№ 22177
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110158820 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Б. Р. Т. обективно
съединени искове: главен иск срещу *** с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № *** от ***г.,
сключен между Б. Р. Т. с ЕГН: ********** и ***, на основание чл. 26, ал.1,
предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2
и ал. 4 и във вр. с чл. 22 ЗПК и евентуално предл. 3 ЗЗД, евентуално съединен
с иск за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на гаранция
от 18.05.2024 г., сключен между Б. Т. и ***, поради противоречие на закона и
на добрите нрави.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за
паричен заем № *** от *** г., съгласно които кредитодателят *** се задължава
да предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 2 500 лв., при
договорена годишна възнаградителна лихва от 23,33%, при ГПР от 49,66%,
срещу задължението на кредитополучателя Б. Т. да върне предоставената в
заем сума, заедно с договорна лихва, за период от 18 месеца. Твърди се, че
кредитът е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция, сключен на
18.05.2024 г. между ищеца и ***, по който е начислена такса за предоставяне
на гаранция в размер на 2 650 лв., която не се включва при изчисляване на
ГПР. Оспорва договора за кредит като недействителен, поради липса на
задължителен реквизит, тъй като при посочен ГПР без да се посочва кои
компоненти са включени при изчисляването му, следва да се приравни на
липсващ ГПР. Договорът също така е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.
1
Поддържа, че възнаграждението за предоставена гаранция е следвало да се
включи при изчисляване на ГПР, но не е включена, поради което приложения
по договора ГПР е невярно посочен, а с включване на възнаграждението по
договор за предоставяне на поръчителство в размера на ГПР, последният
надвишава максималния императивен размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е
самостоятелно основание за нищожност на договора. Посочва, че
потребителят-кредитополучател е задължен да сключи договор за
поръчителство от конкретните клаузи на договора с посочено от
кредитополучателя лице-поръчител, което е и свързано лице с кредитодателя
по смисъла на §1, т.6 ДР на ТЗ, поради което разходите за поръчител са част от
общите разходи по кредита. Оспорва и договора за поръчителство като
нищожен, тъй като размерът на възнаграждението на гаранта надвишава
размера на предоставената в заем сума, поради което е и нищожна поради
противоречие на добрите нрави, но също така и на чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК.
Поради това моли съдът да обяви договор за паричен заем № *** от *** г. за
нищожен поради противоречие на закона и на добрите нрави, както и да се
обяви за нищожен договор за гаранция от 18.05.2024 г., сключен между ищеца
и *** поради противоречие на закона и на добрите нрави.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът *** е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Оспорва иска за обявяване на нищожност на договор за
предоставяне на обезпечение за недопустим, тъй като е насочен срещу
ненадлежна страна. Признава, че на *** г. между страните е сключен
процесния договор за паричен заем № ***. Оспорва, че предоставяне на
поръчителство от *** е задължително условие за предоставяне на кредита.
Поддържа, че ищецът сам е избрал *** като поръчител с подаване на
заявление за кредит. Твърди, че на всеки етап длъжникът е бил информиран за
последствията от своя избор, в това число и за дължимите суми. Оспорва, че
разходът за предоставяне на поръчителство следва да се включи в ГПР, тъй
като посочва, че услугата не е задължителна. Предвид посоченото моли съдът
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове както следва: главен иск
срещу *** с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем № *** от *** г., сключен между Б. Р. Т. с ЕГН
********** и ***, поради нарушаване на разпоредбите на с чл. 10, ал.1 и
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22 ЗПК и
евентуално на основание чл. 26, предл. 3 ЗЗД; евентуален иск срещу *** с
правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на гаранция от 18.05.2024 г., сключен между Б. Т. и
***, поради противоречие на закона и на добрите нрави.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже сключване на договор за заем и за поръчителство между страните,
2
както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на
ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава
максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и противоречие на
добрите нрави по отношение на всеки от двата договора.
Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.
С определение рег. № 11308/10.03.2025 г. по делото между страните са
отделени като безспорно и ненуждаещо се от доказване следните
обстоятелства: на *** г. между ищеца като кредитополучател и *** като
кредитодател е сключен договор за паричен заем за предоставяне на сумата от
2 500 лв., а също така договорът за кредит е обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и *** (*).
В чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит от *** г. е
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ***
в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със
сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да
посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за
поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит. Съгласно т 4.3 от стандартния европейски
формуляр, изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по
договора за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция,
подписан от кредитополучателя и е посочено, че ако кредитополучателят
избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора,
очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 2650 лева,
като посочените разходи не се включват при изчисляване на ГПР по договора
за кредит, тъй като касаят допълнителна услуга, която не е задължително
условие за предоставяне на кредита.
Видно от приложения към исковата молба договор за предоставяне на
поръчителство от 18.05.2024 г., сключен за обезпечаване на изпълнението по
договор за потребителски кредит от 18.05.2024 г., с ***, страните са
уговорили, че поръчителят *** се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по цитирания
договор за кредит. Посочено е че за предоставеното обезпечение,
потребителят дължи възнаграждение, в размер на 2650 лева, дължима от
клиента по посочена в договора банкова сметка.
В случая се установява, че услугата, която е предмет на договора за
поръчителство, няма самостоятелен характер, тоест същата се предоставя
само във връзка с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че
посочената услуга е пряко свързана именно с процесния договор за кредит и
нейното действие и съществуване в отношенията между страните, е
обусловено именно от него. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД,
поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за
3
изпълнение на неговото задължение, като договора за поръчителство
съществува само при действително задължение. По правило, поръчителството
е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят получава възнаграждение само при
изрична договорка в този смисъл, постигната между страните. В случая, от
описаните по-горе условия се установява, че договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се
явява част от кредитното правоотношение. При сравнение на двата договора
се установява, че цената на предоставената гаранция е по-висока от
стойността на предоставената сума по договора за кредит, което изключва
възможната обезпечителна функция и функцията да покрие възможни
административни разходи на възнаграждението на гаранта. Предоставянето на
поръчителство не е допълнителна услуга, която е в полза на
кредитополучателя, а ползва кредитодателя, като му осигурява още един
солидарен длъжник, от чието имущество може да се удовлетвори, ако главният
длъжник не изпълни задължението си и по този начин осигурява
допълнителна гаранция при неговата неплатежоспособност. След извършена
служебна справка в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ в България и
този в * се установява, че едноличен собственик на капитала на ответника е
*** (рег. № ***), което пък е мажоритарен собственик на капитала на ***
(Malta) *** (рег. № ***), регистрирано в *, което на свой ред е мажоритарният
собственик на капитала на гаранта – *** p.l.c., (рег. № ***), регистрирано в *,
с предишно наименование *** ***. Следователно се касае за хипотеза на
свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ТЗ, доколкото кредиторът
се контролира от едноличния собственик на капитала му *** (рег. № ***),
което пък контролира мажоритарния собственик на капитала на гаранта – ***
(Malta) *** (рег. № ***). Въз основа на псоченото и доколкото *** (рег. № ***)
е едноличен собственик на капитала на кредитора и мажоритарен собственик
на капитала на дружеството гарант, то поръчителство в действителност не
съществува, тъй като с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, а сключването му е конструкция, която
прикрива допълнително скрито възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Преследва се постигането на забранена от
закона цел – заобикаляне на правилата на ЗПК по отношение на правилата за
формиране на ГПР, заблуждаване на потребителя относно действителните
условия по договора за кредит и като резултат от това – неоснователното
обогатяване на кредитора, който има един и същ едноличен собственик на
капитала, както и дружеството сочено за „поръчител“ и като последица –
оскъпяване на кредита.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло се
установява, че възнаграждението за поръчителство в размер на сумата от 2650
лв. не е включено в ГПР на договор за паричен заем № *** от *** г., въпреки,
че представлява разход по договора. Цената за поръчителство не е предмет и
съответно част от основното съдържание на процесната възмездна,
консенсуална, двустранна сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането
й. Въпреки това, вместо да бъде включена като разход по кредита, респ. като
4
компонент на ГПР – 49,66%, цената за поръчителство е добавена към
дължимата от кредитополучателя месечната погасителна вноска.
Следователно съдържанието на процесния ДПК не отговаря на изискването
по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената цена за допълнителна „услуга“, не
може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при
отчитането й като несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил
значително завишен спрямо посочения в договора, който е на границата на
законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и по двата договора, а именно
– 276,09% съгласно заключението на ССчЕ.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи, а съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не
отговаря на императивно установените законови изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че при сключването на
договор за паричен заем № *** от *** г., сключен между Б. Р. Т. с ЕГН
********** и ***, не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради което предявеният главен иск по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22
ЗПК, е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаване на предявения главен иск, не следва да се разглеждат
предявените евентуални искове за недействителност на договор за заем
поради нарушаване на добрите нрави и за недействителност на договор за
поръчителство.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и единствено за
ищеца. Ищецът доказва разноски в общ размер на сумата от 1141 лв., от която
241 лв. – д.т. и 400 лв. – депозит за ССчЕ, 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по
предявения иск от Б. Р. Т. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, Договор за паричен заем № *** от
*** г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, да заплати на
Б. Р. Т. с ЕГН **********, сумата от 1141 лв. (хиляда сто четиридесет и един
лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
5
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6