Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 12.07.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и втори май година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 8265 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на Ю.Б.
родена ***г. против „З.А.Д.ОЗК - З.” АД,
гр. София, по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 02.02.2015 год., както и
сумата от 3878,18 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
резултат от същото ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми от
датата на ПТП - 02.02.2015 год., до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на сторените в производството по делото разноски, в това число и
платен адвокатски хонорар.
Твърди се в
исковата молба, че на 02.02.2015г. около 10:15 часа, на първокласен път 1-6, километър
„40“ при управление на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Съни“ с ДК № *******в
посока от гр. София към гр. К., водачът А.П.Г. е нарушил разпоредбите на чл.5,
ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е могъл да овладее управлявания от
него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и е предизвикал
настъпване на ПТП с движещия се в дясната пътна лента в посока от гр. К. към
гр. София, лек автомобил марка „Волво“ с ДК№ *******, с което по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на Ю.Б., пътуваща в лекия автомобил марка
„Волво“.
Навеждат се твърдения, че по случая е
съставен констативен протокол от 03.02.2015 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.02.2015г. по описа на РУ ”Полиция” - гр. К.. Образувано
било досъдебно производство, ЗМ ДП № 125/2015 г. по описа на РУ ”Полиция” - гр.
К. и досъдебно производство вх. № 281/2015 г. по описа на РП - гр. К..
Сочи, че лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Съни“ с ДК № *******, при управлението на който е причинено ПТП, има
сключена застраховка „ГО” при ответника, полица № 23114002790044, валидна от
13.11.2014 г. до 13.11.2015 г., прекратена на 28.02.2015 г.
Заявява, че в следствие на ПТП на ищцата
са нанесени следните травматични увреждания: фрактура на дясна раменна кост - многофрагментна,
дислоцирана в диафизарната й част. Към сегашния момент счупването все още не е
зараснало, както трябва. Все още не е ясно дали ищцата ще се възстанови
напълно. Получените травматични увреждания в следствие на описаното ПТП, са
създали затруднения на пострадалата, като са пречка за нормалния й начин за
живот и до днес - тя не е в състояние да използва ръката си. Предложено било
обезщетение в размер на 10 000 лева, с подписване на споразумение, с което
ищцата да се откаже от всякакви други претенции. Навежда твърдения, че ответникът
не е заплатил претърпените от ищцата имуществени вреди от настъпилото ПТП за
лечение и транспорт в размер на 3878.18 лева.
Ответникът „ЗАД ОЗК - З.” АД заявява, че във
връзка с процесното ПТП на ищцата вече е било заплатено от ответното
застрахователно дружество по доброволен ред обезщетение в размер на 10 000
лева, като сочи, че същото изцяло покривало претърпените вреди. Оспорва
предявените искове изцяло. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, като твърди, че е била без поставен предпазен колан в
нарушение на чл. 137в, ал. 1 ЗДвП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
както и наличието на причинно - следствена връзка между всички описани в
исковата молба увреждания и механизма на ПТП. Твърди, че водачът на лек
автомобил марка „Волво”, модел „В40”, per. № *******, Ф.С.също имал пряк принос
за настъпване на произшествието. Във връзка с възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат сочи, че Ф.С.е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал.
2 ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, с оглед
на което не е бил в състояние да спре пред изникналото препятствие. Оспорва
исковете по размер, като излага, че са завишени с оглед принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и предвид съпричиняването на вредоносния
резултат от ищцата. Оспорва претенцията за имуществени вреди като неоснователна
и недоказана.
С определение постановено на 16.02.2017г.
„Д.З.“ АД, ЕИК ******* е привлечен по реда на чл.219, ал.1 ГПК, като третото
лице - помагач на страната на ответника.
С молба вх. № 166064 от 08.12.2017 г.
ищцата Ю.Б. по реда на чл.214, ал.1 ГПК е заявил искане за изменение размера на
иска за имуществени вреди, като е увеличила същия от 3 878.18 лева на 7 278.20
лева, което увеличение е допуснато от съда в о.с.з. на 22.05.2018г.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си адв. А.поддържа предявените искове. Представя
списък на разноски.
В съдебно
заседание ответника чрез юрк. Х. оспорва
предявените искове. Представя и списък на разноски.
Съдът обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица per. № 1139р-120/03.02.2015 г. на ОД на МВР-К.,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.02.2015г. със скица на ОД на МВР-К.
и материалите по ДП
№ 125/2015г. по описа на РУ на МВР К., същото с № 140/2015г. по описа на КнРП,
се установява, че процесното ПТП е настъпило на 02.02.2015 год., лек
автомобил „Нисан Съни“, рег. № ******АХ, управляван от А.П.Г., движейки се по
ПП І-6 при 40 км. с посока към гр.К., при движение с несъобразена скорост
спрямо релефа на местността и състоянието на пътя на мокра пътна настилка при
наклон на спускане от десен завой губи контрол върху управлението на
автомобила, навлиза в лента за насрещно движение и се блъска в лек автомобил
„Волво В 40“ с рег. № *******, управляван от Ф.З.С., с което реализира ПТП, с
което нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В протокола е отразено,
че при произшествието е пострадала Ю.Б. на
26г.,
счупена дясна раменна кост. /л.5-8 от
делото/. На водача на А.П.Г. е съставен АУАН № 716652 от 02.02.2015г. /л.297 от делото/
От приетата Епикриза към ИЗ № 4490/2015 на УМБАЛСМ
„Н.И.П.“ЕАД е видно, че Ю.Б. е постъпила на 03.02.2015г. с диагноза: счупване
на тялото /диафаза/ на раменната кост – закрито-дясно ФРАКТУРА Х. ДЕК.
Извършена е операция на 03.02.2015г. Ищцата е изписана на 05.02.2015г. в
подобрено общо и локално състояние, с конци, които да се отстранят на 12-ия
следоперативен ден. Назначен й е контролен преглед след 5 дни. /л. 13 от делото/
Представен е
лист за преглед на пациент № 1612, от който е видно, че ищцата е постъпила на
02.02.2015г. в 10:35 часа с снета анамнеза: след ПТП с болки в дясна ръка,
назначена е консултация. Напускала е лечебното заведение 02.02.2015г., 11:40
часа. /л.53-54 от делото/
По
делото са представени и фактура № 8882 от 05.02.2015г. издадена от УМБАЛНС
„ПИРОГОВ“ за лечение в 1/ва травматология на стойност 2 298 лева; фактура
№ 4637 от 04.02.2015г. на УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ за права плака 4.5 мм заключващо
компресионни дупки тясна 179 мм кат №*****10-2 и заключващ
кортикален винт 4.5 мм Т25 самонарязващ кат №*****2
на обща стойност 1 318.80 лева. /л.17-18
от делото/. Представена е разписка № 06000306885339 от 06.02.2015г. за
заплатен самолетен билет на стойност 241 лева, както и рецепта издадена от
лечебното заведение и касов бон за закупените лекарства в размер на 20.38 лева.
/л. 19-20 от делото/.
Във връзка с искова претенция за имуществени вреди са представени и приети
като писмени доказателства: Епикриза №
12182/16.11.2016 г. на „Евангелисмос Хоспитал“ Гърция; Разписка №
96110/28.09.2016 г. за платена сума в размер на 40 евро за извършване на
ренгеново изследване на десния хумеруе; Фактура № 107565/28.09.2016 г. за
платена сума в размер на 40 евро за
извършване на ренгеново изследване на десния хумеруе; Разписка № 101993/16.11.2016
г. за платена сума в размер на 1542.05 евро за извършване на операция; Фактура
№ 114189/16.11.2016 г, за платена, сума в размер на 1542.05 евро за извършване
на операцията; разписка № 101309/10.11.2016 г. за платена сума в размер на 95 евро за изследвания;
Фактура №
113443/10.11.2016 г. за платена сума в размер на 95 евро за изследвания и
фактура № 1194 от 02.02.2017г. за платен превод. /л. 89-99 от делото/
Според приетото
неоспорено заключение на съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р В.Т., се
установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие пострадалата Ю.Б. е получила закрито счупване
от многофрагментен тип на диафизата на дясната раменна кост. В момента на
получаване на увреждането, провеждането на оперативното лечение и периода на
възстановяване, който е от около 5-6 месеца при този вид травми е била налице
първоначално силна болезненост/спонтанна и при допир и опит за движение/, която
впоследствие е намаляла и изчезнала в периода на възстановяване. Сочи се, че
понастоящем болка ще има при физическо натоварване на крайника и промяна
на времето, която ще е доживот. Вещото лице посочва, че ищцата е подложена
двуетапно на оперативно лечение, като първата операция е била с цел
възстановяване на фрактурата и имплантирането на метални синтезни материали. Болничният
престой е от 03.02.2015г. -05.02.2015г. Вторият етап е извършено оперативно
отстраняване на остеосинтезните материали, като период на престой в болницата не
е отразен. Уточнява, че в периода на лечение следва да се включи и периода на
имобилизация и рехабилитация, докато функцията на крайника не бъде възстановена
в пълен обем,като този период се припокрива с посочения период на
възстановяване от около 5-6 месеца. Експертът посочва, че за периода на
възстановяване ищцата е била с намалена работоспособност. Д-р Т. сочи още, че е
налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между начина по който е
протекло пътнотранспортното произшествие и получените травматични увреждания. Приема,
че е налице пълно възстановяване на функциите на крайника в пълен обем.
Съдът
възприема заключението на съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Т., като
обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
От
приетото САТЕ, изготвена от инж. Г., се очертава следният най-вероятен
механизъм на произшествието: на 02.02.2015 год., около 10:15ч., по Първокласен
път ПП I-6 /Е -871/ гр. София - гр. К., при километър „40“ в „Конявска
планина“, преди последния ляв завой преди билото в посока гр. София, се е
движил лек автомобил „Волво“ с per. № *******, управляван от Ф.З.С. в посока
към гр. София със скорост около 40 км/ч в дясната пътна лента, при мокра пътна
настилка и навят сняг по двата банкета, приближавайки остър ляв завой на
пътното платно. В обратна посока се е движил лек автомобил „Нисан Съни“ с per.
№ ******АХ, управляван от А.П.Г. със скорост не по-ниска от 54 км/ч,
приближавайки мястото на удара и навлизайки в остър десен за него завой с
измерен радиус по вътрешната крива от 37 м. Скоростта на движение се е оказала
над критичната стойност за преминаване по кривата на завоя без приплъзване и
загуба на напречна устойчивост. Водачът на л.а. „Нисан“ е възприел насрещно
движещия се л.а. „Волво“ и задействал спирачната уредба, при което ходовите
колела на автомобила блокират и той продължава движението си по права линия,
навлизайки в насрещната пътна лента. Водачът на л.а. „Волво“ също е възприел
навлизащия в пътната му лента автомобил и със завъртане на волана надясно
отклонил автомобила към десния банкет. Траекториите на движение на двата
автомобила се пресичат в конфликтна точка, определена с координати като място
на удара. Л.а. „Нисан“ с предната си лява част удря л.а. „Волво“, в процес на
завивана надясно, по предната част на левия му преден калник. От насочеността и
с допълнително придадения му импулс в посока надясно, л.а. „Волво“ се отклонява
и спира върху натрупания сняг върху десния банкет. Л.а. „Нисан“, погасил част
от кинетичната си енергия при удара, ротира около вертикалната ос на масовия си
център в посока обратно на часовниковата стрелка и се установява напречно на
пътното платно в положението, в което е регистриран в близост да л.а. „Волво“.
Вещото лице инж. Г. посочва, че конкретната
причина за настъпване на ПТП е движението на л.а. „Нисан“ със скорост,
надвишаваща критичната такава за преминаване по пътния участък без приплъзване
и загуба на напречна устойчивост на автомобила. Предриетата маневра от водача за
намаляване на скоростта чрез задействане на спирачната уредба е допринесла за
загубата на устойчивост, при което автомобилът е станал неуправляем и продължил
движението си по тангентата към кривата на завой в момента на блокирането на
ходовите колела до срещата на л.а. „Волво“.
Съдът
възприема заключението на съдебно автотехническата експертиза с вещо лице инж. Г.,
като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
От
заключението на неоспорената КСМАТЕ изготвена от вещи лица д-р В.Т. и инж. К.Г., се установява най - вероятният механизъм
на ПТП: на 02.02.2015 год., около 1015 ч., по Първокласен път ПП I-6 /Е -871/
гр. София - гр. К., при километър „40“ в „Конявска планина“, преди последния
ляв завой преди билото в посока гр. София, се е движил лек автомобил „Волво“ с
per. № ******* и Ф.З.С. в посока към гр. София със скорост около 40 км/ч в
дясната пътна лента при мокра пътна настилка и натрупан сняг по двата банкета,
приближавайки остър ляв завой на пътното платно. В обратна посока се е движил
лек автомобил „Нисан Съни“ с per. № ******АХ, управляван от А.П.Г. със скорост
не по-ниска от 54 км/ч, приближавайки мястото на удара и навлизайки в остър десен
за него завой с измерен радиус по вътрешната крива от 37 м. Скоростта на
движение се е оказала надкритичната стойност за преминаване по кривата на завоя
без приплъзване и загуба на напречна устойчивост. Водачът на л.а. „Нисан“ е възприел насрещно движещия
се л.а. „Волво“ и задействал спирачната уредба, при което ходовите колела на
автомобила блокират и той продължава движението си по права линия, навлизайки в
насрещната пътна лента. Водачът на л.а.
„Волво“ също е възприел навлизащия в пътната му лента автомобил и със завъртане
на волана надясно отклонил автомобила към десния банкет. Траекториите на
движение на двата автомобила се пресичат в конфликтна точка, определена с
координати като място на удара. Л.а. „Нисан“ с предната си лява част удря л.а.
„Волво“, в процес на завиване надясно, по предната част на левия му преден
калник. От насочеността и с допълнително придадения му импулс в посока надясно,
л.а. „Волво“ се отклонява и спира върху натрупания сняг върху десния банкет.
Л.а. „Нисан“, погасил част от кинетичната си енергия при удара, ротира около
вертикалната ос на масовия си център в посока обратно на часовниковата стрелка
и се установява напречно на пътното платно в положението, в което е регистриран
в близост да л.а. „Волво. Експертите
посочват, че ПТП е настъпило след момент на взаимното възприемане от двамата
водачи на насрещно движещия се автомобил. Водачът на л.а. „Нисан“ е задействал
спирачната уредба и автомобилът е изминал не повече от 5 - 6 м с блокирани
колела, за което разстояние автомобилът не е намалил практически скоростта си
на движение. Водачът на л.а. „Волво“ не е намалявал скоростта си на движение до
момента на удара. Скоростите на движение на двата автомобила непосредствено
преди сблъсъка и по време на удара са едни и същи и числено са: за л.а. „Нисан
Съни“- от порядъка и не по- ниска от 54 км/ч; за л. а. „Волво“ - около 40 км/ч.
Посочено е, че пострадалата пътничка Ю.Б. по време на произшествието е заемала
средното задно място в л.а. „Волво“. По време на процесното ПТП, съобразно
описания механизъм на ПТП и без поставен обезопасителен колан, тялото на
пострадалата пътничка на задна средна седалка е извършило следните движения: при отклоняването на л.а. „Волво“ на около 30°
надясно - тялото й, под действие на инерцията от собственото й тегло, ще прояви
стремеж да се задвижи наляво, при сравнително ниска скорост на движение на
автомобила; при удара от л.а. „Нисан“ - тялото й ще получи допълнителен импулс
за придвижване в посоката на удара - наляво; при удара с натрупания сняг върху
десния банкет - тялото й ще се върне в изправено положение и ще продължи да се
придвижва в посока надясно и напред в посока към предна дясна седалка. Заявяват,
че на ищцата е била причинена травма на десен горен крайник изразяваща се в
многофрагментно закрито счупване на раменната кост в диафизарната й част. Механизмът
на получаване на това увреждане, е в резултат на удар върху твърд тъп предмет с
ограничена контактна повърхност при значително енергийно въздействие. Предвид
обстоятелството, че пострадалата е пътувала по средата на задната седалка на
лекия автомобил такива условия за получаване на фракнтурата са налице, когато
ръката се притисне между арматурата на облегалката на предната седалка и тялото
на самата пострадала,което се придвижва напред с голяма енергия в момента на
удара. Вещите лица сочат, че пострадалата
не би получила констатираната травма ако е била с поставен обезопасителен
колан, тъй като той ограничава движенето на тялото на пасажера напред и нагоре.
При наличие на поставен обезопасителен колан експертизата счита,че ищцата не би
получила констатираните травматични увреждания. Пострадалата не е била с
поставен такъв колан. В резултат на процесното ПТП пострадалата е получила
многофрагментно закрито счупване на дясната раменна кост в диафизарната й част,
което е наложило оперативно лечение извършено в болнично заведение. Отлагането
на оперативната интервенция с един ден по никакъв начин не е повлияло върху
последващия възстановителен период.
Съдът
възприема приетото неоспорено заключение на КСМАТЕ изготвено от д-р В.Т. и инж.
К.Г., като обективно и компетентно дадено.
Свидетелят А.Г. /28г., без дела и родство/,
сочи в показанията си, че участвал в ПТП февруари 2015 г. Връщал се от гр. Перник към гр. К.. Сутринта
закарал приятелката си до гр. Перник и след това се връщал, за да отида на
работа, но поради лошите пътни условия загубил контрол над автомобила и навлязъл
в насрещното платно, при което настъпил сблъсък. Било заледено, пътят не бил
почистен като цяло, не било опесъчено. Пътя имал две платна, като пътна
маркировка в този участък нямало. След произшествието слязъл, за да провери
какво се случва с пътниците от другия автомобил. Шофьорът и пътника до шофьора слезли
първи. От задната седалка слезли още двама души и малко дете. Дошла полиция и
линейка, но пострадалата била закарана от случаен очевидец, който минал. Св. Г.
посочва, че се е движил с около 50 км/ч. Този участък от пътя не позволявал
висока скорост, защото имало остри завои, пътят бил тесен, районът бил с
повишена концентрация на ПТП. Ударът по неговия автомобил бил отпред, отляво –
фара, решетката и левия калник, а на другия автомобил ударът бил в калника и
предното ляво колело. Заявява, че не е бил изцяло навлязъл автомобила му в
другото платно, може би 60% от дължината на автомобила била в другото платно. Пътният
банкет бил обрасъл и не можело да се ползва. Свидетелят посочва още, че пътят,
където настъпило произшествието, е почти обратен. Два последователни почти
обратни завоя. Първия завой е ляв, а на този, на който настъпило ПТП е десен за
него. Пътя има наклон. Посоката на наклона е посоката на неговото движение. Имало
снежна покривка и заледяване. При появата на автомобила и след като установил,
че неговия автомобил не може да продължи по тази траектория употребил спирачка.
След като възприел насрещния автомобил почти мигновено употребил спирачка.
Свидетелят
З.С./66г., свекър на ищцата/, сочи в показанията си, че през 2014 г. снаха му Ю.
и сина му, които живеят в Кипър, му били на гости за Коледа. На 02.02.2015 г. тръгнали
с колата да ги изпращат на летището. Синът му Ф. карал колата, той бил до него,
отзад се возел другият му син отдясно, снахата - по средата, а детето в кошче
от лявата страна. В Конявската планина на последния завой излетяла една кола и ги
ударила в левия калник, колата подскочила надясно. Ужасен, синът му слязъл,
снахата започнала неистово да крещи, имала болки. Минал отзад, откопчал колана
на снаха си и тя крещяла и се държала за ръката. Обадили се на Бърза помощ и
полиция. Минала една кола за К., синът му с Ю. се качили в нея и я откарали в
болницата в К.. Направили й снимка и казали, че ръката е счупена на две места и
се нуждае спешно от операция. Свидетелят С. заявява, че синът му живее в Кипър.
Прибрали се вкъщи с детето, а ищцата закарали в „Пирогов“ за операция. Синът му
бил с нея. Направили й операция на счупената кост на дясната ръка. 5-6 дни
престояла в болницата. Пътуването се провалило. Върнали се в К.. Жена му се грижела
за детето. Дясната ръка на Ю. била гипсирана. Останали при тях 10 дни. След
това се върнали в Кипър и са наели жена, която да се грижи за едногодишното им
дете и за Ю.. След една година са й
направили операция в Кипър, като са извадили имплантите. Докато била при тях, на
ищцата се налагало да взема лекарства
против болката, психически се чувствала зле. Преди произшествието тя се грижела
за детето. При втората операция по изваждане на инплантите на Ю., отново наели жена
да се грижи за детето.
Показанията
на свидетелят З. С., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено
заключение на съдебно медицинска и експертиза.
По делото е прието за безспорно, че лек автомобил „Нисан Съни“ с рег.№ ******АХ е имал валидна задължителна гражданска отговорност при ответника по полица № 23114002790044/13.11.2014год. със срок на валидност от 13.11.2014г. до 13.11.2015г.,
прекратена на 28.02.2015г., което
е видно и от приета справка от „Гаранционен фонд"
от 01.07.2016г./л.16 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявения
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е допустим и по
същество основателен.
Увреденият от
деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника „З.О.“ АД и
деликвента Г. е налице валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от
ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ и КСМАТЕ, сочи на извода, че е налице виновно
противоправно деяние от страна на деликвента А.Г. изразяващо се в нарушение на
правилата на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението ", вследствие на което реализирала ПТП,
деянието е извършено виновно – при форма на вината
непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между противоправното
деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото доказателства.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на
неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният
размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление
№ 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със
младата възраст на ищцата - 26 г., при
която преди процесното ПТП същата е била активна и грижеща се за бебето си, а след него зависима от чужда помощ в битовото и хигиенно
обслужване, и в нужда от помощник за
детето,
силата, интензивността на болките и страданията с
голям интензитет непосредствено след ПТП и операцията, като в останалия период
на лечение и възстановяване болките са били с умерен интензитет, претърпените
две оперативни интервенции, продължителността
на възстановителния период от 5-6 месеца, обстоятелството, че ищцата продължава да изпитва болки в студено
и влажно време, както и настъпилото
възстановяване, намира че сумата от 26 000лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от ПТП. При определяне на обезщетението е
съобразена и съществуващата към момента на увреждането - 2015г. обществено икономическа обстановка в страната,
чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По възражението
за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки
с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния
случай е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Ю.Б.,
която е била без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а ЗДвП. От
представената и приета по делото КСМАТЕ, се установява, л.а. "Волво"
с per. № ******* и рама №******** е произведен през 1998 год. По данни на
официалния вносител на марката леки автомобили „Волво" - фирма „Мото
Пфое", същият е оборудван фабрично с обезопасителни колани за всичките 5
места в автомобила с предпазни колони триточков раменно бедрен инерционен тип.
За средното
задно място, предпазният колан преминава през лявото рамо на ползващия. В
заключението е прието, че ищцата е заемала средно задно място в лек автомобил
„Волво“ и е била без поставен обезопасителен колан. При наличие на поставен обезопасителен колан
експертизата счита,че ищцата не би получила констатираните травматични
увреждания.
С
оглед изложеното, настоящия състав определя 20% съпричиняване на вредоносния
резултат при ПТП от страна на ищцата.
На
ищеца след приспадане от размера на определеното обезщетение от 26 000лв., на
сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, дължимото обезщетение е в размер на сумата от 20 800 лв. за
неимуществени вреди.
По имуществените вреди:
Искът за имуществени вреди е доказан по основание и
размер. По делото са представени доказателства за извършени разходи, свързани
със лечението на ищцата. От заключението
по допуснатата СМЕ, изготвена от д-р Т., се установява, че ищцата е подложена
двуетапно на оперативно лечение, като първата операция е била с цел
възстановяване на фрактурата и имплантирането на метални синтезни материали, а
при втория етап е извършено оперативно отстраняване на остеосинтезните
материали. Посочено е още, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка между начина по който е протекло пътнотранспортното произшествие и
получените травматични увреждания. В приетата по делото КСМАТЕ, вещите лица
посочват, в резултат на ПТП ищцата е получила многофрагментно закрито счупване
на дясната раменна кост в диафизарната й част, което е наложило оперативно
лечение извършено в болнично заведение. Лечението и диагностицираната травма са
отразени в приложената медицинска документация на лист 60-71 от гр.дело.
Неоснователно е възражението на ответното дружество,
че разходът по фактура № 1194 от
02.02.2017г. за извършени преводи, не е заплатен от ищцата, той като същата е
издадена на процесуалния представител на същата. От показанията на свидетеля С.,
се установи, че семейството на сина му живее в Кипър. В представеното и прието
по делото пълномощно, ищцата е възложила на адвокат А.А. да я представлява пред
органите на МВР, включително и на такива извършващи дознания, Прокуратура,
съдилища, болнични заведения, съдебни лекари, вещи лица на територията на
цялата страна във връзка с ПТП настъпило на 02.02.2015г. – т.е. възложила по
широк кръг от правомощия на процесуалния представител. Нещо повече, доколкото
се установи, че представените и приети по делото заверени преписи на легализирани
като писмени доказателства епикриза, фактури и разписки издадени от болнично
заведение „Евангелисмос Хоспитал“ са издадени във връзка с втория етап от
лечението на ищцата.
По изложените съображения на иска за имуществени вреди е доказан за сумата от 7 278.18 лева.
След приспадане на сума съответна на степента на
съпричиняване - 20 % на вредоносния резултат от страна на ищеца, дължимото
обезщетение за имуществени вреди е
размер на сумата от 5 822,54 лв.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 02.02.2015 г.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата 1519, 18 лв. съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената част от исковете./Общо
сторените разноски от ищца са 1900лв, от които 400лв. депозити за СМЕ и АТЕ и
1500лв. адвокатско възнаграждение./
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 124лв лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените от ответника разноски са: депозит за КСАТМЕ в размер на 400 лв., депозит
за свидетел в размер на 60 лв., 10 лв. такса СУ и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 1064, 88 лв.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес ***, да заплати на Ю.Б., родена на ***г.,
л.к. № ********, изд. на 23.01.2007г. от МВР А., Солун с адрес в гр. К., кв. ********ап.1,
сумата 20 800 лева, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 02.02.2015 г. от водача на л.а. „Нисън
Съни“ с per. № ******АХ, ведно със
законната лихва, считано от 02.02.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения до целия предявен размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес ***, да заплати на Ю.Б., родена на ***г.,
л.к. № ********, изд. на 23.01.2007г. от МВР А., Солун с адрес в гр. К., кв. ********ап.1, сумата 5
822,54 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за лечение и лечебни консумави, ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на ПТП - 02.02.2015 год., до
окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до целия предявен размер от 7278,18лв.
ОСЪЖДА
„З.О.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес ***, да заплати на Ю.Б., на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдебно-деловодни
разноски в размер на 1519,98лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ю.Б., родена на ***г.,
л.к. № ********, изд. на 23.01.2007г. от МВР А., Солун с адрес в гр. К., кв. ********ап.1,
да заплати на „З.О.“ АД, ЕИК********,
сумата 124 лв. - съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА
„З.О.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес ***, да заплати по сметка на СГС, сумата 1064,88 лева държавна такса пропорционално на уважената част от
иска.
Решението е постановено при участие на „Д.З.“
АД, ЕИК *******, като трето лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: