№ 1408
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110126660 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ИЩЕЦ
срещу ОТВЕТНИК, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1573,04 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по щета №44012132026549 за настъпило на 29.09.2020 г.
от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, и ликвидационни разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.05.2021 г., до
окончателното плащане на сумата.
С определение от 07.12.2021 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в
производството като трето лице помагач на страната на ответника е
конституирано ТЛП, ЕИК 1ЕИК и е приет за съвместно разглеждане
предявения против него в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК в условията на
евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на основание чл. 54
вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ИЩЕЦ основава претенцията си на твърдения, че на 29.09.2020
г., в гр. София, по време на движение по бул. „Първа българска армия“ в
района на ЖП прелеза, водачът на лек автомобил „БМВ“, с рег. № №, попада
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента
на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Автокаско“,
Клауза „Пълно каско“, обективирана в полица №440220213001214 от
18.12.2019 г. със срок на действие от 15.02.2020 до 14.02.2021 г. По заведената
пред ищеца преписка по щета и след направен опис на уврежданията е
1
определено обезщетение в размер на 1360,39 лева, което застрахователят е
заплатил на 29.12.2020 г., както и обезщетение в размер на 182,65 лева,
заплатено на 25.11.2020 г. Поддържа, че с изплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му
срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в
изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за
заплащане на 1573,04 лева, включваща сторените за определяне на
обезщетението ликвидационни разходи в размер на 30 лева, но претенцията
останала незаплатена. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.
Излага, че не е налице валидно сключено застрахователно правоотношение,
тъй като с представената полица не са представени и действащите към нея
Общи условия на застрахователя. Счита, че водачът на увреденото МПС не е
управлявал същото при спазване правилата за движение по пътищата и със
съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, тъй като
последният не се е съобразил с пътния участък. Поддържа, че не са налице
доказателства за наличието на процесното препятствие. Оспорва настъпилото
събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да дължи
застрахователно обезщетение. Заявява, че не са представени доказателства за
установяване на сочения от ищеца механизъм. Посочва, че претендираното
обезщетение е в завишен размер. Навежда твърдения, че има сключен с ТЛП
Договор №СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г. за дейности по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на
ОТВЕТНИК - IV зона, включваща райони Надежда, Нови Искър и Сердика,
по който той е възложител. Въз основа на този договор изпълнителят е
длъжен да извършва превантивно и текущо поддържане на пътищата като
след констатирани компрометирани участъци на пътната настилка на ул.
„Първа булгарска легия“ с Възлагателно писмо с рег. №СОА20-ТД26-
1688/10.02.2020 г. ОТВЕТНИК е възложила на ТЛП извършване на ремонтни
работи на паважната настилка и на асфалтовата настилка. Моли за отхвърляне
на предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване
от страна на водача на автомобила. Претендира разноски.
Третото лице помагач навежда доводи за неоснователност на предявения
срещу него обратен иск предвид липсата на задължение от негова страна да
поддържа абонаментно процесния пътен участък, а само при изрично
възлагане с конкретна необходимост, каквото в случая не е било налице.
Посочва, че такова възлагане от страна на ОТВЕТНИК е имало през месеците
февруари и март, като възложените дейности са извършени в срок и
качествено и са приети от възложителя през април 2020 г. Процесното ПТП е
станало през септември 2020 г. и ответникът по обратния иск не следва да
носи отговорност, тъй като по пътната настилка могат да възникнат
2
неравности посточнно, за чието ремонтиране не е било направено възлагане.
Претендира присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на
ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на
необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива
неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в
тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения,
които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване,
като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица
№440220213001214 от 18.12.2019 г. за автомобилна застраховака „Каско +“ с
валидност от 15.02.2020 г. до 14.02.2021 г. сключена между ищцовото
дружество в качеството му на застраховател и собственика на обекта на
застраховката лек автомобил „БМВ“ с рег. №№, ведно с приложимите Общи
условия за автомобилна застраховка „Каско“ на застрахователя.
Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се
установява от представеното по делото свидетелство за регистрация .
Застрахователният договор е влязъл в сила противно на възраженията на
ответника поради което съдът прави извод, че е налице валидно
застрахователно правоотношение със срок на застрахователно покритие от
15.02.2020 г. до 14.02.2021 г.
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б.И. Ж и е изслушано и
прието без оспорвания от страните заключение на съдебно автотехническа
3
експертиза, според които при движение на 29.09.2020 г. в град София, по ул.
„Първа българска армия“ по посока на движение към кв. Орландовци при ЖП
прелез водачът на лек автомобил „БМВ“ с рег. №№ преминава през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в който смисъл е
и представеното пред застрахователя и по делото уведомление за щета от
30.09.2020 г. Вещото лице посочва, че щетите по лек автомобил „БМВ“ с рег.
№№ - увреждане на предна дясна гума, предна дясна джанта и задна дясна
джанта се намират в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на
29.09.2020 г. произшествие. Разпитан по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК пред съда
експертът заявява, че при нископрофилна гума, каквато е на процесния
автомобил, увреждане може да се получи и преминавайки през бордюр, но
при наличието на скорост на движението. Водачът на увредения автомобил
потвърждава, че гумите са били нископрофилни и че дупката се е намирала в
близост до линиите преди релсите по посока на движението. В същото време
ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да
се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване. Не бе установено от страна на ответника и възражението му, че е
налице изключен от застрахователния договор риск, доколкото
доказателствената тежест в тази насока е била негова. По наведените от
ответника твърдения, че предвид сключения договор за обществена поръчка
№ СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г. за възлагане дейностите по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в района на ул.
„Първа българска армия“ на третото лице – помагач ТЛП, за изпълнението на
които е подписан Протокол от 28.04.2020 за установяване на завършването и
заплащането на натурални видове СМР, не следва да отговаря по предявения
иск, следва да се посочи, че при установена на пътното платно необезопасена
дупка съдът приема за доказана причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на
задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация, включително и чрез възлагането на тази дейност на друго лице.
Представеният протокол като частен диспозитивен документ не обвързва съда
да приеме констатираното в него състояние на пътната настилка към момента
на процесното ПТП.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „БМВ“ с
рег. №№ при ищеца е била заведена щета с №44012132026549, по която е
заплатено застрахователното обезщетение в общ размер на 1543.04 лева
съответстващо на стойността на извършение ремонт. След плащането на
застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице
са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване
на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така
и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят
4
отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978 г.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик
на общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Следователно ОТВЕТНИК като титуляр
на правото на собственост на общински пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника или лица на които е
възложено от ответника по договор, каквито твърдения са наведени по
делото, не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното
платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни
последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни.
Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя”
по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди,
а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак,
който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си
/аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията
си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване на вредите, поради нарушения на правилата за движение от
водача управлявал застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения
ответникът, който носи тежестта не е представил никакви доказателства. По
делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да
нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до
попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената
и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена
причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е
състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 26.01.2021 г. ищецът е предявил
извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
ведно с ликвидационни разходи в размер на 30.00 лева, но плащане не е
последвало.
5
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните
последици. Също така обезщетението на може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано
от застрахователната сума по договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно
неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по „БМВ“ с рег. №№ изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1395.59 лева. Ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1543.04
лева, която сума е в по–голям размер от установения дължим такъв за
възстановяване на уврежданията, поради исковата претенция следва да бъде
уважена до този размер. Съдът намира, че сумата по 15.00 лева, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, поради
което исковата претенция на ищеца следва да се уважи за сумата от 1425.59
лева
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.05.2021 г. до
окончателното й изплащане.
По иска по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД
С оглед основателността на първоначално предявения иск за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът дължи произнасяне и по предявения в
условията на евентуалност обратен иск на ответника ОТВЕТНИК против
третото лице – помагач „ТЛП с правно основание чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД. По
своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на
чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове
при условията на положителна евентуалност. Регресният иск по чл. 54 ЗЗД е
възможен само при наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на
възложител на непозволено увреждане, която в настоящия случай е налице.
Основанието да се разгледа регресният иск е фактът на плащане на
обезщетението от възложителя или както е в хипотезата на обективно
съединяване с обратен иск вследствие на уважен осъдителен иск срещу
възложителя.
Според разпоредбата на чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди,
причинени виновно от другиго има иск против него за това, което е платил.
Не е спорно по делото, че участъкът от пътя, на който е било реализирано
процесното произшествие, е собственост на общината като част от общински
път, чието изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от ОТВЕТНИК
на основание чл. 31 ЗП. Като титуляр на правото на собственост ОТВЕТНИК
е възложила поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на общината - Зона IV, включваща райони
6
„Надежда“, „Нови Искър“ и „Сердика“ на ТЛП на основание сключен
договор за обществена № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г. Съгласно
представения договор възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да
извършва на територията на ОТВЕТНИК - Зона IV – „Надежда“, „Нови
Искър“ и „Сердика“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения като според чл. 1.2.1 в дейностите се включват
дейностите по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата
улична мрежа в границите на определената в договора зона. Страните по този
иск не спорят, че участъкът от пътя, където е настъпило процесното
транспортно произшествие попада в обхвата на договора, като време на
действие (48 месеца, считано от регистрационни индекс) и място на действие.
Неоснователни са твърденията на ответника по този иск, че не следва да
отговаря за текущата поддръжка на пътя, а само при изрично възлагане от
страна на ОТВЕТНИК, доколкото видно от представения договор
поддържането на пътя е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по него през цялата година (чл.
2), което в случая се установява, че не е било изпълнено. Дори и да се приеме,
че по отношение на ил. „Първа българска армия“ ответникът не е
осъществявал абонаментна поддръжка, а само при наличие на изрично
възлгане от страна на ОТВЕТНИК, следва да се посочи, че наличието на
необезопасена дупка на пътното платно след като извършените от
възложителя СМР са били прието навежда на извода за неточно или лошо
изпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, обратно на
представения по делото протокол от 28.04.2020
Ето защо за претърпяната от водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. №№
вреда, която е последица от поведението на изпълнителя ТЛП чрез който
ОТВЕТНИК осъществява поддръжката на пътя като негов собственик,
последният има право на вземане от виновния изпълнител. Следователно са
налице основания за възникване на регресното вземане по чл. 54 ЗЗД.
Доколкото главната претенция следва да бъде уважена за сумата 1425.59
лева, то и обратният иск се явява основателен до този размер, с оглед обема
на регресното вземане, а именно стойността на вредите, заплатени от
възложителя като обезщетение. Отговорността на ответника по чл. 54 ЗЗД се
разпростира и върху законната лихва, която ответникът по главния иск следва
да заплати.
По разноските
С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на ищеца по главния
иск съразмерно на уважената част за държавна такса, депозити за вещо лице и
свидетел и за адвокатско възнаграждение като ответникът следва да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сума в общ размер 637.11
лева.На ответника ОТВЕТНИК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената искова претенция, което съдът
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП определя на
100.00 лева , от които ищецът следва да бъде осъден да заплати 9.40 лева.
Ищецът по обратния иск е реализирал разноски за държавна такса в
размер на 62.92 лева, които съразмерно с уважената част от иска следва да се
7
възложат в тежест на ответника по него до размер на 57.01 лева. На третото
лице помагач не му се следват разноски на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС да заплати „ИЩЕЦ“
АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1425.59 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско +“ и ликвидационни разноски по щета №44012132026549
за настъпило на 29.09.2020 г. от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното
платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 14.05.2021 г., до окончателното
плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 637.11 лева
– разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1425.59 лева до
пълния предявен размер 1573.04 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „ИЩЕЦ“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 9.40 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ТЛП, ЕИК 1ЕИК, със седалище и адрес на управление; гр.
София, бул. „Черни връх“ №59А да заплати на ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК с
адрес АДРЕС на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата 1425.59 лева,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение, което ОТВЕТНИК
е осъдена да заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, ПРИ
УСЛОВИЕ, че тази сума бъде заплатена от ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК на
„ИЩЕЦ“ АД ЕИК ЕИК.
ОСЪЖДА ТЛП, ЕИК 1ЕИК, със седалище и адрес на управление; гр.
София, бул. „Черни връх“ №59А да заплати на ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК с
адрес АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 57.01 лева – държавна
такса.
Решението по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т. 2 КЗ е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника -
ТЛП, ЕИК 1ЕИК
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8