№ 140
гр. Разград, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500193 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 375 от 05.06.2022 по гр.д. 20213330100693 по описа за
2021 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК от К. Б. Й. с ЕГН-********** от с. Черковна, общ. Разград, ул. "Н.Й.В."
№ 4, с който моли да се признае за установено по отношение на Община
Разград с административен адрес: гр. Разград, бул. "Б.Л." № 37 А, правото
му на собственост върху реална част от 930 кв. м. от нива, цялата от 7417
кв.м., находяща се в землището на с. Черковна, м. „Я.", трета категория,
съставляваща поземлен имот с идентификатор № 80724.28.181 по КККР на
селото, при граници на имота: имоти с идентификатори 80724.28.182,
80724.13.31, 80724.888.9901, 80724.28.176, 80724.28.177 и 80724.28.60, а в
условията на евентуалност да се признае правото на правото на
собственост върху 930/7417 ид.ч. от целия описан недвижим имот.
Недоволен от това решение, останал жалбоподателят - ищец К. Б. Й.,
която го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Ж.Ч. от АК - Разград.
Намира решението за незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че съгласно
акт за общинска собственост относно проицесния имот е приложена
процедура почл. 19 ЗСПЗЗ, но това не е било възможно по законен ред, тъй
като видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, имота не е
бил отчуждаван и не е бил включван в блокове на ТКЗС и АПК. Процесния
1
имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и не може да бъде включен във
фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Акцентира, че съгласно константана практика на ВКС
могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено
владението в реални граници, респективно върху тях не е установено
кооперативно земеползване, поради което не подежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Следователно съдът е следвало да приеме, че ответната
община не е собственик и издадения акт за общинска собственост е
незаконосъобразен. Жалбоподателят счита, че следващия въпрос на който
следва да се отговори е на кого е процесния имот, тъй като не е възможно да
има собственост без конкретен носител. Сочи, че по делото е заявено и
установено, че имота е придобит от ищеца по давност. По делото било
безспорно доказано от събраните гласни доказателства, че ищецът в
продължение на повече от 50 години е упражнявал фактическа власт върху
имота, като е сичал че имота е негова собственост. По делото нямало нито
един факт, че друго ФЛ или ЮЛ е било собственик на имота или е имало
претенции към ищеца. Прави искане решението да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което исковите претенции бъдат изцяло
уважение. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна -
Община Разград, чрез пълномощника си юрисконсулт П. Т. депозира отговор
на жалбата. Намира същата за неоснователна и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Сочи, че ищецът основава правото си на собственост
върху имота на договора за покупко продажба обективиран в приложения
нотариален акт. От заключението на СТЕ безспорно се установявало, че
процесния имот, актуван с Акт за частна общинска собственост №
1593/11.06.2013г., не попада в обхвата на транслативната сделка,
обективиране в процесния нотариален акт. Сочи, че видно от заключението на
СТЕ имота придобит от ищеца по ислата на процесния нотариален акт, от
момента на образуването на този парцел през 1962г. до датата на
придобеването му от ищеца, винаги е бил в границите на урбанизираната
територия на селото, и никога този парцел или части от него не са били
изключвани от регулация. Сочи, че не могат да бъдат обсъждани наведените
с въззивната жалба твърдения на въззивника за придобиване на процесния
имот по давност, защото нито в петитума на исковата молба, нито в хода на
производството пред първоинстанционния съд са излагани и обосновавани
твърдения за придобиване на имота на оригинерно основание. Поради тази
причина, както в същност е и направил, е било недопустимо РРС да се
произнася по непредявени от ищеца искания, респекитвно основания за
придобиване правото му на осбственост. С оглед на това не може да се
извършва проверка от въззивната инстанция в тази насока. Излага подробни
съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение за втората
инстанция.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивникът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Ж.Ч. от АК –
2
Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоването, за
въззиваемата страна не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгредана по същество същата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на първоинстанционния съд е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от първата инстанция. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявен е за разглеждане положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По отношение на фактическата обстановка:
Чрез договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт за
покупко продажба на надвижим имот № 56 от 22.06.1989 г., том III, дело
726/1989 г. на Разградски районен съд, ищецът придобил незастроено дворно
място с площ от 2085 кв.м., находящо се в с. Черковна, общ. Разград, обл.
Разград, съставляващо УПИ № VI-181 от кв. № 46 по плана на селото, при
съседи: блок на ОСГО гр. Разград, П.А. и улица /л.5 РРС/.
Няма спор, че горецитирания имот не е бил отчуждаван и не е бил
включван в блокове на ТКЗС и АПК.
Видно от показанията на свидетелите Пенев и Петков, е че ищецът е
закупил място в с. Черковна през 1989г., което било около 2 декара. Мястото
било оградено и ищецът го обработвал.
Не се спори, че относно поземлен имот с идентификатор №
80724.28.181 по КККР на с. Черковна, общ. Разград, съгласно проколно
решение № 2/29.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, е съставен по
реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ Акт за частна общинска собственост №
1593/11.06.2013г., вписан в Служба по вписвания – Разград с № 62, том. 10
рег. 2921, дело 1874 от 14.06.2013г. /л.6 РС/.
По делото е назначена СТЕ, чието заключение съдът приема като
3
пълно, ясно, обосновано и правилно. Същото не е и оспорено от страните.
По отношение на правните изводи:
Ищеца основава правата си по отношение на реалната, а при уславие
на евентуалност - идеалната част от имот с идентификатор № 80724.28.181 на
правна сделка по чл. 77 ЗС – покупко - продажба обективирана в
гореописания нотариален акт.
Видно от заключението на съдебно техническата експертиза, което
съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, както и от
изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, е че относно
претендираната от ищеца част от имот с идентификатор № 80724.28.181
/цитирам/: „тази претендирана земя не е вписана в документа за
собственост - нотариалния акт от 1989г.“ /л. 158 РС/.
Т.е. по делото безспорно се установява, че претендираната от ищеца
реална, а при уславие на евентуалност – идеална част от имот с
идентификатор № 80724.28.181, не е част от имота закупен от ищеца с
Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 56 от 22.06.1989
г., том III, дело 726/1989 г. на Разградски районен съд. Претендираната част
от имот с идентификатор № 80724.28.181 не е била предмет на
разпоредителната сделка обективирана в горепосочения нотариален акт,
поради и което не е преминала в патримониума на ищеца в резултат на тази
сделка.
Ето защо, въз основа на покупката обективирана в този нотариален
акт ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху
претендираната реална, а при уславие на евентуалност – идеална част от имот
с идентификатор № 80724.28.181.
Следователно предявеният иск е неоснователен на предявеното от
ищеца основание, тъй като неговият предмет включва не само
установяване на това на кой субект принадлежи правото на собственост, но и
чрез какъв придобивен способ е придобито това право . Това е така, тъй
като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК съдът разглежда само такива искания за защита
на граждански права, каквито са му предявени, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК в исковата си молба ищецът следва да изложи твърдения за
обстоятелствата (т. е. фактите), от които произтича правото му (така и
мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС
относно частичните искове и т. 18 от 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство, което не е загубило
значение в тази си част).
Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от
които произтича претендираното от него материално субективно право. С
петитума се сочи видът на търсената с иска защита – дали ищецът търси само
установяване на съществуването или несъществуването на спорното право,
или търси още и осъждане или правна промяна. Основанието на
положителния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е
4
твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е
възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае
съществуването на това право на собственост.
Всяко право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се
поражда, чрез своето съдържание и субектите на правоотношението, чиято
активна страна е то. И при абсолютните права, каквото е правото на
собственост, правото не се индивидуализира само в вещта, върху която
съществува, но и с лицето, което е негов носител и с основанието му –
юридическия факт, от който се поражда – т. 2Б от Тълкувателно решение
№ 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, като в този смисъл са
и мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 8/2012 г., ОСГТК.
Поради това когато съдът установи, че ищецът в едно производство
не е придобил собственост на заявеното в исковата молба основание, искът
се отхвърля, независимо дали се е реализирал друг придобивен способ
спрямо същото лице.
Следователно първоинстанционното решение, скоето искът е
отхвърлен на предявеното основание следва да се потвърди.
С оглед на принципа за ограничена компетентност за произнасяне на
съда – само според твърденията и исканията на страните (чл. 6, ал. 2 ГПК),
настоящият съдебен състав не следва да се произнася относно въпроси дали
собствеността върху процесния имот е придобита от въззивника, на друго
основание, както и на кого принадлежи правото на собственост върху
процесната част /реална и идеална/ от имот с идентификатор № 80724.28.181.
Настоящият съдебен състав намира, че релевираното от
жалбоподателя във въззивната му жалба възражение за придобивна давност
по чл. 79, ал. 1 ЗС не следва да бъде разглеждано, тъй като такова придобивно
основание не е заявено нито в исковата молба, нито по реда на чл. 214, ал.1
ГПК.
По възражението на жалбоподателя, че процесния имот
незаконосъобразно е включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като никога не
е бил отчуждаван, издадения АЧОС е незаконосъобразен, поради което
ответникът не е собственик на имота, както и по въпроса кому
принадлежи правото на собственост върху процесния имот.
Ищецът трябва да докаже придобиване на собствеността на
посоченото в исковата молба основания и недоказването му е основание за
отхвърляне на иска, независимо дали ответникът е доказал
противопоставените вещни права. Вж. и Определение № 247 от 3.06.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 4881/2021 г., I г. о., ГК.
В случая искът правилно е отхвърлен поради недоказаност на
твърдяното от ишеца придобивно основание - покупка, а не поради това, че
правото му на собственост е прекратено като придобито от ответника. Дори
ответника да не е собственик, процесния установителен иск не може да бъде
5
уважен, ако ищецът не е доказал своето право на собственост. Вж. и
Определение № 22 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2019 г., I г. о., ГК.
По настоящото дело е прието, че ищецът не е доказал придобиването на
собствеността на поддържаното в исковата молба основание, следователно
съдът не е длъжен да изследва въпроса дали ответникът е собственик на
имота, респективно което трето лице е собственик на имота, защото това
доказване не би обусловило основателността на иска. Вж. Определение № 281
от 9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50/2016 г., I г. о., ГК и Определение № 225
от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2013 г., I г. о., ГК. Ищецът не е
доказал правото си на собственост върху имота - предмет на спора, и за това
искът за собственост законосъобразно е бил отхвърлен. Без никакво значение
за спора е обстоятелството дали ответникът е собственик на недвижимия
имот. Същественото в случая е, че ищецът не е доказал правото си на
собственик - не това на ответника. Вж. и Решение № 1607 от 29.10.2002 г. на
ВКС по д. № 1954/2001 г., IV г. о. Не следва да се обсъждат правата на
ответника, респективно законосъобразността на включването на имота във
фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ и законосъобразността на АЧОС, щом ищеца не е
доказал, че е собственик на имота на твърдяното основание. Вж.
Определение № 909 от 30.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 861/2012 г., I г. о., ГК
и Решение № 1274 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5369/2007 г., V о., ГК.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение – потвърдено.
По отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора няма право на разноски.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 и 8
вр. чл. 81 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП сумата от 360 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство /такъв е размера и на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция - л. 8 РС/.
Предвид изложените съображения, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 375 от 05.06.2022 по гр.д.
20213330100693 по описа за 2021 година на РС – Разград.
ОСЪЖДА К. Б. Й. с ЕГН-********** от с. Черковна, общ. Разград,
обл. Разград, ул. "Н.Й.В." № 4, да заплати на Община Разград, ЕИК ********,
с адрес на управление: гр. Разград, бул. "Б.Л." № 37 А, представлявана от
Д.С.Б. – Кмет, сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ -
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 и 8 вр. чл. 81 ГПК
във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
6
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7