Решение по адм. дело №188/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), във вр. с чл.79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Делото е образувано първоначално по жалба от С. Ц. В., с адрес: [населено място], [улица], вх, Б, ет. 1, ап. 13, чрез пълномощника си, адв. В. А. В. от САК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7, против Формиран Мълчалив отказ на администратора и обработващия лични данни „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 6300, бул. „България“ № 196, представлявано от законния представител В. М. И., да предостави копие от обработваните лични данни, обективиран в отговор с изх. № 1205/30.05.2025 г., с правно основание чл. 39, ал. 1 Закон за защита на личните данни /ЗЗЛД/, чл. 79 от Общ Регламент относно защита на личните данни /ОРЗД/.

С молба, вх. № 1169/24.06.2025 г. /л.75/, във връзка с разпореждане на съда № 628/23.06.2025 г., жалбоподателката уточнява петитума на жалбата си, а именно моли съда да отмени Изричен отказ с изх. № 1205/30.05.2025 г., издаден от администратора и обработващия лични данни „Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* за предоставяне на носители на лични данни на С. Ц. В., като незаконосъобразен и да даде задължителни указания по тълкуването и правилното приложение на закона, като върне преписката на „Креди Йес“ ООД за ново произнасяне по подаденото от С. Ц. В. искане от 02.05.2025 г.

С жалбата се моли да бъде отменен отказът на администратора на лични данни, като се поддържа искане да се задължи същият да предостави исканите лични данни. Жалбоподателката, счита, че информацията предоставена в Приложение (писмена справка) към отговор с изх. № 1205/30.05.2025 г. не съдържа всички обработвани лични данни, обхванати от правото на достъп, съобразно изискванията на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Предоставена е единствено обща информация за вида и категорията на обработваните лични данни, но не и конкретни сведения какво е точното фактическо основание за извършваната от администратора обработка. Твърди, че предоставеното Приложение (писмена справка) не изпълнява условията по § 150-152 от Насоки 01/2022 г. на Европейския комитет по защита на данните и съответно не освобождава администратора от произтичащото от чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължение за предоставяне на копия на документите, съдържащи личните данни на заявителя. Моли за отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката от 02.05.2025г. с указания за точно приложение на материалния закон.Претендира разноски до делото, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие/л.6/ и пълномощно от 10.06.2025 г./л.7/.Представя в с.з. списък за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, вместо нея се явява адв. В. А. В. от САК, който поддържа жалбата по изложени в нея доводи. Счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като не съдържа всички обработвани лични данни, обхванати от правото на достъп по чл. 15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 2016/679, като сочи, че „Креди йес“ ООД отказват да предоставят копия на документите, които съдържат лични данни/договори за паричен заем, погасителни планове и др/. Излага съображения, че жалбоподателката не е успяла правилно да съхрани документите на съответните носители, като счита, че съгласно константната практика на административните съдилища, се приема, че по Регламента за защита на личните данни, няма пречка администратора на лични данни да предостави заявените за получаване копия на документите повторно. Твърди, че обстоятелството, че документите не са съхранени правилно, не е относимо към задължението на администратора на лични данни да предостави исканата информация. Заявява, че по процесните договори за паричен заем са върнати само главниците, но счита, че същите са недействителни поради налични неравноправни клаузи в тях, за което ще бъде заведено гражданско производство. Излага, че представената в приложение писмена справка към отговора-информация за обработваните лични данни, нито може да изпълни функцията за уведомяване за конкретните основания, от които произтича обработването на данните, нито дава възможност на субекта на данни да провери законосъобразността на извършваната обработка на личните данни. Твърди, че отказът е постановен при несъобразяване със задължителното тълкуване, дадено в Решение от 04.05.2023 г., по дело С – 487/2021 г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване и ясно посочва как трябва да се тълкува този Регламент и че действително въпросните понятия „копия на лични данни“ и „копия от документи“, не са тъждествени. Представя списък по чл. 80 ГПК с разноските, заедно с договор за правна защита и съдействие, за предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Моли, съгласно чл. 38 от ЗА, съдът да определите дължимото адвокатско възнаграждение за осъществяване на безплатно процесуално представителство в размер на 900 лева, което е минимума по наредбата. Представя писмени бележки в определения от съда срок, в които излага аналогични доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ.

Ответникът по жалбата -„Креди Йес“ ООД,[населено място] като администратор на лични данни, в представено по делото становище (л. 83), чрез пълномощника си юрк. К. К., изразява доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че в законоустанования срок е удовлетворено искането на жалбоподателката, като администраторът на лични данни е изпълнил законово вменените му задължения да се произнесе по заявлението на жалбоподателката в законоустановения едномесечен срок ,и не е нарушил правото на достъп на жалбоподателката до личните й данни. Счита, че е изпълнил задължението си по чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕС и на Съвета, като е предоставил на субекта на данните С. В., обема от лични данни, съдържащи се в договори за паричен заем, които са в пpoцec на обработване и съхранение, под формата на писмена таблица - справка в обобщен вид, представляващ Приложение към самия отговор. Твърди, че предвид изложеното, в конкретния случай не е налице хипотезата на мълчаливия отказ от страна на администратора на лични данни. На следва място сочи,че съгласно чл. 15, пар. 3 от Регламента, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване“ и се касае за копие от лични данни, а не за копие от документи. Излага съображение, че документите, чиито копия се искат от С. В., представляват и определят отношенията между „Креди Йес“ ООД и жалбоподателката, като част от облигационни отношения между тях по повод сключен договор, съответно счита, че така направеното искане до дружеството и в последствие така отправената жалба формира извод, че лицето не търси защита на права, предоставени му по силата на Регламент 2016/679, а защита на граждански права по гражданскоправен спор. В случая, на субекта данните са предоставени при подписване на договорите за паричен заем и е могъл ефективно да упражни предоставените му с регламента права. Субектът е получил документите по кредитното досие при подписване на договора и е получил формуляра, който е извлечение от регистъра с личните данни. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на жалбоподателката. От ответника е постъпило и становище /л. 91/, в което заявява, че желае делото да бъде гледано в отсъствието на Управителя на „Креди Йес“ ООД и на процесуалния представител, като поддържа посоченото в депозираното становище по жалбата. Възразява срещу поискания адвокатски хонорар, поради прекомерност, като моли съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение да съобрази възприетото разбиране в Решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 на СЕС, Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, както и Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04 на голямата камара на СЕО. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Монтана, ІІІ състав, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл.144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.05.2025 г. от адвокат В. А. В. – САК, като процесуален представител на С. Ц. В., е депозирана по електронен път до „Креди Йес“ ООД молба с правно основание чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., с вх. № 494/02.05.2025 г., с искане за предоставяне на копие от всички документи, които съдържат обработваните от „Креди Йес“ ООД лични данни на С. Ц. В., а именно - сключените между страните Договор за паричен заем № 690531 /18.06.2024 г. и Договор за паричен заем № 957415/25.11.2024 г., ведно с погасителен план и всички приложения към тях, от които произтичат претендираните от „Креди Йес“ ООД вземания. От „Креди Йес“ ООД е изготвен писмен отговор, изх. № 1205/30.05.2025 г., получен от лицето на 30.05.2025 г., като дружество , в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с § 1, т. 2 от ДР на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), съдържащ копие от личните данни, извлечени от базата данни на „Креди Йес“ ООД в табличен вид като Приложение (писмена справка). В отговора са разянени целите и категориите на обработваните личните данни на С. Ц. В., както и това на кои институции и служители са разкрити същите към настоящия момент. Жалбоподателката е уведомена, че личните й данни се обработват на основание чл. 6, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2026/679, като е посочено, че срокът на съхранение на лични данни е 5 години, считано от прекратяването на договора или прекратяване на отношенията поради пълното плащане на задълженията. Посочено е също, че доколкото в чл. 15, параграф 3 е регламентирано, че „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване“ и се касае за „копие от лични данни“, а не за „копие от документи“, то се счита, че регламентът не е уточнил съдържанието на тези две понятия – „копие на лични данни“ и „копие на документи“. Позовавайки се на легалната дифиниция за „лични данни“, дадена в чл. 4 от Регламент (ЕС) 2026/679, длъжностното лице по защита на личните данни е приело, че понятието „копие на лични данни“ не следва да се отъждествява с понятието „копие на документи“, каквото било и становището на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Администраторът предоставя копие до личните данни, но няма задължение при упражняване правото на достъп на субекта на данни да предоставя документи или други носители на информация.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и относимата нормативна уредба, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда, като по искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Настоящият съдебен състав установява, че оспорващата е субект на данни по смисъла на Регламент 2016/679 и ЗЗЛД, като от писмо вх. № 1177/25.06.2025г. (л. 89 по делото) се установява, че пред Комисията за защита на лични данни (КЗЛД) няма висящо или приключило производство по искане на оспорващия по същия спор, тоест не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото от настоящият съдебен състав поради висящ спор със същият предмет пред КЗЛД.

По делото не се спори, че между жалбоподателката С. Ц. В. и „Креди Йес“ ООД, са налице облигационни отношения, предвид сключени Договор за паричен заем № 690531/18.06.2024 г. и Договор за паричен заем № 957415/25.11.2024 г., като ответникът „Креди Йес“ ООД има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679), респ. обработва лични данни.

От така установеното следва, че жалбата е допустима, подадена е в срок и от активно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ е всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“.

Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

С разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл. 15 от Регламент 2016/679 е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в § 1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните“.

Според чл. 15, § 3 от Регламент 2016/679, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.“

В процесния случай, отправената от жалбоподателката молба до администратора на лични данни „Креди Йес“ ООД, беспорно има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД и съдържа необходимите реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Същата е подадени във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679 и предвид цитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, § 3 от Регламент 2016/679.

По разбиране на съда, действително копието на лични данни не се отъждествява с копие от документи, в каквато насока е било и отправеното от жалбоподателката искане до длъжностно лице по защита на личните данни на „Креди Йес“ ООД, но следва да се отчете, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването първоначално е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключени договори за паричен заем. Съгласно практиката на СЕС правото да се получи от администратора копие от лични данни включва и правото да се получат копия от извлечения на документи и дори от цели документи или от извлечения на бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с Регламента права.

С оглед изложеното следва да се има предвид чл. 12, § 1 от Регламент 2016/679, съгласно който „администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение, че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства“, а с чл.12, § 2 от Регламент 2016/679 е вменено задължение на администратора на лични данни да „съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15-22.“

Във връзка с изложените доводи от ответника, настоящият състав намира, че дори копие от поисканата с молбата информация във връзка с сключените между жалбоподателката и дружеството договори за паричен заем да е на разположение на оспорващата, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения.

С процесния отказ ответникът е лишил жалбоподателката и от „правото на защита на личните данни“, регламентирано с чл. 8, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно не е могла да придобие яснота относно спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така, че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателката и от правото й по чл. 8, § 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните й са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието й или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

По изложените съображения, настояшият съдебен състав намира оспореният изричен отказ за предоставяне на изисканата от С. Ц. В. информация във връзка със сключени Договор за паричен заем № 690531 /18.06.2024 г. и Договор за паричен заем № 957415/25.11.2024 г. с ответника „Креди Йес“ ООД, за незаконосъобразен. Поради това, същият следва да бъде отменен, а преписката върната и ответникът да бъде задължен да представи копия на посочените документи, съдържащи лични данни на жалбоподателката.

В настоящето производство се претендира и заплащане на разноски, а именно 10 лева внесена държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателката в настоящето производство, на основание чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1, т.3 от ЗА. С оглед изхода на спора, съдът намира искането за основателно. Разходът от 10 лева, представляващ държавна такса за образуване на делото, е доказан с платежен документ на л. 27 от делото и следва да бъде присъден на жалбоподателката. В приложен по делото договор за правна защита и съдействие (л. 95) е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 ал. 1, т. 3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38 ал. 1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е роднина/близък. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 900 лева,съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. Същото е минималното по Наредба №1/2004г. за възнаграждение за адвокатска работа и не е прекомерно /чл.8,ал.2,т.10/ в отговор на направеното възражение от другата страна.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК и чл. 174 АПК, Административен съд -Монтана, ІIІ-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Изричен отказ, обективиран в писмо, изх. № 1205/30.05.2025 г., издаден от „Креди Йес“ ООД, с ЕИК *********, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 6300, бул. „България“ № 196, представлявано от законния представител В. М. И., да предостави достъп до лични данни по подадено от С. Ц. В., заявление с вх. № 494/02.05.2025 г. за предоставяне на лични данни, като незаконосъобразен.

ВРЪЩА преписката на „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, за ново произнасяне по подаденото от С. Ц. В. заявление, вх. № 494/02.05.2025г. за предоставяне на лични данни при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

На основание чл. 174 от АПК определя 14 – дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 6300, бул. „България“ № 196, представлявано от законния представител В. М. И., да заплати на С. Ц. В., адрес [населено място], [улица]. вх, Б, ет. 1, ап. 13, разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 10 ( десет) лева.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 6300, бул. „България“ № 196, представлявано от законния представител В. М. И., да заплати на адвокат В. А. В. – САК, съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на С. Ц. В. с [ЕГН], безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.