№ 5794
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110149986 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ФИРМА“ ЕАД срещу Р. Б. Ц., А.
Б. А. и Т. К. М., с която са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 1407,88 лв., представляваща продажна цена на
доставена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 210,55 лева за
периода 15.09.2020 г. – 10.08.2022 г., 30,09 лева – главница за дялово разпределение през
периода 07.2019 г. – 02.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на
вземането и 6,14 лева – мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2019 г. – 10.08.2022 г. за топлоснабден имот в гр. Х, аб. № 115..., претендирани от
ответниците по следния начин:
- от Р. Б. Ц. – 1/6 част, или сумата от 234,65 лв., представляваща продажна цена на
доставена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 35,09 лева за периода
15.09.2020 г. – 10.08.2022 г., 5,02 лева – главница за дялово разпределение през периода
07.2019 г. – 02.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането
и 1,02 лева – мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019
г. – 10.08.2022 г.
- от А. Б. А. – 1/6 част или сумата от 234,65 лв., представляваща продажна цена на
доставена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от
1
14.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 35,09 лева за периода
15.09.2020 г. – 10.08.2022 г., 5,02 лева – главница за дялово разпределение през периода
07.2019 г. – 02.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането
и 1,02 лева – мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019
г. – 10.08.2022 г.
- от Т. К. М. – 4/6 части или сумата от 938,59 лв., представляваща продажна цена на
доставена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 140,37 лева за
периода 15.09.2020 г. – 10.08.2022 г., 20,06 лева – главница за дялово разпределение през
периода 07.2019 г. – 02.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на
вземането и 4,09 лева – мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2019 г. – 10.08.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват пасивната си материална
легитимация с възражението, че от представените доказателства не се установява да са
собственици или вещни ползватели на жилището, за което са начислени процесните
вземания. Развиват доводи за противоречие между ЗЗП и ЗЕ, при което следвало да намерят
приложение разпоредбите на първия. Намират, че сумите за дялово разпределение са
недължими, тъй като същото не било извършвано от ищеца. Възразяват, че не са поставяни
в забава. Претендират разноски.
Конституираното по искане на ищеца третото лице – помагач „ФИРМА“ ЕООД
поддържа становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото за установяване правото на собственост върху имота, за който се
претендират процесните вземания, е представен нотариален акт за собственост върху
жилище (апартамент), построено от ЖСК „Юбилейна 25-години народна власт“ от
14.11.1975г., с който Б. Й. Ц.. е признат за собственик на жилищен апартамент №62,
находящ се на втори етаж, вх. „В“ в сградата на ЖСК „Юбилейна 25-години народна власт“,
2
Х“.
Представен е препис от обезличено решение по гр.д. № 27949/2020г. без отбелязване
за датата на влизането му в сила.
Видно от представения препис от решение №464110/03.08.2018г. по гр.д. №
22542/2017г. по описа на СРС без отбелязване за дата на влизането му в сила със същото
между страните в настоящия спор е отречено същестуването на вземания, начислени във
връзка с доставката на топлинна енергия върху процесния имот, за периода от 01.11.2006г.
до 31.08.2012г.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което
ищецът да е доставял на ответниците през исковия период топлинна енергия по количество
и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответниците. Качеството
потребител е определено в чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно цитираната разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
От събраните по делото доказателства не се установи ответниците да са били
собственици или вещни ползватели на имота с описанието по исковата молба през периода,
за който са начислени вземанията. В тежест на ищцовото дружество е било да установи тези
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, каквото не е проведено успешно,
поради което исковете за цената на доставената топлинна енергия и за стойността на
услугата по дялово разпределение подлежат на отхвърляне като неоснователени. За да
достигне до този извод съдът съобрази, че представените от ищеца съдебни решения касаят
различни периоди, поради което не се ползват с обвързваща сила при установяване
релевантните за настоящия правен спор обстоятелства. В Тълкувателно решение № 3/2016
постановено на 22.04.2019 год на ОСГТК на ВКС в мотивите към отговора по т.2 на
диспозитива са дадени следните задължителни указания по тълкуването и приложението на
закона: Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между
същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР №
1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува
3
само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. Предмет на делото е претендираното или
отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез
правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Основанието на иска
обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти, които за съдебно
предявените в настоящето производство вземания са различни от тези, разрешени с
представените съдебни решения. Отделно от това ищецът не е ангажирал доказателства
решенията да се влезли в сила. В представения по делото титул за собственост като
собственик фигурира трето за спора лице, а в същото време от представените по делото
доказателства не се установява ответниците да са придобили правото на собственост върху
имота по силата на частно или универсално правоприемство. По арг. от чл. 146, ал. 2 ГПК
съдът не указва на страните, ако за дадени факти сочат доказателства, но те не са
достатъчни или достоверни. Ето защо предявените искове за главници са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
При така мотивиран извод за неоснователност на исковете за главници, съдът приема,
че като неоснователени следва да се отхвърлят и обусловените от изхода им обективно
съединени осъдителни искове за вземанията за обезщетение за забава, поради недоказаност
на съществуването на главен дълг.
Ето защо всички предявни искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
само ответниците. Всеки от тях претендира адвокатско възнаграждение в размер от по 400
лева за безплатно оказана адвокатска защита на основание чл. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, което
следва да бъде присъдено в полза на осъществилите процесуално представителство адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 83160...., срещу Т. К. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Х осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за вземания за сумите от 938,59 лева, представляваща
4/6 части от главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
в гр. София, на адрес ж.к.„Хиподрума“, бл. 128, вх. В, ап. 62, аб. № 115... през периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 140,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
4
цената на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 10.08.2022 г., сумата от
20,06 лева – 4/6 части от главницата за дялово разпределение през периода м.07.2019г. –
м.02.2021г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането и 4,09
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г.
– 10.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 83160...., срещу А. Б. А. с ЕГН
********** с адрес гр. Х, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 234,65 лева, представляваща 1/6 част от
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.
София, на адрес ж.к.„Хиподрума“, бл. 128, вх. В, ап. 62, аб. № 115... през периода м.05.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 35,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 10.08.2022 г., сумата от 5,02 лева –
1/6 част от главницата за дялово разпределение през периода м.07.2019г. – м.02.2021г., ведно
със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането и 1,02 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 10.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 83160...., срещу Р. Б. Ц. с ЕГН
********** с адрес гр. Х, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 234,65 лева, представляваща 1/6 част от
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.
София, на адрес ж.к.„Хиподрума“, бл. 128, вх. В, ап. 62, аб. № 115... през периода м.05.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 35,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 10.08.2022 г., сумата от 5,02 лева –
1/6 част от главницата за дялово разпределение през периода м.07.2019г. – м.02.2021г., ведно
със законната лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането и 1,02 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 10.08.2022 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 83160...., да заплати на адв. Н. К., САК, личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 400 лева за адвокатско
възнаграждение във връзка с осъществената безплатна адвокатска помощ в полза на
ответника Т. К. М..
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 83160...., да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес
гр. Ботвеград, ул. „Свобода“ 3В, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 400 лева
за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществената безплатна адвокатска помощ в
полза на ответника А. Б. А..
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 83160...., да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес
гр. София, ул. „Владайска“ №35, ет. 3, офис 1 на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от
400 лева за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществената безплатна адвокатска
помощ в полза на ответника Р. Б. Ц..
5
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ФИРМА“ ООД, като трето лице-
помагач, на страната на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6