№ 37
гр. Ихтиман, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840101150 по описа за 2021 година
ЗД «Е.» АД ЕИК ********** е предявило против А. „П. И.“ ЕИК ********* адрес на
управление гр. С., бул. „М.“ № 3 иск за заплащане на сумата от 343,76 лева, представляваща
регресна претенция по щета № ********** от 12.01.2021 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 11.01.2021 г. на ПП-8 около 136 км лек автомобил
„БМВ 320 Д“, рег. № ******** е реализирал ПТП, преминавайки през несигнализиране,
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени
щети на лекия автомобил. Съставен бил протокол за ПТП № 1678630 от 11.01.2021 г., като
на 12.01.2021 г. при ищеца е постъпило уведомление за щета на МПС, като според
направената оценка стойността на щетата е 343,76 лева, като след прихващане е изплатено
застрахователно обезщетение на застрахования в размер на 114,26 лева. Сочи се, че ищецът
е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата за това, което е платил.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска
по основание и размер. Твърди се, че представеният протокол за ПТП е непълен, неточен и
противоречив и не установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е
настъпило произшествието. Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни дали
водачът не е бил под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не
удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа
страна:
От представената по делото преписка по щета № ********** от 12.01.2021 г.,
включваща искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, декларация
на водача, застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100383712 от
12.10.2020 г., опис-протокол за щета и доклад по щета и преводно нареждане, се установява,
че ЗД «Е.» АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „БМВ
1
320Д“, рег. № ********, собственост на Б. И. К. от с. Пчелин, е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 114,26 лева и са прихванати дължими вноски по застраховката в
размер на 229,50 лева.
В цитираната декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
„Каско на МПС“ управлявалият лекия автомобил В. С. К. е заявил, че на 11.01.2021 г.
движейки се по тътя между с. М. и гр. К. е попаднала в необезопасена дупка, в резултат на
което са били спукани предна и задна десни гуми.
Това обстоятелство е установено и от приложения протокол за ПТП №
1078630/11.01.2021 г., в който е отразено, че автомобилът „БМВ 320Д“, рег. № ******** е
попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно в района на първокласен път I-8,
около км 136.
На 18.03.2021 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно
управление – С. е била връчена регресна покана по щета № **********/12.01.2021 г. за
заплащане на сумата от 343,76 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на
11.01.2021 г. е свързан с преминаване върху и през необозначена и необезопасена дупка,
при което са били увредени предна дясна гума с джанта и задна дясна гума с джанта. Според
вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, пописано в протокола за
ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 361,00
лева.
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 11.01.2021 г. е възниквало
застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 343,76 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП недвусмислено се установява наличието
на пътното платно на необезопасена и необозначена дупка в района на първокласен път I-8,
на км 136, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие е
настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е установен
механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че
съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, ТК,
I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът
2
за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно
чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и
пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници
в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да
проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа.
Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното
платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена
опасност за движението.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от А. „П. И.“,
която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съдът приема, че от
събраните по делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило
в участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за неговото
поддържане е на ответника – А. „П. И.“. Това означава, че възложител на работата по
смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е
настъпило застрахователното събитие, е именно А. „П. И.“. Налице е бездействие на
ответника, тъй като пътят нито е ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за
препятствията по него, от които са причинени вредите по автомобила. Затова и според
настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността
на евентуалния ответник в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49
ЗЗД.
По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия
автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с
несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго
обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на
автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното
обезщетение.
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските
При този изход на спора, на ответник на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски в производството в размер на 430,00 лева,
включващи 50,00 лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице, както и 80
лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. "П. И.", ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. С., пл.
„М.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД «Е.» АД ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Х. К.“ № 43 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 343,76 лв.
/триста четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща регресна
претенция по щета № ********** от 12.01.2021 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 11.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата , както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 430,00 лв. /четиристотин и тридесет лева/, разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4