Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 672
03.10.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 282 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл.145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба от Д.Г.Г. *** **, с посочен съдебен адрес:***, офис **,
против Заповед №272з-426/01.02.2019 г. на Директора на ОДМВР - Хасково, с
която на същия на основание чл.200, ал.1, т.11, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.1,
във вр. чл.194, ал.2, т.1 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
Оспорващият счита административния акт за издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, и при
несъобразяване с целта на закона. Твърди се издаване на заповедта при липса на
материалноправни предпоставки за това, без спазване на законовата форма и при
липса на доказателства, въз основа на които се твърди да е установено всяко от
нарушенията. Сочи се липса на информация в какво се изразява всяко от вменените
нарушения. Изложените в обстоятелствената част на оспорения акт фактически
констатации се определят, като неправилни и неясни. Твърди се издаване на актът
и в нарушение на Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. Нарушението на
последната, както и на административнопроизводствените правила на ЗМВР, се
обосновава с това, че в хода на дисциплинарното производство от наказания
служител устно били изискани сведения, които той представил, въпреки, че не бил
надлежно запознат със съдържанието на акта за образуване на производството, за
предмета и характера му, което да му позволи да изрази адекватно становище и да
организира защитата си. Тези действия на дисциплинарната комисия сочели
тенденциозност на извършената дисциплинарна проверка. Освен това служителят не
бил запознат с целия доказателствен материал по дисциплинарната преписка, а
само с данните, изложени в обобщена справка с рег.№351р—31653/27.12.2018 г. Не
било ясно и дали обясненията на наказания са взети в предвид преди изготвяне на
справката, тъй като са били поискани в деня на издаване на същата – 27.12.2018г.
и то при липса на посочен час на даването на обяснения с
рег.№351р-31487/27.12.2018 г. В жалбата се обективира и твърдение за допуснати
нарушения на чл.210 от ЗМВР при издаване на заповедта. Сочи се липса на посочване
на конкретна дата и място на извършване по отношение на всяко от нарушенията.
Излага се становище за издаване на заповедта и при
нарушение на разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, предвид вменяването на две деяния,
а налагането на едно наказание. Не
ставало ясно точно за какво нарушение на служебната дисциплина бил наказан
жалбоподателят и дали всички изброени в заповедта нарушения представлявали общо
такова или не. Липсата на конкретно
наказание за всяко от изброените нарушения водило до вменяване на отделни
нарушения без да било индивидуализирано дисциплинарното наказание за всяко от
тях, след което да било законово обосновано с определяне на по-тежкото.
На следващо място се твърди неправилна правна
квалификация за всяко едно от деянията. В тази връзка се сочи, че в оспорената
заповед било отразено, че извършеното от Г. съставлявало нарушение на чл.199,
ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност. Дори и да се приемело, че тези пропуски
попадат в обхвата на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, то
никъде в заповедта не се излагало точно и ясно дали жалбоподателят не познава
или не прилага разпоредбата на чл.51, ал.2 от Инструкция №8121з-749 от
20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение, както било отразено в административния акт. Твърди се, че
посоченото в заповедта нарушение, заради което било наложено наказанието на
служителя, не представлявало „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, доколкото било посочено, че Г.
не е напускал служебния си автомобил и стоял вътре в него, като през
по-голямата част от дежурството не изпълнявал служебните си задължения по
контрол на пътното движение. За да можело да се приеме, че служителят бил
длъжен да извърши определени действия или да се въздържи от такива, следвало от
страна на административния орган да се докаже съществуването на такова
задължение, което служителя да не бил изпълнил. Според жалбоподателя, нормата
на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР е бланкетна и за да се квалифицира определено
поведение като нарушение по този законов текст, било необходимо
дисциплинарнонаказващият орган да посочи от фактическа страна в какво точно поведение
се изразява „пропуска“ и в коя от двете
хипотези – на изучаването или на прилагането. Такова описание в случая
липсвало, поради което следвало да се е приеме, че е налице несъставомерност на
деянието.
Неправилна била
и правната квалификация на второто деяние като такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в това, че служителят допуснал нарушение на т.II.7, предл. 2
от Указания за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил,
утвърдена със Заповед №8121з-197/19.02.2015г. на министъра на вътрешните
работи, а именно „назначените в наряд служители задължително поддържат предното
и задното стъкло на служебните автомобили чисти, като по никакъв начин те не
намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана
на таблото на автомобила”. В подкрепа на последното твърдение се изтъква, че
Указания за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, не
били законов или подзаконов нормативен акт в изпълнение на ЗМВР, нито самата
Заповед №8121з-197/19.02.2015 г., с която същите били утвърдени, създавала
пряко задължения за изпълнение, за да се приемело, че е налице нарушение на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните
работи. Цитираните Указания се считат за вътрешнонормативен документ по
направлението на дейност, който по силата на длъжностната характеристика
служителят следвало да познава и прилага, поради което правната квалификация на
деянието била такава по чл.194, ал.2, т.2, а не по т.1 от ЗМВР – неизпълнение
на служебни задължения, в случая регламентирано от длъжностна характеристика.
Предвид изложеното в жалбата, обобщено се приема, че в
случая е налице нарушено право на защита на наказаното лице, доколкото
наказващият орган не квалифицирал конкретно, точно и недвусмислено нарушенията
по ЗМВР, и не бил изяснен правилно конкретният състав на всяко едно от тях.
По подробно изложените в жалбата съображения се иска
отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на ОДМВР Хасково, не заема становище по
жалбата.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
С писмо с рег.№7855-9067 от 30.10.2018 г. /л.28/
Директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР уведомява Директора на ОДМВР
– Хасково, че при преглед на видеофайлове на адрес //videocontrol.mvr.bg/vpk$/, папка ODMVR_HASKOVO/AWTOMOBILI/, относно
изпълнение на ОТП за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“, относно
активизиране на контролната дейност по ЗДвП и намаляване на корупционния риск
при осъществяване на контрол на пътното движение, в директория /*******/2018/09.27
полицейски служители, назначени в наряд нощна смяна през голямата част на
дежурството не изпълняват служебните си задължения, като от видеофайловете било
видно, че си отпускали телата и главите на седалките в служебния автомобил и
така престоявали със затворени очи (спели). В писмото се сочи също, че при
прегледа на видеофайловете се констатирало грубо закриване на няколко пъти през
нощния наряд на камера 02, монтирана в служебния автомобил с рег.№ *******,
зачислен на ОДМВР – Хасково, от полицейския служител, позициониран на предната
дясна седалка с установен предмет (униформена полицейска шапка). Посочено е, че
с поведението и действията си, същият създавал предпоставка за извършване на
евентуални корупционни действия и нарушение на служебната дисциплина, както и
уронване на престижа и доброто име на институцията, която представлява.
Във връзка с данните в писмо с рег.№7855-9067 от
30.10.2018 г. Директорът на ОДМВР – Хасково издава Заповед
№272з-2766/06.11.2018 г. /л.26/, с която разпорежда да се извърши проверка за
изясняване на постъпили данни, дали служителите от РУ Свиленград, осъществяващи
контрол на пътното движение, са извършили нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в няколкократно закриване на камера 02 на служебен автомобил
марка „КИА“ модел „СИЙД“ с рег.№ *******, с униформена полицейска шапка от
полицейски служител, позициониран на предната дясна седалка, и неуплътняване на
работното време при изпълнение на служебните задължения – служителите
престоявали в служебния автомобил с отпуснати тела и глави на седалките и
затворени очи. Със заповедта е назначена комисия за проверка по случая в състав
от един председател и двама членове, като доклад за проверката се изисква до
15.11.2018 г. С последваща Заповед №272з-2859/14.11.2018 г. срокът за
извършване на проверката е удължен до 27.12.2018 г.
Жалбоподателят Д.Г. е запознат лично със Заповед
№272з-2766/06.11.2018 г. на 27.12.2018 г. в 10.30 часа, обстоятелство
удостоверено с подписа му, положен върху документа.
С писмо с рег.№ 272р – 21952 от 14.11.2018 г.
Директорът на ОДМВР – Хасково изисква от Директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ в МВР да бъде предоставено копие на запис от видеофайл от директория
/*******/2018/09.27 за изясняване на всички факти и обстоятелства по случая.
От съдържанието на писмо с рег.№7855р-9941 от
27.11.2018 г. от Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР до Директора
на ОДМВР – Хасково /л.33/ става ясно, че изисканите видеофайлове са
предоставени на ОДМВР – Хасково, като е отбелязано, че в папка ОДМВР – Хасково
и директория /*******/2018/09.27, намираща се в централната компонента на АИС –
ВКП, са установени видеофайлове за времевия период от 00:00 часа до 08:22 часа
на 27.09.2018 г. от камера 02, като в директория „HASKOVO“, под директория „proverki“ била
предоставена папка с номер 272р-21952, съдържаща 46 броя файлове с видео
информация от АИС-ВКП.
В хода на дисциплинарното производство от служителя
мл. инсп. Д.Г.Г., група „Охранителна полиция“, РУ – Свиленград, е дадено обяснение, заведено в РУ – Свиленград под
рег.№351р-31487 от 27.12.2018г. /л.35/. В същото жалбоподателят сочи, че на
26.09.2018 г. е бил назначен наряд съвместно с мл. автоконтрольор Б.Б. за
времето на 20:00 часа на 26.09.2018 г. до 08:30 часа на 27.09.2018 г. като
„Пътен контрол“ (ПК). По разпореждане на Началника на РУ и оперативен дежурен
(ОД) около 22:00 часа били изпратени в с.М., до разклона за с.К., относно
евентуално преминаване на МПС – Форд син цвят, превозващо нелегални мигранти.
До края на смяната останали на мястото, но посочения автомобил не преминал през
там. Служителят посочил, че по време на цялата смяна не е заспивал в служебния
автомобил и не е закривал умишлено камера №2, шапката попаднала върху нея
поради неволно захвърляне. По време на престоя си в селото не работили по ЗДвП,
тъй като били изпратени там конкретно за евентуално спиране на горепосочения
автомобил Форд. Поради тази причина стояли в служебния автомобил и наблюдавали
оттам.
Писмено обяснение с рег.№351р-31489 от 27.12.2018 г.
/л.37/ дава и мл. инсп. Б.П.Б., като преповторил заявеното от Д.Г..
Върху двете писмени обяснения на служители са поставени
резолюции на Директора на ОДМВР – Хасково с текст „приех обясненията“, от 30.01.2019 г.
На 27.12.2018 г. комисията, извършваща проверката по
случая, изготвя Справка с рег.№351р-31653
/л.11 и сл./. В същата се посочва, че според установената от комисията
фактическа обстановка, за времето от 20:30 ч. на 26.09.2018 г. до 08:30 ч. на
27.09.2018 г. в наряд „автопатрул“ *******, за изпълнение на дейност по контрол
на пътното движение по маршрут №1 на територията на РУ – Свиленград, били
назначени мл. инсп. Д.Г. – старши и мл. инсп. Б.Б. – водач на служебното МПС
„Киа Сийд“. В справката се описва, че около 23:00 часа на 26.09.2018 г. нарядът
бил изпратен в с.М., където изградил КПП за спиране и задържане на син
микробус, съпричастен към извършено престъпление, свързано с нелегален трафик
на хора през държавната граница, където нарядът останал до 08:00 часа на
27.09.2018 г., като за цялата нощ извършили проверка само на едно МПС. Според изложеното в справката, комисията
прегледала предоставените видеофайлове, находящи се в папка „ОДМВР – Хасково“,
директория „*******“/2018/09.27, общо 46 бр., отнасящи се за работната смяна на
двамата служители, при което установила, че от 00:00 часа до 08:22 часа на
27.09.2018 г. от камера № 02, монтирана в служебния автомобил на предната дясна
седалка, седи мл. инсп. Д.Г., а на мястото на водача седял мл. инсп. Б.Б.. През
цялата смяна служителите не напускали служебния автомобил, като наблюдавали
обстановката около тях. От монтирана вътре вдясно до предното панорамно стъкло
камера № 02, насочена към служителите, седящи вътре, било видно, че: 1. За времето от 00:00 часа до 08:22
часа на 27.09.2018 г. служителите не напускали служебния автомобил, като от камера
№ 01 и № 03, насочени съответно напред и назад и обхващащи външния периметър
около служебното МПС нямало засечено движение на служителите, свързано с
извършване на полицейска дейност; 2. В 02:16 часа на 27.09.2018 г. се виждало
как мл. инсп. Г. поставил върху камера № 02 мека полицейска униформена шапка, с
която закрил изцяло обектива на камерата, като на няколко пъти намествал
шапката върху камерата. В 04:30 часа на 27.09.2018 г. пак мл.инсп. Г. махнал
шапката поставена върху камера № 02; 3. В 04:48 часа на 27.09.2018 г. от записа
на камера №02 се виждало, че мл. инсп. Б. пуснал назад в крайно долно положение
облегалката на седалката на водача и легнал върху нея, а мл. инсп. Г. през това
време наблюдавал района около служебното МПС; 4. В 05:06 часа на 27.09.2018 г.
мл. инсп. Г. си затворил очите, подпрял си с ръце главата и също видимо заспивал;
5. В 05:10 часа на 27.09.2018 г. се виждало отново как мл. инсп. Г. поставял
върху камера №02 същата мека униформена полицейска шапка, с която изцяло
закривал обектива на камерата и също няколко пъти я намествал върху нея. В 06:32
часа отново премахнал шапката, поставена върху камерата. В справката е
отразено, че писмените обяснения на
двамата служители не кореспондират с установената фактическа обстановка при
прегледа на видеофайловете от камера № 02. След анализ на установените факти и обстоятелства и на
събраните гласни и писмени доказателства се установило по безспорен начин, че
на 27.09.2018г., за времето от 00:00 часа до 08:22 часа, в с.М., общ.С.,
служителите мл.инсп. Д. Г. и мл. инсп. Б.Б., назначени в наряд за изпълнение на
дейност по контрол на пътното движение, са се намирали вътре в служебния
автомобил и не са осъществявали дейности по контрол на пътното движение, което било
нарушение на чл.51, ал.2 от Инструкция peг.№ 8121з-749/2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
където било записано, че дейността по пътен контрол се изпълнявала извън
служебните помещения и МПС, като полицейските служители можело да извършват и
обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение
на конкретни задачи. Освен това служителят мл. инсп. Д. Г. на два пъти през
работната си смяна в 02:16 часа и в 05:10 часа поставил униформена мека шапка
върху обектива на камера № 02, с което извършил нарушение на т.II.7, предл.2
от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение,
монтирана в автомобили. Комисията приела и отразила в справката крайния си
извод, че в конкретния случай, с
нарушението на чл.51, ал.2 от Инструкция peг.№ 8121з-749/2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, служителите
осъществили състава на чл.194, ал.2, т.1
от ЗМВР, за което съгласно чл.199,
ал.1, т.5 от ЗМВР се предвиждало наказание „писмено предупреждение“ за срок
от 3 до 6 месеца. Според комисията с нарушението
на т.II.7, предл.2 от Указания за работа на полицейските служители със
система за видеонаблюдение, монтирана в автомобили, отново бил осъществен съставът на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което съгласно чл.200,
ал.1, т.11, предл.2 от ЗМВР се предвиждало наказание „порицание“ за срок от
6 месеца до една година.
На 28.12.2018г. в 12:00ч. на жалбоподателя е връчена Писмена покана с рег.№351р-31931/31.12.2018г.
/л.18 и сл./ за запознаване на 31.12.2018г. в 13:00ч. с изготвената справка и
всички материали по проведената дисциплинарна проверка била връчена на
жалбоподателя. С поканата е указано, че в срок от 24 часа след запознаването
със справката служителят има право да даде допълнителни обяснения и възражения,
както и да представи доказателства за твърденията си.
Жалбоподателят се е запознал със Справка с
рег.№351р-31653/27.12.2018г. на 31.12.2018 г. в 13.25 часа лично, срещу подпис,
видно от направеното в нея отбелязване. Върху справката е обективирана
резолюция на Началник СКАПОЧР с текст „съгласен!“.
В Протокол с рег.№351р-182/02.01.2018 г. /л.20 и сл./,
комисията, изготвила Справка с рег.№351р-31653/27.12.2018 г., сочи, че Д.Г. не
се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения, по
зависещи от него причини.
С атакуваната в настоящото съдебно производство Заповед 272з-426/01.02.2019 г.
на Директора на ОДМВР – Хасково, на мл. инсп. Д.Г.– старши полицай в група
„Охранителна полиция“на РУ – Свиленград,
на основание чл.200, ал.1, т.11, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.1, във вр. с
чл.194, ал.2, т.1 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта,
за това, че нарушил чл.51, ал.2 от
Инструкция с peг.№ 8121з-749/2014г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение и т.II.7, предл.2 от Указания за
работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в
автомобили. Определеното в заповедта наказание се сочи за наложено за две нарушения, всяко от който представено с
правна квалификация и с предвидения в закона диапазон на следващото му се
наказание. Фактическата обстановка, която се вменява да осъществява състава на
две дисциплинарни нарушения, се представя от органа в едно общо описание, както
следва:
„Констатирано е, че за времето от 20:30ч. на
26.09.2018г. до 08:30ч. на 27.09.2018г. по Маршрут № 1 на територията на РУ-
Свиленград, мл. инспектор Д.Г. съвместно с мл. инспектор Б.Б. са били на работа
със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № *********със задача за изпълнение на
дейност по контрол на пътното движение, като около 23:00ч. на 26.09.2018г. са
изпратени в с. М., общ. С. за изграждане на КПП и задържане на съмнително
превозно средство.
При прегледа на представените видеофайлове, находящи
се в папка „ОДМВР- Хасково“ директория *********/2018/09.27, които са общо 46
броя файлове, отнасящи се до работната смяна на двамата служители от 00:00ч. до
08:22ч. на 27.09.2018г. от Камера № 02 монтирана вътре в служебния автомобил
„Киа Сийд“ с рег. № *********е установено, че на предна дясна седалка в
автомобила е мл. инсп. Д.Г., а на мястото на водача е мл. инсп. Б.Б.. През
цялото време служителите не напускат служебния автомобил и стоят вътре в него,
като през по- голяма част от дежурството не изпълняват служебните си задължения
по контрол на пътното движение, видно от видеофайловете, констатира се и
закриване на няколко пъти през нощния наряд на Камера № 02, монтирана вътре в
автомобила от полицейски служител, позициониран на предна дясна седалка с
установен предмет /униформена полицейска шапка/.“
На 20.02.2018 г. жалбоподателят е запознат със заповедта.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят Б.Б.. Същият
заявява, че не е видял
колегата му Д.Г. да закрива камерата, ако поставил нещо върху нея, то било
неволно. На таблото на колата имало постоянно папки, документи с които работили,
но шапка не видял да се поставя на камерата.
По делото е представена Ежедневна ведомост за
разстановка на силите, видно от която Д.Г. е бил разпределен наряд АП-ПК, ППД
на 26.09.2018 г. за времето от 20:30 часа до 08:30 часа, със служебен автомобил
с рег.№ **********. Нарядът, като автопатрул със сл. автомобил с рег. .№ *********за времето от 20:30 на
26.09.2018 г. часа до 08:30 на 27.09.2018г. часа в състав мл. инсп. Д.Г. и мл.
инсп. Б.Б. се установява и от Разпореждане за разстановка на силите и
средствата по контрол на пътното движение в РУ – Свиленград с
рег.№351р-23576/25.09.2018 г. /л.47 и сл./.
При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по
реда на чл.168
от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена до Административен съд - Хасково в рамките на
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Оспореният административен акт изхожда от компетентен
орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР. Същият е действал в кръга на
предоставените му правомощия, като съгласно Приложение №А, р.IХ, т.1 от
Класификатора на длъжностите в МВР, Директорът на ОДМВР е служител на ръководна
длъжност, ръководител на структура и в правомощията на същия е да налага
наказанията по чл.197 ал.1 т.1-3 от ЗМВР на
служителите от същата структура, от който вид е наложеното наказание.
Съдът счита за спазено изискването за
издаване на оспорения акт в писмена форма, като заповедта съдържа както
фактически, така и правни основания за издаване. Същата е и подписана от
издателя, съдържа номер, дата и адресат.
При издаването на заповедта са спазени
преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките
на двумесечния срок от констатиране на нарушенията и в едногодишния срок от
извършването им. Извършването на нарушенията, за които е ангажирана
отговорността на оспорващия, би могло да стане известно едва след изготвянето и
получаване на Справка с рег.№351р-31653 /27.12.2018 г. на комисията, назначена
за изясняване на случая, т. е. при издаване на процесната заповед на 01.02.2019
г. този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е изминал период
по-голям от една година измежду датата на твърдените нарушения – 27.09.2018г. и
датата на налагане на дисциплинарното наказание – 02.01.2019 г.
В конкретния случай са били спазени изискванията
на чл.206, ал.1 от ЗМВР, а именно дисциплинарно наказващият орган преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от
приобщения по делото доказателствен материал, след изготвяне на Справка с рег.№351р-31653/27.12.2018
г., с която Д.Г. е бил надлежно запознат на 31.12.2018 г., в Протокол с рег.№351р-182/02.01.2018
г. комисията, изготвила справката, е посочила, че Д.Г. не се е възползвал от
правото си да даде допълнителни обяснения или възражения по зависещи от него
причини, след като преди това е бил надлежно поканен да стори това с писмена Покана с рег.№351р-31931/31.12.2018
г.
Независимо от гореизложеното, настоящият
състав намира оспореният акт за издаден в противоречие с материалния закон,
обстоятелство съставляващо основание по силата на чл. 146, т.4 от АПК за отмяна
на същия.
На първо място следва да се посочи,
че с процесната заповед се вменяват две отделни нарушения на служебната
дисциплина. Същевременно за двете деяния е
наложено само едно наказание. Посочено е, че така наложеното наказание е
определено по реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Последната разпоредба дава
правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две
извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител,
да наложи по-тежкото от
определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени
различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално
предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са
предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след
като преди това административният орган определи, наказание за всяко нарушение
поотделно.
В случая това не е сторено от
ответника, а при издаване на заповедта по този начин е допуснато нарушение на
чл. 197, ал.3 от ЗМВР, водещо до основание за отмяна на обжалвания
административен акт в неговата цялост. Дейността по определяне на наказание
означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от
закона, но и да е индивидуализирано, като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за
извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи
дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Ето защо преди да
определи едно общо наказание при наличието на няколко едновременно установени
нарушения, дисциплинарно наказващият орган следва, за всяко конкретно нарушение
да определи конкретно наказание, след като се отчетат всички индивидуални
особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя и едва
тогава да наложи едно общо наказание. В
случая, административният орган се е задоволил с бланкетното цитиране пределите
на предвиденото в закона наказание за всяко изброените в заповедта нарушения,
но това не би могло да се
възприеме по какъвто и да било начин за надлежно индивидуализиране на наказание
по смисъла и начина вложен от законодателя в нормата на чл.197, ал.3 от ЗМВР. В
диспозитива на обжалвания административен акт, директно е наложено едно
наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по определяне на отделно наказание за
всяко конкретно нарушение. Горното води на извода, за липса
на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визирани в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при нарушение
на изискванията на нормата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, на която дисциплинарно наказващият орган само формално
се е позовал. Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Ето защо оспорения административен акт не отговаря на изискванията
на чл.146, ал.1, т. 4 от АПК, което
представлява основание за отмяна на същия. В този смисъл е и трайната
практика на Върховният административен съд,
изразена в Решение №7764 от 11.06.2018г.
на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о., Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452 от 10.04.2018г. по АД
№11030/2017г. по описа на ВАС, Решение № 2450 от 7.03.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 2392/2015г., V о., Решение № 1136 от 3.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
8032/2015г., V о., Решение № 13707 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
686/2015 г., V о., и др., която настоящият съдебен състав възприема изцяло.
На следващо място следва да се посочи, че
така вменените с оспорения акт деяния, останаха недоказани от фактическа страна,
в хода на развилото се съдебно оспорване. Последното обстоятелство също
предпоставя материалната незаконосъобразност на акта. Още с определението за
насрочване на делото от 14.03.2019г., съдията – докладчик е указал на ответната
страна, че следва да установи всички факти и обстоятелства станали основание за
издаване на оспорения акт. Предвид
липсата на каквито и да било доказателствени искания от ответната
страна, с протоколно определение от съдебно заседание на 18.06.2019г. на същата
е указано по реда на чл. 171, т.4 от АПК, че установяването на фактите и
обстоятелствата, възприети от органа, чрез преглед на видеоносители, следва да
се осъществи посредством изготвянето на съдбно – техническа експертиза, като на
страната е предоставена възможност да направи доказателствено искане в тази
насока. Дадените от съда указания са съобщени на ответната страна със съобщение
№ 4492 от 19.06.2019г. /л.79/, в отговор на което по делото, с писмо вх. №
5614/11.09.2019г. са постъпили писмени доказателства при липса на други
доказателствени искания. При така дадените на ответната страна указания и при
липса на активност от страна на същата за установяване изложените в акта факти
и обстоятелства, посочени от органа, като възприети посредством преглед на
видеофайлове, следва извод за недоказаност на тези факти и обстоятелства, което
от своя страна води до извод за недоказаност на описаните в оспорения акт
деяния, квалифицирани от органа като дисциплинарни нарушения.
Така изложеното съставлява основание по
смисъла на чл. 146, т.4 от АПК за отмяна на оспорения акт.
Предвид изхода на спора жалбоподателят
има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила
искане по чл.78,
ал.4 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева, от
които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 500
(петстотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 13.03.2019 г.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №272з-426/01.02.2019 г. на
Директора на ОДМВР - Хасково, с която на Д.Г.Г., на основание чл.200, ал.1, т.11, чл.197, ал.1,
т.3 и ал.3, т.1, във вр. чл.194, ал.2, т.1 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково
да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********,
с посочен по делото адрес: *** ***, сумата в размер на 510,00 /петстотин и
десет/ лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: