МОТИВИ към Присъда № 67, постановена на 13.03.2019 г. по
НОХД №
2792 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
Производството по НОХД № 2792 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК
обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 2118
по описа за 2017 г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия С.А.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. И. за
това, че на 03.10.2017 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи 11 бр. кутии с шоколадови бонбони „Мерси“, всяка с тегло 250
гр., всичко на обща стойност 98,89 лева от владението на В.Д.И., собственост на
„П.П.“ ЕООД *** с управител З.Д.Г., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 13.03.2019 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 2792 по описа на Районен съд – Варна за
2018 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа
възведеното обвинение срещу подс. И., мотивирайки се, че са налице достатъчно
доказателства, които по несъмнен и категоричен начин установяват авторството на
престъпното деяние. Представителят на държавното обвинение поставя акцент върху
показанията на св. В.Д.И. и изготвената в хода на досъдебното производство
видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, които според него са
достатъчни да обосноват произнасянето на осъдителна присъда спрямо подс. И. за
извършеното от него престъпление, като също така моли да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, предвид ниската ценова
стойност на отнетото имущество.
Служебният защитник на подс. И. – адв. С.К. *** моли съдът да постанови
оправдателна спрямо неговия подзащитен присъда, обосновавайки се, че
повдигнатото обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, както
изисква процесуалния закон. Адв. К. акцентира, че показанията на св. И. не са
достатъчни да се установи авторството на деянието, като според него не е
установено, че в действителност в търговския обект се е извършила ревизия, по
време на която са установени липсите на кутии с шоколадови бонбони. Също така
подчертава, че от заключението на видео – техническа и лицево – идентификационна
експертиза не става ясно колко на брой кутии с шоколадови бонбони взема лицето
от стелажа на търговския обект. Според него предвид липсата на категорични
доказателства за авторството и съставомерността на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, то съдът следва да оневини подсъдимия.
Самият подс. С.А.И. се придържа към становището на своя защитник адв. С.К.,
като посочва, че е посещавал търговския обект единствено и само като клиент.
В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да
изрази своята последна дума пред съда, подс. И. заявява, че не е извършил
престъпление, като моли съдът да постанови оправдателна присъда.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 19:47 часа на 03.10.2017 г. подс. С.А.И.
влязъл в магазин за продажба на хранителни стоки „Май Маркет Камчия“, находящ
се в гр. Варна, ул. „Д-р. Пискюлиев“ № 62 – 64, стопанисван от търговското
дружество „Притиполи“ ЕООД – гр. Варна.
Подс. И. се приближил към хладилните витрини на
търговския обект, непосредствено над които били разположени стелажи и рафтове
със захарни изделия.
Пресягайки се два пъти към един от рафтовете, подс. И.
взел от него 11 броя кутии шоколадови бонбони „Мерси“, всяка кутия с тегло от
250 грама. След това подс. И. поставил 11 – те броя кутии шоколадови бонбони в
черна на цвят торба, приближил се към касовата зона и изхода на търговския
обект, като преминал касовата зона на магазина, без да заплати цената на
взетите от него 11 броя кутии с шоколадови бонбони.
На следващия ден 04.10.2017 г. св. В.Д.И.,
изпълняваща длъжността „стоковед“ в търговския обект извършила ревизия на
предлаганите за продажба кутии с шоколадови бонбони, като установила липсата на
11 броя шоколадови бонбони „Мерси“, с тегло от 250 грама.
Св. И. изгледала видеозаписа от охранителните камери
в търговския обект от 03.10.2017 г., като видяла как подс. И. взема от стелажа
със захарни изделия 11 броя кутии с шоколадови бонбони „Мерси“ и ги поставя в
черна на цвят торба.
Св. И. веднага сигнализирала органите на ОД на МВР –
гр. Варна за извършеното посегателство от страна на подс. И. срещу
сосбтвеността на „Притиполи“ ЕООД.
По
отношение на доказателствата.
Фактическата обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на св. В.Д.И., показанията на св. З.Д.Г.; Протокол №
89 от изготвена видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза;
изготвената в хода на разследването по досъдебното производство
съдебнопсихиатрична експертиза; заключението на съдебно – оценителната
експертиза, изготвено от вещото лице Д.Й.; актуална справка за съдимост на
подс. С.А.И., издадена от бюро „Съдимост“ към Районен съд – Варна.
На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло
кредитира показанията на св. В.Д.И.. Показанията на св. И. са важни в две
насоки – самата тя обясни, че на 04.10.2017 г. при извършена ревизия на
захарните изделия, предлагащи се за продажба в търговския обект, са установени
липси на 11 броя кутии с шоколадови бонбони „Мерси“, като самата тя обясни пред
съда, че на записите от охранителните камери в магазина е видяла именно
подсъдимия И. да взема кутиите с шоколадови бонбони, да ги поставя в черна на
цвят торба, след което отново на видеозаписите го е видяла да напуска
търговския обект, без да заплати цената им на касата.
Следва да се подчертае, че показанията на св. И. са
изцяло подкрепени от изготвената видео – техническа и лицево – идентификационна
експертиза, която има изключително висока доказателствена стойност. Вещото лице Т.И. е категорично, че от анализа
на видеозаписите от охранителните камери на търговския обект може да се направи
сравнително изследване и може да се направи извод, че на видеозаписите е
заснето лицето С.А.И.. Действително самото вещо лице признава, че не се вижда
какъв точно артикул взема подсъдимия от щанда със захарните изделия и колко на
брой артикула, тъй като очевидно техническите възможности на охранителните
видеокамери са ограничени, но е категорично, че подс. И. на два пъти се пресяга
към щанда и взема някакви артикули, след което ги поставя в черна на цвят
торба. Разбира се, тази част от експертизата сама по себе си не е достатъчна да
обоснове извод за съпричастност на подсъдимия към престъпното деяние и
конкретно към отнемането точно на 11 броя кутии с шоколадови бонбони „Мерси“,
но тази част на експертизата, „гарнирана“ с показанията на св. И. според съда вече
са съвсем достатъчни да установят авторството и съставомерността на деянието.
Това е така, защото ревизията на кутиите с шоколадовите бонбони е направена
буквално няколко часа след извършване на изпълнителното деяние, при която е
установена липса на 11 броя кутии шоколадови бонбони „Мерси“ и още на
04.10.2017 г. св. И. е прегледала видеозаписите от охранителните камери на
магазина. Много важно е да се почертае, че св. И. обясни, че ревизия на
наличностите на предлаганите за продажба шоколадови бонбони се прави ежедневно,
поради което и е изключено да са налице липси от някакви предходни периоди,
предшестващи датата 03.10.2017 г., които едва ли не да бъдат „възложени“ в
тежест на подс. И., каквото е едно от основните възражения на защитата.
Съдът дава вяра и напълно кредитира заключението на
изготвената в хода на разследването по досъдебното производство съдебно –
оценителна експертиза, видно от което ценовата стойност на 11 броя кутии с
шоколадови бонбони „Мерси“, разфасовка 250 грама, възлиза на 98, 89 лева.
Съдът също така безусловно кредитира заключението на
изготвената от д-р. Р.Б. съдебнопсихиатрична експертиза, която свидетелства, че
въпреки вредната употреба на амфетамини и марихуана, и наличието на синдром на
зависомост към хероин, подс. И. не е бил в краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието и не е страдал от тежко слабоумие, като вещото лице
е категорично, че на 03.10.2017 г. същият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От приложената справка за съдимост на подс. И. се
установява, че същият е многократно осъждан за най – различни престъпления от
общ характер, вкл. и са не малко констатираните му посегателства срещу чужда
собственост.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обект
на престъпното деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК са
обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на
собственост върху движими вещи.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата
власт върху вещите, собственост на търговското дружество, стопанисващо магазина
за продажба на хранителни стоки „Притиполи“ ЕООД и установяване на фактическа
власт върху тях от страна на подс. И..
Субектът на престъплението – С.А.И. е пълнолетно
и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към датата на
извършване на престъплението – 03.10.2017 г., за което свидетелства и
приобщената към доказателствената съвкупност съдебнопсихиатрична експертиза.
От субективна страна – престъплението е
извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимият И. отлично е съзнавал,
че отнетите вещи са чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер
на това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на
вещите. Волята му е била насочена именно към постигане на съставомерния
резултат, а именно да прекрати фактическата власт на ощетеното юридическо лице върху
инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, като подс. И.
е искал и целял настъпването му.
Квалификацията
на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК се обуславя от предходната
съдимост на подс. И.. С присъда, влязла в сила на 11.05.2017 г., постановена по
НОХД № 6253 по описа за 2016 г. на Варненския районен съд, подс. И. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194,
ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С
протоколно определение от 05.04.2016 г., постановено по НОХД № 1213 по описа за
2016 г. на Варненския районен съд, е било одобрено споразумение по силата на
което подс. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което отново е следвало да
изтърпи при първоначален строг режим, поради което и очевидно деянието, предмет
на разглеждане по настоящото наказателно производство е извършено преди да са
изтекли сроковете, предвидени в чл. 30 от НК.
По вида и размера на наказанието.
Наказателният
закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до десет години
за извършителите на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1
от НК.
В
процеса по индивидуализация на наказанието съдът констатира наличието на едно
единствено смекчаващо вината обстоятелство, а именно ниската ценова стойност на
отнетото имущество, а именно парична сума в размер на 98, 89 лева, която е в
размер в пъти под размера на минималната работна заплата в Република България.
Същевременно
съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на предходна
съдимост на подсъдимия, който в действителност има изключително „пъстро“
криминално минало и е осъждан за най – различни престъпления от общ харакер.
Съдът би желал да конкретизира, че част от предходните осъждания на подсъдимия
се вземат под внимание от съда при квалифициране на деянието като извършено в
условията на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, но в случая са налице още няколко на
брой осъждания, които със сигурност следва да бъдат отчетени и съобразени при индивидуализация
на наказанието в посока, че същите неминуемо повишават обществената опасност на
дееца.
Налице
е своеобразен паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, но въпреки това съдът намира за разумно и справедливо да наложи
наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия в минимален размер, а именно в
размер на две години, тъй като ценовата стойноста на отнетото имущество
действително не е особено висока.
Същевременно
обаче съдът застъпва категорична позиция за неприложимост на чл. 55 от НК. В
крайна сметка, колкото и да не е висока нанесената имуществена щета, същата не
беше възстановена до приключване на съдебното следствие. Същевременно липсват
каквито и да е било други факти, които да се харакетеризират като смекчаващи
вината обстоятелства, поради което и в случая не може да се говори нито за
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито за наличието на някакво
обстоятелство, което да е изключително по своя характер и което да обоснове
законосъобразното прилагане на чл. 55 от НК.
Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години следва да се изтърпи при
първоначален строг режим, на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2,
буква „б“ от ЗИНЗС.
По отношение конкретните
възражения на защитата.
На
практика основното възражение на защитата е за недоказаност на повдигнатото
обвинение. Това възражение не може да бъде споделено, тъй като според съда са
налице достатъчно категорични доказателства, установяващи авторството на
деянието и това са конкретно показанията на св. И. и изготвената видео –
техническа и лицево – идентификационна експертиза. Разумно е да се даде сметка
и за това, че е съвсем нормално и житейски издържано за едно подобно престъпно
посегателство да няма много на брой преки доказателства, най – вече очевидци на
деянието. В крайна сметка, вземането от стелажа на 11 броя кутии с шоколадови
бонбони само по себе си не е престъпно по своя характер, ако разбира се, преди
напускане на търговския обект, цената им бъде надлежно заплатена на касата на
магазина. Така, че дори някой клиент да е видял как подс. И. поставя кутии с
шоколадови бонбони в черната на цвят торба, това едва ли му е направило
впечатление. Съвсем логично и житейски издържано е действията на подсъдимия да
са видени от лицето, което отговаря за извършването на ревизиите в магазина,
както и в случая действително е станало.
В тази
връзка съдът би желал да допълни, че от показанията на св. И. ясно се
установява, че същата изпълнява длъжността „стоковед“ в магазин „Май Маркет
Камчия“ и съдът не вижда някаква необходимост да се прилагат към
доказателствата длъжностни характеристики или трудов договор на св. И., тъй
като релевантните обстоятелства, свързани с повдигнатото обвинение на
подсъдимия не касаят длъжността и трудовите функции на св. И..
По отношение разноските.
Въз
основа на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. С.А.И. да
заплати сторените разноски в хода на разследването по досъдебното производство
в размер на 278, 60 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, както и направените
разноски в хода на съдебното следствие в размер на 80 лева в полза на
Държавата, която сума следва да бъде внесена по сметка на Районен съд – Варна.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: