Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ....../............. 2021г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, XXXIV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при секретаря Пенка
Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 502 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано
е по жалба на „Зърнени храни В“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление************** представлявано от управителя Г.И.Б.,
депозирана чрез пълномощник адв. Е.С., срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 46-ФК/16.02.2021 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен
със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, изменена
със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., с която на дружеството жалбоподател е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект „Топли
закуски“, находящ се в **************, стопанисван от „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ В“ ЕООД с
ЕИК ******* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Жалбоподателят не оспорва формирания
в заповедта извод, че при контролна покупка на 4 броя пица, 1 брой айран и 1
брой минерална вода от служители на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в обекта, стопанисван от него, не е издаден веднага
фискален касов бон, но твърди, че това е инцидентен случай, предвид разликата
между ФУ и касовата наличност в размер именно на сумата от контролната покупка.
Оспорващият настоява, че липсват конкретни мотиви по отношение определената
продължителност на срока за налагане на ПАМ от 14 дни, т.к. изложените са
абсолютно бланкетни и не съдържат никакви индивидуални съображения във връзка с
конкретния търговец и конкретното нарушение. Посочва, че органите по приходите
не са отчели обстоятелството, че нарушението е за първи път, както и че не са
налице данни търговецът да има образувани изпълнителни производства в НАП или
да има други нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Излага
доводи, че заповедта е постановена в нарушение на чл.6 от АПК, тъй като е
засегнато в голяма степен и свръх необходимостта от защита на обществения
интерес, неговите субективни права. Това прави заповедта несъответна на
преследваната цел. На подробно изложени в жалбата доводи, моли за отмяна на
заповедта за налагане на ПАМ.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
процесуален представител. В писмени бележки, депозирани чрез адв. С., поддържа
жалбата, моли за отмяна на оспорената ЗППАМ и претендира присъждане на
сторените разноски по представен списък.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща
процесуален представител. С писмени бележки, чрез пълномощник оспорва жалбата. Твърди, че при нарушение на закон и в частност на
данъчното законодателство винаги има нарушение на държавен интерес, а
административният орган действа при обвързана компетентност. Счита за безспорно
установено извършеното нарушение, а срокът на мярката е определен от
административния орган в зависимост от конкретните факти, които в случая са
местоположението на обекта в голям областен град. Според ответника, целта на
закона е да бъде лишено лицето от възможността да извършва в обекта нови
нарушения, от които за фиска да настъпят допълнителни и труднопоправими вреди.Моли
заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
По допустимостта на жалбата:
Съдът установи, че жалбата, подадена
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 46-ФК/16.02.2021
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, е депозирана от активно легитимирано лице, в законоустановения срок,
пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на
проверка за законосъобразност в производството е Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 46-ФК/16.02.2021 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., с която на дружеството-жалбоподател
е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект „Топли
закуски“, находящ се в **************, стопанисван от „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ В“ ЕООД с
ЕИК ******* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал. 1 т.1 б.“А“ и ал.3 от Закона
за данък върху добавената стойност.
В
представения на л.15 от приписката Протокол № 0433734/15.02.2021 г., е
обективирана проверката, извършена в гореописания търговски обект на същата
дата от служители при ответника. Установено е, че за извършена от тях покупка в
11:34 часа на 15.02.2021 г. на 4 броя пица, 1 брой
айран и 1 брой минерална вода на обща стойност 8,60 лв., не е издаден фискален касов бон за същата сума
от служителя-продавач. Констатирано е, че в обекта е въведено в експлоатация
фискално устройство с осъществена дистанционна връзка с НАП. В протокола не са
въведени възражения, нито по-късно са подадени такива.
Гореизложената
фактическа установеност, е обективирала у ответника извод, че стопанисващият обекта търговец „Зърнени
Храни В“ ЕООД, в качеството
на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на чл.25, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. От констатацията е прието, че дружеството не е спазило
реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба. Освен гореизложените факти и като мотиви,
ответника е посочил в оспорения административен акт, че при продължаване на това нарушение за бюджета и
държавата биха произлезли значителни и труднопоправими вреди, като е допуснал
предварително изпълнение на същата. Посочено в заповедта е, че при определяне
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото, капацитета на търговския обект. В подробен ред е
обяснена дължимата процедура при регистриране на продажби, нейната правна
регламентация, поведението, което търговецът дължи.
Гореизложената
фактическа установеност, обосновава следният правен извод на съда:
От Заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л.1 от
адм. преписка) се
установява, че Изпълнителния директор на НАП е определил Директорите на
Дирекции „Контрол” в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване
на обект по чл.186 ЗДДС.
В конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началник на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен да налага
принудителни административни мерки със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските служби. Административнонаказателното
производство е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и отчитане
на продажбите, а именно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. За този вид
нарушения, разпоредбата на чл.185,
ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на „глоба“ или „имуществена санкция“.
Отделно, разпоредбата на чл.186 предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – "запечатване на обект за срок до един месец",
като в конкретния случай нейното основание е по чл.186, ал.1, т.1,
б."а" – неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова
бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма,
установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта.
От
събраните по делото доказателства се установи, че е съставен АУАН № F 592461/02.03.2021 г., в който е възприето за извършено от „Зърнени
храни В“ ЕООД нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите,
а именно дружеството не е издало фискална касова бележка от фискално устройство
за извършена от него продажба, за което в чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидено
налагане на наказание – „глоба“ или „имуществена санкция“.
За да е
осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него да не е
издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая, според ответника,
при извършена от негови служители покупка на стока и след заплащане в брой не е
издадена фискална касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в
обекта. Доказателствата, приложени към преписката, с които подкрепя това свое
твърдение са дневен отчет и изведеният КЛЕН, описани в съставения протокол за
извършена проверка. Видно от последния, не е регистрирана покупка на описаните изделия
(4 броя пица, 1 брой айран и 1 брой минерална вода) за сумата от 8,60 лв.
Съдът
приема, че не е безспорно доказано по делото извършването от страна на
оспорващото дружество на нарушението, състоящо се в неспазване на реда и начина
за издаване на съответен документ при продажба. Обстоятелството, че при
проверката, направена в 11:34 ч. на 15.02.2021 г., не се установява издаден
касов бон за сумата от 8,60 лв., изведен от фискалното устройство, не
обосновава по несъмнен и категоричен извод, че е било извършено плащане.
Съдът
съобрази, че съгласно чл.37,
ал.2 от ДОПК, както и съгласно чл.36,
ал.2 от АПК, оспорващото дружество е било длъжно при проверката да
представи всички доказателства във връзка с регистрирането и отчитането на
продажбите си. Същевременно съгласно чл.5 и
чл.37,
ал.1 от ДОПК и съгласно чл.9,
ал.2 и чл.36,
ал.1 от АПК, органите по приходите са длъжни служебно (дори когато няма
искане от заинтересованите лица) да изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая, за да може въз основа на обективен анализ и преценка да се
обезпечи задължението (прогласено и за принцип в ДОПК и АПК) на органите да
основават административните актове на действителните факти.
Предвид
изложеното и по аргумент от чл.170,
ал.1 от АПК, доказателствена тежест на ответника е да установи по делото
наличието на предпоставките за издаване на оспорения акт, като установи, че е
подложил на обективен анализ и преценка всички релевантни факти, които се
извличат от събраните служебно и по искане на страните доказателства.
Съдът
взе предвид, че протоколите, съставени от органи по приходите, притежават обвързваща
съда доказателствена сила в съответствие с чл.179,
ал.1 от ГПК и чл.50, ал.1 от ДОПК, ако са изготвени по
реда и във формата по ДОПК.
В
конкретния случай производството за налагане на ПАМ по чл.186
и чл.187
от ЗДДС не е измежду тези по дял втори
на ДОПК и към него са неприложими общите правила на дял първи от кодекса,
включително правилата за доказването на глава осма. Към производството за
налагане на ПАМ са приложими правилата на гл.
V, раздел I от АПК. (В този смисъл: Решение № 8397/21.06.2018 г. на ВАС по
адм.д. № 415/2018 г., VIII о., Решение № 2624/28.02.2018 г. на ВАС по адм.д. №
7366/2017 г., I о.).
Издавайки
оспорената заповед за налагане на ПАМ, при посочените по-горе обстоятелства и
само въз основа на доказателствата, приобщени към административната преписка, които
предвид горецитираната регламентация нямат обвързваща доказателствена стойност,
съдът формира извод, че ответникът не е доказал в пълнота извършено нарушение,
което сочи на неправилно приложение на материалния закон. Това нарушение
представлява основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна –
чл.168,
ал.1, във вр. с чл.146,
т.4 от АПК. В тези производства е необходимо, но недостатъчно събирането
само на административната преписка, тъй като както се установи
доказателствената тежест за реалността на твърдените в заповедта факти е върху
ответника.
Извън
гореизложеното, съдът възприема незаконосъобразност на обжалваната заповед и на
още едно основание. Разпоредбата на чл.186 ЗДДС установява, че мярката се налага за срок "до тридесет дни".
Конкретно определения срок на процесната мярка е четиринадесет дни. Несъмнено
чрез налагането на въпросната ПАМ законодателят преследва определени легитимни
цели. Като всеки административен акт и този следва да отговаря на основните
принципи, заложен в АПК, което включва и принципа на съразмерността. Този
принцип постановява, че едно властническо волеизявление не следва да засяга
права и законни интереси на лицата, негови адресати в по-голяма степен от
необходимото за постигане на целта, за която се издава то. Когато все пак се
налага засягане на такива права и интереси, следва да се прилага тази мярка, която
е по-благоприятна за засегнатото лице и с нея отново да се постига целта на
закона.
Наведеното
в жалбата възражение на оспорващото дружество се уповава именно на твърдението
за незаконосъобразност на конкретно определения срок на продължителността на ПАМ.
В самата заповед издателят излага мотиви, чрез които според него обосновава
продължителността на срока на ПАМ, която в конкретния случай същият намира за
уместна. Мотивите обхващат следните доводи: тежест на нарушението и последиците
от същото; неиздаването на фискален бон води до неотчитане на приходи;
местоположението на обекта – в голям областен град, на улица „с оживена
търговска дейност и голям човекопоток“; работното време на обекта то 06:00 часа
до 15:00 часа с почивен ден неделя; нуждата от защита на обществения интерес и
за да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения и за
превъзпитание на нарушителя.
В
продължение на мотивацията относно конкретно избраната продължителност на срока
от 14 дни следват доводи, които органът масово използва в актовете от този род,
като се сочи, че с това поведение на нарушителя се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, осигуряващ пълната отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване
на реализираните обороти. Конкретно се мотивира, че наличието на регистрирано и
работещо ФУ, издаването на ФКБ, съхранението на изискуемите се по закон
документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данните по чл.118
от ЗДДС били все нормативно установени задължения, които субектите следвало
да изпълняват. Според органа така установеното показва поведение, насочено
срещу установената фискална дисциплина, показва организация в обекта, която не
цели спазване на данъчното законодателство. Целта на наложената ПАМ била именно
гарантиране, че всички лица ще спазват това законодателство и ще осигуряват
бюджетни приходи, чрез надлежното деклариране на движението на стоките и на
всички реализирани обороти. В заключение се коментира принципът на
съразмерността и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, необходимото време
за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца и
постигане като резултат правилното отразяване на оборота, спазване отчетността
на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректно и недопускане на вреда за фиска. Служебно известно на съда е, че
тези "мотиви" се съдържат във всеки един акт на ответника, издаден по
приложението на чл.186
от ЗДДС.
При
издаване на акт, като процесния, когато органът действа в условия на обвързана
компетентност, единствената преценка, която той може да направи в условия на
оперативна самостоятелност е единствено по отношение на решението му относно
продължителността на срока на принудителната административна мярка. С
процесната заповед се постановява запечатване на търговския обект за срок от 14
дни, при максимално предвиден в закона срок до 30 дни, т. е. това е около
средата на предвидения срок, което предполага, че изборът се обвързва с оглед
наличието на обстоятелства, които са отежняващи отговорността на нарушителя,
като не следва да се забравя, че същият за това си нарушение понася и
едновременно административнонаказателна санкция.
Настоящият
съдебен състав приема, воден от конкретно установените факти по случая, че така
определения срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него, около средния на законово определения максимален срок, е
незаконосъобразно определен, тъй като не отговаря на тежестта на конкретното
нарушение, нито е съобразен с целите, които се предвиждат в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, вкл. и е определен при неспазване на принципа за
съразмерност, поради което и процесната заповед се явява незаконосъобразна.
Въпреки, че в заповедта има изложени съображения за определената
продължителност, те са стандартните при този вид актове, поради което и не
отчитат сами по себе си нито характера на извършеното конкретно правонарушение,
нито цялостното поведение на на този търговец. Обстоятелството, че се касае за обект,
находящ се в голям областен град, на улица с оживена търговска дейност и
значителен „клиентопоток“, съответно и поради това се предполага и по-висока
посещаемост, не е достатъчен мотив, като единствено конкретен, свързан с този
казус. Нерегистрираната покупка на стока за 8,60 лева необосновано според съда
се въздига, като такава на средна стойност, обосноваваща и период на затваряне
към средния от законоустановения. Няма данни за системни неспазвания на данъчното
законодателство, установяващо реда и начина на регистриране на приходите от
продажби. Наличието на други конкретно визирани обстоятелства, които да влияят
върху така коментираното решение относно срока на продължителност на мярката от
14 дни не се сочат.
Продължителността
на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на
обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Дори и в случай, че
нарушението беше доказано, предвид конкретиката на случая настоящият съдебен
състав приема, че мярката би постигнала преследваната легитимна цел по
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при по-ниска
продължителност на срока от тази, която е определена от ответника и който срок
ще е в пълно съответствие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, без да води до накърняване/засягане на правата на конкретния търговец
повече от необходимото, т.е. срок по-малък от така определените 14 дни ще е
напълно достатъчен за постигане на прокламираните цели, защити и прочие общи
положения.
Ето защо
и в заключение, съдът приема, че определената продължителност на ПАМ не е в
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството
и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени
отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават
засягане на права и законни интереси на дружеството в степента, в която ще
бъдат засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на
търговската дейност в обекта за период от четиринадесет дни. В този смисъл
обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно
задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава, което обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на изискванията на чл. 6,
ал. 2 от АПК и не съответна на целта на закона. Общо формулираните мотиви
за определяне продължителността на срока на ПАМ, свързани със значимостта на
охраняваните обществени отношения и на държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, поради своята бланкетност не изпълняват изискването по
чл.186,
ал.3 от ЗДДС за надлежна мотивираност на срока на мярката. Липсата на
конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на
срока на ПАМ, съставлява нарушение на изискването за изложени обосноваващи
мярката мотиви по см. на чл.186,
ал.3 от ЗДДС, вр. чл.59,
ал.2, т.4 от АПК и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна. Още повече, че както се каза налагането на ограниченията в
търговската дейност чрез процесната ПАМ, се съчетава и с налагане на
административно-наказателна санкция по реда на ЗАНН, т.е. и с финансови
рестрикции за незаконосъобразно поведение на задълженото лице. Ето защо,
ответникът следва много стриктно да съобразява конкретни факти от обективната
действителност, когато изгражда своето решение относно продължителността на
действие на мярката.
Принципът
на пропорционалността е ръководещ и в европейското законодателство, вкл. намира
приложение и в областта на санкциите. Така в решение по дело №
С-210/10 г. от 09.02.2012 г. СЕС изрично сочи (т.24), че "когато има
избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
обвързващата и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение
преследваните цели". При така определените параметри на продължителността
на срока до 30 дни, формално са налице различни мерки, които могат да се
налагат, макар и не по вид, но различни с оглед своята продължителност и именно
това налага съобразяване на гореизложените принципи и конкретните фактически
установявания.
Предвид
изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена при неспазване на
изискването за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
не съответствие с целта на закона, с оглед на което и по аргумент от чл.146,
т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК се явява незаконосъобразна, и следва да бъде
отменена.
При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50
лв. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Ето защо на основание чл.143, ал.1
от АПК, разноските следва да се възстановят от НАП, в чиято структура е
издателят на отменената заповед.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 46-ФК/16.02.2021 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., с която на „Зърнени
храни В“ ЕООД, ЕИК *******, е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект „Топли закуски“, находящ се в **************,
стопанисван от „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ В“ ЕООД с ЕИК ******* и забрана за достъп до него
за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите да заплати на „Зърнени храни В“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление************** представлявано от управителя Г.И.Б.,
направените по делото разноски в размер на 450,00
(четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: