РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря М. Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110159007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Й. А. К. против Б. И. Б. осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 2800 лева, представляваща непогасена
главница по договор за заем от 23.08.2018 г. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за заем от 23.08.2018 г., по силата на
който ищцата в качеството си на заемодател предала на ответника в качеството на заемател
сумата в размер на 2800 лева, която следвало да бъде върната през 2019 г. Ищецът
поддържа, че между страните била съставена разписка за даване и получаване на сумата
предмет на договора, удостоверяваща и падежа на задължението на заемателя за връщане на
полученото по силата на съглашението. В исковата молба са изложени твърдения, че
въпреки многократно отправени от ищеца покани до ответника насрещната по договора
страна не е изпълнила задължението да върне получената в заем сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция. С отговора са
оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на възникнало между страните по
спора валидно облигационно правоотношение по договор за заем. Процесуалният
представител на ответника поддържа, че представената по делото разписка не съдържа
надлежна индивидуализация на заемателя, тъй като липсват данни за единен граждански
номер на лицето, а заемодателят е индивидуализиран чрез посочване единствено на лично и
фамилно име, но липсват данни за единен граждански номер и адрес. На следващо място е
оспорено авторството на подписа и изписването на името на заемателя под него, като в
отговора са изложени твърдения, че Б. Б. не е подписала представения по делото документ,
нито е изписала името си в него. При условията на евентуалност ответникът поддържа, че
сумата в размер на 2800 лева е била върната през 2018 г., което обстоятелство следва да бъде
установено, чрез разпит на свидетели.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Договорът за заем за потребление е неформален, реален и безвъзмезден. Сключването
на договор за заем за потребление, с оглед реалния му характер, обхваща освен съгласие на
страните /две насрещни, препокриващи се по съдържание волеизявления/ и предаване на
паричната сума или на други заместими вещи, предмет на договора, които темпорално се
осъществяват едновременно или в различна последователност.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието
на което е задължението на заемателя да върне сумата предадена му от заемодателя, че е
изправна страна по договора за заем и е предал отпуснатата в заем сума, и настъпила
изискуемост на задължението за връщане на отпусната в заем сума. При установяване на
горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е погасил
твърдяното от ищеца парично задължение.
Като писмено доказателство по делото е приет документ наименуван „разписка“,
изписан с ръкописен текст и със следното съдържание: „Долуподписаната Б. И. Б., л.к. ****,
изд. 28.03.2011 г., София, получих сумата от 2800 лв ( две хиляди и осемстотин лева).
Декларирам, че горепосочената сума ще върна през 2019 год. Предал: Й. К./. Приел: Б.Б..
Дата: 23.08.2018г., София“.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза,
което съдът цени като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че
подписът, положен в графа „Приел“ в приетата по делото разписка вероятно е положен от
лицето Б. И. Б., а ръкописните имена „Б.Б.“, изписани непоредствено под положения подпис
в графа „Приел“, са изписани от ответника. Вещото лице разяснява, че отговорът на
поставения въпрос относно авторството на документа не може да бъде категоричен поради
опростената структура на подписа, но по-вероятно е подписът да е изпълнен именно от Б. И.
Б.. Експертът поддържа, че с категоричнист имената „Б.Б.“ са изпълнени от ответника.
Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната
докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на
вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на
заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на
заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може
да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички
доказателства по делото / така Решение № 186/09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г.
о. на ВКС, Решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322/2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно
заседание от 05.11.2024 г. съдебно-почерковата експертиза не е оспорена от нито една от
страните, поради което и съдът кредитира изцяло същата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
П.П.Ш ( племенник на ищцата), който сочи, че през лятото на 2018г. правел ремонт в къщата
на Й. К.. В един от дните, в които бил в дома на леля си, свидетелят присъствал на разговор
между ищцата и ответницата, която искала да получи пари назаем. П.Ш поддържа, че
исканата сума била предадена на ответницата, която благодарила на леля му и си тръгнала.
Свидетелят сочи, че дълъг период след описаната случка заедно с Й. К. отишъл пред къщата
на ответницата, тъй като леля му искала да си получи парите обратно. Съдът цени
свидетелските показания като логични, последователни и разкриващи непосредствено
възприети от лицето релевантни за спора събития. Обстоятелството, че свидетелят е роднина
на ищцата не изключва автоматично годността на събраните доказателствени средства. На
първо място именно близките родствени отношения са повод лицето да присъства на
проведения между ищцата и ответницата разговор по повод молба на Б. Б. за отпускане на
заем. На следващо място изложеното от свидетеля се подкрепя и от приетата по делото
разписка, съгласно която ищцата е предала в заем на отвеницата сумата в размер на 2800
лева, която Б. Б. се задължила да върне през 2019 г.
2
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е.
Л. П., която разкрива, че е съседка на отвеницата и поддържат добри близки отношения.
Свидетелката заявява, че не знае Б. Б. да е взимала пари на заем, като напротив случвало се е
ответницата да дава пари. Е. П. сочи, че веднъж Б. Б. помолила да бъде заведена до място в
кв. Б., като свидетелката с личния си автомобил закарала ответницата до заведение на име
„Л., където ответницата слязла и продължила пеша по стръмна заледена улица, вземайки със
себе си парична сума в размер окомерно на около 3000 лева. Свидетелката сочи, че
ответницата заявила, че трябва да върне паричната сума на неизвестна за Е. П. жена. Съдът
намира, че се констатира противоречие между изложените от свидетеля обстоятелства, тъй
като от една страна Е. П. с категоричност заявява, че Б. Б. не е вземала пари на заем, а от
друга разкрива обстоятелства във връзка със случка, при която ответницата е искала да върне
отпусната й в заем парична сума. Следва да бъде отбелязано, че липсата на знание у
свидетелката за правоотношенията, в които е встъпила ответницата не изключва
възможността такива да са възникнали. Обстоятелството, че Е. П. се намира в добри съседки
отношения с ответницата не представлява близост, обуславяща знание за всички събития в
живота на Б. Б., нейните лични финанси и т.н. Следва да бъде отбелязано, че свидетелката
не е присъствала нито на предаването на процесната сума, нито на нейното предполагаемо
връщане, като изрично Е. П. сочи, че Б. Б. се е отправила към дома на непозната за
свидетелката жена. От изложеното следва, че от събраните по делото гласни
доказателствени средства по искане на ответника не може да бъде изведен извод, че
ответницата е върнала отпуснатата й в заем сума, за чието предаване е съставена нарочна
разписка, съдържаща изявление на Б. Б. за получаване на сумата, респ. поетото задължение
същата да бъде върната.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните по делото е възникнало
валидно облигационно правоотношение с описан в исковата молба предмет, като ответникът
не доказва възражението си, че задължението за връщане на сумата е погасено преди
подаване на исковата молба. Съдът намира, че от събраните по делото доказвателства се
установява, че между страните по спора е сключен неформален договор за заем, като за
предаване не уговорената заемна сума е съставена нарочна разписка. Съставената разписка,
удостоверяваща получаването на отпуснатата в заем сума, чието авторство не е опровергано,
се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, доколкото съдържа изрично признание на
ответника за неизгоден факт, а именно, че е получил отпуснатата му сума, която следва да
бъде върната на заемателя през 2019 година. С оглед горното съдът намира, че предявеният
иск се явява изцяло основателен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените в производството съдебни разноски в размер общо на 612
лева, от които сумата в размер на 112 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и
сумата в размер на 500 лева заплатено в брой съгласно представен на лист 6 от делото
Договор за правна помощ и съдействие адвокатски хонорар на процесуалния представител
на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на Й. А. К.,
ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на
2800 лева, представляваща непогасено задължение за връщане на получена съгласно
разписка от 23.08.2018 г. сума по договор за заем, сключен между страните.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на Й. А. К.,
ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
612 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
3
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4