Решение по дело №11331/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4904
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20231110211331
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4904
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гюляй Ш. Кокоева
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Гюляй Ш. Кокоева Административно
наказателно дело № 20231110211331 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***********************, със седалище и адрес на
управление: г***************************** представлявано от управителя Г.В.Е
против Наказателно постановление (НП) изх. № 22-2300227/19.07.2023 г., издадено от
И.ЙО, на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, с което
на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на осн. 416,
ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушение на чл. 61, вр. чл.
60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(„Наредба № 2“). Имуществената санкция е наложена за това, че при извършване на
проверка по спазване на трудовото законодателство на 28.04.2023 г. около 10:00 часа
на място в строителен обект: „Жилищна сграда с подземен гараж" в
********************************, изграждащ се от ***************, било
установено, че стълбищните рамене от кота 0 към кота - 5,60, както и стълбищните
рамене от кота 0 към 6-та етажна плоча, които създавали опасност за падане от
височина на хора и предмети, не са били обезопасени. Отразено е и, че строителят не е
осигурил приспособления (съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи,
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака и главно и средно перило за
ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. С горното били нарушени
разпоредбите на чл. 61, вр. чл. 60, ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г.
1
Издаденото в резултат на извършената на 28.04.2023 г. проверка НП е
обжалвано в срок от ***************, чрез управителя на дружеството, който в
подадената жалба моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че при
съставянето на АУАН не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение
за случая, включително не били събрани данни относно етапа на извършване на СМР.
Не се оспорва, че строителният обект се изпълнява от дружеството-жалбоподател, но
от АУАН и НП не ставало ясно дали същото е санкционирано в качеството на строител
или в качеството на работодател. В тази връзка се поддържа, че субект на това
нарушение може да бъде единствено лице, което има качеството работодател по
смисъла на §1 от ДР на КТ. Изтъква се, че както в АУАН, така и в НП нарушението
било описано пълно и точно само от правна, но не и от фактическа страна. Твърди се,
че не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито
в АУАН, нито в НП се съдържало описание на нарушението и обстоятелствата, при
които то е било извършено. Не били посочени и фактите, от които се установява
авторството на нарушението. С оглед на тези съображения се иска отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно или да бъде изменено в частта му за размера на
наложената имуществена санкция, която да бъде намалена до предвидения в закона
минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, представлява се от
адв. Т., която поддържа жалбата и инкорпорираното в нея искане за отмяна на
оспорваното НП, евентуално за намаляване на наложената имуществена санкция.
Въззиваемата страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
София, редовно призована, изпраща представител - юрк. Т., който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага мотиви за това, в
които се отхвърлят аргументите на жалбоподателя. Твърди се, че в пълна степен
нарушението е описано както в АУАН, така и в НП, като от събраните по делото
доказателства същото е и доказано. Обръща се внимание, че дружеството-
жалбоподател е санкционирано в качеството му на работодател. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като възразява срещу размера на
евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2023 г. около 10:00 часа, при извършена проверка от Ш. Ш. Х., на
длъжност „главен инспектор“ при ДИТ – София и колегата й С. Д. Л., на длъжност
„старши инспектор“ при ДИТ – София, на строителен обект
**************************************. София, изграждащ се от
2
***************, е установено, че *************** в качеството му на работодател
не е предприело необходимите мерки срещу падания от височина при извършване на
строително-монтажните работи, като стълбищните рамене от кота 0 към кота - 5,60,
както и стълбищните рамене от кота 0 към 6-та етажна плоча, които създават опасност
за падане от височина на хора и предмети, не са били обезопасени. Установено е, че
строителят не е осигурил приспособления (съоръжения, ограждения), които да са
достатъчно високи, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака и главно и
средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, в нарушение на
чл. 61, вр. чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. С оглед предотвратяване и
отстраняване на констатираните нарушения, на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ, на
28.04.2023 г. Ш. Ш. Х., на длъжност „главен инспектор“ при ДИТ София, е издала акт
за спиране извършването на СМР, с изключение на дейностите, свързани с
обезопасяване на посочения строителен обект, до отстраняване на нарушенията.
По преписката е приложено писмо от ***************, с приложен снимков
материал, с което се уведомяват контролните органи, че към 03.05.2023 г.
констатираните нарушения са отстранени, като контурите на етажните плочи, където
няма изградени външни стени от първа до трета етажна плоча, стълбищните рамене и
отводи от кота 0 до 6-та етажна плоча, изкопите от източната и западната страни на
процесният строителен обект, са обезопасени против падане от височина на хора и
предмети, чрез монтиран предпазен парапет.
На 15.05.2023 г. е съставен АУАН № 22-2300227 от свид. Ш. Ш. Х., на
длъжност „главен инспектор“ при ДИТ – София, който е връчен на същата дата на
Г.И.К, упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, съгласно
пълномощно от 11.11.2020 г. Срещу така предявения и връчен АУАН не са постъпили
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения
АУАН, наказващият орган - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София,
е издал обжалваното НП при идентично описание на нарушението. НП е връчено на
07.08.2023 г. с обратна разписка, след което дружеството е подало жалба срещу НП на
11.08.2023 г.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени, веществени и гласни доказателства, а именно: Протокол №
ПР2316764/15.05.2023 г., от ***************, с приложен снимков материал от
03.05.2023 г., Акт за спиране от 28.04.2023 г., Пълномощно от Г.В.Е управител на
***************, за упълномощаване на Г.И.К от 11.11.2020 г., Идентификационна
карта на *************** от 03.05.2023 г., Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от
Д.С.С; Заповед № 3-0693/15.08.2022 г., Заповед № ЧР-1744/20.12.2022г., ведно с
Длъжностна характеристика за длъжност „Директор" на ДИТ, свидетелски показания
3
на Ш. Ш. Х. - актосъставител и С. Д. Л. – свидетел на установяване на нарушението и
на съставянето на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и Л., доколкото същите са
логични и непротиворечиви и се подкрепят изцяло от писмените доказателства. При
извършената проверка свидетелите непосредствено са установили процесното
нарушение, изразяващо се в необезопасяване на строителния обект за предотвратяване
на риска от падане на хора и предмети, както и обстоятелството, че въпреки това,
работници и служители на дружеството-жалбоподател са били допуснати на работа в
обекта.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват
фактическата обстановка, приета от съда за установена по случая, с оглед на което
съдебният състав ги кредитира в цялост. От своя страна, досежно така въведените
факти не съществува и спор между страните. При липса на противоречия между
доказателствата по делото и по аргумент от противното /per argumentum а contrario/ на
разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, съдът не следва да излага
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН и от лице, което има правен интерес от отмяната на атакуваното
наказателно постановление, което подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
Разглеждайки обжалваното НП и АУАН, въз основа на който същото е било
издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по
издаването им по ЗАНН. Двата основни за настоящото производство акта са изготвени
в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Налице са
достатъчно пълни и точни описания на нарушението, АУАН и НП съдържат всички
реквизити, изисквани от ЗАНН, издадени са от компетентни за всяко от действията
съответни органи (видно от приложено заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022
г., Заповед № ЧР-1744/20.12.2022г., на изпълнителния директор на ИА ГИТ относно
компетентността на АНО). Налице е съответствие между текстовата част на АУАН и
НП. Нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив
начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Съдът не споделя доводите на дружеството-жалбоподател за допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на относими към
процесния случай факти и обстоятелства. Напротив – в случая административното
нарушение е описано точно, ясно и по разбираем начин, така, че да може
4
санкционираното лице да разбере в какво точно се изразява вмененото му нарушение.
Що се отнася до обстоятелството на какъв етап на завършеност е бил проверяваният
строителен обект, настоящият съдебен състав счита, че същото е неотносимо и извън
предмета на доказване, предвид факта, че изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд, в частност разпоредбите на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. са
приложими във всеки етап на извършваните строително-монтажни работи.
Осигуряването на тези изисквания е задължение както на строителя, така и на
работодателя и доколкото по време на проверката в строителния обект е имало
работници и служители и на дружеството-жалбоподател, то се явява отговорно и в
качеството на работодател за спазване на разпоредбите на Наредба № 2
С оглед изложеното, съдът намира, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното:
При така установената фактическа обстановка, на първо място, съдът счита за
безспорно доказано, че дружеството ***************, от една страна, се явява
„строител“ по смисъла на §1, т. 2 от Наредба № 2, вр. чл. 163, 1 от ЗУТ, тъй като е
извършвало СМР по изграждане на „Жилищна сграда с подземен гараж" в
******************************** и самостоятелно е наемало работници, които да
извършват СМР. Съгласно разпоредбата на чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2
строителят е длъжен да осигурява комплексни здравословни и безопасни условия на
труд (ЗБУТ) на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи в съответствие с минималните изисквания на тази
наредба. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2, "работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи
по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата
отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и др.). В случая дружеството *************** има и качеството на
"работодател" по отношение на наетите работници и служители за изпълнение на СМР,
попадайки в обхвата на § 1, т. 10 от ДР на Наредбата, и същото носи цялата
отговорност за организационно и икономически обособено образувание – в случая за
обекта.
