Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка
Долчинкова разгледа докладваното от съдия Чолакова административно
дело № 2309 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба на изпълнителния директор на УМБАЛ
„Света Марина“ против решение № 700/23.09.2021 г. по преписка № 534 по описа на
Комисията за защита от
дискриминация (КЗД/Комисията).В жалбата се поддържа,
че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби - основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. Жалбоподателят поддържа, че фактическите
констатации на КЗД са необосновани и не съответстват на доказателствата по
делото, поради което приетите за установени факти в мотивите на решението не
съответстват на обективната истина. Сочи се, че в решението са обсъдени неотносими към
предмета на спора факти, а са игнорирани тези от значение за правилното
решаване на случая. Сочи се, че С.П. е
била лишена от заплащането на допълнително трудово възнаграждение по критерия
„недостатъчен принос“. Сочи се, че тази преценка е направена въз основа на
доклада на главна сестра Г. И., в който е описано поведението на сестра П.,
довело до създаване на напрежение и неблагоприятна работна атмосфера в
клиниката. Счита, че не се установява по-неблагоприятно третиране по смисъла на
пар.1т.7 и т.8 от ДР на ЗЗДискр. Счита за необоснован направения извод за
наличие на дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“. Сочи се, че обстоятелствата относно участието
на синдикалната организация, в която членува С.П. в преговорите по сключване на
КТД, няма отношение към въведените в лечебното заведение критерии и правила при
преценката на кои служители да не бъде изплатено допълнително трудово
възнаграждение по повод патронния празник на лечебното заведение. Сочи се, че
изплащането на ДТВ е съгласно утвърдените вътрешни правила за работната
заплата, считано от 01.01.2020 г. и Методика за допълнително възнаграждение на
щатния персонал над основното и допълнително възнаграждение на щатния персонал
над основното за персонален стимул, представляващи неразделна част от
вътрешните правила за работната заплата. Искането в жалбата е решението на КЗД
да бъде отменено в цялост. В съдебно заседание се представлява от главен
юрисконсулт Р., която поддържа жалбата и претендира сторените разноски.
Ответникът - Комисия за защита от
дискриминация, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – С.Н.П.
изразява становище за недопустимост, а в условие на евентуалност за неоснователност
на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените разноски
за адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима.
Тя е подадена при спазване на 14-дневния срок по чл.70, ал.1 от ЗЗДискр. във
вр. с чл.149, ал.1 от АПК , от адресата на акта и срещу
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, за който е налице
правен интерес от съдебното му обжалване.
По основателността на жалбата:
Като прецени фактите по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, разгледа оплакванията в жалбата и извърши
служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, съдът намира жалбата за неоснователна по същество.
С обжалваното решение КЗД е
установила: първо, че изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД проф.
д-р С.А. е осъществила по-неблагоприятно третиране по смисъла на пар.1, т.7 и
т.8 от ДР на ЗЗДискр., осъществено чрез нарушения на Глава втора, раздел първи
от ЗЗДискр. по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо С.Н.П. *** ;
налага на основание чл.78,ал.1 от ЗЗдискр. на проф. д-р С.А., изпълнителен директор на УМБАЛ „Света
Марина“ наказание глоба в размер на 500,00 лв.; налага на основание чл.76,ал.1,т.1
от ЗЗДискр. на изпълнителния директор принудителни административни мерки, с цел
преустановяване на нарушението, като предписва на основание чл.47,т.4 от
ЗЗДискр.: - да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на
дискриминация спрямо работниците и служителите в дружеството;- да постави на
достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на територията на
дружеството, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до
защита от дискриминация; определя на основание чл.67,ал.2 от ЗЗДискр. едномесечен
срок , в който адресатът на принудителните административни мерки да предприеме
мерки за изпълнението им и да уведоми Комисията за защита от дискриминация.
Съгласно допълнително
споразумение № 960/20.01.2020 г. към трудов договор, С.Н.П. заема длъжността
„медицинска сестра“ в клиника по клинична хематология в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна. През периода на работа не е наказвана за
дисциплинарни нарушения, срещу нея не са образувани дисциплинарни производства.
На 15.01.2021г. с вх. №
ВК-209 е
прието в УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД издадено от председателя на СБМС удостоверение
за представителство и легитимност с изход. № 4/08.01.2021 г., според
съдържанието на което синдикалната
организация към УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна с
председател Д. И. Ж. е член на СБМС
и придобива всички права и
задължения на легитимна синдикална организация по КТ и действащото
законодателство. Съгласно удостоверение изх.№ 61/30.11.2020 г. издадено от
председателя на СБМС С.Н.П. е редовен член на синдикалната организация от
19.01.2020 г. На проведеното заседание на посочената дата, С.П. е избрана за
секретар на организацията, за председател е избрана Д. И. Ж., а за втори секретар
К. И..
Между Федерацията на синдикатите
в здравеопазването към КНСБ и УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е сключен колективен
трудов договор , в сила от 01.07.2020 г.
КТД е сключен след преговори при отправена от председателя на Федерацията
на синдикатите в здравеопазването покана с вх.№ ВК-1126/25.03.2020 г. С изход.№ 3 от 2.06.2020 г. е изпратена до
изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД покана от Синдикалната
организация на Синдикат на българските
медицински специалисти /СБМС/ за започване на водене на колективни преговори за
сключване на КТД , която е получена в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД с вх. №
ВК-1911/2.06.2020 год. Поканата съдържа предложение първото заседание по
колективното преговаряне да се проведе на 18.06.2020 г. , във връзка с което
е посочено, че определеният от
синдикалната организация екип за водене на преговори включва Д. И. Ж. –
председател на СО към СБМС към УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна, К. И. И. и С.П.П..
В отговор на поканата е изпратено подписано от изпълнителния директор на УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД-Варна проф. д-р С.А.-А. писмо с изход. № 11-2185 от 16.06.2020
г. , в което е посочено, че стартираната съгласно чл.54, ал.3 от КТ последно
проведена процедура е успешно приключена на 1.06.2020 г. с подписването на нов КТД. Същият е сключен между работодателя УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД-Варна и Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ,
за вписването на който е изпратено до директора на „ИА-ГИТ“-Варна заявление с
изход. № АД-1995 от 3.06.2020 г. На
14.06.2021 г. е приета в Районен съд-Варна искова молба на СБМС при УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД-Варна, М. И. действаща в качеството на председател на СБМС и Д. И.
Ж., против УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна и Федерацията на синдикатите в
здравеопазването към КНСБ , съдържаща искане да бъде обявен за нищожен
сключеният на 1.06.2020 г. колективен
трудов договор.
С решение на Съвета на
директорите на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна по протокол № 01/16.01.2020 год. са
приети Вътрешни правила за работната заплата
считано от 1.01.2020 год. , в разпоредбата на чл.35, т.6 от които е
предвидено изплащане на ДТВ целеви награди за отбелязване на празнично събитие
– с общонационално значение и с локално значение /за дружеството/, за
съсловието - л.45. Регламентираният в
разпоредбата ред за изплащане на това
ДТВ предполага наличие на предложение от Комисия в състав : икономически
директор, ръководител направление „Управление финансови ресурси“ и
ръководител направление „Човешки ресурси и СДО“, както и на разрешение /одобрение/ от страна на
Съвета на директорите.
Сформирана е Комисия в състав : М. Д.- директор „ИД“
, А. Д. - р-л напр. УФР“ и гл.
счетоводител и Б. Й. – р-л напр. „Чов. Ресурси и СДО“ ,
която изготвя доклад до Съвета на директорите , с т.1 от който се предлага начисляване на ДТВ „Св.
Марина“ в размер на договорената основна
работна заплата за м. юни 2020 г., като
в т.7 са посочени в пет подточки лицата, които да бъдат лишени от ДТВ „Св.
Марина“ и „ДТВ- персонална награда“. В
подточка 7.5 от предложението са посочени лицата, за които Комисията по т.9 от
доклада предлага да бъдат лишени от ДТВ „Св. Марина“ и
„ДТВ- персонална награда“ , поради недостатъчен принос за резултатите на
Дружеството , съответно с т. 9 се предлага сформиране на Комисия, която да
разгледа всички възникнали въпроси по начисляване на ДТВ „Св. Марина“ и „ДТВ-персонална награда“, включително частни
случаи и да предложи решение. Въз основа на изложеното в доклада на Комисията предложение, на свое заседание от 10.07.2020 г. Съветът на
директорите взема решение за начисляване на ДТВ „Св. Марина“ в размер на договорената основна работна
заплата за м. юни 2020 г. /за
научно-преподавателския персонал за база
се взима ОРЗ*2/, сумата за което да не надхвърля 1 500 000 лв. /без
средства за осигуровки за сметка на персонала/, като съгласно т. 3
такова следва да получат всички, които имат не по-малко от един
отработен или в платен годишен отпуск
ден през м. юни 2020 год.
Решението на Съвета на
директорите е отразено в протокол
№13/10.07.2020 г. , като в т.7 от
същото са посочени в пет подточки
лицата , които да бъдат лишени от ДТВ „Св. Марина“ и „ДТВ-персонална награда“,
съответно в подточка 7.5 са посочени лицата , за които Комисията по т.9 от
доклада е направила предложение за лишаването им, поради недостатъчен принос
за резултатите на дружеството. В т. 9 от решението на Съвета на директорите е
предвидено сформирането на Комисия в състав – Председател М. Д. – икономически
директор и Членове : А. Д. – ръководител направление
„УФР и гл. счетоводител“ и Б. Й. – ръководител направление „Човешки
ресурси и СДО“, която да разгледа всички възникнали въпроси по начисляване на
ДТВ „СВ. Марина“ и „ДТВ-персонална награда“, вкл. възникнали частни случаи и да
предложи решение. В изпълнение на така
взетото от Съвета на директорите решение
по протокол № 13/10.07.2020 год. ,
Комисията по т.9 от същото решение взема свое решение по т.1 от протокол от 13.07.2020
г. /л.69/, с което предлага на
Изпълнителния директор начисляване на ДТВ „Св. Марина“ в размер на договорената основна работна
заплата за м. юни 2020 г., като в т. 7
посочва в четири подточки лицата, които да бъдат лишени от ДТВ „СВ.
Марина“ и „ДТВ-персонална награда“. В
подточка 7.4 от протокола от 13.07.2020 г. са посочени лицата, за които
Комисията по Протокола предлага да бъдат лишени поради недостатъчен принос за
резултатите на Дружеството, като тези лица са индивидуално посочени в
Приложение №3 , в което на първо място фигурира Д. И. Ж., а на четвърто и пето
място фигурират съответно С.Н.П. и К. И. И..
В изпълнение на решението на Съвета на директорите по протокол №
13/10.07.2020 г. е издадена от
изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД проф. д-р С. А. заповед №
Р-457/16.07.2020 г. , с т. 3 от която е
наредено ДТВ „Св. Марина“ и ДТВ-персонална награда“ да получат всички, които имат не по-малко от
един отработен или в платен годишен отпуск
ден през м. юни 2020 год. Въз
основа на тази заповед е изплатено
ДТВ на всички служители на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна с
изключение на лишените, от които поради недостатъчен принос за
резултатите на дружеството са лишени само посочените в Приложение № 3 14 бр.
лица.
От страна на
Ж. е отправено запитване до изпълнителния директор на УМБАЛ „Св.
Марина“-ЕАД относно причините, поради които на нея и на медицинските сестри С. П.
и К. И. не е изплатено ДТВ.
Запитването е прието с вх. № ВК-2740/31.07.2020 г. , като освен поставените
въпроси в него е изразено и
становище за наличие на дискриминация поради членство в
СБМС. За отговора на изпълнителния
директор е адресирано до Ж. писмо изход.
№ АД-2857/3.08.2020 г., в което е
посочено, че тя , г-жа П. и г-жа И. са получили в пълен размер
полагащото им се трудово възнаграждение , определено съобразно клаузите на
съответните трудови договори.
С.П. е подадала жалба вх.№
44-00-2834/25.09.2020 г. до до Комисията за защита от дискриминация. В жалбата
е изложено твърдение, че единствено П.,Ж.
и И.
били лишени от ДТВ по повод
празника на болницата – 17.07., което представлявало израз на проявена спрямо тях от работодателя - изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД гр. Варна проф. С.А. дискриминация,
заради членството им Синдиката на българските медицински специалисти. По
жалбата с разпореждане № 1508/12.10.2020 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 534/2020 г., която е разпределена на втори заседателен
състав с членове : В. С., З. Д. и Н. А.. На свое заседание състава избира за
председател Н. А. и за докладчик З. Д. В започнатата от докладчика процедура по
проучване са представени от изпълнителния
директор на УМБАЛ „Св. Марина“-ЕАД писмени доказателства, описани в
молба вх.№ 18-00-155/07.12.2020 г.
След изготвяне от докладчика на
доклад-заключение са насрочени заседания, в които от страна на П. са представени
доказателства за легитимност на СБМС. Последното заседание на комисията е
проведено на 13.04.2021 г., обективирано в протокол от същата дата. Оспореното
решение е постановено от КЗД ,Втори специализиран постоянен заседателен състав,
определен със Заповед № 700/23.09.2021 г. в състав : председател Н. А. и
членове З. Д. и В. С. Решението е съобщено на изпълнителния директор С.А. на 30.09.2021
год. Подадената срещу решението жалба до
АС- Варна е подписана от проф. д-р С.П.А.-А., д.м.н и е
приета в КЗД с вх. № 18-00-120/14.10.2021
год.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По валидността на акта:
Обжалваното
решение е постановено от компетентен орган – състав на Комисията за защита от
дискриминация, на който преписката е разпределена с разпореждане №
1508/12.10.2020 г. на председателя на КЗД, каквито са изискванията на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр. Оспореното решение е издадено в
предвидената форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 66 от ЗЗДискр реквизити.
По приложението на процесуалния и
материалния закон и съответствието с
целта на закона:
В хода
на административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – спазена е регламентираната в чл. 55 –
чл. 59 от ЗЗДискр процедура по проучване ; дадена е възможност за представяне на
доказателства ; изготвен е
в съответствие с чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр доклад-заключение
; по време на проведените заседания са
дадени указания по доказателствата и са
събрани представените такива.
Обжалваното решение обаче е
необосновано, като направените в него фактически изводи не съответстват на
събраните по преписката доказателства, което в крайна сметка е довело до
неправилно прилагане на материалния
закон.
За да постанови решението си, КЗД
приема че в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД липсвали
приети правила и критерии въз основа на които работодателят решава
изплащане на допълнителни трудови възнаграждения, както и че за разлика от
всички „санкционирани“ работници и служители, по отношение на членовете на
ръководството на СО на СБМС, включително и спрямо жалбоподателката П. ,
нямало налагани дисциплинарни наказания,
устни или писмени бележки по отношение на изпълнението на трудовите задължения.
При тези и останалите приети като безспорни фактически констатации за
получаване от П. на ДТВ за времето от момента на назначаването й на работа до 2020
г. и за уведомяването на 20.01.2020 г.
на работодателя за учредяването на синдикална организация в УМБАЛ „Св.
Марина“ , КЗД като тълкува разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗДискр. в светлината на принципа на непълното доказване от страна
на жалбоподателя, прави извод, че твърденията на П. за осъществена
спрямо нея дискриминация се подкрепяли от наличните по преписката
доказателства, а възраженията на ответника за липса на дискриминация не се
подкрепяли от наличните доказателства,
тъй като същият не бил доказал тезата си относно обстоятелството
налице ли са материално-правни и
фактически основания за конкретното решение П. да бъде лишена от ДТВ по повод
празника на здравното заведение.
Противно на така приетото от КЗД
, доказан е по преписката факта, че в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД са приети правила и критерии въз основа на
които работодателят решава изплащане на допълнителни трудови възнаграждения
- това са Вътрешни правила за работната
заплата, считано от 1.01.2020 г. , приети от Съвета на директорите с протокол №
01/16.01.2020 год. В разпоредбата на чл.35 от Вътрешните правила
са посочени в шест точки условията за
изплащане на ДТВ целеви награди, като конкретно това от което е лишена П. е
регламентирано в т.6. В същата точка 6 е посочено, че критериите за персонално разпределяне на ДТВ
като награда за положения труд и отбелязване на съответното събитие се
предлагат от Комисията и се одобряват от Съвета на директорите. Видно
е от горепосочените доклад и протоколи на Комисията и Съвета, че са
предложени и одобрени два критерия
за изплащане на ДТВ „Св. Марина“
- първият е за наличие на
не по-малко от един отработен ден или платен годишен отпуск през м. юни
2020 г., а вторият е за приноса за
резултатите на дружеството – по аргумент на противното, недостатъчният
принос е приет като основание за лишаване от ДТВ „Св. Марина“.
