№ 493
гр. Варна, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100601101 по описа за 2022 година
,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248,ал.1,т.3 от
НПК по повод депозирана частна жалба от адв.Г.а Г. -ВАК, защитник на
подсъдимите- Г. Р. Н. и В. К. Ф. и адв. Г. Н.а-АК-Варна като защитник на
подсъдимия Р. И. Д. срещу определение, постановено в разпоредително
заседание на 26.09.2022 год. по НОХД № 20223130200145 на Районен съд-
гр.П. в частта, с която при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК не
е прието възражението на защитата за прекратяване на досъдебното
производство и връщане на делото на прокурора,поради допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалия.
В жалбата се сочи, че неоснователно първоинстанционния съд е приел, че
деянията на подсъдимите са описани достатъчно точно и ясно в обв.акт, така
че те да могат да разберат в какво са били обвинени.А освен това предвид
предоставената от закона възможност да обжалват определението на съда
по чл.249,ал.3,пр.1 от НПК именно в срока по чл.342,ал.1 от НПК
предоставят жалбата си ,тъй като считат акта на първоинстанционния съд за
необоснован,неправилен и постановен при нарушени процедурни
правила.Производството по делото е било образувано по внесен от Районна
прокуратура Варна-обв.акт срещу В. К. Ф., Г. Р. Н. и Р. И. Д. за извършено
престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК,за това,че на
17.10.2020 год. в гр.П. в съучастие като съизвършители причинили средна
телесна повреда на М. И. М., изразяваща се в избиване на първи долен ляв
зъб,счупване на корена на първи долен десен зъб,определило
необходимостта от неговата екстракция, обусловили затруднение във
функцията на дъвчене във фазата на захапване и функцията на говора.
Защитата счита,че прокурорът в обв.акт следва така да формулира и
определи предмета на извършеното престъпление с участието на
обвиняемите в него,че да може той да осъществява правото си на
защита.Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила
1
А неясно за тях остава описанието в обв.акт на фактическата обстановка.
Твърди се, че в обв. акт не са посочени фактите, касаещи изпълнителното
деяние по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК.В обв.акт н било посочено само като
извършено деяние“множество удари с крака по тялото и в областта на
лицето“. Освен това в обв.акт не било установено мястото на нанасяне на
ударите ,като на плочките пред заведението,според защитата не съставлява
конкретика..Защитата счита,че не би следвало подсъдимите да се въвличат
да отговарят в процес,без да има събрани никакви доказателства освен
показанията на пострадалия и съпругата му.Поради което защитата,счита и
че е засегнат принципа на справедлив процес, тъй като направеното искане
от обвиняемите още на досъдебното производство за изясняване на
механизма на причиняване на увреждането е било отхвърлено от районния
прокурор. Счита, че по този начин са ограничени процесуалните права на
подзащитните им, и е формулирано искане за отмяна на определението в
обжалваната част, като се приеме че са налице основания за прекратяване на
производството и връщането му на прокурора, за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения, само и единствено поради
нарушаване на основното право на защита на обвиняемите. .
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради
което е допустима за разглеждане.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,
намери следното:
С определение от разпоредително заседание на основание чл.248,ал.1,т.3 от
НПК, съдът е оставил без уважение искането на защитата на тримата
подсъдими-адв.Г.а Г. и адв. Г. Н.а за прекратяване на съдебното
производство, с мотиви,че няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство,тъй като на досъдебното производство не е
допуснато съществено нарушение,довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите,поради което съдът е приел искането за
неоснователно,тъй като не попада в обхвата на чл.249,ал.4,т.1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.249,ал.3 от НПК, определението на съда по
чл.248,ал.1,т.3 от НПК подлежи на обжалване по реда на Гл.22 от НПК.
Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен
до наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като същите са изрично
посочени в чл.249,ал.4 от НПК. В изброените в тази разпоредба основания,
липсват посочените в частната жалба доводи за необоснованост и неточност
на обвинителния акт, които да предпоставят противоречие между
обстоятелствена и диспозитивна част, неяснота и липса на доказателства,
които да възпрепятстват възможността на обвиняемите да научат в
подробности и в конкретика за извършване на какво точно престъпление са
привлечени в това им качество и всички факти около него. Следва да бъде
отбелязано, че оплакванията в частната жалба касаят събирането, проверката
и оценката на доказателства, но не са предмет на обсъждане в
разпоредителното заседание, както е посочено и изрично в законовата
2
разпоредба на чл.248,ал.4 от НПК.
От друга страна, изложените доводи от страна на защитата са неоснователни,
тъй като обвинителният акт е изготвен съобразно законовите изисквания и
посоченото в Тълкувателно решение № 2/2002 г. ОСНК на ВКС, относно
наличните реквизити които трябва да съдържа обвинителния акт с оглед
преценката за допуснато съществено нарушение на техните процесуални
правила.
В обстоятелствената част на внесения обвинителния акт въз основа, на който
е и образувано НОХД № 20223130200145 на РС П. са посочени всички факти,
обуславящи обективните и субективни признаци на престъплението и
участието на тримата обвиняеми –В. К. Ф., Г. Р. Н. и Р. И. Д. в него.
С оглед ясно посочените в закона изисквания свързани с обвинението спрямо
лицата, за осъществено от него престъпление, извършването на тълкувания,
каквито се съдържат в депозираната жалба са несъстоятелни.
От друга страна следва да бъде посочено, че в правомощията на
прокуратурата е да прецени какво обвинение да предяви и съответно
поддържа спрямо определените лица. Указания в тази насока съдът не може
да дава.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен съд счита, че изводът на
първоинстанционния съд относно липсата на допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила по см. на чл.249,ал.4 от НПК,
довело до нарушаване на правата на тримата подсъдими е правилен, поради
което и определението на РС-П. в обжалваната част следва да се потвърди, а
частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК,
съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително заседание на 26.09.2022 г. по
НОХД № 20223130200145 на РС П.-Първи състав в частта, с която при обсъждане на
въпросите по чл.248,ал.1,т.3 от НПК не е било прието възражението на защитниците на
тримата обвиняеми за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4