№ 847
гр. Перник, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Г. Н. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100506 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.. Г. Й. срещу
„Въглища Перник“ ООД- в несъстоятелност, с която се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата в размер на 577.79 лева, представляваща
разликата между общия размер от 5249.34 лева на неизплатените месечни брутни
трудови възнаграждение, неплатени от ответника за месеците ноември 2020 г.,
декември 2020 г. и януари 2021 г., и полученото от ищеца на основание чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 4, и чл. 22, ал. 1 ЗГВРСНР гарантирано вземане на стойност 4671.55 лева за
неплатените месечни брутни трудови възнаграждения за месеците ноември 2020 г.,
декември 2020 г. и януари 2021 г.; 2/ сумата в размер на 618.57 лева, представляваща
дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 6 дни за периода от
01.11.2020 г.- датата на сключване на трудовия договор № 1835/01.11.2020 г., до
31.01.2021 г., когато е прекратен трудовият договор със заповед № 1885/03.02.2021 г.,
издадена от работодателя; 3/ сумата от 6589.94 лева, представляваща разлика между
обезщетението в размер на 6691.72 лева, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, и полученото на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 4, и чл.
22, ал. 1 ЗГВРСНР гарантирано вземане на стойност 101.77 лева за дължащото му се
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Претендират се и разноски за производство.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение с
ответника за периода от 1999 г. до 31.01.2021 г. по силата на три последователни
трудови договора- по първия договор от 01.10.1999 г. ищецът е заемал длъжността
„електро-машинен шлосер“, по втория трудов договор № 140 от 03.11.2008 г.,
прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 1834/03.11.2020 г., е
изпълнявал длъжността „Началник смяна“, а по последния договор № 1835/01.11.2020
г. е бил на длъжност „ръководител участък промишленост“. Трудовото
1
правоотношение по договор № 1835/01.11.2020 г. било прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 1885/03.02.2021 г., издадена от работодателя.
Независимо от прекратяването на трудовото правоотношение работодателят така и не
заплатил на ищеца трудово възнаграждение за месеците ноември 2020 г., декември
2020 г. и януари 2021 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 21 дни
по втория трудов договор № 140 от 03.11.2008 г., прекратен на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ със заповед № 1834/03.11.2020 г., обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 6 дни по третия договор № 1835/01.11.2020 г., прекратен на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 1885/03.02.2021 г. Не било заплатено на
ищеца от работодателя и обезщетение в размер на 6 заплати поради придобиване право
на пенсия след 10 години работа при ответника. Посочва се, че ищецът е получил от
Фонда „Гарантирания вземания на работниците и служителите“ към НОИ сумата от
4671.55 лева, представляваща част от неплатените месечни брутни трудови
възнаграждения за месеците ноември 2020 г., декември 2020 г. и януари 2021 г., сумата
от 1523.23 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 21 дни по втория трудов договор № 140 от 03.11.2008 г., прекратен на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 1834/03.11.2020 г., както и сумата от 101.77 лева като
част от дължимото му обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и е работил повече от 10 години при този работодател. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат уважени за разликата между дължимите от
работодателя суми и заплатените от Фонда „Гарантирания вземания на работниците и
служителите“ към НОИ.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които се моли да се
приемат.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпило становище, подадено от Р. ИЛ.
А..- синдик на „Въглища Перник“ ООД- в несъстоятелност, с който се заявява, че
исковете са допустими, но не може да се вземе становище относно основателността им
поради липсата на търговските книги и непредаването им от управителя на ответното
дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
След преценка на събраните по делото писмени доказателства- копия на трудова
книжка и трудови договори, съдът намира за установено, че по силата на трудов
договор от 01.10.1999 г. ищецът е заемал длъжността „електромашинен шлосер“ в
ответното дружество.
Впоследствие на 03.11.2008 г. между ищеца, като работник, и ответника, като
работодател, е сключен безсрочен трудов договор № 140/03.11.2008 г., по силата на
който ищецът е бил назначен на длъжността "началник смяна", при пълно работно
време, основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лева и допълнително
трудово възнаграждение от 1.3 % за всяка година придобит трудов стаж. Уговорени са
срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, считано от датата на
постъпване, 20 работни дни основен платен годишен отпуск и допълнителен платен
годишен отпуск от 5 дни. Този трудов договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните, считано от 01.11.2020 г., със Заповед №
1834/03.11.2020 г. на работодателя, в която е отразено, че на работника следва да се
изплатят 21 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, както и
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
На 01.11.2020 г. между страните е сключен последният трудов договор № 1835,
по силата на който А.Й. е бил назначен на длъжност „ръководител участък добивна
2
промишленост с място на работа Рудник „Б. В.“, работно време по график на 12 часа
при сумарно излисление, основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1200
лева и допълнително възнаграждение в размер на 1 % за всяка година прослужено
време, както и 20 работни дни основен платен годишен отпуск и допълнителен платен
годишен отпуск от 5 дни. Уговорено е трудовото възнаграждение да се изплаща на 2
пъти- аванс на 10-то число за съответния месец и заплата на 25- то число в месеца,
следващ месеца на начисляване. Трудовият договор № 1835/01.11.2020 г. е прекратен
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните, считано от
31.01.2021 г., със Заповед № 1895/03.02.2021 г. на работодателя, в която е отразено, че
на работника следва да се изплатят 6 дни неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 КТ.
С разпореждане № **********, издадено от ТП на НОИ-Перник на А.Й. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.11.2017 г., пожизнено по
чл. 69б, ал. 4 КСО. С последващи разпореждания от 12.04.2018 г., издадени от ТП на
НОИ-Перник, личната пенсия на А.Й. е преизчислена, а впоследствие и изменена,
считано от 19.11.2017 г.
Работодателят „Въглища Перник“ ООД- в несъстоятелност е подал справка с
изх. № R057 от 09.12.2021 г.- приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 ЗГВРСНР до Директора
на ТП на НОИ-Перник, в която е отразил, че на А.. Г. Й. са начислени, но неизплатени
следните суми- брутни трудови възнаграждения за месец ноември 2020 г.- в размер на
1421.55 лева, за месец декември 2020 г.- в размер на 2061.91 лева и за месец януари
2021 г.- в размер на 1765.88 лева, обезщетение за месец октомври 2020 г. в размер на
6691.72 лева по чл. 222, ал. 3 КТ и обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ за месец октомври
2020 г. в размер на 1523.23 лева, както и за месец януари 2021 г. в размер на 618.57
лева.
Видно от разпореждане № 4505-70-1612 от 15.12.2021 г. на директора на фонд
„ГВРС“ на А.. Г. Й. е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл.
4 и чл. 22, ал. 1 ЗГВРСНР в размер на 6296.55 лева. От неизплатените в периода месец
октомври 2020 г. до месец януари 2021 г. вкл. трудови възнаграждения в размер на
общо 5249.34 лева е определено гарантирано вземане от 4671.55 лева, от
неизплатените обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ е определено гарантирано вземане от
1523.23 лева, а от неизплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6691.72
лева е определено гарантирано вземане от 101.77 лева. След определяне на данъчната
основа по чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ на 5551.03 лева и след удържане на данък върху дохода
от 555.10 лева на А.. Г. Й. са изплатени 5097.70 лева от фонда „ГВРС“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и
чл. 222, ал. 3 КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на трудово
правоотношение с ответника през процесния период и размера на трудовото си
трудово възнаграждение помесечно през същия, както и фактът на придобиване на
право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. Ищецът следва да докаже, че за
последните 20 години е работил поне 10 години при ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи плащането на дължимото
се трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на
договора, както и обезщетение за 10 години работа, последвани от придобиване на
право на осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност
3
започналите дела по трудови спорове за парични вземания не се спират, а съгласно чл.
637, ал. 6, т. 2 ТЗ е допустимо да се образуват дела по трудови спорове и след
откриване на производството по несъстоятелност. Работникът разполага с възможност
да предяви иск за паричното си вземане от трудово правоотношение преди или след
откриване на производството по несъстоятелност на дружеството работодател и този
иск е винаги допустим. Влязлото в сила положително за работника решение по
трудовия спор следва да бъде съобразено от синдика при изготвяне на списъка на
приетите вземания и от съда по несъстоятелността при одобряване на списъка.
Същевременно, работникът има право да предяви вземането си и в производството
по несъстоятелност /чл. 685, ал. 1 ТЗ/, но дори и да не стори това, вземането му,
произтичащо от трудово правоотношение, следва да бъде вписано служебно от синдика
в списъка на приетите вземания - чл. 687, ал. 1 ТЗ. Вземането се смята за прието,
когато е включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите
вземания - чл. 693, ал. 1 ТЗ, а определението на съда за одобряване на списъка на
приетите вземания се обявява в Търговския регистър - чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Видно от служебна справка в Търговския регистър, ответникът „Въглища
Перник“ ООД е обявен в несъстоятелност с решение № 28 от 28.10.2021 г. по т.д. №
39/2021 г. на Окръжен съд-Перник. По делото не се твърди и не се установява
вземанията на ищеца за трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и
чл. 224, ал. 1 КТ да са включени в списъка на приетите вземания, поради което
настоящите искове се явяват допустими.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ работодателят е длъжен в съответните срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В настоящия случай от приетите писмени
доказателства се установи, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника за
периода от 1999 г. до 31.01.2021 г. по силата на три последователни трудови договора-
по първия договор от 01.10.1999 г. ищецът е заемал длъжността „електро-машинен
шлосер“, по втория трудов договор № 140 от 03.11.2008 г., прекратен на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 1834/03.11.2020 г., е изпълнявал длъжността
„Началник смяна“, а по последния договор № 1835/01.11.2020 г. е бил на длъжност
„ръководител участък добивна промишленост“. Трудовото правоотношение по
последния договор № 1835/01.11.2020 г. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ със заповед № 1885/03.02.2021 г., издадена от работодателя, считано от
31.01.2021 г.
В горепосочената заповед № 1834/03.11.2020 г. е отразено, че на работника
следва да се изплатят 21 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ,
както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, а в заповед № 1885/03.02.2021 г. е посочено,
че на работника следва да се изплатят 6 дни неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 КТ.
С подадената от ответника справка с изх. № R057 от 09.12.2021 г.- приложение
№ 1 към чл. 4, ал. 1 ЗГВРСНР до Директора на ТП на НОИ-Перник, работодателят е
направил извънсъдебно признание относно размера на начислените неплатените от
него на А.. Г. Й. суми, дължими по трудовото правоотношение- брутни трудови
възнаграждения за месец ноември 2020 г.- в размер на 1421.55 лева, за месец декември
2020 г.- в размер на 2061.91 лева и за месец януари 2021 г.- в размер на 1765.88 лева,
обезщетение за месец октомври 2020 г. в размер на 6691.72 лева по чл. 222, ал. 3 КТ и
4
обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ за месец октомври 2020 г. в размер на 1523.23 лева,
както и за месец януари 2021 г. в размер на 618.57 лева.
Разликата между общия размер от 5249.34 лева на месечни брутни трудови
възнаграждение, неплатени от ответника и начислени за месеците ноември 2020 г.,
декември 2020 г. и януари 2021 г., и полученото от ищеца на основание чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 4, и чл. 22, ал. 1 ЗГВРСНР гарантирано вземане на стойност 4671.55 лева за
неплатените месечни брутни трудови възнаграждения за месеците ноември 2020 г.,
декември 2020 г. и януари 2021 г., възлиза на сумата в размер на 577.79 лева. В тази
връзка и предявеният иск с правно основание по чл. 128 КТ е основателен в пълен
размер, тъй като ответникът не твърди и не представя доказателства за заплащане на
дължимите суми.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ от своя страна предвижда, че при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, което се изчислява по реда на чл. 177 КТ към
деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В настоящия случай от
представената по делото заповед № 1834/03.11.2020 г. с която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, е видно, че на същия е определено
обезщетение за неизползван отпуск за 21 дни, размерът на което е посочен в справка с
изх. № R057 от 09.12.2021 г.- приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 ЗГВРСНР- 1523.23 лева,
които са начислени за месец октомври 2020 г., като тази сума е изплатена от фонда
„ГВРС“. Не е изплатено обаче обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за месец януари 2021
г. в размер на 618.57 лева за 6-те дни неизползван платен годишен отпуск, посочен като
дължи в заповед № 1885/03.02.2021 г., с която е бил прекратен договор №
1835/01.11.2020 г., считано от 31.01.2021 г. Поради това и исковата претенция по чл.
224, ал. 1 се явява основателна за сумата от 618.57 лева.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право ако е придобил при
същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през
последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, като това обезщетение се изплаща само веднъж.
С разпореждане № **********, издадено от ТП на НОИ-Перник на А.Й. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.11.2017 г.
Видно от копие от трудовата книжка на ищеца и поставени в нея печати на
ответното дружество, към 19.11.2017 г. А.. Г. Й. е работил при „Въглища Перник“ ООД
в продължение на 18 години и 1 месец. Трудовата книжка е оформена редовно, като са
поставени печати на ответника, които не са оспорени от него. В тази връзка и
доколкото от справката- приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 ЗГВРСНР се установи, че
размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължимо на ищеца възлиза на
6691.72 лева, а от фонда „ГВРС“ са му изплатени гарантираното вземане в размер
101.77 лева, то ответникът му дължи разликата в размер на сумата от 6589.94 лева.
С оглед гореизложеното, исковете се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
5
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство в
размер на общо 600 лева за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой по договор за
правна защита и съдействие от 27.05.2022 г., инкорпориращ разписка за получаване на
сумата.
Доколкото ищецът в настоящото производство е освободен от държавни такси на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена по реда
на чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета и по сметка на РС – Перник сумата
от общо 363.60 лева, от които 50 лева по иска с правно основание чл. 128 КТ, 50 лева
по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и 263.60 лева по иска с правно основание
чл. 222, ал. 3 КТ, определени съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Въглища Перник“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Б. В.“, рудник „Б. В.“, ДА ЗАПЛАТИ
на А.. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О.“ № 8, на основание чл. 128, т. 2
КТ сумата в размер на 577.79 лева /петстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и
девет стотинки/, представляваща разликата между общия размер от 5249.34 лева на
неизплатените от „Въглища Перник“ ООД- в несъстоятелност месечни брутни трудови
възнаграждение за месеците ноември 2020 г., декември 2020 г. и януари 2021 г., и
полученото от А.. Г. Й. на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 4, и чл. 22, ал. 1 ЗГВРСНР
гарантирано вземане на стойност 4671.55 лева за неплатените месечни брутни трудови
възнаграждения за месеците ноември 2020 г., декември 2020 г. и януари 2021 г.
ОСЪЖДА „Въглища Перник“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Б. В.“, рудник „Б. В.“, ДА ЗАПЛАТИ
на А.. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О.“ № 8, на основание чл. 224, ал. 1
КТ сумата в размер на 618.57 лева /шестстотин и осемнадесет лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 6 дни за периода от 01.11.2020 г.- датата на сключване на трудовия договор №
1835/01.11.2020 г., до 31.01.2021 г., когато е прекратен трудовият договор със заповед
№ 1885/03.02.2021 г., издадена от работодателя „Въглища Перник“ ООД- в
несъстоятелност.
ОСЪЖДА „Въглища Перник“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Б. В.“, рудник „Б. В.“, ДА ЗАПЛАТИ
на А.. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О.“ № 8, на основание чл. 222, ал. 3
КТ сумата от 6589.94 лева /шест хиляди петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет
и четири стотинки/, представляваща разлика между обезщетението в размер на
6691.72 лева, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, и полученото на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 4, и чл. 22, ал. 1 ЗГВРСНР
гарантирано вземане на стойност 101.77 лева за дължащото му се обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА „Въглища Перник“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Б. В.“, рудник „Б. В.“, ДА ЗАПЛАТИ
на А.. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О.“ № 8, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 600 /шестстотин / лева- разноски за настоящото производство.
6
ОСЪЖДА „Въглища Перник“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Б. В.“, рудник „Б. В.“, на основание
чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Районен съд-Перник сумата от 363.60 лева (триста
шестдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща дължима държавна такса
в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от 21.07.2022 г. – деня, в който в съдебно заседание съдът е посочил, че ще обяви
решението си, съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7