Действително,
предложенията на Комисията и решението на Съвета на директорите не
съдържат дефиниции за понятието „принос за резултатите на дружеството“ и не посочват начин за измерването му, но този
дефицит в регламента не е
равнозначен на липсата на въведен критерий, а по-скоро сочи на съществуването при така утвърденият ред за изплащане на ДТВ
„Св. Марина“ на възможност за непряка
дискриминация по смисъла на чл. 4 , ал.3 от ЗЗДискр. Дали такава обаче е била извършена на практика, решаващият състав на КЗД не е коментирал в
решението си, включително по причина, че такова оплакване не е било заявено с
жалбата на П. – цялостното съдържание на
жалбата сочи на оплакване за осъществена
от работодателя пряка дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. –
твърди се, че с лишаването й от ДТВ „Св. Марина“ тя е по-неблагоприятно третирана на основата
на признака „членуване в синдикална организация“ в сравнение с останалите
получили такова ДТВ служители на УМБАЛ, с които
по сходен начин е изпълнявала
трудовите си задължения.
За да е налице проява на пряка дискриминация
по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр, необходимо
е да са осъществени всички елементи от фактическия състав на тази
специална правна норма както от
обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към
отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр, т.е. не е достатъчно да се
установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е
необходимо да бъде доказано още, че това третиране е извършено съзнателно
по някой от признаците очертани в чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи
следва да се изразява в признак по цитираните такива в чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр.
Начина на установяване на релевантните за двете форми на
дискриминация факти е регламентиран в
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр,
съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като
страната която твърди, че е
дискриминирана представи факти въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен. С цитираната разпоредба е въведена
оборима презумпция за наличие на дискриминация при представяне на факти, от които е възможно да се направи
достатъчно обосновано предположение за съществуването на неравно третиране.
Основният наведен в тази връзка
факт в жалбата на П. е този за лишаване от ДТВ „Св. Марина“ единствено на
членовете на синдикалната организация на СБМС в болничното заведение. От друга страна, безспорни
в производството пред КЗД са били фактите, че за първи път П. е била
лишена от ДТВ „Св. Марина“ през 2020 г., както и че между синдикалната
организация, на която е секретар и
работодателя са възникнали през същата година спорове относно приемането на
новия колективен трудов договор. Установяването на така наведеният с жалбата
факт, а именно, че само и единствено
членовете на СБМС са били лишени от ДТВ „Св. Марина“ , действително дава
възможност за направата на предположение
за наличието на дискриминация на
основата на признака „членуване в синдикална организация“. Така твърденият факт
обаче е опроверган от ответника в производството пред КЗД - установява се, че от ДТВ „Св. Марина“ освен Ж., П. и И. са лишени още 11 бр. лица, посочени в Приложение № 3, за които не
се твърди да са членове на СБМС в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД- Варна.
Доколкото вмененото в
доказателствена тежест на жалбоподателя предположение обхваща и фактите определени в чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр.
като сравними сходни обстоятелства, то в
жалбата на П. е изложено твърдението, че е полагала равностоен труд като всички
работници в болницата, без налагани наказания и оплаквания по нейн адрес. В
това отношение , в производството пред КЗД
няма отправено в тази насока доказателствено искане на жалбоподателя,
съответно няма изследване на
релевантните сравними сходни обстоятелства касаещи изпълнението на възложените трудови
задължения , т.е. от една страна тези отнасящи се до П. и от
друга, тези касаещи получилите ДТВ „Св. Марина“. Вместо това, в решението на КЗД е извършено
сравнение само измежду тези 14
бр. лица, които са били лишени от
въпросното ДТВ, въз основа на което е
направен несъответстващият на
доказателствата фактически извод, че за разлика от всички „санкционирани“
работници и служители, по отношение на членовете на ръководството на СО на
СБМС, включително и спрямо жалбоподателката нямало налагани дисциплинарни
наказания – от представените от
ответника по преписката писмени доказателства
се установява, че сред 14 бр. лишени / „санкционирани“ по терминологията
на КЗД/ от ДТВ лица има и други, които
не са дисциплинарно наказвани или няма започнато срещу тях дисциплинарно
производство, като това са : С. М. П., Д. Д. Х., Е. С. В., И. Х. М. Ц. Л. Т., И.
Г. В. и К. М. Р. Така установените факти, противно на приетото от КЗД налагат извода, че обстоятелствата за
наличието на дисциплинарно
производство съвсем не са определящи за
приетият от работодателя критерий за изплащане на ДТВ „Св. Марина“ - принос за
резултатите на дружеството.
Съвкупната преценка на така
установените и опроверганите в производството пред КЗД факти, не сочи на наличието
на представени такива от страна на П., въз основа на които да е възможно да се направи предположение, че е налице
дискриминация спрямо нея – доказаните от
нея факти, че е получавала ДТВ
„Св. Марина“ в предходни години, че тя
за разлика от други служители не е получила такова през 2020 г., че освен нея ДТВ „Св. Марина“ не са получили председателя
на СО П. и Илиева, че е секретар на СО
на СБМС в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна
и в това си качеството е
влязла в спор с работодателя по повод
сключването на новия КТД, не са достатъчни за наличието на релевантното за
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. предположение, тъй като те не сочат на отклонение от установеният в УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД ред за изплащане на ДТВ „Св. Марина“, индицията за каквото би предположила проява на пряка дискриминация.
Съобразно
тези обстоятелства, за ответника по преписката не е съществувала
доказателствена тежест за установяване, че принципът на равно третиране не е
нарушен, но въпреки това
доказателства в тази насока са
били представени от него - такива са
приложените по преписката писмени доказателства отнасящи се за лишените
от ДТВ „Св. Марина“ 14 лица. Анализа на тези доказателства оборва извода на КЗД
за недоказано от ответника наличие на материално-правни и фактически основания
за конкретното решение жалбоподателката да бъде лишена от ДТВ по повод празника
на здравното заведение. Установява се от въпросните доказателства , че макар
между отделните 14 служители да съществуват различия / някои са дисциплинарно
наказани, срещу други само е поставено началото на дисциплинарно производство,
а за трети такива данни изобщо отсъстват/, то характерен за всички тях е един общ признак, а именно – за всяко едно от лицата съществува
определен дефицит при изпълнение на възложената му с трудовия договор работа,
разглеждан като такъв, който ако не се бе проявил, то приноса им за резултатите
на дружеството би се изразил на 100 процента. За мед. сестра С.П., т. нар.
дефицит е обективиран от неудовлетворителната оценка за нейната работа, дадена
в доклад вх. № 10827/02.07.2020 г. /л.122/
на главната медицинска сестра Г. И. Случаят касае създаване на
напрежение в работната атмосфера. Такива обаче не са били и необходими,
доколкото комплексният характер на оценката за приноса предоставя обусловена
от правния характер на ДТВ „Св. Марина“ свобода на работодателя
при нейното извършване. Определящо в тази връзка за правната същност и природа на процесното
ДТВ е обстоятелството, че
получаването му не представлява
регулирано от сключения трудов договор право на съответния служител. Изхождайки
от тази даденост и възприемайки отразената в посоченият доклад негативна оценка на главната сестра за
работата на П., работодателят е преценил липсата на достатъчен принос за
резултатите на дружеството, която според горецитираните Вътрешни правила за
работната заплата и обратно на приетото от КЗД , представлява легитимно
основание за решението П. да бъде
лишена от ДТВ „Св. Марина“ по повод
празника на здравното заведение. Установеното
наличие на това основание
изключва съществуването на каквато и да било причинна връзка между членството
на П. в синдикалната организация и факта за неплащане на ДТВ „Св. Марина“ ,
поради което осъществена спрямо нея
дискриминация не е налице.
По изложените съображения,
обратно приетото с обжалваното решение, съдът намира за противоречащо на
правилното приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде
отменено на основание чл. 146, т.4 от АПК.
При този изход на правния спор,
претенциите на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски са
неоснователни, съответно основателна съгласно чл. 143, ал.1 от АПК е
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед осъщественото
процесуално представителство от юрисконсулт
Р. и доколкото последната е служител на представляваното от
изпълнителния директор проф. д-р А.-А.
лечебно заведение, то на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ ,
ответникът КЗД следва да заплати на
ЮЛ УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172,ал.2 от АПК, Варненският административен съд, втори състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло постановеното
от Комисията за защита от дискриминация решение №
700/ 23.09.2021 год.
ОСЪЖДА
Комисията за защита от дискриминация да заплати на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр.
Варна, ЕИК ********* разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: