Мотиви към Присъда № 37 по НОХД №1122/2018г. по описа на ВРС.

Врачанска районна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимият П.В.П. ***, за това, че:

 на 19.11.2017г. в гр.В., на пл.„***” пред аптека „Витал” чрез нанасяне на удари с юмрук, в областта на главата на И.П.М. *** му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито черепно мозъчна травма изразяваща се в охлузване тилно с подлежащо линейно счупване на тилната кост и малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия вляво челно със степенно разстройство на съзнанието /сопор до кома/, които увреждания са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

Производството се движи по общия ред предвиден в НПК.

Прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено като пледира за доказаност на същото. При индивидуализация на наказанието на подсъдимия предлага да бъде наложено наказание около минимума, в размер на една  година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде условно с три годишен изпитателен срок.

Подсъдимият П.В.П., редовно призован, се явява лично, в хода на производството дава обяснения, в които излага теза за невинност, а договорният му защитник адв.Н. от АК – В.,  намира обвинението за недоказано, твърдейки, че в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция не са събрани доказателства, които да доказват повдигнатото обвинение. Излага доводи, че свидетелските показания са били противоречиви, а свидетелите - заинтересовани от изхода на делото, че изготвените медицински документи, като съставени от колеги на пострадалия и по местоработата му, са необективни и не отразяват действителното състояние на нещата. Посочва, че по делото не се установява, нито авторството, нито механизма на деянието, а освен това подсъдимия не би могъл да причини увреждането за което е обвинен, и че той е жертва на един опит за прикриване на една пияна забежка на пострадалия.В заключение, моли  първоинстанционния съд с присъдата си да оправдае подсъдимия.

 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, констатира следната фактическа обстановка :

 

Подсъдимият П.В.П. понастоящем на 53г. е роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, разведен, неосъждан, със средно-специално образование.Подсъдимият и понастоящем и към 2017г. бил управител на „Грифон турс” ЕООД гр.В. и държал заведение в кв.Б.известно като „Казана“.

Както вече беше посочено под.П.В.П. *** и е известен сред съгражданите си с прякора „Шика“. Същият живеел със – св.И.Д., с която съжителствал на семейни начала около единадесет години, като към средата на 2017г. двамата се разделили и св.Д. се преместила да живее на квартира в центъра на гр.В..

Пострадалият свидетел д-р И.М. работел, като лекар в УМБАЛСМ Пирогов – гр.С.и в отделението по инвазивна кардиология  на МБАЛ“Хр.Ботев“ град В.. В същото отделение работели св.Д. и колежката и - св.Х.И., като и двете заемали длъжност - медицинска сестра във МБАЛ“Хр.Ботев“ град В. в отделението по инваззивна кардиология. Тримата – св. И.Д., св.Х.И., както и пострадалият свидетел д-р И.М. работели заедно.На 18.11.2017г. посочените трима свидетели били на разположение, като след приключване на дежурство си тоест след полунощ вече на 19.11.2017г. се разбрали и около 01.00 часа отишли в заведение „Сен Тропе” находящо се в гр.В., на бул.“***“ под следствието, като първи в заведението отишли св.И.М. и И.Д., а св.Х.И. отишла заедно с мъжа си – св.А.М., седнали, поръчали си по едно питие слушали музика и разговаряли. Свидетелите И.М. и И.Д. постояли около половин час в заведението и малко след 01.30 часа си тръгнали, а тяхната колежка Х.И., заедно с мъжа, с който живеела на съпружески начала – св.А.М., който също бил с тях останали в заведението. По същото време, по което М. и Д. си тръгнали във въпросното заведение дошъл и подсъдимият П. заедно със своя приятел – св.Я.Г., като двамата преди това били в заведението на подсъдимия, „Казана“ находящо се в кв.Б., където употребили алкохол. Подс.П.В.П. видял излизането на бившата си партньорка и св.М. и непосредствено, след като те излезли от заведението, той тръгнал след тях. Двамата свидетели М. и Д. вървели в посока от заведението към пл.“***“, като минавайки покрай аптека „Витал“ чули шум от бързи стъпки след себе си, при което св.И.М. рязко се обърнал, за да види от кого произтича шума, попадайки лице в лице с нападателя си.При което подсъдимият П. му нанесъл два бързи удара с юмрук в областта на главата и по конкретно в лицето. Без да има възможност да се защити пострадалият в следствие на нанесените удари изгубил равновесие и паднал на тротоара, като единствено, което възприел е, че се е намирал паднал на земята, легнал странично на дясната си страна. След като св.М. паднал на земята подс.П.П. продължил да го рита по цялото тялото, докато пострадалия изгубил съзнание, като наред с това отправял ругатни и закани по негов адрес „че ще го смачка и убие“. Св.И.Д. виждайки състоянието на подсъдимия, който бил видимо пиян и разярен се опитала да възпре подс. П.П. да удря др.М., заставайки между двамата, но не успяла. Подсъдимият спрял действията си едва, когато пострадалият станал неподвижен. Виждайки, състоянието на пострадалият д-р.М., св.Д. позвънила на тел.112 и подала сигнал, поисквайки на място да дойде полиция, чувайки я подсъдимият се отдръпнал назад в посока към заведението. След това св.Д. се обадила на своята приятелка Х.И., която била в заведението с приятелят си, като й казала веднага да излезе навън. Св.Х.И. излизайки навън от заведението пред аптека „Витал“ видяла д-р М. да лежи на земята, блед, неадекватен и в безсъзнание, със затворени очи, като главата му била подпряна на краката на св.Д.. Виждайки това св.Х.И. се върнала обратно в заведението да извика приятелят си, като излизайки от заведението, тя се разминала с подсъдимия, който й казал думите:„Пребих доктора, пребих М.“. Св.Х.И. попитала подсъдимия защо е сторил това, но той стреснато се отдалечил, без да и отговори. В последствие И. и приятелят й излезли и отишли до мястото, където се намирали свидетелите Д. и М..

Св.Д. споделила, пред тях, че докторът е бит, от бившият и мъж – П.П., след което заедно с колежката си И. се опитали да го повдигнат, но не успели.Междувременно при тях отново се върнал и подсъдимият П., които бил агресивен и отново се опитал да удари св.М., но св.А.М. го възпрял.

Малко след това около 02.00 часа полицейски екип ООР в състав – полицаите – Г.П. и неговият колега А.И. *** били изпратен на място, където пред аптека „Витал“ те, заварили посочените лица, и св.Д. им съобщила, че пострадалият М. е нападнат и бит от подсъдимият П.. А на въпроса им дали има нужда от спешна мед.помощ св.Д. казала, че няма нужда от спешна помощ, тъй като те са медицински лица и са достатъчно квалифицирани, за да му укажат съдействие.

Същевременно пред полицейският служител - св.Г.П., подсъдимият заявил, че двамата с М. са се скарали заради св.Д. и той ударил на св.М. шамар.

След това св.Д. докарала автомобила си в близост до мястото, където бил доктора, с помощта на приятелката си и най-вече на св.М. натоварили пострадалия в автомобила, след което пак с помощта на св.М. и инвалидна количка качили пострадалият до инваззивна кардиология. На същия била включена система от тях, като няколко часа след това, той започнал да става контактен, сложи ли му лед върху хематома на окото и М. останал в отделението до сутринта. Когато се събудил се прибрал в дома си, видял, че има оток на окото, усетил силен световъртеж и главоболие, които продължили и на следващият ден, именно поради това на следващият ден, той се свързал със свои близки, които го откарали до гр.С.и същият бил прегледан в болница Пирогов.

  Там му било направено компютърно томографско изследване, издадени му били болничен лист и Медицинско удостоверение, което констатира, че на същият са били установени следните травматични увреждания: кръвонасядания на клепачите на лявото око, черепно мозъчна травма - охлузване на тилната област на главата срединно и леко вдясно от задната срединна линия, подлежащо линейно счупване на тилната кост, малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия вляво, челно. Също така е посочено, че тези травматични увреждания са получени от действието на твърди тъпи предмети и много добре отговарят да бъдат получени по времето и начина, които пострадалия казва.

През целия възстановителен процес св.И.М. е изпитвал болки, силно главоболие, гадене и световъртеж, както самият той сам сочи. Съгласно изготвената и приобщена по делото – СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА /СМЕ/ по писмени данни №166/11.05.2018г. /л.61 – 62 от ДП/, и св.И.М. е получил следните наранявания:

1. закрито черепно мозъчна травма изразяваща се в охлузване тилно с подлежащо линейно счупване на тилната кост и малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия вляво челно със степенно разстройство на съзнанието /сопор до кома/, които увреждания са му причинили РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА с оздравителен период около месец и половина два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, като е необходимо активно проследяване в следващите 6 месеца за късна отпадна неврологична симптоматика.

2. Кръвонасядане на клепачите на ляво око с оток на долният, които увреждания са му причинили БОЛКА и СТРАДАНИЕ.

По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и много добре отговарят да са получени по време и по начин отразени в амнестичната част на СМУ - т.е. при нанасяне на удари лява лицева половина с последващо падане назад, в който момент може да бъде получено черепно мозъчната травма, която е посочена по-горе.

Видно от приложената по делото справка от Дирекция „Национална Система - 112” РЦ – М.за указаната дата, час и място „19.11.2017г., около 02.00 часа в гр.В. в района на пл.***” е постъпил един сигнал, който е подаден в 01.55.14ч., от лице, представило се, като И.Д. П., като инцидента е предаден на ОД на МВР в 01.57.38ч.

 

Изложената фактическа обстановка изцяло се установява от събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите  И.П.М., И.В.Д., Х.С.И., А.Х.М., Я.Д.Г., Г.Б.П., А.Г.И., Г.А.Г., Л.С.С., Л.Х.Л. от части от обясненията на подсъдимия, от съдържащата се по делото СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА/СМЕ/ по писмени данни №166/11.05.2018г., приобщена по реда на чл.282 от НПК, и приложената медицинска документация - СМУ№52/17г., Медицинско направление от 20.11.17г., Компютърно томографско изследване на главен мозък, болничен лист,  характеристична справка, писмо - справка от РУ В., Протокол за предупреждение, писмо-справка от МБАЛ „Христо Ботев“ ЕАД – В., свидетелство за съдимост, писма до и от Д „Национална система 112”, РЦ 112 М., и от другите съдържащи се по делото, събрани в двете фази на процеса и приобщени по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства, а също и от веществените такива  - 1 бр. СД на л.31 от ДП и  1 бр. СД на л.53 от делото приобщени по реда на чл.284 от НПК.

В проведеното открито съдебно заседание на 08.04.2019г., съдът отвори бял хартиен плик находящ се на л.53 от делото, в който се намира 1 брой СД марка „Оffiс 1 Superstor” и същия се прослуша в съдебната зала в присъствието на странитe в процеса.

От показанията на свидетелите И.П.М., И.В.Д., Х.С.И., А.Х.М. се установява, че на 19.11.2017г. около 01.00 часа са се срещнали в заведение „Сен Тропе” в гр.В., където си поръчали по едно питие, а 30 минути по – късно пострадалият И.П.М. и св.И.В.Д. си тръгнали.

Настоящият състав сложи в основата на фактическите си изводите информацията от показанията на свидетеля – пострадал от деянието И.П.М. включително и прочетените показания от досъдебното производство. Съдът подходи внимателно при преценката за достоверността им, доколкото свидетелят се явява и пострадал от престъплението, като отчете това обстоятелство и след задълбочен анализ на показанията и след съпоставката им с останалия доказателствен материал, не намира основания да не се довери на показанията на този свидетел и те да останат извън фактическите констатации на съда. Показанията досежно функциите на пострадалия, като лекар в УМБАЛСМ Пирогов – гр.С.и в отделението по инваззивна кардиология на МБАЛ“Хр.Ботев“ град В. се подкрепят от гласните доказателства по делото, като в тази връзка не са изискани и приети писмени доказателство по делото като трудов договор или длъжностна характеристика, доколкото по отношение на посочените факти по делото не се спори между страните.

Като правдиви и съответни на обективната истина съдът възприема показанията на пострадалия И.П.М. в тях, той споделя времето, по което са отишли в заведението, за да се почерпят, факта че е пил едно уиски, след което половин час по късно си тръгнал заедно със Д., за да я изпрати, както и че малко след това чувайки бързи стъпки и шум зад себе си се е обърнал, за да разбере какво става, когато е получил два удара в лицето от подсъдимия. Факт е също, че св.М. е бил неочаквано нападнат и че по време на нанасянето на ударите върху него, той не познава нападателя си, но въпреки това прави впечатление, че в показанията си депозирани в досъдебното производство, които бяха приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК свидетеля изключително точно описва нападателя си, които не е виждал и непознава до инцидента и нападението, както и възприятията си за първите два, а и за останалите нанесени му удари до момента, в които е изгубил съзнание, като тези му показания изцяло се потвърждават от св.Д., която е пряк очевидец на случилото се, като показанията му досежно механизма на извършеното спрямо него се потвърждава и от изготвената по делото СМЕ. Заявеното от пострадалия пред съда кореспондира на доказателствената маса по делото, а именно изявлението на вещото лице А., че травмата може да бъде причинена от удар, когато лицето бъде ударено отпред и падне назад, като в случая счупването е причинено от падането, а не от удара, а и с показанията на свидетеля Д., свидетел очевидец на случилото се. Самият пострадал е заявил, че извън описаното за което има спомен, за случилото се след изпадането му в безсъзнание не може да каже нищо, което настоящият състав намира за напълно нормално състояние след подобно изживяване и предвид увреждането, на което се дължат и леките неточности в информацията, изложена от свидетеля при разпита в досъдебното и съдебно производство. Поради изложените съображения съдът не споделя доводите на защитата за недостоверност на показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие и ДП при пълно проявление на принципите на непосредственост, устност и равенство на страните в процеса. Съдът кредитира показанията на пострадалия свидетел и по отношение на констатираните увреди и лечение, в която част показанията се подкрепят от писмени доказателства – приетата по делото медицинска документация - и заключението на вещото лице по назначената съдебно -медицинска експертиза.

 

На следващо място съдът даде вяра на показанията на св.И.В.Д., включително и на приобщените чрез прочитане по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания на свидетелката пред органите на досъдебното производство. Същата дава информация относно състоянието на подсъдимия П.П., което определя като „видимо пиян и разярен”  и поведението му, което описва като: ”безпричинно агресивно и конфликтно и типично за неговия характер”, сочейки, че именно подсъдимия е нападнал пострадалия М., че последният чувайки шум зад себе си, се е обърнал с лице към нападателя си и че именно тогава М. е бил ударен в лицето от подсъдимият П.П., както и че след първите удари и падането на пострадалия на земята подсъдимия е продължил да го рита нанасяйки му удари по цялото тяло, като наред с това отправял ругатни и закани по негов адрес включително и „че ще го смачка и убие“, и че въпреки опитите на св.Д. да го спре, подсъдимия спрял да рита пострадалия едва, когато той изпаднал в безсъзнание и станал неподвижен.

В противовес на твърденията на подсъдимия свидетелката изнася данни и за липсата на провокативно поведение от страна на пострадалия и спречкване между двамата, което да е било инициирано от пострадалия. Нещо повече от информацията изнесена от св.Д. се изяснява, че те не са имали нито причина, нито повод за провокативно поведение, поради това, че въобще не са знаели за присъствието на подсъдимия на същото място, като показанията и служат и за проверка и на другите доказателствени източници, а именно показанията на пострадалия И.М. и на останалите свидетели по делото. Действително св.И.В.Д. е живяла с подсъдимият дълги години и в този смисъл познава характера му както в положителна, така и в отрицателна насока, като към момента на инцидента вече не са били заедно понеже са били в „окончателна раздяла” при това няколко месеца преди инцидента, факт който последната потвърждава. Независимо от това свидетелката изключително коректно и без излишен драматизъм пресъздава случилото се в процесната вечер.

Същевременно защитата на подсъдимия навежда доводи, че същата има близки взаимоотношения с пострадалия надхвърлящи, чисто служебните такива и в този смисъл същата е пряко заинтересована и пристрастна и за това давала показания в полза на пострадалия - уличавайки подсъдимия. Именно с оглед изтъкнатото обстоятелство би било житейски оправдано желанието на свидетелката да защити пострадалия М. давайки показания в негова полза и във вреда на подсъдимият твърдейки, че именно той е инициатор и автор на извършеното деяние, като това би било вярно само, ако показанията и бяха прекомерно тенденциозни, изолирани и несъответни на другите доказателствени източници, но в случая това не е така, напротив показанията на свидетелката се потвърждават и допълват от показанията на пострадалия и от показанията на останалите свидетели, като касателно механизма на осъществяване на деянието, същите се потвърждават и от приложените медицински документи, а също и от заключението по назначената съдебно медицинска експертиза.

Що се отнася до заявеното от свидетелката за причините поради, които пострадалия не е бил закаран в Спешният център. Съдът възприе изложените от Д. аргументи и съобразявайки, че заявеното от нея на ДП и съдебно производство не е изолирано, а е в унисон с показанията на св.Х.И. и св.А.М., счете, че версията й е достоверна и я кредитира.

 

На следващо място съдът кредитира и показанията на свидетелите Х.И., и мъжът и А.М. включително и прочетените пред настоящата инстанция показания от досъдебното производство. И двамата свидетели сочат, че подсъдимият П. им е известен от преди инцидента, че със св.Д. са живеели заедно и че са били разделени към този момент.

Свидетелката Х.И. дава информация, че нито един от компанията им не е бил пиян тази вечер, факт който се потвърждава и от свидетелите М., Д. и М., тя също така дава информация за състоянието на пострадалия М. преди и след инцидента, а именно, че когато са излезли пред заведението и са го видели паднал на тротоара, той е бил неконтактен/в безсъзнание/, блед и изпотен, лежейки на тротоара и с глава поставена на коленете на Д., че състоянието му е било такова и при идването на полицейските служители, а и дълго време след това и че именно изпадането му в безсъзнание е наложило тя, мъжът и`, и св.Д. да го пренесат и настанят в автомобила на последната, след това в медицински стол, за да могат да го придвижат до отделението, в което са работили, за да се погрижат за пострадалия, който едва след вливане на банка с глюкоза и след 2 до 3 часа е дошъл в съзнание и е отворил очи.

Няма спор, че свидетелката Х.И. не е била пряк очевидец на процесното събитие/побоя в следствие на който са получени травматичните увреди/, но тя е пряк очевидец на случилото се преди и след това, като тя споделя, че подсъдимият сам влизайки в заведението и разминавайки се с нея и е казал: „пребих доктора, пребих М.“, показателно за стореното от подсъдимия според свидетелката, е и че когато го е попитала – „защо е пребил доктора?„  - подсъдимият явно вече осъзнавайки извършеното е бил видимо объркан и много уплашен. Независимо от това моментно състояние на подсъдимия – св.И. сочи, че след случилото се същият все още е бил агресивен, което е наложило тя да помоли своя мъж св.А.М. да го съблюдава да не нападне отново пострадалия, нещо повече, тя сочи че: „А. също проведе разговор с П. и го предупреди да не го напада повече.“  

 

От своя страна и свидетеля А.Х.М., заявява, че подсъдимият му е известен от преди инцидента, че пострадалия въпросната вечер просто е бил весел, но не и пиян, че когато са излезли пред заведението и са го видели лежащ на плочките, и с глава поставена на коленете на Д., той е бил: „явно в безсъзнание, беше неподвижен, немърдаше, имаше някакво охлузване по лицето от едната страна.”  И че в това именно състояние са го заварили и дошлите след 5-10 минути служители на полицията.

 Съдът напълно кредитира показанията на посочените свидетели Х.И., и А.М. в коментираната им част като счита, че същите са последователни и логични и като такива подкрепят тезата на свидетелите Д.  и М., че отвън, освен тях е бил само подсъдимият и именно той е човекът нанесъл ударите на пострадалия. Показанията им се явяват източник на пряка доказателствена информация, която послужи на съда за изграждане на фактическите изводи за случилото се и проверка на другите доказателствени източници.

Съдът намира за ясни и последователни и показанията на свидетеля Г.Б. *** към момента на инцидента, отзовал се на мястото заедно със своите колеги св. А.Г.И. и Г.А.Г. по сигнал. Същият дава информация, която потвърждава тази получена, както от св.Д. така и от св.И. и св.М., а именно, че когато са отишли на сигнала пострадалият е лежал на земята, а само главата му е била в скута на св.Д., че именно от нея са взели документите на пострадалия, понеже не са могли да проведат никакъв разговор с него. Св.Г.Б.П. твърди, и че към онзи момент не е могъл да прецени дали пострадалия е бил бит или е бил пиян, но е приел, че е по скоро второто. Също така този свидетел сочи и че свидетелите от които е извел информация за случилото се са св.Д. и подсъдимия П. и поради това показанията му в тази им част представляват косвен доказателствен източник, послужил на съда и за проверка на показанията на пострадалия и останалите свидетели, а също и обясненията на подсъдимия. Относно обстоятелствата, които е възприел от разказа на подсъдимия П. свидетеля сочи, че е разбрал, че двамата - пострадал и подсъдим са се скарали и П. му е ударил шамар.

Св.Г.Б.П., също така изнася информация, че освен посочените от него униформени полицейски служители е имало още един колега, който не е бил униформен, и най вероятно е бил на заведение. Визирайки св.Л.Х.Л., което обстоятелство се потвърждава и от колегата му св.А.Г.И. и от св.М., а и от самият св.Л..

              Сходни с показанията на свидетеля Г.Б.П. са показанията на св.А.Г.И.: Той също сочи, че познава подсъдимия във връзка с изпълнение на служебните си задължения, че са били на смяна, когато са били изпратени на скандал на пл.*** пред аптека Витал. Сочи и че когато са пристигнали на място са установили няколко лица, един от тях бил подсъдимият П., а също пострадалия М. и св.Д..

              Св.А.Г.И. дава информация относно състоянието на пострадалия след инцидента, като неадекватно до степен, че - св.Д. го е крепяла, тъй като той не е могъл да се крепи на краката си, което е наложило тя да го сложи в колата си. За разлика от свидетеля Г.Б.П., според св.А.Г.И. пострадалия М. не е лъхал на алкохол и не би могъл да каже дали е бил пиян или не. И двамата свидетели обаче са единодушни в едно, че по пострадалия М. не са видяли да има някакви травми, а също и че с него разговор не са провели, а че св.Д. им е обяснила, какво се е случило и  им е дала документите му за проверка. В противовес на твърдяното от подсъдимия, че не са му изготвяни никакви документи  - св.А.Г.И. в показанията си сочи: ”Извикахме П. съставихме протокол за предупреждение и го освободихме.”

              Св.А.Г.И. също така твърди, и че от свидетели - очевидно  - визирайки подсъдимия, разбрали, че: „между П. и пострадалия е започнала разпра вътре в заведението и след това са излезли навън.” Съдът не дава вяра, на показанията на свидетеля в тази му част, защото това твърдение е изолирано и се твърди единствено от подсъдимия всички останали свидетели сочат, че среща между подсъдимия и пострадалия вътре в заведението не е имало, както не е имало и възникнал между тях скандал.

              Третият полицейски служител посетил мястото във връзка със сигнала - Г.А.Г. дава показания, които не допринасят съществено за изясняване на случилото се, поради което и настоящият съдебен състав не счита за нужно да отделя повече време за обсъждането им.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Л.Х.Л., които сочи, че една вечер, когато е бил на заведение със съпругата си е видял колегите си, да влизат в заведението и разговарял с тях, при което разбрал, че са дошли на сигнал, както и че като излязъл видял отстрани на заведението, един познат, който се казва А. да товари друг човек в кола, но че не може да каже човека, който са натоварили в автомобила в какво състояние е бил, но че е останал с впечатление, че е „пийнал”.

Тук следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие - съдебният лекар потвърди изцяло заключението си, като също така много ясно обясни, че външното проявление на получената черепно мозъчна травма си прилича и трудно би била разпозната, от състоянието на алкохолно опиянение, което изцяло обяснява информацията изложена от част от полицейските служители  възприели пострадалият като пиян, всъщност той не е бил пиян, просто е бил в състоянието посочено в медицинските документи, поради което и е съвсем нормално полицейските служители, които не са медицински лица да го възприемат по посоченият начин.

Преценявайки незаинтересоваността на свидетелите полицейски служители от изхода на делото, съдът даде вяра на показанията им с изключение на онези части, които обсъди по - горе. Макар полицейските служители да не са били преки очевидци на инцидента, същите дават информация за поведението на пострадалия, подсъдимия и тримата основни свидетелите след инцидента,  както и за състоянието на пострадалия, като показанията им в тази им част послужиха и за проверка на информацията, дадена от останалите свидетели.

 

Нито св.Д., нито пострадалия М., нито И. и М. сочат – преди, по времето на деянието или непосредствено след него, да са видели други лица на мястото или в близост до него, освен подсъдимия. Нито един от посочените свидетели не твърди да е видял и сочения от подсъдимият свидетел Я.Г.. Съдът намира за необходимо да отбележи и че показанията на този свидетел, с нищо не спомагат за изясняване на фактическата обстановка по делото, тъй като въпросният свидетел в показанията си от досъдебното производство приобщени по делото сочи, единствено, че една вечер преди коледните празници е посетил заведението заедно с подсъдимия, но не може да посочи конкретна дата, както и че във въпросната вечер не е виждал, нито бившата жена на подсъдимия, нито пострадалия, както и че не му е известно нещо да се е случило във въпросната нощ, което принципно може и да е вярно защото подсъдимият и посоченият свидетел може да са посетили заведението в която и да е друго нощ преди коледните празници и не непременно тази на 19.11.2017г.

 

Няма спор, че след случилото се и св.И. и св.Д. са били изключително притеснени, за състоянието на пострадалия лекар М. с когото са били екип, именно за това и давайки си сметка за реалните последици, св.Д., когато се е обадила на телефон 112, да съобщи за случилото се /видно от приложеният и изслушан по делото запис от РЦ 112 М./, не е поискала изпращане на екип на СМП заявявайки, че те са достатъчно квалифицирани, за да му окажат такава помощ, като това са заявили впоследствие и пред дошлите полицейски служители  все със цел да запазят името на пострадалия в обществото, тъй като и св.И. и св.Д. и св.М., а също така и самият подсъдим са били наясно, че стореното от него е  от ревност.

От друга страна очевиден е стремежа на подсъдимия да обоснове тезата, че инкриминираното деяние е извършено поради предходното неправомерно поведение на пострадалия – изразило се в нанасяне на обиди на подсъдимия, но дори това да е било така, то следва да се посочи, че то по никакъв начин не оправдава последващите неправомерни действия на подсъдимия.

Събраната по делото доказателствена съвкупност касателно времето и мястото на събитието, както и на начина на осъществяване на процесното деяние не е, и не може да бъде разколебано от неубедителните обяснения на  подсъдимия – и не спомагащите за изясняването на фактическата обстановка показания на неговия близък приятел Я.Д.Г., докато показанията на останалите свидетелите И.П.М., И.В.Д., Х.С.И., А.Х.М., Г.Б.П., А.Г.И., Л.Х.Л. изцяло подкрепят обвинителната теза.

 

Съдът подложи на анализ и обясненията на подсъдимият П.В.П. и ги възприе за достоверни в частта, в която се разказва за събитията случили се във времевия интервал преди инкриминирания момент. Не се довери на разказаното от подсъдимия обаче в частта, в която същият твърди за проведен разговор със пострадалият свидетел И.М. и твърдението че последният го е провокирал с обидни думи поради това, че е бил много пиян, както и че пияна е била и св.И.Д., а така също и св.И. и М.. В случай, че последното беше вярно самите полицейски служители не биха позволили на св.И.Д., /ако тя е била пияна или дори само употребила алкохол/, да се качи в автомобила си, за да закара пострадалия до болницата, още повече, че това се е случило пред тях.

Вярно е, че обясненията на подсъдимото лице съгласно чл.115 от НПК са гласно доказателствено средство, но същите са и средство за защита, поради което се депозират без страх от наказателна отговорност /за разлика от свидетелските показания, с оглед нормата на чл.290 НК/ и е възможно да съдържат множество неверни обстоятелства. При това положение кредитирането на обясненията на подсъдимия следва да се извършва много внимателно и само в случаите, когато версията му се подкрепя от останалата събрана и кредитирана доказателствена маса. В конкретният случай това не е така не се установява непосредствено преди нанесените на св.М. удари, същият да е нападал словесно или физически подсъдимият.

 При това обясненията на подсъдимия са в крещящо противоречие, както с показанията на И.Д./която е била негова дългогодишна семейна партньорка и с която са били разделени от няколко месеца преди този случай/ така и с показанията на пострадалия И.М., но и на свидетелите И. и М.. Показанията на тези свидетели относно деятелността на подсъдимия се потвърждават и от показанията на полицейския служител П., който е заявил, че пред него подсъдимият е потвърдил, че е ударил доктора, след като преди това са се спречкали. Обстоятелствата които подсъдимия изнася по съществените за изясняване на обективната истина факти коренно се различават от изнесените от посочени свидетели. Освен това подсъдимият сам си противоречи, като в рамките на секунди той твърди, първо че не е имало удари между него и пострадалия, а че само са се сбутали, при което той е залитнал и паднал сам. Втори път пък твърди, че: „Удар не е имало, имаше само леко бутане и това е цялата работа, нищо повече. Няма нападение в гръб. Това са пълни лъжи. Това става очи в очи. И как е ударен в лицето, като е нападнат в гръб. Имаше само разменени реплики, не е имало удари. Този човек беше много пиян. Когато тръгнаха нагоре, той падна. Това стана много по далече от мен, ние се срещнахме на ъгъла на аптека Витал, а той е паднал много по нагоре.“

 и трети път пък сочи че: „След като се сбутахме и си разменихме реплики, стоейки на ъгъла на аптеката, те се прегърнаха и си тръгнаха, след което той залитна и падна. Не мога да определя накъде залитна. Не мога да отговоря как падна, дали наляво, надясно, но падна след пет метра, на входа на аптеката.“

 При това факта, че именно подсъдимият е бил агресивен и че именно той е нападнал пострадалото лице се потвърждава освен от св.Д. и от св.Х.И., която сочи, че подсъдимият лично и е заявил, че е пребил доктора, както и че съпругът и е съблюдавал подсъдимият да не нападне отново пострадалия М., тъй като той е бил склонен към това. Показанията на св.И. се подкрепят също и от св.М..

Не на последно място, като несъстоятелни и като плод на защитна позиция съдът възприема твърденията на подсъдимия, че не се е признавал за виновен, че не е искал сключване на споразумение по делото, че не бил чел съставеният Протокол за разпит в качеството му на обвиняем и Постановлението за привличане на същият понеже бързал и бил подведен от дознателката. Посочените документи са съставени от длъжностно лице и в рамките на компетентността му и при спазване изискванията на процесуалният закон, и без да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до нарушаване  правата на подсъдимия, а наличието на положените саморъчно подписи на подсъдимия, за които той заяви, че са негови, върху посочените документи - шест на брой в постановлението и пет на брой в протокола - удостоверява именно факта, че същият се е запознал със тях и е съгласен със съдържанието им.

Предвид изложеното съдът намира, че липсва кореспондиране на обясненията на подсъдимото лице с кредитираната доказателствена маса в частта относно личното му участие в нападението над пострадалия М., при което настоящата инстанция не се довери на така разказаното от него и го възприе, като защитна версия.

Защитата на подсъдимия сочи, че авторството на деянието е недоказано. Настоящият състав намира, че с изключение на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Я.Г. подкрепящи защитната теза, доказателствените материали за авторството на деянието и за начина на извършването му са поначало последователни, логични, взаимно допълващи се и разкриват една достоверна картина на случилото се.

Внимателния анализ на приложената доказателствена съвкупност установява, че изложеното в обвинителният акт касателно описаната фактическа обстановка е вярно отразено и като такова се възприема от настоящият съдебен състав, като следва да се посочи, че фактологическата последователност на събитията се поддържа от показанията на свидетелите по делото и приобщената  експертиза и останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира заключението на съдържащата се по делото единична СМЕ по писмени данни № 166 от 11.05.2018г., която е компетентно изготвена и отговаряща на поставените и задачи.  От експертизата, а и от съдържащата се по делото медицинска документация се установява, че св.И.М.,  е получил посочените в експертизата наранявания, определени като:

1. закрито черепно мозъчна травма изразяваща се в охлузване тилно с подлежащо линейно счупване на тилната кост и малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия вляво челно със степенно разстройство на съзнанието /сопор до кома/, които увреждания са му причинили РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА с оздравителен период около месец и половина два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, като е необходимо активно проследяване в следващите 6 месеца за късна отпадна неврологична симптоматика.

2. Кръвонасядане на клепачите на ляво око с оток на долният, които увреждания са му причинили БОЛКА и СТРАДАНИЕ.

Тук  следва де се посочи и че констатираното с експертизата нараняване на пострадалият определено, като: “ Кръвонасядане на клепачите на ляво око с оток на долният“, е съответно на установеният механизъм на получаване на уврежданията, които отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и в този смисъл много добре отговарят да бъдат получени по начин и време отразени в амнестичната част на СМУ - т.е. при нанасяне на удари в лява лицева половина с последващо падане назад, в който момент може да бъде получено черепно мозъчната травма, която е посочена по-горе.

Нещо повече експерта Р.А. потвърди изцяло заключението си в съдебно заседание, но също така посочи, че: възможно е да се получи линейно счупване на тилната кост, когато лицето бъде ударено отпред и падне назад, както в случая , тоест счупването е от падането, а не от удара“.

Също така съдебният лекар разясни и че външното проявление на получената черепно мозъчна травма си прилича и трудно би била разпозната, от състоянието на алкохолно опиянение, поради което и приема, че описаното от свидетелите състояние на пострадалия, след удара и падането/забавен, муден говор, отваряне и затваряне на очи/ се дължи не на прието количество алкохол/алкохолно опиянение/, а на преживяната черепно мозъчна травма.

Съдът намира за несъстоятелни наведените от страна на защитата на подсъдимия съждения, от една страна - че издадените и приложени по делото  медицинско направление от 20.11.2017г.;  компютърно томогрофско изследване на главен мозък от 21.11.2017г.; Болничен лист от 22.11.2017г. и СМУ №52/24.11.2017г. са издадени първото един ден, а второто два дни, третото три дни, а четвъртото пет дни след датата на причинената увреда, а от друга, че приложените медицински документи, като изготвени в УМБАЛСМ Пирогов – гр.С.тоест в болницата, в която пострадалия работи и заема висока длъжност е възможно да са манипулирани в негова полза.

Това твърдение настоящата инстанция възприема отново, като защитна позиция в обратен случай - би следвало да се приеме, че: Д-р. Н.В.от клиниката по Неврохирургия издал медицинско направление, след него Д-р.Е.Г.от клиниката по спешна образна диагностика издал компютърно томогрофско изследване, Д-р. С.П.издал Болничният лист, след това Д-р.А.М.и Д-р.Т.Б.от Отделението по Съдебна медицина - всичките от УМБАЛСМ Пирогов – гр.С.и след тях д-р Р.А. от Отделението по Съдебна медицина при МБАЛ „Хр.Ботев“В. – тоест шестима лекари всеки сам за себе си е нарушил лекарската етика и е спекулирал със служебните си задължения, което поведение е малко вероятно и освен това звучи твърде несериозно. Подобно твърдение не намира опора в събраният доказателствен материал, защото приобщената по делото експертиза е изготвена не само въз основа на посочените медицински документи приложени в кориците на делото, който факт се потвърди от експерта в съдебно заседание, но и въз основа на събраните свидетелски показания на всички свидетели разпитани в досъдебната фаза на процеса и изслушани след това от експерта в хода на съдебното следствие. При това експертизата не сочи наличие на несъответствие, нито във  начина на получаване на нараняванията, нито касателно получените и установени травми отразени във нея и в останалите визирани по горе медицински документи.

 

Съдът кредитира и останалите събрани, но не обсъдени до момента писмени доказателства, като намира, че от същите по убедителен начин и в унисон с кредитираната и обсъдена по-горе доказателствена маса, се установяват релевантните по делото факти.

С оглед на тези писмени и гласни доказателства, съдът счете авторството на процесното деяние за безспорно доказано, като направи следните правни изводи:

В хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства относно авторството на деянието, безспорно установено е, че същото е извършено от подсъдимият пред настоящата инстанция - П.В.П..

От събраните по делото доказателства съдът намира, че подсъдимият П.В.П. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, като на 19.11.2017г. в гр.В., на пл.„***” пред аптека „Витал” чрез нанасяне на удари с юмрук, в областта на главата на И.П.М. *** му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито черепно мозъчна травма изразяваща се в охлузване тилно с подлежащо линейно счупване на тилната кост и малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия вляво челно със степенно разстройство на съзнанието /сопор до кома/, които увреждания отговарят на самостоятелния медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота - за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическа цялост на  личността.

От обективна страна налице е изпълнително деяние, осъществено от подсъдимият П.В.П. чрез противоправно действие –изразяващо се в нанасяне на удари с юмрук, в областта на главата/лицето/ на пострадалото лице И.П.М., в резултат на които е последвало падане довело до закрито черепно мозъчна травма изразяваща се в охлузване тилно с подлежащо линейно счупване на тилната кост и малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия вляво челно със степенно разстройство на съзнанието /сопор до кома/. По този начин подсъдимият е въздействал отрицателно върху главата на пострадалият и нанесените удари са довели до падането на пострадалия, което е предизвикало промяна в нормалното му състояние, като е причинил посоченият комплекс от наранявания, които увреди, са му причинили РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. В това се изразява причинения противоправен резултат, който е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка от противоправното действие на подсъдимия. От заключението на вещото лице по СМЕ^-за е установено, че телесното увреждане е изцяло отговарящо на медицински критерии на посочената в Обвинителният акт телесна повреда и това обуславя съставомерността му по текста на чл.129, ал.2 НК.

Както се установява по делото ударите са били повече от един, но с достатъчна сила и интензитет, за да изведат пострадалия от равновесие и да доведат до падане му, при което и в следствие съприкосновението с земната повърхност да причини увреждането, категорично установено от показанията на пострадалият М., и на свидетеля очевидец св.Д., както и от СМЕ^-за, с което са осъществени всички признаци на престъпния състав.

Чрез действията на подсъдимия П.В.П. изразили се в нанасяне на два удара с юмрук, на пострадалото лице и последвалото падане  са причинени няколко телесни увреждания, които покриват признаците и като краен престъпен резултат по вид и характер следва да се квалифицират като причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се съгласно назначената по делото СМЕ №166/11.05.2018г. /л.61-62 от ДП/, които са дали пълен и ясен отговор на въпроса, какъв е механизма на получаване и степента на уврежданията на пострадалият св.И.П.М.: в закрито черепно мозъчна травма изразяваща се в охлузване тилно с подлежащо линейно счупване на тилната кост и малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия вляво челно със степенно разстройство на съзнанието /сопор до кома/, които увреждания на здравето са му причинили РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА - престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.

Съдът не възприема изложените от защитата възражения относно начина на установяване на механизма на извършване на престъплението. За да не отчете тези възражения, като основателни съдът съобрази изтъкнатото от вещото лице, изготвило СМЕ, което сочи, че съдейки от полученото линейно счупване на тилната кост, е възможно удара да е причинен от твърд тъп предмет, като юмрук, но само ако този юмрук е нанесен отпред и пострадалият падне назад, като счупването се дължи не на нанесените удари, а на падането. При това съдът прие, че нараняванията на пострадалия са причинени именно по начина, посочен в обвинителния акт и изтъкнат от вещото лице.

Експертът е категоричен и относно това, че външните признаци при черепно мозъчна травма и алкохолно опиянение са еднотипни и трудно биха били разграничени от лица не специалисти в областта, което обяснява данните изложени от полицейските служители и техните лични впечатления, че пострадалият е бил пиян, макар всъщност да е бил в състоянието посочено в медицинските документи  - черепно мозъчна травма, за това и е съвсем нормално полицейските служители, които не са медицински лица да го възприемат по посоченият начин.

От субективна страна престъпното деяние е извършено в условията на пряк неопределен алтернативен умисъл, като за това говорят действията на подсъдимият. Той е пристъпил към пострадалият в гръб, нанесъл е два юмручни удара в жизнено важен орган - главата в областта на лицето, в следствие на което пострадалия -  е паднал, ударил е главата си и е получил описаните медицински увреждания. Нещо повече подсъдимият не само не е спрял, но и напротив той е продължил да нанася удари в тялото на пострадалия.  

От събраните в тази насока доказателства се установява безспорно, че подс.П.В.П. е искал и целял настъпването именно на тези общественоопасни последици – тъй като сам, по собствена инициатива целенасочено е ударил пострадалият св.И.П.М.. Ясен е и мотивът за извършване на престъплението – от ревност - с цел да се саморазправи с пострадалия за това, че има някакви предполагаеми от подсъдимия лични и извън професионални отношения с бившата му партньорка – св.Д., тъй като е целял настъпването на реален престъпен резултат, а именно да нанесе телесна повреда на пострадалият.

За изводите си съдът отчете, че подсъдимият П.В.П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – неговата противоправност, предвиждал е най-общо обществената опасност на два или повече възможни вредоносни резултата на деянието си и е искал настъпването на поне единия от тях. За умисъла при телесните повреди е характерна именно една неопределеност и алтернативност, както на представите на дееца, така и на неговата воля относно вида на искания и целения престъпен резултат. В случая, при нанасянето на удари с ръце в областта на главата /лицето/ и с крака в областта на тялото на св.И.П.М., в съзнанието на подсъдимия са се формирали в най-обобщен вид представи относно няколкото възможни общественоопасни последици /вредоносни резултати/, които обективно могат да настъпят вследствие на това негово деяние. Когато подсъдимият е нанесъл ударите на пострадалия, в съзнанието си той несъмнено е имал представи, че вследствие на тези удари ще причини определени /може и различни по вид/ телесни увреждания. При това съдът приема, че деянието е умишлено по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, а именно извършено е от подсъдимия при съзнаването, както на обществената опасност на деянието, така и на общественоопасните последици от същото.

Причина за извършване на инкриминираното деяние съдът намира в ниската правна и обществена култура на подсъдимия и незачитането му на здравето, телесната цялост и неприкосновеността на личността на пострадалия.

Предвид изложеното, подсъдимият П.В.П. е осъществил с поведението си от обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, по който текст му наложи наказание.

Съдът прие, че обществената опасност на разглежданото престъпление е висока, тъй като механизмът на извършването му от страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на обществените отношения свързани с опазване на телесната неприкосновеност.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П.В.П., съдът отчете както смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, наличието на трудова ангажираност, доброто му процесуално поведение, пред отегчаващите отговорността обстоятелства – високата обществена опасност на деянието, изводима от броя и сложността на уврежданията, както и отрицателните характеристични данни.

Съобразявайки отчетените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорноста обстоятелства, съдът прие, че с оглед броя и значимостта на смекчаващите отговорността обстоятелства, на подсъдимия следва да се определи наказание при превес на първите.

На основание изложеното съдът призна с присъдата си подсъдимия П.В.П. за виновен в извършване на престъплението по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК го ОСЪДИ на наказание ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

 

Налице са законовите предпоставки за прилагане на чл.66, ал.1 от НК –  изтърпяването на наложените наказания да бъде отложено, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия П.В.П., размера на наложеното наказание, което е по-малко от три години, както и това, че при тези личностови характеристични данни, въпреки отлагане ефективното изпълнение на наказанието, ще бъдат постигнати целите му и то ще има поправителен ефект над него. По изложените съображения съдът ОТЛОЖИ ефективното изпълнение на наложеното наказание за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Така определеното наказание съдът намира за справедливо и счете, че с него в пълна степен ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както на индивидуалната така и на генералната превенция.

При този изход на делото съдът осъди подсъдимият П.В.П. да заплати направените разноски по делото в размер на 105.00 лв. вносими по сметка на  ОД-МВР - В. и 20.00 лв. разноски вносими по сметка на ВРС.

Също така съдът ПОСТАНОВИ на основание чл.301 ал.11 от НПК - веществените доказателства:

- 1 бр. СД на л.31 от ДП и  1 бр. СД на л.53 от делото - ДА ОСТАНАТ В ДЕЛОТО  и да се УНИЩОЖАТ по реда на ПАС ведно с унищожаването му.

По изложените по-горе съображения съдът постанови присъдата си.       

 

 

27.06.2019г.

         Гр.В.                                       РАЙОНЕН   СЪДИЯ: