ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 15.01.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
ч.адм. д. № 30 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал.5 от АПК във вр. с чл.188 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на ЕТ „Е.Р.-Елико“ гр.Русе против разпореждане
за предварително изпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ)
"запечатване на търговски обект" – ресторант „Радилон“, находящ се в гр.Русе, ул.“Захари
Стоянов“ № 34, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни, наложена със заповед за налагане на ПАМ № 521/23.12.2019 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане поради противоречието му с материалния закон,
процесуалните правила и целта на закона. Моли съда да постанови определение, с
което да отмени оспореното разпореждане. Иска се и спиране на допуснатото с
него предварително изпълнение. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата
и доказателствата по делото, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява основателна само досежно искането за отмяната на
разпореждането за предварителното изпълнение.
От мотивите на заповедта за налагане на принудителната
административна мярка става ясно, че на 22.12.2019 г., при извършената в 15:30
часа контролна покупка на храна и напитки на обща стойност 40,64 лева,
заплатени от орган на приходите на място и в брой, търговецът не издал фискален
касов бон от наличното в обекта фискално устройство с изградена дистанционна
връзка с НАП.
В жалбата се развиват оплаквания, че предвид предмета на
дейност на търговския обект (ресторант) и продължителния срок на мярката, за
дружеството биха възникнали значителни загуби, изразяващи се в развалата на
съхраняваните в обекта хранителни продукти.
Сочи, че търговецът е изпълнител по договори за ежедневна доставка на
готова храна с „Резиденция Липник“ ЕООД, за нуждите на потребителите на
социални услуги в „Център за настаняване от семеен тип резиденция за стари хора
и за възрастни хора с физически увреждания“, с Областен съвет - Русе на БЧК за нуждите на „Център за работа
с деца на улицата“ към ОС на БЧК – Русе, по договори, сключени с РКО „Каритас“
за нуждите на приют за бездомни „Добрият самарянин“, „Кризисен център“ и
„Детски център за работа с деца – Милосърдие“, като е доставчик на готова храна
по договори с училища в града. Поддържа, че констатираното нарушение е първото
за него в търговската му дейност. С тези и по останалите подробно изложени в
жалбата съображения обосновава липсата на фактическия състав по чл.60, ал.1 от АПК.
Съдът намира, че, както е посочено и в мотивите за
допускане на предварителното изпълнение, коректното отчитане на продажбите на
стоки или услуги в търговските обекти действително засяга пряко фискалните
интереси на държавата, които безспорно изискват засилена закрила. В случая
обаче предварителното изпълнение на мярката, наложена за срок от 14 дни, би
довело до вреди за жалбоподателя, непропорционални на преследваната с нея цел,
изразяващи се в евентуалното погиване на съхраняваните в ресторанта хранителни
продукти, подлежащи на бърза развала, включително меса, пресни плодове и зеленчуци.
Предварителното изпълнение на мярката би довело до вредни последици не само за
търговеца, но и за широк кръг трети лица в особено уязвимо положение (възрастни
хора, деца, лица с увреждания, хора без дом и др.). В този смисъл то се явява
очевидно непропорционално спрямо преследваната цел като вредите от него биха
значително надхвърлили евентуалния очакван полезен ефект, изразяващ се в
създаване на гаранции за стриктното съблюдаване на изискванията на данъчното
законодателство.
На следващо място, макар от органите по приходите да не
следва да се изисква да мотивират всеки път по различен начин актовете си, дори
и когато те касаят изключително сходни случаи, то следва да се отбележи, че в
заповедта действително липсват конкретни съображения, поради които е допуснато
предварителното изпълнение на мярката. По изложените съображения оспореното
разпореждане се явява незаконосъобразно и като такова то следва да бъде
отменено.
В жалбата се съдържа и искане по чл.60, ал.6, изр.второ
от АПК за спиране на предварителното изпълнение, което искане съдът намира недопустимо.
Константна е съдебната практика (в този смисъл вж. определение № 12809 от
23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12003/2018 г., I о., определение № 13263 от
31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13061/2018 г., I о. и мн.др.), според която
подобно искане за спиране би било допустимо и евентуално може да бъде уважено,
само когато жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение бъде
отхвърлена. След отмяната на разпореждането за предварително изпълнение не
съществува изпълнително основание, както и правен интерес от обезпечаването на
правото на оспорването на разпореждането чрез спирането. Това е така, защото
частната жалба срещу определението за отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение не спира изпълнението на определението съгласно чл.233, ал.1 от АПК.
По изложените съображения това искане следва да бъде оставено без разглеждане и
производството по него следва да бъде прекратено поради липса на предмет, с
оглед отмяната на обжалваното разпореждане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски пропорционално на
уважената част на искането или сумата от 225 лева от общо 450 лева като
разноските бъдат възложени в тежест на Националната агенция по приходите
съгласно § 1, т.6 от ДР на АПК и чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Е.Р. – Елико“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Байкал“ № 4, разпореждане
за предварително изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 521/23.12.2019 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, в частта й, с която се иска
спиране на предварителното изпълнение на същата заповед и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.адм.д. № 30 по
описа за 2020 г. на АС – Русе в тази част.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да
заплати на ЕТ „Е.Р. – Елико“, с ЕИК *********, сумата от 225 лева – деловодни
разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: