РЕШЕНИЕ
Номер 13230.10.2020 г.Град Белоградчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БелоградчикІІІ-ти граждански състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
Секретар:Маргарита А. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20201310200197 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Н. М. от гр. Б., обл. В., против Наказателно
постановление № 20 – 0242 – 000407/ 03.09.2020 г. на Началника на РУ –
Белоградчик, с което на осн. 179, ал. 2, предл. 2 – ро ЗДвП, му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв. – за нарушение на чл. 23, ал. 1
ЗДвП, и на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 – ро ЗДвП – наказание „Глоба“ в
размер на 10.00 лв. – за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените в същата съображения. Наведени са доводи за
недоказаност на нарушението, тъй като друг от автомобилите, е станал
причина за настъпилото ПТП, а не жалбоподателя.
В с.з., жалбоподателя се явява лично. Поддържа жалбата и моли съда да
отмени Наказателното постановление.
По искане на жалбоподателя, по делото е допуснат и разпитан св. Ц. Л.
И. от гр. В..
Представител на въззиваемата страна не се явява в с.з. и не вземат
становище по жалбата.
1
Допуснати и разпитани са свидетелите на въззиваемата страна – Т. К. Т.
– актосъставител и Д. Ц. Т. – свидетел при съставяне на АУАН.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима –
подадена е от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред
компетентния съд, в законния срок.
Разгледана по същество същата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
С показанията си, свидетелите на въззиваемата страна – св. Т. Т. и Д. Т.
– всеки от тях, заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ в РУ –
Белоградчик, установиха, че 12.08.2020 г. били дежурни по ПТП. Във връзка с
получен сигнал на спешен тел. 112 за настъпило ПТП на път I – 1, при км 34 +
800 в Община Димово, с посока на движение за гр. Видин, двамата
полицейски служители посетили ПТП – то. На място установили товарна
композиция с видинска регистрация – ТИР – влекач с ремарке, който бил
аварирал на пътя. Непосредствено зад него бил спрял втори автомобил – ТИР,
с грузинска регистрация. След ТИР – а с грузинска регистрация бил
автомобил за събиране на смет марка „Исузу”, собственост на „Еко Титан“,
чиито водач е жалбоподателя М.. Полицейските служители констатирали, че
е станал сблъсък между автомобила за смет марка „Исузу“ и ТИР– а с
грузинска регистрация, като автомобила за смет е блъснал ТИР – а отзад.
Водачите на автомобилите – участници в ПТП – то били на място. На
контролните органи, жалбоподателя обяснил, че ТИР-а, с грузинска
регистрация го е изпреварил, движел се с много висока скорост и тъй като в
насрещното платно идвало друго МПС, ТИР – а рязко се прибрал в дясното
платно, пред автомобила на жалбоподателя, рязко набил спирачки, тъй като
пред него имало и друго МПС, поради което автомобила управляван от
жалбоподателя го блъснал отзад. Свидетелите на въззиваемата страна
заявиха, че пред ТИР – а с грузинска регистрация, имало спрял и друг
аварирал товарен автомобил – също ТИР, с видинска регистрация, като
шофьорът му обяснил, че тъй като блокирали спирачките му, се наложило да
спре на пътното платно. От своя страна, грузинския шофьор потвърдил, че е
изпреварил автомобила за смет и е спрял рязко, заради авариралия пред него
2
ТИР и за това автомобила за смет, го блъснал отзад. Свидетелите заявиха, че
констатациите в акта са основани на огледа им на място, след като вече ПТП
– то е било настъпило. Същите не са били преки очевидци на пътния
инцидент.
Освен това, в хода на проверката, жалбоподателят не представил на
полицейските служители контролен талон към свидетелство за управление на
МПС.
Св. Т. съставил на жалб. Е. М., АУАН № 415 от 13.08.2020 г. – за
нарушение на чл. 23 ал.1 ЗДвП, за това, че водача не се е движил на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, за да може за
избегне удряне в него когато то намали скоростта си или спре рязко, както и
за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН, е издадено Наказателно постановление № 20 –
0242 – 000407/ 03.09.2020 г. на Началника на РУ – Белоградчик
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна, съдът
намира следното :
По нарушението на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Безспорно установено по делото е, че на 12.08.2020 г., е настъпило
ПТП, причинено в резултат на удар между управлявания от жалбоподателя
М., товарен автомобил „Исузу“, рег. № СА 04 86 НС, собственост на „Еко
Титан – клон София“ и движещия се пред него влекач „ДАФ“, рег. № PG
100SI, с прикачено полуремарке „Шимтц“, с рег. № АА202С, като удара е
нанесен от автомобила, управляван от жалб. М..
Безспорно е и че разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, повелява че
водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Съдът обаче намира, че не може да се вмени във вина на жалбоподателя
настъпването на пътния инцидент.
Съображенията на съда са следните:
3
Свидетелите на въззиваемата страна споделиха в разпита си пред съда
какви са констатациите им при огледа на настъпилото ПТП, а именно – че
автомобила, управляван от жалбоподателя не е спазил необходимата
дистанция с движещия се пред него ТИР, блъснал го е, и така е допуснал
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Техните показания обаче са достоверни до
толкова, до колкото пресъздават възприятията си след като ПТП – то вече е
било настъпило. И двамата свидетели показаха пред съда, че обективираното
в АУАН се основава на фактическа обстановка, установена от тях след
настъпването на инцидента, при пристигането им на място, като нито един от
двамата свидетели не е очевидец на настъпилото между товарните
автомобили ПТП.
Принципно, допустимо е механизма на едно ПТП да бъде установен и
след настъпването му – предвид разположението на МПС – та на пътя,
спирачен път, пътен участък, атмосферни условия и др. обстоятелства, но в
случая от съществено значение, е причината поради която жалбоподателя,
като водач на МПС, е причинил удара на преднодвижещия се ТИР.
Действително, законодателят е регламентирал в чл. 23 ал. 1 ЗДвП,
поведението на водача и положението на автомобила спрямо движещите се
пред него автомобили, но в разглеждания случай, се установи настъпването
на обстоятелства, независещи от жалбоподателя и непредвидими за него.
В хода на съдебното следствие, бе разпитан св. Ц. Л. И. от гр. В.. Този
свидетел е бил в колоната автомобили, между които впоследствие е станало
ПТП – то и е пряк свидетел на настъпването му – а от тук и на причините за
причиняването му.
Споделяйки личните си и непосредствени възприятия, св. Иванов заяви,
че водача на товарния автомобил – ТИР с грузинска регистрация, който е бил
ударен от автомобила на жалбоподателя, е имал изключително неразумно и
недопустимо поведение на пътя, като водач на МПС. Свидетелят заяви, че
този водач е предприел маневри, които са застрашили живота на водачите на
останалите автомобили, движещи се в колона, в която е пътувал и самия
свидетел. Св. И. показа пред съда, че трафика е бил изключително натоварен.
Непосредствено пред него се движел автомобила, управляван от
жалбоподателя – камион за смет. Поглеждайки в огледалото за обратно
4
виждане, св. Иванов видял как ТИР – а с грузинска регистрация, предприел
рискова маневра за изпреварване, като се движел с много висока скорост.
Изпреварил първо автомобила на свидетеля, след което започнал
изпреварване и на автомобила за смет, управляван от жалб. М.. В този момент
обаче, в насрещното платно се задал друг автомобил, което принудило водача
на грузинския ТИР бързо да се прибере в своята лента. Поради това, водача
му рязко завил на дясно и се вмъкнал между автомобила за смет и друг ТИР,
пред него. Тъй като обаче разстоянието между автомобила на жалбоподателя
и движещия се пред него ТИР с видинска регистрация било много малко,
грузинския ТИР едва успял да се прибере между тях, за да не се блъсне в
насрещно идващото МПС. Предвид създалата се рискова ситуация на пътя,
жалб. Миков натиснал спирачки и опитал рязко да спре, но тъй като
чуждестранния автомобил е дълъг – влекач с полуремарке, последвал удар –
автомобила за смет блъснал грузинския ТИР.
Така, от показанията на св. И. – пряк очевидец на настъпилото ПТП, се
извежда извода, че жалбоподателя Миков не е имал никаква възможност
своевременно да спре, тъй като изпреварилия го ТИР рязко се е позиционирал
пред него, поради което и удара е бил неизбежен, независимо, че реакцията на
жалбоподателя е била бърза – да натисне спирачки в опит да предотврати
сблъсъка. Св. И. се е движел непосредствено след автомобила на жалб. М. и е
станал непосредствен свидетел на случилото се.
Именно поради това, съдът, възприемайки за достоверни показанията
на св. И. като пряк свидетел на случилото се, намира, че жалбоподателя не
следва да носи административнонаказателна отговорност за настъпилото
ПТП. Съдът основава съдебния си акт на показанията на св. И., тъй като на
практика това е единствения очевидец на инцидента.
Свидетелските показания на свидетелите на въззиваемата страна са
значими и достоверни, но както бе посочено по – горе, тези възприятия не са
непосредствени, тъй като полицейските служители са пристигнали на място в
един по – късен момент, а правнорелевантно за изхода на делото е причината
поради която жалбоподателя, като водач на МПС е блъснал движещия се пред
него автомобил, което обстоятелство контролните органи не са могли да
възприемат непосредствено.
5
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи. Съдът намира, че именно такъв е
конкретния случай, по отношение на който е налице изключението на
горецитирания текст.
Безспорно е, че нарушението е извършено от жалбоподателя М. по
непредпазливост. От обсъдените по – горе доказателства, се установи, че
жалбоподателя не е имал нито техническата, нито практическата възможност
да предотврати удара с преднодвижещия се автомобил, тъй като поведението
на водача на ударения автомобил е било непредвидимо за жалбоподателя,
което е станало и причината за удара между двете МПС – та. Водачът на ТИР
– а е предприел маневра, която жалбоподателят не е могъл да предвиди, да
възприеме и респективно – да предотврати настъпването на вредните
последици.
При тези съображения, съдът приема, че нарушението не е доказано от
субективна страна, поради което и законовата последица е отмяна на крайния
акт. Ситуацията на пътя е била такава, че жалбоподателя не е могъл да
предотврати удара между автомобилите по никакъв начин.
Основанието за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение
по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не може да бъде извличано по пътя на
формалната или правна логика.
При тези мотиви, съдът намира, че жалбоподателят не следва да носи
отговорност за настъпилото ПТП, поради което и издаденото Наказателно
постановление в тази част следва да бъде отменено.
По нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че в тази част издаденото Наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Установено е, че на посочената дата 12.08.2020
г., при извършената проверка, жалбоподателя не е носел контролен талон
към свидетелството за управление на МПС, каквото задължение има съгласно
разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1, предл. 2 – ро ЗДвП. Правилно са
определени нарушената и административнонаказателната разпоредби.
6
Правилен и законосъобразен е вида и размера на наказанието – „Глоба“ в
размер на 10.00 лв. – съгл. чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 2 – ро ЗДвП.
Поради това, в тази част, съдът потвърждава Наказателното
постановление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 0242 – 000407/
03.09.2020 г. на Началника на РУ – Белоградчик , в частта, в която на Е. Н.
М. от гр. Б., обл. В., ул. „Л. К.“ № ..., с ЕГН **********, на осн. 179, ал. 2,
предл. 2 – ро ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв. –
за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0242 – 000407/
03.09.2020 г. на Началника на РУ – Белоградчик , в частта в която на Е. Н.
М. от гр. Б., обл. В., ул. „Л. К.“ № 25, с ЕГН **********, на осн. чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 2 – ро ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба“ в размер на
10.00 лв. – за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7