№ 82
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Св. В. К.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ на основание чл. чл.419,
ал.1, вр. чл.420, ал.1 предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348,
ал.1, т.1 и т. 2, чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК и има за предмет
определение от 19.01.2022г. по НОХД № 4394/2021г. на Районен съд – гр.
Варна, с което било одобрено споразумение. Иска се възобновяване на
производството, отмяна на постановеното определение, с което на
подсъдимия било наложено наказание лишаване от право за срок, по-кратък
от този на основното наказание лишаване от свобода, и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа
искането и моли да бъде уважено. Счита, че определеното от съда с
одобряване на споразумението наказание лишаване от право е
незаконосъобразно с оглед чл. 49 ал. 2 от НК, тъй като е наложено в размер
по-кратък от този на наказанието лишаване от свобода. Позовава се на трайно
установената съдебна практика по отстраняване на подобни нарушения.
Защитникът счита, че не е налице задължителна съдебна практика по
въпроса за срока на лишаването от правоуправление, когато то се налага
заедно с наказание лишаване от свобода, отложено по чл. 66 от НК. В ТР №
61/1983г. е разяснено, че кумулативното наказание не може да бъде в по-
1
нисък размер от определеното лишаване от свобода, когато то трябва да бъде
ефективно изтърпяно, препотвърждавайки разума на разпоредбите на чл. 49
ал. 2 и ал. 3 от НК. Според защитника, законът не съдържа норма, която да
определя минималния срок на наказанието лишаване от права, когато то се
налага с условно отложено основно наказание. От друга страна е изрично, че
не могат да се ползват правата по чл. 37 т. 7 от НК при ефективно
изтърпяване на лишаване от свобода и разпоредбата на чл. 49 ал. 3 не може да
се тълкува разширително. Законодателят не е имал предвид задължителност
на тезата, заета от главния прокурор в искането, тъй като е предоставил
възможността по чл. 55 ал. 3 от НК, в които случаи по-лекото кумулативно
наказание изобщо може да не се наложи. Пралагайки принципът на
индивидуализация съдът може да определи наказанието лишаване от право
при установения от закона минимум до срок от 3 години, което и РС е спазил.
От друга страна, в искането са изложени само доводи, относими към
нарушение на материалния закон, а се твърди и наличието на съществени
процесуални нарушения, без такива да са били допуснати. Моли искането да
не бъде уважено.
Осъденият Г.Д. иска делото да не бъде възобновявано.
Варненският апелативен съд провери правилността на производството
съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази
следното:
С определение по протокол № 29 от 19.01.2022г. по НОХД №
4394/2021г. Районен съд - Варна в процедура по чл. 384 от НПК е одобрил
споразумение за решаване на делото в съдебното производство между
прокурор от Районна прокуратура – Варна, защитника адв. М. Р. и на
подсъдимия Г. П. Д.. С одобреното споразумение подсъдимият се признал за
виновен в извършено на 30.04.2019г. престъпление по чл. 343, ал.3 предл. 4 б.
„а“ предл. 2 вр. ал. 1 б. „б“ предл. 2 от НК, за което при условията на чл. 54,
ал.1 НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, като на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наказанието
лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. На
основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК подс. Д. бил лишен от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, като по чл. 59 ал. 4 от НК било
приспаднато времето на лишаването му от правото по административен ред.
На подсъдимия били възложени разноските по делото. Определението влязло
в сила на 19.01.2022г. и не подлежи на касационна проверка.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от
процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок
по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред,
поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се
споделят напълно от състава. Първоинстанционният съд е приложил
2
неправилно материалния закон, като определил срокът на кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС в нарушение на чл. 49, ал.2
НК за срок по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
Видно от разпоредбата на чл. 49 ал. 2 от НК, когато лишаването от
право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да
надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в
особената част на този кодекс е предвидено друго. При граматическо
тълкуване следва се приеме, че срокът на лишаване от право е най-малкото
равен на срока на лишаването от свобода, като може да го надмине и достигне
до три години над него. В случаите на условно отложено наказание лишаване
от свобода не са приложими други критерии и поради това, минималният
срок на наказанието лишаване от право е равен на определения за наказанието
лишаване от свобода. При налагане на наказанията лишаване от свобода и
лишаване от право, сроковете им започват да текат едновременно с влизането
на присъдата в сила, като водещо е понасянето на първото наказание. В този
смисъл и чл. 49 ал. 3 от НК предвижда осъденият да не може да се ползва от
правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от
свобода, допълнителен аргумент, че те следва те да са най-малкото еднакви
по размер.
Различен е подходът на законодателя само в случаите по чл. 49 ал. 1 от
НК, когато лишаването от право се налага самостоятелно или с друго
наказание, несвързано с лишаване от свобода, и може да бъде в определен
срок до три години.
В този смисъл са и задължителните указания по Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, т. 6, б. „Б“, както и актуалната
съдебна практика, вкл. и по гл. 33 от НПК, напр. Решение № 175 от 3.10.2019
г. на ВКС по н. д. № 742/2019 г., II н. о.; Решение № 61 от 27.04.2021 г. на
ВКС по н. д. № 268/2021 г., II н. о.: „Същевременно обаче съдебната практика е повече от
категорична по въпроса, че кумулативно наложеното наказание не може да бъде отмерено за срок, по-
малък от определеното лишаване от свобода-например ППВС 1/83 г., постановено по Н. Д. 8/82 г., т. 6, б. Б
/точно що се касае до лишаване от правоуправление на МПС/; ТР № 61/80 г., постановено по Н. Д. 56/80 г. на
ОСНК и др. И това е така, независимо дали изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК или не.“, Решение № 60142 от 8.10.2021 г. на ВКС по
н. д. № 562/2021 г., III н. о., Решение № 22 от 23.02.2022 г. на ВКС по н. д. №
1118/2021 г., I н. о.
Преди да одобри споразумението по конкретно разглежданото
наказателно производство, съдът е бил длъжен да провери неговата
законосъобразност и само ако то не противоречи на закона и морала, съгласно
чл. 384 ал. 1 вр. 382, ал.7 НПК да пристъпи към одобрението му. В
конкретния случай, страните са предложили клаузата по дял ІІІ от
споразумението в нарушение на материалния закон, което PC – Варна не е
констатирал, поради което и не е предприел действия по предлагане на
промени по реда на чл. 384 ал. 1 вр. чл. 382, ал.5 НПК. Като е одобрил
споразумението в този вид, съдът е допуснал нарушение на материалния
закон - чл. 49 ал.2 от НК. Същевременно, пропускът на съда да прикани
3
страните да внесат промени в съдържанието на споразумението обосновава
извод и за допуснато съществено процесуално нарушение, като в този смисъл
съдебната практика по гл. 33 от НПК е последователна, напр. Решение № 183
от 03.05.2018 г. по н. д. № 269/2018 г. на апелативен съд – София; Решение №
243 от 06.12.2019 г. по н. д. № 910/2019 г., І н. о. на ВКС; Решение № 69 от
20.02.2020 г. по н. д. № 82/2020 г. на апелативен съд – София, и др.
Действията са обективирани в съдебния протокол по конкретно
разглежданото наказателно производство, поради което не е необходимо
излагането на обстоятелствени аргументи от страна на искателя за
допуснатото от ВРС съществено процесуално нарушение.
Настоящият състав на ВАпС намира, че определението, с което е
одобрено споразумението по НОХД № 4394/2021г. по описа на Районен съд –
Варна, разкрива особено съществени нарушения на закона и процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. С оглед на което са налице
основания по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството и
отмяна на съдебния акт. Настоящата инстанция не е процесуално
легитимирана да се произнесе директно по акта след възобновяване на
производството, тъй като отстраняването на допуснатите нарушения не е в
полза на осъдения. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция за
ново разглеждане от стадия на съдебното заседание по чл. 382 ал. 2 от НПК,
като съдът упражни правомощието си по чл. 382 ал. 5 от НПК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 от
НПК, Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 4394/2021 г. по описа на
РС гр. Варна, като
ОТМЕНЯ определението от 19.01.2022г. за одобряване на
предложеното споразумение, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия
на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4