Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 217 / 18.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар И. Л., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2636/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Х.С.Х., ЕГН **********,
с адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат Я.Н., БАК е оспорил решение №154/04.10.2021г.,
постановено по АНД № 527/2021г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-0304-000454 от 26.05.2021г. на началник сектор
към ОД на МВР – Бургас, РУ - Несебър. С наказателното постановление на касатора
за нарушение чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, чрез пълномощника си адвокат Н. поддържа жалбата и иска отмяна на
обжалваното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация,
редовно призован, не се представлява.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Х.С.Х. е наказан за това, че
на 30.04.2021г. около 22:30 часа в гр.Несебър, ул.“Хан Крум“ до хотел „Котва“,
посока ГП 1-9 Е-87, управлявал личния си лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“
с рег. № А 66 83 НР, като водачът отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 № 0041 за установяване употребата на
наркотични вещества и/или техни аналози. Издаден е талон за медицинско
изследване № 0067592, но лицето отказало да даде кръвна пробра и урина за
химичен анализ. Административно-наказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно.
Основателно е възражението,
касателно връчения на Х. АУАН. По делото пред районния съд касаторът е
представил екземпляра от акта, който му е бил връчен (л.27,28 от АНД № 527/2021г.
на Районен съд Несебър). В случая според настоящия състав не следва да се
използва изразът „нечетлив“, тъй като не се касае за неразбираем почерк, който
по тази причина не може да се разчете. Обективно на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице е връчена празна бланка от АУАН с
бланков номер 891412 (съвпадащ с номера на АУАН описан в НП), на която се
виждат следи от нещо написано, което не е възможно да бъде прочетено.
Последното обстоятелство създава индиция, че вероятно тази празна бланка е била
попълнена, но нито една дума, която се съдържа в нея не може да бъде разчетена,
поради това, че не се виждат всички букви, които я съставят. Всъщност в тази
бланка нищо друго не може да бъде възприето като текст. Настоящият съдебен
състав счита, че това е нарушение на правото на защита на лицето привлечено към
административно-наказателна отговорност, което следва да се приравни на липса
на връчен АУАН, тъй като практически лицето е получило една празна, зацапана с
индиго бланка на акта без обективно да може да разчете в нея дори собственото
си име.
Съставянето и връчването на
АУАН слага начало на административно-наказателното производство и е абсолютна
предпоставка за неговото законосъобразно провеждане. В процесния случай няма
съмнение, че акт е бил съставен, тъй като първият екземпляр е представен по
делото от наказващия орган. На нарушителя обаче не е връчен надлежен екземпляр
от този акт, защото онова, което му е връчено, няма съдържание, което да има
отношение към конкретното деяние, ангажиращо неговата отговорност.
Необходимостта от предявяване на АУАН преди неговото връчване не променя този
извод. В противен случай невръчването на акта никога не би се считало за
съществено процесуално нарушение, а съдебното практика в тази насока е
еднозначна. Връчването на празна бланка не може да бъде възприето по никакъв
друг начин, освен като отсъствие на връчен акт. Затова само фактът, че се
предполага неговото предявяване на нарушителя, не е достатъчен, за да санира
липсата на връчен надлежен акт с текст, който може да бъде прочетен. В
процесния случай съдът е отхвърлил това възражение, като е приел, че лицето би
следвало да се е запознало със съдържанието на акта, защото е написало
възражение „НЕ“. От този текст не може да се направи извод, че наказаното лице
е разбрало какви са обективните елементи на нарушението, за което ще се
ангажира неговата административно-наказателна отговорност. Затова само този
текст на възражението, който създава индиция за отсъствие на възражение, не е
достатъчен да се направи извод, че лицето знае какво нарушение е обвинено, че е
извършило. Не могат да бъдат споделени аргументи от друга съдебна практика,
цитирана, според която екземплярът, връчен на наказаното лице може да е в
такова състояние вследствие на умишлено намачкване с цел именно заличаване на
текста. Няма никакви обективни данни за такъв извод, че АУАН умишлено е
намачкан. Без установени факти в тази насока аргументите на съда се градят
върху предположение.
Обстоятелството, че лицето
не е поискало друг екземпляр след като е видяло, че връченият му не е четим, не
може да обоснове извод за недопускане на съществено процесуално нарушение. Това
разбиране е равносилно на разбирането да се приеме, че лицето е признало вината
си след като в хода на административно-наказателното производство, въпреки че е
имало възможност, не е депозирало възражения. Административно-наказателното
производство прилага принципите на наказателното. Отговорността да бъдат
доказани всички елементи от състава на нарушението е на наказващия орган.
Негова е и отговорност чрез стриктно спазване на уредената процедура да
гарантира правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице.
Липсата на АУАН с текст,
който позволява да бъде разчетен, препятства и проверката на твърдението на
касатора, че текста „Отказва талон за изследване № 0067592“, съдържащ се в
първия екземпляр на АУАН, се съдържа и в последния, т.е. че не е дописан в
последствие, както твърди касатора.
В заключение следва да се
посочи, че ако наказващият орган действително е радетел за стриктно спазване на
процедурата регламентирана в ЗАНН, с оглед опазване на правото на защита на
наказаното лице, след като през 2020г. продължава да използва индиго от преди
40 години, поне ще връчва на привлечените към административно-наказателна
отговорност лица първия, а не последния екземпляр от АУАН, който много често е
четлив поради използването на архаична технология за размножаване.
По изложените съображения
съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а
по съществото на спора следва да бъде отменено и наказателното постановление,
което е издадено без на наказаното лице да бъде връчен надлежно АУАН, който
съдържа текст, сочещ извършеното от него нарушение.
На основание чл.221, ал.2
във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен
съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 154/04.10.2021г. постановено по АНД № 527/2021г. по описа на Районен съд Несебър,
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 21-0304-000454 от 26.05.2021г. на началник РУ Несебър при ОД на
МВР – Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: