Определение по в. гр. дело №1418/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3311
Дата: 11 юли 2025 г. (в сила от 11 юли 2025 г.)
Съдия: Ралица Каменова
Дело: 20253100501418
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3311
гр. Варна, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501418 по описа за 2025 година
Производството се развива по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 38839/30.04.2025 г., подадена от
„Дженерали Застраховане“ АД, срещу Решение № 1170/06.04.2025 г., постановено по
гр. д. № 8200/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от
М. Ц. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като въззивникът е
осъден да заплати сумата от 13 072,93 лв., частичен иск от общо 14 001,16 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесена имуществена вреда,
изразяваща се в непогасен остатък от действителната стойност на собствения на
ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел „301“, с peг. № *****, причинена в
резултат на реализирано на 03.02.2024 г. на АМ „Хемус“ км. 413 ПТП по вина на
водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4”, с peг. № *****, застрахован по
договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон, като същото е необосновано и неправилно.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на
дължимото обезщетение, тъй като не съответства на реално претърпените от
увреденото лице имуществени вреди вследствие на процесно събитие. Сочи се, че с
изплащането на определеното от застрахователя обезщетение в размер на 7998,40 лв.
коректно и в срок ответното дружество е изпълнило задълженията си по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и не дължи други суми на ищеца.
Изразява се несъгласие с изводите на вещите лица по назначените по делото
първоначална и повторна съдебно-автотехнически експертизи по отношение на
действителната стойност на процесното МПС. Сочи се, че вещите лица не са
представили данни за източниците, които са използвали за определянето на средната
пазарна стойност на автомобила, както и не са посочени каква са били техните
характеристики, като по този начин не ставало ясно как са достигнати посочените в
заключенията стойности и дали са съобразени характеристиките на автомобила.
1
Въззивникът намира за неправилно становището на първоинстанционния съд, че при
определяне на стойността на вредата от средната пазарна стойност следва да бъде
приспадната само скрапната стойност на останките, а не и стойността на запазените
части, която би се получила при продажбата им. Счита, че следва да се приспадне
посочената в заключението на първоначалната експертиза сума от 2530,20 лв. като
стойност на запазените части на процесното МПС. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендира се присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна – М. Ц. Д., чрез процесуален представител, депозира
отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във
въззивната жалба основания и доводи за отмяна на оспореното решение, като счита
същото за правилно. Намира, че не са налице основания за съмнение в обосноваността
и правилността на заключението по повторната експертиза, като стойностите, дадени в
двете заключения са близки, поради което правилно съдът е приел, че за обезщетяване
на вредата следва да се вземе предвид средноаритметичната стойност между тях.
Поддържа се, че вещото лице е отговорило на поставения от ответника въпрос
досежно стойността на запазените части на процесния автомобил в отговора на въпрос
№ 4 и експертът е допълнил становището си в съдебно заседание с подробно
изложение. Сочи се, че стойността на запазените части при реализацията им като
„втора употреба“ зависи от степента на предлагане и търсене на конкретните резервни
части, необходимо е демонтирането им от процесния автомобил и тяхното
разглобяване, а също така и да бъдат съхранявани, за които действия трябва да бъдат
заплатени допълнителни разходи от собственика, без изобщо да се знае дали и кога
биха се продали на вторичния пазар. Навежда се, че на собственика на изцяло излязло
от употреба МПС е забранено да го разглобява и продава на части, съобразно чл. 17 и
чл. 18 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства. Счита, че в
случая от обезщетението следва да се приспадне сумата, която би получил
собственикът при предаването на автомобила за скрап в размер на 411,44 лв.,
изчислена средноаритметично между стойностите в двете заключения. Отправя искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок, като е
заплатена съответната държавна такса, поради което същата е редовна.
Във въззивната жалба е релевирано доказателствено искане за допускане на
повторна съдебна автотехническа експертиза със задача вещото лице да отговори на
въпроса: Каква е средната пазарна стойност на процесното МПС, определена към
датата на настъпването на процесното събитие, намалена със стойността на запазените
части на процесното МПС, както и със стойността на останалите увредени части, при
предаването им в тяхната съвкупност за скрап. Въззивникът аргументира искането си
с твърдението, че е оспорил пред първоинстанционния съд заключението на
назначената повторна съдебна автотехническа експертиза и е поискал провеждането на
нова повторна експертиза, доколкото вещото лице не е отговорило обосновано на
поставените от ответника въпроси, но доказателственото искане не е било уважено.
Настоящият въззивен състав счита, че направеното с въззивната жалба на
ответника доказателствено искане не следва да бъде допускано, тъй като не се
установи, че същото незаконосъобразно не е било допуснато от първоинстанционния
съд – арг. чл. 266, ал. 3 ГПК. С молба от 10.03.2025 г., депозирана пред Районен съд –
Варна преди насроченото за същата дата о.с.з., ответникът е оспорил е заключението
2
по изготвената повторна съдебна автотехническа експертиза и е отправил искане да
бъде предоставена допълнителна възможност на вещото лице да посочи каква е
пазарната стойност на запазените части на процесното МПС, като бъде съобразено кои
части от същото са останали неувредени и представи какво е процентното
съотношение на запазените части на процесното МПС в сравнение с останалите
увредени такива, доколкото според ответника вещото лице не е представило отговор
на въпрос № 3 от поставените въпроси. В евентуалност се отправя искане да бъде
назначено друго вещо лице, в случай че това не може да представи отговор. По така
направеното искане Районен съд – Варна е приел, че не са налице основания за
допускане на допълнителна или повторна експертиза, тъй като представените по
делото две експертни заключения разкриват спора от фактическа страна в пълнота и е
оставил без уважение искането за допускане на допълнителна експертиза по делото.
При така констатираните обстоятелства е видно, че с молбата си от 10.03.2025 г.
ответникът не е отправил искане за допускане на нова повторна експертиза, която да
не е била допусната от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение, а
единствено е поискал да бъде дадена възможност вещото лице да отговори на въпрос
№ 3 от зададените от него въпроси, неправилно считайки, че вещото лице не е
отговорило на същия. Напротив, вещото лице М. К. подробно е дало заключение
досежно запазените части на процесния автомобил, като отговорът на този въпрос е
изложен в отговора на въпрос № 4, пояснен и при изслушването на експерта в открито
съдебно заседание.
Следователно, искането на въззивника за допускане на повторна съдебна
автотехническа експертиза с посочената във въззивната жалба задача следва да бъде
оставено без уважение.
В отговора на въззивната жалба не са отправени доказателствени искания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.
267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 38839/30.04.2025 г., подадена
от „Дженерали Застраховане“ АД, срещу Решение № 1170/06.04.2025 г., постановено
по гр. д. № 8200/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.09.2025 г.
от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като препис от отговора
на въззивната жалба да се връчи на въззивника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззивника доказателствено искане
за допускане на повторна съдебна автотехническа експертиза с посочената във
въззивната жалба задача.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът
е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
3
служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. За
контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел.
*********. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура,
списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на
Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор –
трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага
спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните
въпроси.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4