Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                     Година 21.02.2018                           Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                            Първи  граждански състав

На двадесет и трети януари                                            Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 6228 по описа за 2017 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК.

Ищецът „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 25.08.2017г. депозирал пред PC - Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П.Л.К. с искане същата да бъде осъдена да му заплати сумата 183,00 лв. Било образувано ч.гр.д. № 4841/2017г. по описа на PC-Стара Загора и издадена заповед за изпълнение. В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение на основание чл.414, ал.2 от ГПК. Сочи, че "МОБИЛТЕЛ" ЕАД било предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги. За осъществяването на тези дейности дружеството развивало и съпътстващи търговски дейности. На 27.04.2016г. между „Мобилтел" ЕАД, ЕИК ********* и П.Л.К. бил сключен договор за продажба на изплащане № *********. На основание т.1 и т.2 от договора П.Л.К. закупила и станала собственик на устройство "Samsung Galaxy S6 Gold Edge 32GB Gold" със сериен номер: 356421072306762. Съгласно т. 10.2.1 от договора купувачът се задължил да заплати на „Мобилтел" ЕАД продажната цена на вещта съобразно погасителен план към договора. Поради неплащане в срок договорът между „Мобилтел" ЕАД и П.Л.К. бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от договор за продажба на изплащане № *********. Непогасената сума до края на срока на договора за продажба на изплащане в размер на 183,00 лв. станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от договора. На 07.11.2014г. между „Мобилтел" ЕАД, ЕИК ********* и „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ЕИК ********* бил сключен договор за поръчителство. На основание т.3 от договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД се задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „Мобилтел" ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради неплащане от страна на П.Л.К. по договор за продажба на изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, в качеството си на поръчител, уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „Мобилтел" ЕАД. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като бил поканен за това, на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД заплатил на „Мобилтел" на 26.06.2017г. сумата  183,00 лева, представляваща дължимата сума от П.Л.К. по договора за продажба на изплащане от 27.04.2016г. Поради това „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, в качеството си на поръчител, имало изискуемо и ликвидно вземане към П.Л.К. в размер на 183,00 лв., представляващо незаплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане № *********/27.04.2016г. Ответникът бил длъжен да му заплати и сумата 3,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД на „Мобилтел" ЕАД - 26.06.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 25.08.2017г. До настоящия момент горепосочените суми не били заплатени от ответника. Моли съда  да постанови решение, с което да приеме за установено, че П.Л.К. му дължи сумата 183,00 лв., представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № ********* от 27.04.2016г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД в качеството му на поръчител на „Мобилтел" ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 3,61 лв. - мораторна лихва за периода от 26.06.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 25.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението до окончателно заплащане на дължимата сума. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответницата П.Л.К. оспорва предявения иск. Твърди, че не е получавала уведомление по чл.143 ЗЗД. Същото било адресирано и изпратено на адрес, различен от този,  на който живеела. Твърди, че сумата по фактура №*********/27.04.2016г. била заплатена от нея и получена от „Мобилтел” ЕАД. Счита, че договорът между „Мобилтел” ЕАД и ищеца нямал достоверна дата спрямо нея, както и че не фигурирала в него като потребител, поради което същият нямал действие спрямо нея. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4841/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3202/29.08.2017 г. за сумата 183 лева за главница, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за продажба на изплащане № *********/27.04.2016г., сумата 3,61 лева, - мораторна лихва от 26.06.2017 г. до 25.08.2017 г. и законна лихва върху главницата от 25.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385 лева разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземане по чл.143, ал.1 ЗЗД, който предвижда, че   поръчителят, изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. По делото е представен договор за продажба на изплащане № *********/27.04.2016 г., сключен между „Мобилтел" ЕАД, гр.София, в качеството на продавач, и ответницата, в качеството на купувач. По този договор ответницата дължи заплащането на продажна цена в размер на 731,99 лева на 23 месечни вноски съобразно погасителен план – приложение № 2 към договора. Представен е и договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен  между „Мобилтел" ЕАД, гр.София и ищеца, по силата на който ищецът се е задължил да  отговаря за изпълнението на задълженията на ответницата по горепосочения договор за продажба /видно от справка към договора за поръчителство - л.66 от делото/. Действието на договора за поръчителство е продължавано неколкократно с анекси, като договорът е действал и към момента на възникване на правоотношението между ответницата и  „Мобилтел" ЕАД, гр.София.

Видно от уведомление № 6838/05.07.2017 г., на 26.06.2017 г. ищецът, в качеството си на поръчител по договор от 07.11.2014 г., е заплатил на „Мобилтел" ЕАД, гр.София сума в размер на 183 лева, представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане № *********/27.04.2016 г. Преди да изпълни задължението на ответницата ищецът й е изпратил уведомление, че възнамерява да изпълни просроченото й задължение в размер на 183 лв. Посоченото уведомление е изпратено на вписания в договора за продажба адрес на ответницата, но е било върнато като непотърсено. С оглед на това съдът намира, че ищецът е положил дължимата грижа за уведомяване на главния длъжник съобразно изискването на чл.143, ал.1 от ЗЗД. Поради изложеното съдът намира, че ответницата дължи на ищеца заплащане на сумата 183 лева, представляваща задължение по чл.143, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, изр.2 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Тъй като претенцията за лихва е установена по основание, съобразно чл.162 ГПК нейният размер следва да бъде определен по преценка на съда. Изхождайки от чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата /61 дни с натрупана лихва от 1,7%/, съдът приема, че за посочения в заявлението период на забавата - 26.06.2017г. – 25.08.2017 г., дължимата законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД върху главницата е в размер на 3,10 лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответницата към ищеца за заплащане на лихва за забава в посочения размер.

Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК за установяване по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 183 лева за главница, представляваща вземане по чл.143, ал.1 ЗЗД за заплатено от поръчителя възнаграждение по договор за продажба на изплащане № *********/27.04.2016г., сумата 3,10 лева – законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД от 26.06.2017 г. до 25.08.2017 г. и законна лихва върху главницата от 25.08.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3202/29.08.2017 г. по ч. гр. д.№ 4841/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, е основателен и следва да бъде уважен. В останалата част до претендирания размер 3,61 лева за законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД от 26.06.2017 г. до 25.08.2017 г. искът за установяване съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3202/29.08.2017 г. по ч. гр. д.№ 4841/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от иска - в заповедното производство в размер на 383,95 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение и в исковото производство в размер на 383,95 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска  в размер на 0,98  лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Л.К. *** съществуването на вземането на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, гр. София, бул. „България” № 81, вх. Б, ет.1, ЕИК *********, представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, за сумата 183 лева за главница, представляваща вземане по чл.143, ал.1 ЗЗД за заплатено от поръчителя възнаграждение по договор за продажба на изплащане № *********/27.04.2016г., сумата 3,10 лева – законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД от 26.06.2017 г. до 25.08.2017 г. и законна лихва върху главницата от 25.08.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3202/29.08.2017 г. по ч. гр. д.№ 4841/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОТХВЪРЛЯ предявения „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, гр. София, бул. „България” № 81, вх. Б, ет.1, ЕИК *********, представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, против П.Л.К. *** иск за установяване съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3202/29.08.2017 г. по ч. гр. д.№ 4841/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд за законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД от 26.06.2017 г. до 25.08.2017 г. в останалата част до претендирания размер 3,61 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Л.К. *** да заплати на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, гр. София, бул. „България” № 81, вх. Б, ет.1, ЕИК *********, представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, сумата 383,95 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 383,95 лева, представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, гр. София, бул. „България” № 81, вх. Б, ет.1, ЕИК *********, представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, да заплати на П.Л.К. ***, сумата 0,98 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: