№ 81
гр. Шумен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Димчо Ст. Луков
Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Д. Арк. Д.
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Частно наказателно
дело № 20233600200245 по описа за 2023 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството е образувано въз основа на изпратено Решение № 3062 5422 4804
9771, постановено от Bonnen & Transacties Transactiemod, Нидерландия, на 03.10.2022 г.,
влязло в сила на 14.11.2022 г. спрямо българския гражданин А. Х. Х. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в с.Л., обл.Шумен, ул.»Б.» №6. Решението за постановяване на финансова
санкция е на държава членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за
деяние, което съставлява административно нарушение и по българското законодателство по
ЗДвП – използване на мобилен телефон по време на шофиране.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване
съдебното решение за основателно и предлага да бъде уважено. Предлага да се допусне
изпълнение на същото, като за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и
Министерството на правосъдието, както и същото да се изпрати за изпълнение на НАП
Варна-ТП Шумен.
Засегнатото лице – А. Х. Х., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
защитник адв.Силвия Тодорова от ШАК.
От изготвената служебна справка на база данни НБД население се установява, че с
дата на раждане ********** год. е лицето А. Х. Х., с ЕГН - **********, с постоянен адрес:
с.Л., обл.Шумен, ул.”Б.” № 6.
Изпращащата държава – Кралство Нидерландия в изпратеното удостоверение по чл.4
от Рамковото решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции сочи, в позиция g/ 1. ii/ че потвърждава, че
засегнатото лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция
1
и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005
година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и
приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено от Кралство Нидерландия
Решение за постановяване на финансова санкция. Санкцията е наложена за това, че
засегнатото лице е извършило нарушение на разпоредбите за движение по пътищата: На 11
март 2022 година в 09:12 часа по време на шофиране държи в ръка мобилен телефон.
Нарушението е извършено на Den Hoorn, Rijksweg /A4/ и представлява нарушаване на
разпоредбите на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата – чл.2. Решението е влязло в сила на 14.11.2022 година.
Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава членка на Европейския
съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което съставлява административно
нарушение и по българското законодателство по Закона за движение по пътищата. Нещо
повече - Съгласно чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – двойна наказуемост не се изисква за
деянията посочени в чл. 14, ал.2, т. 1-32, както и за деяния съставляващи едно или повече от
следните престъпления или административни нарушения според законодателството на
издаващата държава: “поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата,
включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на
моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари;”. Тъй като
засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област / съдебен
район на Окръжен съд Шумен /, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа
Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице е редовно призовано за съдебното заседание, явява си лично и не
представя доказателства за пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка
на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за
постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за
признаването му и допускането му за изпълнение.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата
държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението – копие от решение на наказващия
несъдебен орган – Bonnen & Transacties Transactiemod, Кралство Нидерландия. Не са
събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата /Кралство Нидерландия/ и от
изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция
е в размер на 350 – триста и петдесет евро. Решението се отнася за деяние, което съставлява
престъпление или административно нарушение и според българското законодателство –
нарушаване правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Решението е било
постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта
си носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянията, които
2
обосновават решението. Видно от представеното удостоверение съответното лице – А. Х. Х.
- е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Производството
е било писмено.
От представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е
пълно и отговаря на Решението, приложено по делото. Не са налице основанията, при които
може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде
изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.
32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в
български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 03.10.2022 година. От представена справка е видно, че
на тази дата курса на БНБ бълг. лева/евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно
равностойността на 350 EUR в български левове е 684,54 лева /петстотин осемдесет и
четири лева и петдесет и четири стотинки/.
Без уважение следва да се оставят доводите на защитата, че в материалите по делото
липсва акта, с който е наложена финансова санкция, както и липсват доказателства за
писмено уведомяване на засегнатото лице за същия акт. В настоящото производство съдът
няма правомощия и задължения да ипроверя верността на отразеното в изпратеното
удостоверение. В същото е посочено, че лицето е имало възможност да отнесе въпроса до
съд по наказателни дела. Към удостоверение е приложен акта за наложена финансова
санкция, който съответства на отразените в удостоверението факти.
Без уважение следва да се остави и довода на защитата, че е налице разминаване в
сумите. В акта за наложена финансова санкция е посочен размер на глобата – 350 евро и
разноски по административното производство – 9 евро, в изпратеното удостоверение са
претендирани 350 евро глоба, по която и сума съдът следва да се произнесе.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за
изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение № 3062 5422 4804 9771 от 03.10.2022г
на наказващия несъдебен орган Bonnen & Transacties Transactiemod при Кралство
Нидерландия, постановено на 03.10.2022 г., влязло в сила на 14.11.2022 г., с което по
отношение на българския гражданин българския гражданин А. Х. Х. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в с.Л., обл.Шумен, ул.»Б.» №6 е наложена финансова санкция в размер на
350 EUR – триста и петдесет евро с равностойност в български лева - 684,54 лева /петстотин
осемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/.
На основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС признатото Решение да се изпрати
на Националната агенция на приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението
3
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4