№ 725
гр. Варна , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесет
и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Галина Чавдарова
Тони Кръстев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100500372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 290035/17.12.2020 г. от ЗАД „Армеец", против
Решение № 261338/20.11.2020 г. на ВРС по гр.д. № 17120/2019 г. по описа на същия съд, с
което ЗАД „Армеец" е осъдено да заплати на С. П. Г. сумата от 502,45 лева, представляваща
неплатен остатък от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер на 1019,48 лв. за
щетите по л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ***.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение като постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в разрез със събраните по делото
доказателства. Поддържа, че доколкото спорът се концентрира върху размера на дължимото
обезщетение, първоинстанционният съд неправилно е преценил фактите и обстоятелствата,
относими по делото. Сочи, че в производството по гр.д. №11417/2018 г. по описа на PC -
Варна, 43 с-в, обуславящо изхода на настоящото дело са установени стойността на
необходимия труд по средни цени в размер на 262,00 лева, стойността на необходимите
резервни части на стойност 76,00 лева и материали за боядисване на стойност 65,20 лева,
при което се получава реалната стойност на необходимия ремонт в размер на 403,40 лева,
която е значително по-ниска от приетата от решаващия състав на PC - Варна. Така
определеният размер на обезщетението бил изцяло е изплатен, поради което допълнително
обезщетение не следва да се дължи. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС и
отхвърляне изцяло на предявените от С.Г. искове като неоснователни и недоказани.
1
В срока за отговор въззиваемата страна моли обжалваното решение да се потвърди
като правилно по изложени съображения.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателства за платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
По предмета на спора:
ВРС е бил сезиран с искова молба от С. П. Г., срещу ЗАД „Армеец" за осъждане на
ответника да заплати сумата от 20,00 лева, частично от 768,41 лв. представляваща неплатен
остатък от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер на 1 285,44 лв. за щетите
по л.а. „БМВ 320 Д“ с ДК № ***, причинени в резултат на настъпило на 09.06.2018 г. ПТП в
гр. Варна по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ***, застрахован по договор
за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, от което са платени доброволно
317,03 лв. и 200 лв. са присъдени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 11417/2018
год. на ВРС.
В подадения писмен отговор ответникът изразява становище, че искът е недопустим,
тъй като вземането е вече установено по размер и основание, и повторно заведеното дело е
лишено от правен интерес. Не се излагат възражения по същество.
В открито съдебно заседние на 22.10.2020г. е допуснато увеличение на иска от 20 лв.
на 502,45 лв – пълен размер на неплатения остатък от обезщетението дължимо по
процесната застрахователна претенция.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила решение по гр.д. № 11417/2018 год. на ВРС, ответникът е осъден на
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща
частичен иск от общо заявена претенция в размер на 968,41 лв. за щетите по „БМВ 320 Д“ с
ДК № ***, причинени в резултат на процесното ПТП по вина на водача на л.а. „Фолксваген
Пасат с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество. Част от обезщетението на стойност 317,03 лв. е било платено доброволно.
За да уважи изцяло предявения частичен иск за заплащане на сумата от 200,00 лева,
2
съдът в производството по гр.д. № 11417/2018 год. на ВРС е приел, че средствата,
необходими за възстановяване на МПС-то във вида отпреди увреждането, са в размер на
559,39 лева и след приспадане на вече заплатеното обезщетение от 317,03 лева, дължимият
остатък от застрахователното обезщетение е 242,36 лева.
Според разрешението, дадено с т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от
22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата
част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува като по
останалата част може да се формира нова – различна сила на пресъдено нещо (СПН). В
случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата (остатъкът) от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация.
Следователно спорът за възникването на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ на задължение
за ответника, в качеството му на застраховател на водача на л.а. „Фолксваген Пасат с ДК №
*** по договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, да обезщети
собственика на увредения при процесното ПТП л.а. „БМВ 320 Д“ с ДК № ***, е окончателно
разрешен с влизане в сила на решението по гр.д. № 11417/2018 год. на ВРС, потвърдено с
решение от 03.10.2019 г. по в.т.д. № 1071/2019 г. на ВОС.
Доколкото при уважаването на частичния иск съдът е приел, че ищецът има вземане,
което е в по-голям размер от предявената частична претенция, формираната с решението по
гр.д. № 11417/2018 год. на ВРС сила на пресъдено нещо не обхваща останалата част от
вземането.
Предмет на спора в настоящото производство е размерът на останалата част от
вземането на ищеца в рамките на заявеното искане. Ищецът носи тежестта да докаже
размера на вземането с всички допустими доказателствени средства.
С диспозитива на решението по частичен иск съдът не се произнася по общия размер
на вземането. Ето защо, в производството по иск за останалата непредявена част от
вземането съдът следва да установи размера на тази част без да е обвързан от констатациите
относно пълния размер на вземането направени в мотивите на съдебното решение, с което е
бил уважен частичния иск.
Установените посредством допусната по гр.д. №11417/2018 г. по описа на PC - Варна
САТЕ стойности на труд, резервни части и материали за боядисване са без значение за
настоящото производство. Същите са били взети предвид от съда в производството по гр.д.
№11417/2018 г. при установяване дължимостта на частично предявеното вземане, но не се
обхващат от задължителната сила на решението по отношение на непредявената в това
3
производство претенция за останалата част от вземането. Доводът на въззивника, че като не
е взел предвид установените в предходното дело стойности съдът е извършил процесуално
нарушение, е неоснователен.
От заключението на вещото лице по назначената от ВРС в настоящото производство
съдебно-техническа експертиза, се установява, че стойността на частите и ремонтите
дейности, с които увреденото МПС ще бъде възстановено в същия вид и качество отпреди
произшествието по средни пазарни цени на сервизи със и без сертификат „ISO“ е 1019,48
лева. Заключението не е оспорено от страните. Същото е ясно и подробно обосновано, в т.ч.
и с отговорите на вещото лице на зададените му в съдебно заседание въпроси, поради което
съдът изцяло го кредитира.
След приспадане на извършеното плащане в размер на 317,03 лв. и присъдените с
решението по гр.д. № 11417/2018 год. на ВРС 200,00 лв., остатъкът е 502,45 лв., колкото е и
размерът на предявения по настоящото дело частичен иск. Предявеният частичен иск е равен
на цялата останала част от вземането на ищеца. Следователно искът е основателен и следва
да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции по съществото на спора,
решението на ВРС следва да бъде потвърдено. Съдът препраща и към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на съдебно-
деловодни разноски за производството пред ВОС има въззиваемата страна. Последната е
направила искане за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева с ДДС съгласно приложени списък и договор за правна защита и съдействие, което
следва да бъде уважено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261338/20.11.2020 г. на ВРС по гр.д. № 17120/2019 г.
по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец", ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 да заплати на С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 360,00 лева,
представляващи сторените разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78 ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3 от ГПК).
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5