оставеното от Л. Л.ов наследство, а с отговора на исковата молба са
5
наведени доводи, че в предмета на делбата следва да бъдат включени и 7.9% идеални
части от дворното място, доколкото същите не се прехвърлени с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 87, том III, рег. № 7402, дело № 452 от 2006г., от общият
наследодател Л. Л.ов. С оглед изложеното следва, че искът е за делба на тези 57.1%
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.51*****.
Искът за делба на идеални части по принцип е недопустим и делото се
прекратява, но ако се иска делба на конкретен обект, а в производството се установи,
че съществува съсобственост само на идеални части от имота, в този случай, ако не се
поиска конституиране на лицата, които притежават останалите идеални части от
обекта – искът се отхвърля /Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС/
В случая се установи, че между страните по делото съществува съсобственост
само върху 57.1% идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.51*****,
респективно исковата претенция за делба на дворното място следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.

По искането за присъждане на разноски:
С исковата молба са предявени искови претенции за делба, иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 12, ал. 2 ЗН.
С протоколно определение от 04.10.2024г., производството по делото е
прекратено на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска, в частта, досежно
претенциите с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 12, ал. 2 ЗН.
Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна
практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г. /, относно разпределянето на разноските в
делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се заплащат
от страните съобразно стойността на дяловете им /чл. 293a, изр. 1 ГПК – отм. /, т. е.
разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство, се
разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената
общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени
по повдигнати други спорни въпроси в рамките на делбата и по присъединените
искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК. Съгласно чл. 355
ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно
стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на
делбеното производство остават за сметка на страните. Разноски по правилата на чл.
78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е.
по повод всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са били
приети за основателни, като искът за делба е отхвърлен или делбата е допусната при
посочените от ответника квоти с оглед уважено негово възражение.
Съгласно т. 9 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, когато
разноските са направени по повдигнат спорен въпрос /например по възлагане на
неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките
и т. н./, разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65
ГПК (отм.) / в този смисъл Определение № 47 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
235/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 193 от 26.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2700/2020 г., II г. о., ГК, Определение № 60141 от 19.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3096/2021 г., II г. о., ГК и др. /.
По изложените съображения искането на ищеца за присъждане на разноски,
обективирани в приложения на л. 406 по делото списък по чл. 80 ГПК, се явява
неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски за отхвърлената част на иска за делба и за исковете с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН и чл. 12, ал. 2 ЗН, по отношение на които производството по делото е
6
прекратено, на основание чл. 233 ГПК.
От приложения на л. 125 по делото договор за правна защита и съдействие е
видно, че между ответника и процесуалния му представител е уговорено
възнаграждение в размер на 5000.00лв., от които 1500.00лв. по делото за делба,
1000.00лв. по иска с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН и 2500.00лв. – по иска с правно
основание чл. 30 ЗН.
Доколкото предмет на иска за делба са три недвижими имота, за два от тях се
допуска делба, а за един претенцията се явява неоснователна, ответникът има право на
1/3 от уговореното адвокатско възнаграждение за иска за делба или 500.00лв., като
следва да му се присъдят и 1000.00лв. – адвокатско възнаграждение по иска с правно
основание чл. 12, ал. 2 ЗН и 2500.00лв. – адвокатско възнаграждение по иска с правно
основание чл. 30, ал. 2 ЗН.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, обстоятелството, че в първа фаза на производството по делба са проведени 7
открити съдебни заседания и са допуснати и изслушани заключения по две съдебно
технически експертизи във връзка с иска с правно основание чл. 30 ЗН, намира, че
възражението за прекомерност, формулирано от процесуалния представител на ищеца
се явява неоснователно.
В обобщение следва извода, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника разноски в размер на 4000.00лв., от които 500.00лв. –
адвокатско възнаграждение по иска за делба в отхвърлителната част, 1000.00лв. –
адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН и 2500.00лв. –
адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 30 ЗН.
На основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата 100.00 лева – разноски за държавна такса, дължима се във връзка с
частичната неоснователност на иска за делба.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. Г. Г. – Л. , ЕГН
********** и Д. Л. Л., ЕГН **********, на правото на собственост на следните
недвижими имоти:
1/ -самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.51*****.1.2 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляващ ап. 2, находящ се в /адрес/, с площ от 80.14кв.м., ведно с
прилежащите 41.3% идеални части от общите части на сградата при съседи на
същия етаж няма, под обекта 68134.51*****.1.1, над обекта няма, ПРИ СЛЕДНИТЕ
КВОТИ:
-1/2 идеална част за П. Г. Г. – Л., ЕГН **********
- ½ идеална част за Д. Л. Л., ЕГН **********
2/ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.51*****.1.3, по
КККР одобрена със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляващ търговски обект – магазин № 2, находящ с в гр. София, р-н
„Сердика“, /адрес/, *, с площ от 30.36кв.м., ведно с прилежащите – складово
помещение с площ от 11 кв.м. и 7.9% от общите части на сградата, при съседи на
същия етаж 68134.51*****.1.4, под обекта няма, над обекта 68134.51*****.1.1, ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
-1/2 идеална част за П. Г. Г. – Л., ЕГН **********
7
- ½ идеална част за Д. Л. Л., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. Г. – Л., ЕГН ********** срещу Д. Л. Л., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на 57.1% идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.51*****, находящ се в гр. София, общ.
Столична, обл. София, /адрес/, с площ от 260 кв.м. и граници и съседи по действаща
кадастрална карта, одобрена със заповед РД – 18 – 53/23.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК: 68134.513.342, 68134.513.329, 68134.513.149, 68134.513.327,
68134.513.344, 68134.513.343, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Г. Г. – Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК,
да заплати на Д. Л. Л., ЕГН **********, сумата от 4000.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА П. Г. Г. – Л., ЕГН **********, на основание на основание чл. 9 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 100.00 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8