№ 14555
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110166139 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск “ФИРМА” ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, чрез адв. Х., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника С. З. Ш., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че същия дължи на ищеца следните
суми: сумата от 4913,07 лв.- представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ FL301058 от 28.09.2007 г., сключен между "ФИРМА" АД и С. З. Ш., като вземането по
договора е прехвърлено от "ФИРМА" АД в полза на „ФИРМА” ЕООД, с Договор за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., за периода 28.10.2015г. до 28.09.2017г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 773,21 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2015 г. до 28.09.2017 г. и сумата от
1405,68 лв., представляваща лихва за забава за периода от 29.10.2017 г. до 23.10.2020 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между "ФИРМА" АД и ответника е сключен Договор
за потребителски кредит № FL301058 от 28.09.2007 г. за сума в размер на 15000 лв. Срокът
на договора бил 120 месеца или за периода от 28.10.2007г. до 28.09.2017г., като
кредитополучателя следвало да заплаща месечни вноски от по 236,98 лв., съгласно
погасителен план. Описани са подробно последиците от неизпълнението на процесния
договор, с които се обосновават претенциите за лихви.
Поддържа се, че ищецът е закупил от "ФИРМА" АД вземането му от ответника с Договор
за възлагане на вземания от 18.01.2016г., за което с настоящата искова молба уведомява
длъжника – ответник по настоящето дело, като прилага уведомление за връчване.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като недопустими и неоснователни.
Излага съображения, че не е налице договор за цесия, както и че не е налице
прехвърляне на вземането към ответника. Прави възражение за настъпила погасителна
давност на задължението. Излага съображения за недължимост на претенцията за лихва.
Моли съда да отхвърли иска.
1
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Х., която поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя
списък. По делото са постъпили писмени бележки.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. К., която поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представят списък.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 52677/2020 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 12969,03 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № FL301058 от 28.09.2007 г., сключен между
"ФИРМА" АД и С. З. Ш., като вземането по договора е прехвърлено от "ФИРМА" АД в
полза на „ФИРМА” ЕООД, с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., ведно със
законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
8192,58 лв. за периода от 28.05.2010 г. до 28.09.2017 г., лихва в размер на 4042,01 лв. за
периода от 28.09.2017 г. до 23.10.2020 г. С възражение от 22.07.2021 г. ответникът е оспорил
вземането с мотив, че не дължи, подари което и с Разпореждане от 12.10.2021г. съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
На 28.09.2007 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № FL301058
с „Българска пощенска банка" АД, за сумата от 15000 лв., като кредитополучателя се
задължил да върне заемната сума на 120 бр. месечни вноски в размер на 236,98 лв., съгласно
погасителен план. Размера на лихвата по заема е фиксиран на 7,75 %, а годишния процент
на разходите е фиксиран на 16,23 %. На същата дата ответника е подписал запис на заповед
за сумата от 15000 лв.
Представено е банково извлечение от разплащателна сметка на ответника за
усвояване на кредита на 28.09.2007г.
На 18.01.2016г. ищецът е сключил с „ФИРМА“ АД Договор за възлагане на вземания,
като с Приложение към същия са прехвърлени множество вземания, сред които на стр. 58 от
делото, ред 3 е посочено и процесното от ответника. Представено е потвърждение за
извършена цесия, подписано между страните.
От страна на цедента е извършено упълномощаване на “ФИРМА” ЕООД и адв. Х. да
уведоми длъжниците за прехвърляне на задълженията им към новия кредитор- пълномощно,
находящо се на стр. 60, както и писмо в тази насока до ответника- стр. 61, за което няма
данни да е връчено.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установяват
размерите на дължимите суми по кредита към момента на прехвърляне на вземането от
банката на ищеца, както и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В
експертизата е отбелязано, че след цесията няма данни за извършени плащания от страна на
длъжника. Вещото лице е определило размера на претендираните от ищеца договорна и
мораторна лихва.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
„ФИРМА“ (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД), са се намирали в
облигационни отношения по Договор за потребителски кредит № FL301058/28.09.2007 г.
Това обстоятелство, както и получаването от страна на ответника на уговорената заемна
сума от 15000 лв. не е спорно между страните по делото, като същото се установява и от
заключението на вещото лице.
2
С оглед на това и на установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, следва да се приеме, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ответникът е имал непогесени
падежирали задължения за главница в размер на 5372,99 лв. за периода 28.10.2015г. до
28.09.2017г., сумата от 1074,14 лв.- възнаградителна(договорна) лихва за периода от
28.10.2015 г. до 28.09.2017 г. и сумата от 1443,24 лв. -лихва за забава за периода от
29.10.2017 г. до 23.10.2020 г. Сумите са изискуеми, доколкото за всяка от погасителните
вноски, падежа е настъпил още преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
410 ГПК.
Съгласно погасителния план към договора за кредит, заемната сума е следвало да
бъде върната на 120 анюитенти вноски, като падежа на последната е 28.09.2017г. В тази
насока и с оглед направените възражения от ответника за погасяване на задължението по
давност, следва да се посочи, че доколкото се касае за договр за кредит, съдебната практика
е безпротиворечива, че задължението на кредотополучателя не представлява периодично
плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Това е така, тъй като задъжението по договора е
едно единно, а единствено изпълнението му е разсрочено във времето. Ето защо давностния
срок, на който ответника се позова, започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на задължението- от датата на последната анюитетна вноска, т.е. от
28.09.2017г. в случая, и не е изтекъл до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52677/2020 г. по описа на
СРС – 29.10.2020 г.
При така изложените съображения и с оглед установеното по-горе, че ответника е
страна по договора за кредит с праводателя на ищеца и че предоставената в заем сума не е
върната, като към момента дължимия остатък по главницата за периода от 28.10.2015г. до
28.09.2017г., е в размер на 5372,99 лв., съдът приема предявеният главен иск за основателен
и доказан в пълния му размер от 4913,07 лв.
С оглед основателността на главния иск, основателно се явява и акцесорното искане
за установяване дължимостта за законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.10.2020 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Вземанията за лихви обаче са периодични по см. на чл.111, б.”в” от ЗЗД, поради
което спрямо тях е приложими 3 г. погасителна давност. Ето защо, съдът като съобрази, че
се претендира договорна лихва за периода от 28.10.2015 г. до 28.09.2017 г. , а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 29.10.2020 г., намира, че за
периода от 28.10.2015 г. до 28.09.2017 г., вземането на ищеца за договорна лихва е погасено
по давност.
Иска за обезщетение за забава, за периода от 29.10.2017 г. до 23.10.2020 г., следва да
бъде уважен изцяло, доколкото за този период задължението не е погасено по давност.
По отношение направените от ответника възражения за наличие на активна
материална легитимация по иска за “ФИРМА” ЕООД следва да се посочи, че от една страна
от приетите писмени доказателства по делото може да се направи извод, че на 18.01.2016 г.
„ФИРМА“ АД е прехвърлило с Приложение Договор за възлагане на вземания част от
своите вземания от клиенти, сред които и процесното, на ищеца. Ищецът не ангажира
доказателства за уведомяване на ответника за цесията преди завеждане на делото, но към
книжата по същото е приложено уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД. Съдебната практика
приема безпротиворечиво, че съобщаването на цесията може да се извърши както от стария,
така и от новия кредитор, по упълномощаване, като съдът следва да вземе предвид по реда
на чл.235, ал.3 ГПК и съобщаването на цесията с връчване на препис от исковата молба. В
случая книжата по делото, сред които е и уведомлението за цесията, са връчени на
ответника с разпореждането по чл.131 ГПК.
В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване
за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност за него
за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. В случая ответника не доказа да е изпълнил задължението си на стария кредитор,
което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го освободило от отговорност пред
цесионера. Такова не се установи и от вещото лице в приетата и неоспорена от страните по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава
3
активна материална легитимация по иска и въз основа на изложеното по-горе относно
съществуването на процесните вземания, съдът намира, че следва да уважи исковете за
главница и за обезщетение за забава.
Останалите възражения на ответника, изложени в хода на съдебното дирене и в
писмените бележки, не следва да бъдат обсъждани от съда, доколкото същите не са
наведени с отговора на исковата молба, в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, като в
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно
такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. Съразмерно с
уважената част от исковите претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 486,09 лв. разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 52677/2020 г. по
описа на СРС, от които сумата от 252,75 лв. за заплатени ДТ, а сумата от 233,34 лв. за
депозит за вещо лице. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не следва да
бъде уважавано, доколкото по делото не са ангажирани нито доказателства за договорено
такова възнаграждение, нито доказателства за извършени разноски в претендирания размер.
Съразмерно с отхвърлената част на иска, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 133,33 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. З. Ш., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, че дължи на “ФИРМА” ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, следните суми: сумата от 4913,07 лв. /четири хиляди деветстотин и
тринадесет лева и 07 стотинки/- представляваща главница за периода от 28.10.2015г. до
28.09.2017г. по Договор за потребителски кредит № FL301058 от 28.09.2007 г., сключен
между "ФИРМА" АД и С. З. Ш., като вземането по договора е прехвърлено от "ФИРМА" АД
в полза на „ФИРМА” ЕООД, с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК - 29.10.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 1405,68
лв. /хиляда четиристотин и пет лева и 68 стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 29.10.2017 г. до 23.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 773,21 лв.,
представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 28.10.2015 г. до 28.09.2017
г.
ОСЪЖДА С. З. Ш., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на “ФИРМА”
ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление АДРЕС, сумата от 486,09 лв.
/четиристотин осемдесет и шест лева и 09 стотинки/, представляваща направени от ищеца
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 52677/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА “ФИРМА” ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, да заплати на С. З. Ш., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, сумата от 133,33 лв.
/сто тридесет и три лева и 33 стотинки/, представляваща направени от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 52677/2020 г. по описа на СРС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5