В качеството си на строител и на работодател *************** е било
длъжно да предприеме всички необходими мерки за осигуряване безопасността на
всички негови дейности на процесния строителен обект, съгласно изискванията на
Наредба № 2.
Предвид гореизложеното, в качеството си на „работодател“ съгласно § 1, т. 10
5
от ДР на Наредбата и на „строител“ по смисъла на §1, т. 2 от Наредба № 2, вр. чл. 163,
1 от ЗУТ, дружеството е било обвързано със задълженията по чл. 61, вр. чл. 60, ал. 1 от
Наредба № 2. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2, въвежда общо правило
работа на височина да се извършва при осигурена безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, а чл. 61 установява конкретно начините, чрез
които паданията от височина се предотвратяват. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредбата
работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства
(напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи), а според
чл. 61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от
защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или
чрез еквивалентно алтернативно решение.“ Фактите по делото безспорно сочат, че
към датата на проверката на 28.04.2023 г. и в момент, в който е имало негови
работници на строителния обект, дружеството не е предприело задължителните мерки
по чл. 61, вр. чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2, с което обективно е бил създаден риск за
живота и здравето на работещите.
Неоснователни се явяват възраженията на дружеството-жалбоподател за
недоказаност на извършеното административно нарушение. По делото са налични
гласни и писмени доказателства, от които по несъмнен начин се установява, че
проверяваният строителен обект е бил изпълняван от ***************** (което не се
оспорва от дружеството), а при извършената на 28.04.2023 г. проверка по спазване на
трудовото законодателство на обекта са полагали труд работници, които изрично са
посочили, че са наети от дружеството-жалбоподател. Посоченото обстоятелство се
подкрепя от попълнената на място декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от Д.С.С, в
която изрично е посочено, че същият работи в *****************, както и от
показанията на свидетелите Х. и Л., които изрично сочат, че при проверката са
заварили Спасов и други работници на дружеството да работят на строителния обект.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна
(безвиновна), не следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на
деянието.
На посоченото нарушение принципно съответства санкционната разпоредба
на чл. 413, ал. 2 от КТ: „Работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-
тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“
В случая обаче са налице достатъчно доказателства случаят да бъде третиран
6
като „маловажен“ по смисъла на специалната привилегирована разпоредба на чл. 415в,
ал. 1 от КТ: „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до
100 лв.“, доколкото са налице изискуемите за целта кумулативни предпоставки.
На първо място, нарушението е било отстранено веднага след установяването
му. Това обстоятелство се потвърждава от приложеното по преписката уведомително
писмо от 03.05.2023 г., с приложен снимков материал, от който е видно, че в процесния
строителен обект са били предприети необходимите мерки за предотвратяване на
падане от височина на хора и предмети, в съответствие с изискванията на Наредба № 2,
чрез монтирани предпазени парапети.
На второ място, не са произтекли вредни последици за никого от работещите
на обекта. Същевременно, нарушението по чл. 61, вр. чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 не
попада сред тези, предвидени в чл. 415в, ал.2 от КТ, които изключват хипотезата на
„маловажен случай“.
Доколкото специалната разпоредба на чл. 415в, ал.1 от КТ, третираща
„маловажен случай“ при нарушения на трудовото законодателство, изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, в случая НП следва да бъде
изменено в санкционната му част, като вместо имуществена санкция в размер на 2000
лева по чл. 413, ал. 2 от КТ, спрямо ***************** следва да бъде определена
имуществена санкция в размер на 100 лева по чл. 415в, ал. 1 пр. 1 от КТ, като този
размер напълно съответства на тежестта на нарушението и превъзпитателните и
поправителни цели на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган, съдът намира, че искането е
неоснователно, доколкото жалбата се явява основателна досежно искането за
намаляване на размера на наложеното административно наказание и следователно
обжалваното НП е незаконосъобразно в тази част. Именно неправилното приложение
на закона от страна на АНО, изразило се в неприлагане на привилегирования състав на
административно нарушение по чл. 415в, ал.1 от КТ, довело и до неправилно
определяне размера на справедливото наказание, е дало основание на жалбоподателя за
завеждане на настоящето дело, с оглед на което съдът счита, че не е налице основание
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на
Софийски районен съд
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2300227/19.07.2023 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
***********************, на осн. чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) във връзка с
чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева, за нарушение на чл. 61, вр. чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г., като
НАМАЛЯВА размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ на 100,00 (сто) лева,
на основание чл.415в, ал.1, пр.1 от КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8