Решение по дело №391/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 215
Дата: 19 декември 2023 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20233000500391
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Варна, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500391 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на КПКОНПИ – София срещу решение
№ 260017/31.07.2023 г. по гр.д.№ 2660/2018 г. на Окръжен съд – Варна , с
което са отхвърлени исковете по чл.142, ал.2, т.3 и т.5 вр. чл.141 и чл.149 от
ЗПКОНПИ срещу И. С. А. и чл.151 вр. чл.144, ал.2, т.1 и чл.149 от ЗПКОНПИ
и срещу В. А. Я.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.
В подаден писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещните
страни – С. В. А., И. С. А. и В. А. Я. оспорват въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено средното:
Предявен е иск от КПКОНПИ с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ
срещу С. В. А., И. С. А. и В. А. Я. за отнемане в полза на държавата на
1
имущество и суми на обща стойност 212803,35 лева.
Ищецът твърди, че по постъпило уведомление от Окръжна
прокуратура-Шумен за привличане като обвиняем по ДП № 138/2016г. на ОД
на МВР-Шумен на С. В. А. за престъпление по чл.255, ал.1, т.1, вр.чл.26, ал.1
от НК, с решение № 551/25.07.2018 г. на КПКОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество. Твърди, че ответницата С. А. е призната за виновна за
извършеното престъпление с присъда постановена по НОХД № 308/2017г. по
описа на ОС-Шумен.
При извършени в хода на проверката справки в: Национална база данни
„Население", Търговски регистър, Регистър АПИС, ИКАР и са изпратени
запитвания до: ОД на МВР, сектор „Пътна полиция" и Дирекция „Местни
данъци и такси" към съответната община по постоянен адрес на лицето,
всички централни офиси на банки в страната, Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация" и НАП е установено, че ответниците С.
А. и И. А. са лица във фактическо съжителство за периода от 01.08.2012 г. до
21.07.2017 г. и са родители на детето И. И.ов А., роден на 24.08.2012 г.; В. А.
Я. е баща на С. А.; в определения от закона срок, С. В. А. и И. С. А. не са
подали декларации по чл. 57 от ЗОПДНПИ /отм./. Комисията е установила
несъответствие в размер на 265736,56 лева и е уточнила, че предмет на
отнемане в исково производство е имущество на стойност 212803,35 лева, тъй
като е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице по смисъла чл. 21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, вр.§1, т.7 от ДР на
ЗОПДНПИ /отм./.
Оспорвайки исковете, отвентниците твърдят недопустимост, евентуално
– неоснователност. Оспорват наличието на предпоставките за провеждане на
конфискационно производство срещу тях, поради липса на основателно
предположение, че придобиваното от тях имущество е със средства от
незаконна дейност и че е на значителна стойност /над 150 000 лева/.
Предявен е иск по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ, с оглед наведените в
исковата молба фактически твърдения и заявения петитум по аргумент от
нормата на § 5, ал. 2 ПЗР, след изменението на й с ДВ, бр. 1 от 2019г., тъй
като проверката и производството пред Комисията са започнали при
действието на ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.2012г. и отменен, считано от
2
23.01.2018г./.
Безспорно е установено, че ответницата С. А. е привлечена като
обвиняема по ДП № 138/2016 г. на ОД на МВР – Шумен за престъпление по
чл.255, ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК, попадащо в предметния обхват на чл.22,
ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./, идентичен с чл.108, ал.1, т.18 от ЗКПКОНПИ.
С влязла в законна сила присъда по НОХД № 308/2017г. по описа на
Окръжен съд – Шумен, подсъдимата С. А. е призната за виновна за
посоченото по-горе престъпление.
Ответниците И. А. и В. Я. имат качество на свързани лица, съгласно § 1,
т. 15, б.“а“ ДР на ЗКПКОНПИ.
Привличането на С. А. в качеството на обвиняем е дало основание на
КПКОНПИ да образува проверка за установяване на незаконно придобито
имущество, както и производство за отнемане на незаконно придобито
имущество и за внасяне на искане за отнемане на такова имущество с
предвидените в закона актове.
С оглед уточняваща молба от 08.07.2020 г. ищецът е посочил
притежаваното от ответниците имущестмво в началото на проверявания
период - 21.07.2007 г.,. и в края на периода 21.07.2017 г.
В мотивите на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС е посочено, че незаконно
придобито и подлежащо на отнемане може да е само имущество, влязло в
патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е
налично и в края на периода. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчужденото не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя.”
Посочено е още, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от
имуществото на проверяваното лице или свързаните с него лица, тъй като
това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и
извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат
част от горепосоченото имущество. Преминаването на суми по банкови
сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се
3
включват в него, независимо от техния характер.
В мотивите на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС е изрично посочено, че
стойността на т.нар. „значително несъответствие” е специално законово
понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на
имуществото, а не на сбора на разходите над общата стойност на нетния
доход за проверявания период. Едва, когато такова несъответствие е налице,
на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не.
В случая, релевантно за основателността на исковете е установяването
на вида и стойността на придобитото от ответниците имущество в
проверявания период.
Ако се установи, че придобитото имущество е на стойност под 150 000
лв., не е необходимо да се изследват доходите, приходите или източниците на
финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се установи
нетния му доход, тъй като несъответствието няма да е значително по смисъла
на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ.
Съгласно чл.148, ал.1 ЗПКОНПИ, незаконно придобитото имущество се
оценява по действителната му стойност към момента на придобиването или
отчуждаването му, а относно недвижимите имоти и превозни средства – по
тяхната пазарна стойност.
За установяването на действителната стойност на притежаваните в края
на периода недвижими имоти, съдът е приел заключенията на допуснати
първоначална и повторна СОЕ.
Повторната СОЕ, изготвена след извършване на оглед на дворното
място е установила, че в имота съществува едноетажна сграда, изградена от
каменни основи и кирпич с изтекла експлоатационна годност. Покривът е от
дървена конструкция, която е прогнила и паднала на места и към деня на
огледа, сградата е погинала. Предвид това, експертът не е оценил сградата, а
само дворното място, чиято пазарна стойност към момента на придобиване –
18.03.2015 г., е 7 260 лв.
Показанията на свид.С.Й. - майка на И. А. установяват, че И. и С. са
закупили две дворни места, едното от които - със сграда. В този имот, закупен
4
през 2005 г. те са живели. Празното дворно място са придобили през 2015 г.,
за да го ползват като като градина. В това място имало само стени от
съборена къща; имотът не е водоснабден и електрифициран.
Преценявайки доказателствата, следва извод, че към момента на
придобиване – 18.03.2015 г. в дворното място в с.Есеница с площ от 1430
кв.м., представляващо ПИ № 115, от които 1 310 кв.м. са включени в УПИ IX
– 115, целият с площ от 1 440 кв.м., не е съществувала сграда, която да е
самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като тя е била погинала.
Този извод следва и от представеното удостоверение от 20.06.2023 г.,
издадено от Началник отдел „УТУОС“ при Общинска администрация Вълчи
дол и заключението на експерта по повторната СОЕ. Следователно, пазарната
стойност на процесното дворно място е 7 260 лв.
Предвид факта, че в края на изследвания период, в патримониума на
ответниците, е налично имущество на стойност 17 702, 96 лв., не може да
бъде направен извод за наличие на „значително несъответствие” по смисъла
на § 1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, поради което не подлежат на изследване
елементите, определящи „нетния доход.”
Следователно, предявения иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено.
Комисията следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер
на 4 256, 07 лв., на осн. чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
При този изход на спора, КОНПИ следва да заплати на адв.И. К.
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3000 лв. за настоящата
инстанция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/31.07.2023 г. по гр.д.№ 2660/2018
г. на Окръжен съд – Варна в обжалваните части.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество -
София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд – Варна държавна такса в размер на 4 256,07 /четири хиляди
двеста петдесет и шест 07/лв., на осн. чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
5
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество -
София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. К. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за
настоящата инстанция в размер на 3000 /три хиляди/ лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6