№ 267
гр. Пловдив, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско
дело № 20255001000373 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№18426/21.05.2025 г., подадена от ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. М. Г., срещу Решение
№192/02.05.2025 г. по т.д.№12/2024 г. на ОС – Пловдив, в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на ищеца С. В. Д. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
за размера над сумата 20 000 лв., до пълния размер от 50 000 лв. Релевирани са оплаквания
за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушаване на материалния закон
– чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на обезщетението за неимуществени
вреди, както и нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, чрез отхвърляне на
релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. Сочи се допуснато съществено процесуално нарушение, като е кредитирана
САТЕ изцяло, включително частите, в които експертизата противоречи на закона, като взема
становище по правни въпроси, както и без да е преценено в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства. Изложени са подробни съображения, обосноваващи по-
нисък размер на справедливото обезщетение. Съгласно САТЕ, управлявания от ищеца
лонгборд представлява МПС по смисъла на закона, тъй като е снабден с електрически
двигател, който му позволява да развие скорост до 38 км/ч. – в тази част експертизата не се
оспорва. В останалата част жалбоподателят счита, че заключенията на експертизата
противоречат на ЗДвП, и съдът не е следвало да приема изводите на експертизата, а
самостоятелно да приложи закона. Счита за доказано, че ищецът се е движел в нарушение на
ЗДвП, като е управлявал МПС по вело-алея, без да има правото да прави това. Към момента
1
на настъпване на процесното ПТП на 26.02.2019 г. статутът на това превозно средство за
придвижване не е бил изрично уреден, тъй като едва с допълненията от ДВ бр.60 от 2020 г. в
сила от 07.07.2020 г. в ЗДвП се прави разграничение, като в §6, т.11 от ДР на ЗДвП от
понятието „моторно превозно средство“ са изключени индивидуалните електрически
превозни средства. Следователно, към момента на процесното ПТП управляваното от ищеца
превозно средство е било включено в понятието „моторно превозно средство“ по смисъла на
§6, т.11 от ДР на ЗДвП, поради което водачът му е следвало да съобразява поведението си с
изискванията на ЗДвП и да управлява превозното средство по платното за движение – т.е. по
южната пътна половина на бул.“България“, посока запад-изток, а не по велоалеята,
находяща се северно от бул.“България“, където е настъпило процесното ПТП, което не би
настъпило, ако ищецът е спазил правилата на ЗДвП. Жалбоподателят счита за доказано, че
скоростта на движение на застрахования лек автомобил е била в рамките на разрешената
скорост, като за процесния пътен участък не са били налице особености в атмосферата или
пътните условия, поради което скоростта от 28 км/ч. се явява съобразена. Също така счита за
доказано поведението на ищеца, който при приближаване на пътното платно е ускорил
скоростта си до 16-17 км/ч., с което при скорост на автомобила от 28 км/ч. сблъсъкът между
тях е станал неизбежен. Внезапното изскачане на логбордиста от велоалеята на пътното
платно в момента, в който автомобилът е извършвал маневра завой надясно, движението на
логборда със скорост от около 15 км/ч. без механизъм за ефективно спиране, липсата на
отличаващи го светлоотразителни жилетка и светлинен сигнал в тъмната част на
денонощието, макар и при изкуствено осветление, са обстоятелства, които обосновават
съпричиняването на процесното ПТП еднакво с поведението на делинквента, като се
поддържа, че на това основание справедливото обезщетение следва да бъде редуцирано с
50%. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и отхвърляне на предявения
иск за сумата над 20 000 лв. до уважения размер от 50 000 лева. Заявява се претенция за
разноските за въззивната инстанция, и съответно редуциране на разноските, присъдени в
тежест на жалбоподателя с решението на първостепенния съд.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от
ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1
от ГПК е депозиран Отговор на въззивна жалба вх.№22508/20.06.2025 г., подаден от С. В. Д.,
чрез адв. М. М.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени
са подробни съображения с анализ на събраните по делото доказателства в подкрепа на
определения от съда размер на обезщетението, като съответстващ на принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Досежно релевираните оплаквания във връзка с даденото
разрешение от първостепенния съд за неоснователност на възражението за принос на
пострадалия, се сочи, че едва с въззивната жалба за пръв път се навеждат основания за
принос на пострадалия чрез неносене на светлоотразителна жилетка и липса на светлинен
2
сигнал, и по тях изобщо не е извършвано обследване и не са събирани доказателства, поради
което тези оплаквания не следва да се обсъждат от въззивния съд. Евентуално, ако съдът
прецени, че следва да се обсъдят, се сочи липса на доказателства по делото, които да
установяват тези твърдения на жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията за
тенденциозност на приетата по делото САТЕ, и проявена необективност от съда. По делото
са изготвени първоначална и допълнителна САТЕ, като при изслушването им е присъствал
процесуален представител на ответника, който не е оспорил заключенията, нито се е
възползвал от възможността по чл.201 от ГПК да поиска повторна експертиза, като такава
не се иска и с въззивната жалба. Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че
управляваното от ищеца превозно средство лонгборд следва да се третира като МПС по
смисъла на ЗДвП, в редакцията му, действаща към момента на процесното ПТП. Излагат се
съображения в подкрепа на тезата, че логбордът следва да се счита за ППС, които се
подкрепят с последващите изменения на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.60 от 2020 г., на
разпоредбата на §6, т.11 от ПР на ЗДвП и новата разпоредба на чл.80а, ал.1 от ЗДвП, която
изрично предвижда задължение на водача на индивидуално електрическо превозно средство
при движение да използва изградената велосипедна инфраструктура. Поддържа се, че
даденото разрешение от първостепенния съд е законосъобразно и правилно, като е
съобразено с основните човешки права, здравия разум и житейската логика, както и на
заключението на приетата по делото САТЕ. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без
уважение, и потвърждаване на решението в обжалваната му част. Заявява се искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Прилага се за сведения
на съда цитираната в отговора съдебна практика.
С вззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по предявен допустим
иск, от процесуално легитимиран ищец и срещу процесуално легитимиран ответник, и след
предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ извънсъдебна застрахователна претенция, поради
което е допустим. По правилността на решението в обжалваната част съдът се произнася в
границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.
Решението на първостепенния съд се обжалва частично – само по предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, и само за размера на обезщетението
над сумата от 20 000 лв., до присъдения размер от 50 000 лв., с оплаквания за нарушаване на
принципа за справедливостта чрез определяне на несправедливо завишен размер на
обезщетението, като се поддържат и релевираните с отговора на исковата молба възражения
за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като е управлявал
превозното средство по велоалея, без да има право да прави това, и при липса на
3
светлоотразителна жилетка и светлинен сигнал. Първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила в частта му по предявения от ищеца обективно съединен иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени от
ищеца в резултат от същото ПТП, който е уважен от първостепенния съд в пълния му
предявен размер, поради отхвърлянето на всички релевирани от ответника възражения за
принос на пострадалия за настъпване на увреждането. С влязлото в сила решение по този
иск е формирана сила на пресъдено нещо по възраженията на ответника за принос на
пострадалия за настъпване на увреждането, поради което въззивният съд не може да
преразглежда въпроса по тези възражения във връзка с обжалването на решението само по
иска за обезщетение за неимуществени вреди, като се произнася по тази част от
оплакванията във въззивната жалба. С влязлата в сила част от решението на първостепенния
съд е формирана сила на пресъдено нещо по факта на настъпването на процесното ПТП на
26.02.2019 г. по изключителна вина на З.Д.З., като водач на лек автомобил „Ситроен С5“ с
рег.№...., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника „Застрахователно
дружество Бул Инс“АД с валидно сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, настъпването
в пряка причИ. връзка със същото ПТП на травматични увреждания на ищеца С. В. Д.,
изразяващи се в закрито счупване на тялото на дясната голямо пищялна кост, във връзка с
което ищецът е претърпял имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 1985,85 лв.,
както и неимуществени вреди – болки и страдания. Ето защо, в настоящото въззивно
производство съдът следва да разгледа и да се произнесе само по релевираните с въззивната
жалба оплаквания за несправедливо завишаване на определения от първостепенния съд
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди над размера от 20 000 лв., до
присъдения размер от 50 000 лв. Останалите оплаквания, релевирани във връзка с
възражението за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, не следва да се
преразглеждат от настоящия съд, като преклудирани от формираната между страните сила
на пресъдено нещо по иска за обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди.
Във връзка с релевантните за справедливия размер на обезщетението обстоятелства, съдът
намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№16730/14.05.2024 г. /на л.90-105
от делото на ПОС/ се установява, че в пряка причИ. връзка с процесното ПТП на 26.02.2019
г., ищецът С. В. Д., тогава на 16 години, е претърпял травматично увреждане, изразяващо се
в закрито счупване на тялото на дясната голямо пищялна кост. За лечение на увреждането
ищецът е хоспитализиран по спешност в Клиника по ортопедия и травматология, където е
извършено външно наместване на костните фрагменти и имобилизация на десния долен
крайник чрез поставяне на гипсов крачол. Впоследствие, на 15.03.2019 г. ищецът отново е
хоспитализиран в КОТ, където под пълна анестезия е извършено оперативно наместване и
вътрешна фиксация на фрактурата с метални фиксатори. На 24.06.2019 г. е постъпил в
болница за провеждане на физикално лечение. На 14.07.2019 г. е хоспитализиран отново в
КОТ за оперативно премахване на металната остеосинтеза. Лечението е преминало на
4
няколко етапа – с първоначално наместване и консервативно лечение, впоследствие
наложило се оперативно лечение за закрито наместване и вътрешна фиксация, провеждана
рехабилитация в домашни условия, амбулаторно, както и в болнични условия. Около година
и половина по-късно оперативно са премахнати металните фиксатори. Общият оздравителен
и възстановителен процес е продължил около 7-8 месеца.
Съдът кредитира приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, като го намира
за компетентно изготвено, обосновано, логично, и кореспондиращо на събраните по делото
писмени доказателства – Епикриза от ИЗ №13325/2019 г. за хоспитализация на ищеца в
КОТ в периода от 26.02.2019 г. до 01.03.2019 г. /на л.5/ за извършване на закрито наместване
на фрактура на тибия без вътрешна фиксация; Епикриза от ИЗ №17153/2019 г. за
хоспитализация на ищеца в КОТ в периода от 15.03.2019 г. до 21.03.2019 г. /на л.7/ за
извършено открито наместване на фрактура на тибия с вътрешна фиксация; Епикриза от ИЗ
№8458 за хоспитализация на ищеца в ОФРМ в периода от 24.06.2019 г. до 01.07.2019 г./на
л.8/ за провеждане на физикално лечение; Епикриза от ИЗ №3217 за хоспитализация на
ищеца в периода от 14.07.2020 г. до 17.07.2020 г. /на л.9/ за оперативно премахване на
имплантирани уреди; направление за рентгенография на дясна подбедрица /на л.10/ и
рентгенова снимка /на л.6/; рецепта за имобилизационна шина от 29.03.2019 г. /на л.11/;
фактури за направени разходи за лечение /л.13-л.22/;
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на Д. Д.а – майка на ищеца в о.с.з. на
22.05.2024 г. /протокол на л.111-114/. От показанията й се установява, че около 19:30 ч. на
26.02.2019 г. тя пристигнала в болницата, където бил хоспитализиран синът й. Тъй като
самата тя е лекар в същата болница, била допусната в шокова зала, където в момента
поставяли на сина й метална шина,за да имобилизират крака му. Той бил в съзнание и викал
от болка, бил силно разстроен, по лицето му течали сълзи, имал повърхностни охлузвания
на левия крак с кръвонасядания. След това били извършени 2 рентгенографии, ехография, и
бил поставен гипсов ботуш. Останал в болницата една седмица, като през цялото време
имал нужда от придружител, тъй като не можел да се самообслужва. Ползвал оринатор и
подлога за физиологичните си нужди. Бил прикован на леглото, с повдигната позиция на
крака, за да не се допуска оток. След поставяне на гипса болките се облекчили, но не
изчезнали, като се налагало да приема обезболяващи медикаменти. След изписването
трябвало да използва патерици, като не било препоръчително да се движи. При изписването
бил транспортиран до дома си с медицински транспорт. В дома му се налагало да лежи на
леглото или на шезлонг, в тоалетната и банята се поставили приспособления, за да може да
се самообслужва – ръкохватки, специална тоалетна чиния, купили протектор за гипсовия
крачол. Не можел да приготвя сам храната си, тъй като ръцете му били заети с патерици. На
втория контролен преглед било установено, че консервативното лечение не дава резултат, и
се налага извършване на операция, за да се наместят счупените кости и да се фиксират с
плака. Когато му било съобщено, ищецът изпаднал в тежка емоционална криза – хвърлил
патериците, започнал да блъска по пейката, викал „Не, не, всичко се проваля!“. Нужни били
5
15 минути, за да се овладее, което било много необичайно за неговия характер. Той смятал,
че вече се възстановява, потвърдил участие с отбора по дебати в предстоящи състезания в
Благоевград и Варна. Задържали ищеца в болницата за провеждане на спешно оперативно
лечение и същия ден била направена операцията. Отново останал в болницата и отново се
нуждаел от придружител и бил прикован на легло. След изписването, в първата седмица на
месец април започнала физиотерапията, и тогава започнал да излиза от дома си. Ходел на
физиотерапия с придружител – водели го, чакали го и го взимали от процедурите. Преди
настъпването на произшествието ищецът бил получил пълна стипендия за обучение във
Великобритания, като бил преминал няколко етапа на селекция на конкурсен принцип –
били отпуснати само 3 стипендии за България. Тежката емоционална реакция на ищеца на
необходимостта от продължително лечение била провокирана от страх и опасения, че ще
загуби не само възможността да тренира, но и трудно извоюваната от него стипендия.
Приемащата организацията за обучението във Великобритания изисквала отличен успех,
което наложило ищецът да се самоподготвя в домашни условия, за да не загуби стипендията
- през 2019 г. все още нямало възможност за онлайн обучение. Ищецът се върнал на училище
през последната седмица на месец април, като ходел на училище с патерици до края на юни.
След преценка на ЛКК бил освободен от физическо възпитание. През последната седмица
на месец юни преминал курс на физиотерапия с кинезитерапия и допълнително процедури
за активно раздвижване, след като била свалена ортезата. Преди произшествието ищецът
бил здраво, силно, амбициозно момче, с активен физически и социален живот – членувал в
няколко младежки организации, включително в младежката БЧК, три пъти седмично ходел
на фитнес, следвал тренировъчен режим, и се готвел да пробяга пълен маратон 42 км. на
05.05.2019 г. за спечелването на престижна награда – златото на херцога на Единбург,
участвал в клуб по ораторско майсторство, участвал в състезания по дебати. Поради
претърпяното увреждане той не могъл да осъществи планираното участие в маратона –
съгласно препоръките на ортопедите можел само да плува. Подновил бягането постепенно,
след като му била свалена плаката година и половина по-късно, и на 25.04.2021 г. участвал в
полумаратона на Панчарево – 10 км. След инцидента до края на учебната година се
наложило да преустанови дейностите в младежките организации, за които се изисквало
присъствие на място, изцяло се преустановили извънкласните му дейности. Занимавал се
единствено със самоподготовката си. В крайна сметка успял да замине за Великобритания –
не загубил стипендията. Заминал с баща си, като придружител, защото все още имал куцаща
походка, лесно се изморявал и не можел да носи сам багажа си. Наложило се да преговарят с
приемащата организация, за да се пригоди настаняването му и програмата му на обучение.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК, но ги
кредитира изцяло, като ги намира за подробни, логични, основани на ежедневните
наблюдения и доброто познаване на характера и бита на ищеца преди и след
произшествието, и изцяло кореспондиращи на събраните по делото съдебно-медицинска
експертиза и писмени доказателства – епикризи /на л.5-9/, Протокол на медицинска комисия
от 19.04.2019 г. /на л.23/, Амбулаторен лист №235/17.04.2019 г. /на л.24/.
6
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причИ. връзка с процесното ПТП на 26.02.2019 г. ищецът,
тогава на 16 години, е претърпял травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване
на тялото на дясната голямо пищялна кост. Във връзка с увреждането ищецът е бил
четирикратно хоспитализиран общо за 22 дни – първоначално е хоспитализиран по
спешност, като е проведено консервативно лечение с извършено външно наместване на
костните фрагменти и имобилизация на десния крак с поставяне на гипсов крачол;
впоследствие е проведено оперативно лечение за наместване и вътрешна фиксация на
фрактурата с метални фиксатори; провел е физикално лечение в болнични условия;
претърпял е оперативно премахване на металната остеосинтеза. Общият оздравителен и
възстановителен процес е продължил около 7-8 месеца. Във връзка с проведеното лечение
ищецът е бил напълно обездвижен в продължение на период от около един месец, през
които е било необходимо да спазва постелен режим, през който период е бил изцяло зависим
от чужда помощ за всички свои нужди – хранене, обличане, поддържане на хигиена,
приемане на медикаменти. Впоследствие частично е възстановил възможността си за
самообслужване, но в продължение на четири месеца възможността му за придвижване е
била силно ограничена, като се е нуждаел от помощни средства за придвижване /две
патерици/. Във връзка с увреждането е търпял болки с интензивен характер непосредствено
след увреждането – до имобилизацията на крака, впоследствие – непосредствено след
оперативните интервенции за поставяне на имплант и за премахването му, както и в
началото на рехабилитацията. В останалата част от периода е търпял умерени болки,
налагащи прием на обезболяващи медикаменти. Преди увреждането ищецът е водил
интензивен социален живот – участвал е активно в множество младежки дейности, активно
е спортувал, готвел се е за участие в маратон, имал е отпусната пълна стипендия за обучение
в чужбина. В резултат от претърпяното увреждане ищецът изцяло е преустановил активното
си участие в младежки дейности за период от четири месеца, пропуснал е възможността да
участва в маратон, за който се е готвел активно, както и в състезания по дебати, в период от
два месеца е бил възпрепятстван да посещава училище и принуден да провежда
самоподготовка в дома си, като е бил застрашен да загуби трудно извоювана пълна
стипендия за обучение в чужбина. Във връзка с увреждането ищецът е претърпял силен
стрес, безпокойство за бъдещето си, страх от загуба на възможности за обучение и развитие,
негативни емоции от принудителното обездвижване, зависимост от чужди лични грижи,
изолация от социалния му кръг. Настъпило е пълно възстановяване на счупените кости,
възстановена е в пълен обем функцията на засегнатия крайник – две години по-късно
ищецът е възстановил възможността си да бяга и е участвал в полумаратон. Успял е да
запази стипендията и да замине на обучение в чужбина. Съдът отчита младата възраст на
ищеца, като благоприятстващ фактор за протичане на лечебния и възстановителен период
без усложнения /след наложилото се оперативно лечение/, и за настъпване на пълното
възстановяване на функцията на десния крак. Същевременно съдът отчита, че ищецът е бил
възпрепятстван за период от 8 месеца да води присъщия му активен социален живот, били са
застрашени негови съществени интереси - възможности за личностно развитие и обучение в
7
чужбина, пропуснал е възможности за лична изява чрез участие в маратон и състезания по
дебати, шанс за спечелване на престижна международна награда.
При така установените неимуществени вреди, претърпени от ищеца, съдът намира, че
справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните критерии
с ППВС №4/1964 г. следва да бъде определено в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди
лева/, който размер съответства на тежестта на травматичното увреждане, свързано с
невъзможност за ищеца да се придвижва за продължителен период и нужда от чужда помощ
при самообслужването, необходимостта от оперативно лечение и претърпяна четирикратна
хоспитализация, продължителна рехабилитация, част от която в болнични условия,
продължителния възстановителен период, ограничаване на възможността на ищеца да води
обичайния активен социален живот, възпрепятствани възможности за лична изява,
застрашени съществени интереси за обучение и развитие, претърпян силен стрес и
продължителни негативни емоции. Същевременно, този размер отчита настъпилото пълно
възстановяване без остатъчни ограничения във функцията на засегнатия крайник, и липсата
на накърняване на съществени възможности и перспективи на ищеца. Посочения размер
съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както
и на съдебната практика по сходни случаи.
Като е достигнал до различни изводи относно справедливия размер на обезщетението
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, първостепенният съд е постановил
частично неправилно решение, като е осъди ответника да заплати обезщетение в размер,
надхвърлят сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази горница, поради което
в тази част решението ще следва да се отмени, и вместо него да се постанови ново решение
по съществото на спора, с което предявеният иск частично да се отхвърли за разликата над
сумата от 40 000 лв., до претендирания размер от 50 000 лв. В останалата обжалвана част
решението се явява правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, решението на първостепенния
съд следва да се отмени частично и в частта за разноските, които ответникът е осъден да
заплати – за държавна такса по сметка на ПОС над размера от 1679,43 лв. до размера от
2079 лв., както и за адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. – за размера над сумата от
3883,94 лв. до размера от 4809 лева.
За първоинстанционното производство следва да се присъдят в полза на ответника
разноски по съразмерност, съобразно отхвърлената част от предявените искови претенции.
Ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 6240 лв. с начислен ДДС, в това число 600 лв. с ДДС
по иска за обезщетение за имуществени вреди, и 5640 лв. по иска за обезщетение за
неимуществени вреди. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно,
предвид осъществената защита по два обективно съединени иска, релевираните фактически
и правни възражения, множеството събрани по делото доказателства – медицински
документи, две САТЕ, и една СМЕ, събрани гласни доказателства, проведени 5 открити
8
съдебни заседания, в които процесуалният представител на ответника се е явил и е имал
активно процесуално поведение. Съобразно резултата от въззивната инстанция, в полза на
ответника следва да се присъди 1/5 част от претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени вреди – т.е. 1/5 от
претендираните 5640 лв. – т.е. сумата от 1128 лв. с включен ДДС. Ответникът е претендирал
и присъждане на разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда, които обаче следва
да останат изцяло за негова сметка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
За въззивното производство въззивникът е претендирал разноски за държавна такса в
размер на 600 лв., от които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъди 1/5 част
– т.е. сумата от 120 лв. Претендирани са и разноски за процесуално представителство в
размер на 3720 лв. с начислен ДДС. Въззиваемата страна е релевирала възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, което обаче е
поставено под условие – в случай, че въззивникът релевира възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ищеца. Съдът намира, че това
условие не е изпълнено, тъй като въззивникът също е релевирал възражение за
прекомерност под условие – ако се претендира да бъде присъдено такова по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. В случая и това условие не е изпълнено, тъй като ищецът претендира реално
направени разноски за адвокатско възнаграждение, чийто размер е по-малък от минималния,
предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо
съдът намира, че на всяка от страните следва да се присъдят разноски за въззивното
производство по съразмерност, съобразно претендираните от всяка страна размери на
разноските за процесуално представителство, а именно – на въззивника следва да се присъди
на основание чл.78, ал.1 от ГПК 1/5 от претендираните 3720 лв. с ДДС, т.е. сумата от 744 лв.
/седемстотин четиридесет и четири лева/, а на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 4/5 от
претендираните 2000 лв. – т.е. сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №192 от 02.05.2025 г., постановено по т.д.№12 по описа за 2024 г. на
Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА, с която ответникът „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********,
е осъден да заплати на ищеца С. В. Д., с ЕГН**********, застрахователно обезщетение за
размера над сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, до размера от 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/, за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания в резултат на ПТП, настъпило на26.02.2019 г., по вина на З.Д.З., като водач на
л.а. „Ситроен С5“, с рег.№...., застрахован при ответника с договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, КАКТО И В ЧАСТТА, с която ответникът „ЗД Бул Инс“АД, с
ЕИК *********, е осъден да заплати на ищеца С. В. Д., с ЕГН**********, законна лихва
върху главницата над размера от 40 000 лв., за периода от 31.08.2023 г. до окончателното
9
плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която ответникът „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, е
осъден да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на ПОС, държавна такса за
първоинстанционното производство над размера от 1679,43 лв. /хиляда шестстотин
седемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ до размера от 2079 лв. /две хиляди
седемдесет и девет лева/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********,
е осъден да заплати в полза на адвокат М. М., АК – Пловдив, със служебен адрес: гр. П.“
№19, ет.2, адвокатско възнаграждение в размер над сумата от 3883,94 лв. /три хиляди
осемстотин осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ до размера от 4809 лева.
/четири хиляди осемстотин и девет лева/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. В. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр. П.“ №12, против
„ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над
размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до претендирания размер от 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило
на26.02.2019 г., по вина на З.Д.З., като водач на л.а. „Ситроен С5“, с рег.№...., застрахован
при ответника с договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №192 от 02.05.2025 г., постановено по т.д.№12 по описа за
2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която
ответникът „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден да заплати на ищеца С. В. Д., с
ЕГН**********, застрахователно обезщетение за размера над сумата 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, до размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания в резултат на ПТП,
настъпило на26.02.2019 г., по вина на З.Д.З., като водач на л.а. „Ситроен С5“, с рег.№....,
застрахован при ответника с договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху тази сума, за периода от 31.08.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати
на С. В. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр. П.“ №12, сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин
лева/, представляваща направени разноски за процесуално представителство за въззивното
производство.
ОСЪЖДА С. В. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр. П.“ №12, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, да заплати на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата от 744 лв. /седемстотин
четиридесет и четири лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство с включен ДДС, сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща разноски за държавна такса за въззивното производство, КАКТО И на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, сумата от
1128 лв. /хиляда сто двадесет и осем лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, с включен ДДС.
10
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11