Решение по дело №221/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Я. В. Г. от [населено място], чрез пълномощник адвокат Ж. Ж. при АК [населено място], срещу Решение №106 от 26.03.2024 г., постановено по АНД №1477/2023 г. по описа на Районен съд град Шумен.

В касационна жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че решаващият съд не е отчел липсата на субективния елемент от процесното нарушение. Според касатора липсата на табела, указваща навлизане в населено место води до извода, че в качеството му на водач на МПС не е съзнавал, че управлява лекия си автомобил в границите на населено място, а именно в [населено място]. С оглед на това касаторът моли да бъде отменено атакуваното Решение на РС [населено място] и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия К №5693685 от 22.03.2022 г. на ОД на МВР [населено място], както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна ОД на МВР [населено място], редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №5693685 от 22.03.2022 г. на ОД на МВР [населено място], с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП на касатора Я. В. Г. с [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 лв. за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Спор по фактите няма между страните, а и фактическата страна е правилно установена от решаващия съд.

Основното възражение на касатора пред настоящата касационна инстанция, каквото впрочем е било и пред решаващия съд, е, че процесното нарушение е извършено при липса на вина, тъй като на влизане от [населено място] в [населено място] липсва табела за населено място, поради което нарушителят не бил наясно, че управлява лекия автомобил в населено място, а именно в [населено място] по ул.Бургаско шосе в посока към [населено място]. Като не е отчел това, решаващият съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като нарушението не е извършено от субективна страна.

Така направеното възражение настоящият касационен състав приема за неоснователно, тъй като не кореспондира с доказателствата по делото. В тази връзка решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от касационния съд, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част. Правилно и законосъобразно е преценено от районния съд, с оглед приложения снимков материал по делото, че касаторът е бил наясно, че управлява МПС в населено място, където максимално допустима скорост е 50 км./ч., а установената такава с техническо средства е 92 км/ч. Липсата на пътен знак за навлизане в населено место не води до извода, че санкционираното лице не е знаело, че управлява МПС в населено место. Правилно решаващият съд е посочил, че дори и да се приеме липсата на умисъл, то нарушението е извършено по непредпазливост, тъй като водачът е таксиметров шофьор и е наясно с организацията на движението в процесното населено место.

С оглед така установеното фактическо и правно положение, настоящият касационен състав приема, че атакуваното Решение на РС [населено място] е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконуслтско възнаграждение в размер на 80.00 лв. за настоящата касационна инстанция.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №106/26.03.2024 г. на Шуменския районен съд, постановено по АНД №1477/2023 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Я. В. Г. с [ЕГН], от [населено място], ул.Д. П. Б. №15, да заплати на ОД на МВР [населено място] сумата в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.