Решение по дело №112/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 111
Дата: 21 април 2023 г.
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20223600100112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Шумен, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Д.
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Гражданско дело №
20223600100112 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на К. Я. Т., ЕГН **********, действаща чрез
пълномощника адв. Я. Я. от ВАК срещу М. С. Б., ЕГН **********, в която ищцата твърди,
че е дъщеря на Я. М.Б., ЕГН **********, починал на 23.02.2022 г.. Последните две години
същият страдал от старческа деменция и не можел да се грижи адекватно за своите работи.
Преди да почине, ответницата, действаща като негов пълномощник е нареждала преводи на
значителни суми по сметките на Я. Б. към собствените си банкови сметки, а също така е
теглила значителни суми в брой от банковите сметки на Б., както следва: 1/ теглене на каса
на 25.03.2021 г. на сумата от 3 703.48 долара, с равностойност 6 000 лева, от банкова сметка
на Я. Б. ........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД, извършено въз основа на пълномощно №
1636/25.03.2021 г.; 2/ теглене на каса на 01.04.2021 г. на сумата от 1 223.99 долара, с левова
равностойност 2 000 лева, от банкова сметка на Я. Б. ........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД,
извършено въз основа на пълномощно № 1746/31.03.2021 г.; 3/ банков превод извършен на
13.08.2021 г. за превеждане на суми по банкова сметка ..... за сумата от 15 000 долара, с
равностойност 24 521.50 лева от банкова сметка на Я. Б. ........, валута USD, в „ Банка ДСК „
АД, извършен въз основа на пълномощно № 2192/10.08.2021 г.; 4/ теглене на каса на
23.02.2022 г. на сумата от 5 961.05 долара, с равностойност 10 070 лева от банкова сметка на
Я. Б. ........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД, въз основа на пълномощно № 6486/07.10.2021
г.; 5/ теглене на каса на 15.12.2021 г. на сумата от 150 000 лева от банкова сметка на Я. Б.
....., валута BGN, в „ Банка ДСК „ АД, въз основа на пълномощно № 7759/23.11.2021 г. и 6/
теглене на каса на 23.02.2022 г. на сумата от 10 000 лева от банкова сметка на Я. Б. .....,
валута BGN, в „ Банка ДСК „ АД, въз основа на пълномощно № 7759/23.11.2021 г., или 25
888.52 щатски долара с левова равностойност 42 591.50 лева, получени по банкова сметка
I........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД и 160 000 лева, получени по банкова сметка .....,
1
валута BGN, в „ Банка ДСК „ АД. При извършване на разпореждане със сумите от
банковите сметки на Я. Б. ответницата се е легитимирала пред „ Банка ДСК „ АД с
пълномощни в предвидената от закона форма, с описани в тях общи правила за
представителство пред Банката за извършване на всякакви правни и фактически действия
във връзка с откритите в банката сметки на името на Я. Б., в т.ч. и общо овластяване за
извършване на разпореждане с наличните банкови сметки, вкл. банкови преводи и теглене
на суми, без да са давани конкретни указания за конкретните преводи или начина, по който
следва да се ползват теглените в брой суми. Общата сума, с която ответницата се е
разпоредила в своя полза чрез теглене на каса или превод по собствена банкова сметка без
основание е в размер на 202 591.50 лева, които не са върнати на Я. М.Б. или на наследника
му. Сумите са теглени без възлагане от Я. М....ов, като ответницата се е възползвала от
дадената й представителна власт и е получила паричните средства без правно основание.
Позовавайки се на изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата да й заплати сумата от 202 591.50 лева, която е получила без основание,
разпореждайки се със средствата, налични по банковите сметки на Я. М.Б., а именно: сумата
от 160 000 лева, получена по банкова сметка ....., валута BGN, в „ Банка ДСК „ и сумата от
25 888.52 щатски долара с левова равностойност 42 591.50 лева, получени по банкова сметка
I........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД, действаща като пълномощник на Я. М.Б. през
периода 25.03.2021 г. – 23.02.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
от предявяване на иска до окончателното й плащане.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата М. С. Б., действаща
чрез пълномощника адв. И. З. от САК, в който оспорва предявения иск изцяло по основание
и размер, като твърди, че Б. и ищцата са били във влошени отношения отпреди повече от 10
години, поради което той се отчуждил от нея и се привързал към ответницата заради
грижите, които полагала за него. На последната предоставил правата да се грижи за
интересите му, да заплаща сметките му относно притежаваните от него имоти, разноските по
имотите, хосписа и др. негови необходимости. Представил й и пълномощия за
осъществяване на предоставените права. През посочения от ищцата период 25.03.2021 г. –
23.02.2022 г. Я. Б. е бил изцяло наясно с действията на ответницата, тъй като те са
извършвани по негово желание и указание, поради неговата невъзможност и неудобства да
ги извършва сам. Докато е би жив Б. не е имал никакви претенции спрямо ответницата за
осъществяваните от нея действия по получаване на парични суми от банковите сметки в „
Банка ДСК „ АД. Б. е упълномощавал многократно ответницата, което не би било така в
случай, че е бил недоволен от нея относно начина, по който е упражнявала предоставените й
от него права. Ответницата е предоставяла на Б. сумите, които е теглила от неговите сметки,
за което разполага със собственоръчно подписани от него разписки. Посоченото означава, че
получаването на процесните теглени на каса суми от ответницата е ставало на основание
дадените й от Б. пълномощия, а не без основание. Тъй като процесните суми, с изключение
на последните, в размер на 10 000 лева и 5 961.05 долара са били предадени на Б., то е
налице отчет на пълномощника и изпълнение по смисъла на чл.284 от ЗЗД. Наред с горното,
Я. Б. е оставил саморъчно завещание от 18.10.2021 г., с което е завещал на ответницата
2
цялото си имущество в България, в това число всички свои парични средства, налични в
банки в България. По силата на завещанието следва, че сумата от 10 000 лева и 5 961.05
долара, изтеглени на 23.02.2022 г. имат за основание саморъчно завещание. Евентуално като
основание за получаване на тези суми следва да се приеме обстоятелството, че са били
употребени за покрИ.е разноските по погребението на Я. Б., закрИ.е на сметката в хосписа и
др.. Освен горното, Я. М.Б. е изпълнявал своя морален дълг на основание чл.55, ал.2 от ЗЗД
спрямо ответницата. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да отхвърли предявения иск
и й присъди извършените по делото разноски.
Преди първото по делото заседание ищцата е оспорила, че в приложените към
отговора пълномощни №№ 7759/23.11.2021 г. и № 6486/07.10.2021 г. имената и подписа от
името на Я. М.Б. са положени от това лице, а при условията на евентуалност е възразила, че
пълномощните са унищожаеми на основание чл.31, вр. чл.44 от ЗЗД, тъй като лицето не е
могло да разбира или ръководи действията си. Също така е оспорила автентичността на
представените от ответницата три броя разписки с дати 01.04.2021 г., 13.08.2021 г. и
15.12.2021 г., както и обстоятелството, че посочените в тях суми са били предадени от М. Б.
на Я. Б.. На следващо място е оспорила автентичността на представеното саморъчно
завещание от Я. М.Б. и е предявила възражение за нищожност на същото на основание
чл.42, вр. чл.25 от ЗН, а при условията на евентуалност – и възражение за унищожаемост на
основание чл.43, ал.1 от ЗН, поради насилие, измама и грешка, тъй като завещателят не е
бил в състояние да осъзнава и ръководи постъпките си, т.е. не е бил способен да завещава;
завещанието е съставено под натиск от ответницата, изразяващ се в психическо, а може би и
физическо насилие и завещателят не е имал ясна представа на кого и какво завещава,
следователно е действал под въздействие на създадена за него невярна представа за
съдържанието на завещанието и лицата, на които завещава.
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Същите са предявени с редовна искова молба, от и срещу надлежно
легитимирани лица и допустими.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Между страните не се спори и се потвърждава от приложените препис – извлечение
от акт за смърт и удостоверение за наследници, че ищцата е дъщеря и единствен наследник
по закон на Я. М.Б., ЕГН **********, починал на 23.02.2022 г., а ответницата е негова
племенница.
От приложените по делото пълномощни се установява, че наследодателят е издал в
полза на ответницата следните пълномощни: 1/ пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег. № 1636/25.03.2021 г. на нотариус рег. № 224, с което я упълномощава да го
представлява пред „ Банка ДСК „ АД във връзка с открита на негово име банкова сметка
........, като има право да извършва следните действия: да изтегли еднократно сумата от 6 000
лева от сметката, като таксите за теглене и превалутиране се поемат от сметката му, като
3
има право да го подписва пред банката във връзка с упражняване на дадените й с
настоящото пълномощно права, които да се тълкуват изцяло в полза на упълномощената; 2/
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 1746/30.03.2021 г. на нотариус рег. №
224, с което я упълномощава да го представлява пред „ Банка ДСК „ АД във връзка с
открита на негово име банкова сметка ........, като има право да извършва следните действия:
да внася неограничено суми по сметката; да тегли многократно суми от сметката, но
размера на общо изтеглените суми да не превишава 20 000 лева и др., като пълномощното е
безсрочно; 3/ пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 2192/10.08.2021 г. на
помощник – нотариус рег. № 619, с което я упълномощава с правото да го представлява
пред „ Банка ДСК „ АД във връзка с открита на негово име банкова сметка ........ като
извършва всякакви правни и фактически действия от негово име и за негова сметка във
връзка с ползването на горепосочената сметка, като има право да се разпорежда както
намери за добре със същата и в тази връзка има право да извършва следните действия: да
внася неограничено суми по сметката; да тегли многократно суми от сметката, но размера
на общо изтеглените суми да не превишава 35 000 долара и др., като пълномощното е
безсрочно; 4/ пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 6486/07.10.2021 г. на
нотариус рег. № 224, с което я упълномощава с правото да го представлява пред „ Банка
ДСК „ АД във връзка с открита на негово име банкова сметка ........ като извършва всякакви
правни и фактически действия от негово име и за негова сметка във връзка с ползването на
горепосочената сметка, като има право да се разпорежда както намери за добре със същата и
в тази връзка има право да извършва следните действия: да внася суми по сметката; да тегли
неограничено суми от сметката, частично или напълно; да превежда суми по други сметки в
същата или в други банки, вкл. и в чужбина; да извършва покупко-продажба на валута; да
извършва безкасови плащания по сметките; да закрива, включително и предсрочно
сметката, като изтегли изцяло наличните в сметките суми; да оперира със срочните му
влогове извън датата на падежа, да получава лихвите, да плаща такси; да предоговаря и
изменя всички условия на сключените договори за открИ.е и ползване на банковите сметки
и др., като пълномощното е безсрочно и правата по него се тълкуват изцяло в полза на
упълномощения; 5/ пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 7759/23.11.2021 г.
на нотариус рег. № 224, с което я упълномощава с правото да го представлява пред „ Банка
ДСК „ АД във връзка с откритата на негово име банкова сметка ....., като извършва всякакви
правни и фактически действия от негово име и за негова сметка във връзка с ползването на
горепосочената сметка, като има право да се разпорежда както намери за добре със същата и
в тази връзка има право да извършва следните действия: да внася суми по сметката; да тегли
неограничено суми от сметката, частично или напълно; да превежда суми по други сметки в
същата или в други банки, вкл. и в чужбина; да извършва покупко-продажба на валута; да
извършва безкасови плащания по сметките; да закрива, включително и предсрочно
сметката, като изтегли изцяло наличните в сметките суми; да оперира със срочните му
влогове извън датата на падежа, да получава лихвите, да плаща такси; да предоговаря и
изменя всички условия на сключените договори за открИ.е и ползване на банковите сметки
и др., като пълномощното е безсрочно и правата по него се тълкуват изцяло в полза на
4
упълномощения.
Не е спорно и се потвърждава от приложените по делото банкови извлечения,
нареждания разписки от 25.03.2021 г., 01.04.2021 г., 13.08.2021 г., 15.12.2021 г., 23.02.2022
г., заявка за теглене в брой и декларации по чл.66, ал.2 от ЗМИП от 15.12.2021 г. и
23.02.2022 г. се установява, че ответницата е извършила следните тегления от посочените
две банкови сметки на наследодателя Я. М.Б.: 1/ на 25.03.2021 г. – теглене на каса на сумата
от 3 703.48 долара, с равностойност 6 000 лева, от банкова сметка на Я. Б. ........, валута USD,
в „ Банка ДСК „ АД, извършено въз основа на пълномощно № 1636/25.03.2021 г.; 2/ на
01.04.2021 г. – теглене на каса на сумата от 1 223.99 долара, с левова равностойност 2 000
лева, от банкова сметка на Я. Б. ........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД, извършено въз
основа на пълномощно № 1746/31.03.2021 г.; 3/ на 13.08.2021 г. – банков превод за
превеждане на суми по банкова сметка ..... за сумата от 15 000 долара, с равностойност 24
521.50 лева от банкова сметка на Я. Б. ........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД, извършен въз
основа на пълномощно № 2192/10.08.2021 г.; 4/ на 23.02.2022 г. – теглене на каса на сумата
от 5 961.05 долара, с равностойност 10 070 лева от банкова сметка на Я. Б. ........, валута USD,
в „ Банка ДСК „ АД, въз основа на пълномощно № 6486/07.10.2021 г.; 5/ на 15.12.2021 г. –
теглене на каса на сумата от 150 000 лева от банкова сметка на Я. Б. ....., валута BGN, в „
Банка ДСК „ АД, въз основа на пълномощно № 7759/23.11.2021 г. и 6/ на 23.02.2022 г. –
теглена на каса на сумата от 10 000 лева от банкова сметка на Я. Б. ....., валута BGN, в „
Банка ДСК „ АД, въз основа на пълномощно № 7759/23.11.2021 г..
На л.153 – 155 са приложени копия от 3 бр. разписки, представени по делото и в
оригинал, в които е отразено следното: 1/ съгласно разписка от 01.04.2021 г. Я. Б. е получил
от М. Б. сумите от 3 703.48 долара – на 25.03.2021 г. и 1 223.99 долара – на 01.04.2021 г.; 2/
съгласно разписка от 13.08.2021 г. Я. Б. е получил от М. Б. сумата от 15 000 долара; 3/
съгласно разписка от 15.12.2021 г. Я. Б. е получил от М. Б. сумата от 150 000 лева.
От приложените по делото паспорт на гражданин на САЩ, писмо вх. №
4110/07.09.2022 г., пълномощно с нотариална заверка на подписа № 6885/15.10.2020 г.,
заявление с нотариална заверка рег. № 5358/31.08.2021 г., нотариални актове за извършени
покупко-продажби и от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че
след прекратяване на брака му с майката на ищцата, която продължила да полага грижи за
дъщеря им, Я. М.Б. напуснал страната и живял дълги години в чужбина, преимуществено в
САЩ, където придобил американско гражданство. През 2001 г. Б. се завърнал за постоянно
в България заедно с втората си съпруга Й. Б., като първоначално се установил в гр. Шумен,
а след това се преместил в къщата си в м. Т.... Първоначално живеел със съпругата си, а след
развода им – сам, като бил подпомаган от дъщеря си. След като внучката му – свид. Б...
сключила граждански брак поканил нея и съпруга й да живеят при него в гр. Варна, като от
2010 г. до м. септември 2012 г. г. и през 2014 г. те обитавали първия етаж от къщата му.
През 2020 г., Б. отново поискал свидетелката да дойде със семейството си при него, но тя му
отказала, тъй като вече имали собствено жилище. От завръщането му в България до 2015 г.
Я. Б. бил в дори отношения с ищцата, която се занимавала с имотите и делата му. В края на
5
2015 – началото на 2016 г. обаче, поради семейно недоразумение, отношенията им
охладнели и двамата преустановили контактите помежду си. По тази причина, ищцата и
свид. Б..., помолили свид. Е...., който бил дългогодишен техен и на Я. Б. приятел, да се
грижи за него. Б. бил подпомаган също и от свид. Б..., съпруга и свекъра й, като първата
уреждала банковите му документи, а другите двама се занимавали с поддръжката на имотите
му. През 2020 г. Я. Б. помолил свид. Б... да се грижи изцяло за делата му, което
предложение, тя отклонила. Поради това Б. открил сметка на името на свекъра й и внесъл
сумата от 10 000 лева, за да може да тегли суми и да заплаща режийните му разноски. Такива
пълномощия били предоставени и на свид. Е..... През 2016 г. Яно Б. възложил на свид. Е....
да се грижи за имотите му в гр. Варна, както и да му осигурява храна и лекарства и да го
придружава при посещенията при лекар и зъболекар, тъй като не можел да се справя сам, а
по това време вече бил във влошени отношения с дъщеря си и внучката си. През 2020 г. Я.
Б. упълномощил свид. Е.... и с правото да се разпорежда с банковите му сметки, както и да
продава имотите му, с уговорката, че след като събере всички пари ще ги разпредели между
близките си. След като ответницата се завърнала в България от Тенерифе, където живеела,
по настояване на Я. Б. започнала да го посещава всеки ден и да се грижи за дома и
домакинството му, включая за прането и храната му, тъй като той бил с проходилка и
изпитвал затруднения при ходене. Освен това, се занимавала със заплащане на
консумативните му разноски и с всички операции, свързани с банковите му сметки. В
грижите за чичо си, ответницата била подпомагана и от свид. Д... и свид. Р.... Паралелно с
нея, грижи за Я. Б. полагал и свид. Е...., като за известен период от време двамата го
представлявали съвместно и договаряли с купувачите по сделките във връзка с продажба на
имотите му. На 13.07.2021 г., при инцидент в банята на дома му, Я. Б. получил счупване на
ръката, поради което и с оглед на възрастта си не можел да се обслужва сам. Поради това, по
собствено желание постъпил в М. Хоспис в с. К...., където на 23.02.2022 г. починал. Докато
пребивавал в лечебното заведение на Я. Б. не са били предписвани лекарства и не са му
били извършвани медицински прегледи. Същият бил редовно посещаван от М. Б., която му
носела храна и всичко останало, от което имал нужда или й бил поръчал. На свиждане при
него е ходил и свид. Е. Е...., а веднъж – и внучката му К... Б..., нейната дъщеря и племенника
му М.... Б.. Таксите за престоя му в Хосписа били заплащани с негови средства от
ответницата, на която са били предадени и личните му вещи след смъртта му. На 31.08.2021
г. Я. Б. оттеглил изцяло предоставените на свид. Е.... общо 7 бр. пълномощни, дадени му в
периода 15.10.2020 г. – 23.07.2021 г.. На 26.10.2021 г., по настояване на Я. Б., във връзка с
генерално пълномощно, което възнамерявал да изготви, същият бил посетен в М. Хоспис от
свид. В. и свид. П., двамата със специалност психиатрия, включени като вещи лица в
списъка към ВОС, с които се свързала ответницата. След преглед на лицето двамата
свидетели установили, че Я. Б. е в добро психично състояние и със запазени за възрастта си
интелектуални възможности, като са налице данни за мозъчна съдова болест. Свидетелите
завяват, че при освидетелстването Б. е споделил, че не поддържа отношения с дъщеря си и
внучката си и, че изцяло разчита на пленницата си М. Б., както и, че е постъпил в Хосписа
по свое желание. Според свид. Б... и Е.... преди и по време на престоя си в Хосписа Я. Б. е
6
имал чести периоди на объркване.
От материалите по гр.д. № 2116/2021 г. по описа на ВОС и от показанията на свид.
К. се установява, че на 23.08.2021 г. ищцата е предявила иск за поставяне на Я. Б. под пълно
запрещение, по повод на което е било образувано посоченото гражданско дело. В
предоставения му срок за отговор Я. Б. е оспорил иска като изцяло неоснователен. В
изнесено съдебно заседание на 20.12.2021 г. по делото, същият е бил изслушан от съда по
реда на чл.337 от ГПК, като, видно от протокола, е отговорил на всички поставени въпроси.
От изявлението му пред съда се изяснява, че е бил разочарован от поведението и
отношението на ищцата, поради което не е възнамерявал да я обезпечава финансово, както
и, че желанието му е било да разпродаде имуществото си, за да възнагради близките си в
България, с каквато цел се е завърнал в страната. Б. е заявил и, че не е доволен и счита за
насочени против интересите му действията на свид. Е.... по повод продажбата на имотите
му. По делото е била назначена СПЕ, която да се изготви от свид. К. – психиатър. В периода
21.12.2021 г. – 18.01.2022 г. свид. К. е посетила Я. Б. в М. Хоспис, с цел предварително
запознаване със състоянието му и е установила, че същият е много напрегнат, тревожен, с
богати параноидни интерпретации за нанесен му „ тежък побой от престъпници, за да го
убият „, с нараняване на лявото слепоочие, като по данни от лечебното заведение и при
извършения от нея преглед се установяват данни за дементен процес. С оглед на горното,
вещото лице е поискало разширяване на експертизата с клиничен психолог, което е било
допуснато от съда. Преди изготвяне на експертизата е настъпила смъртта на Я. Б., поради
което с определение № 918/07.03.2022 г. производството по делото е било прекратено.
Според заключението на вещото лице по допуснатата по настоящото дело СПЕ,
възприето като обективно и компетентно дадено, няма основания да се отхвърлят
констатациите на изготвеното от д-р В. и д-р П. на 21.10.2021 г. психиатрично
освидетелстване, че към посочената дата Я. Б. не е бил с дементен синдром. При
изслушването на Я. Б. по гр.д. № 2116/2021 г. на ВОС се очертават следните значимо
изразени нарушения: хронологична дезориентация, редуциране на словесния фонд,
ограничена информативност на речта, обедняване на понятийния апарат, структурни
мисловни разстройства – обстоятелственост, тангенциалност, репетитивност, елементи на
резьоньорство, генерализация на съжденията, съдържателни мисловни разстройства –
параноидни идеи за отношение, повишена самооценка, които свидетелстват за нарушения в
когнитивните регистри - внимание, мислене, памет, интелект, обуславящи недостатъци в
проучването, обработката, запазването и предаването на информация относно житейски
събития, предимно близки във времето, като психиатричната оценка на реализирания на
20.12.2021 г. разпит позволява състоянието му да бъде диагностицирано към тази дата като
органично разстройство на личността. Изказаните обосновани предположения на д-р К. от
22.01.2022 г. за наличие на вече настъпил дементен процес у освидетелствания също трябва
да бъдат приети към посочения времеви момент. Въз основа на горното и наличните по
делото доказателства, вещото лице заключа, че Я. М.Б. не е страдал от деменция или друго
психично заболяване, което би могло да повлияе негативно на способността му да ръководи
7
и разбира действията си.
На л.12 – 14 е приложен н.а. № 115, т. ІV, рег. № 8429, д. № 600/21.12.2021 г., на
нотариус рег. № 224 , вписан в СВ с вх.рег. № 40683/21.12.2021 г., акт № 165, т. СХІ, д. №
24871, съгласно който наследодателят Я. М.Б. и Й. Ц... Б., действащи чрез ответницата, в
качеството на техен пълномощник са дарили на същата съсобствените си недвижими имоти,
придобити чрез покупка по време на брака и въз основа на прекратена с развод СИО,
представляващи апартамент № 10, с идентификатор 10135.1507.283.1.10, с административен
адрес: гр. В...0, със ЗП 75.50 кв.м., ведно с прилежащо му избено помещение № 8А, с площ
от 4 кв.м. и 12.23% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, както и подземен гараж № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1507.283.1.29, с административен адрес: гр. В..., ведно с 1.93% ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху поземления имот, с обща данъчна оценка на
даряваните имоти 128 879.50 лева.
На л.150 е приложено саморъчно завещание от Я. М.Б., съставено на 18.10.2021 г., в
гр. Варна, в полза на племенниците му М.... С. Б., А... С.а Б., С. С... Б. и М. С. Б., с което
завещава на първите двама конкретни парични суми в брой, на другите двама – цялото си
имущество в България, в това число всички свои парични средства, налични в банки в
България, с мотив „ за тяхната заслуга според моята оценка „. Завещанието е било обявено с
протокол от 13.06.2022 г. на нотариус рег. № 147, приложен на л.189 от делото.
Ищцата е оспорила автентичността на пълномощни с нотариална заверка на подписа
рег. №№ 7759/23.11.2021 г. и 6486/07.10.2021 г., по повод на което е било открито
производство по чл.193 от ГПК. Във връзка с оспорването е допусната СГЕ, вещото лице по
която дава заключение, че почеркът, с който са изписани ръкописните текстове и са
положени подписите от името на Я. М.Б. в двете пълномощни принадлежи на лицето Я.
М.Б., ЕГН **********. Предвид цитираното заключение и, че авторството на подписа
положен срещу упълномощител на двете пълномощни е надлежно удостоверен от нотариус
и това удостоверяване не се оспорва като недействително, съдът достига до извод, че
визираните документи са автентични, поради което няма основание за изключването им от
доказателствения материал по делото, като оспорването им от ищцата е недоказано и следва
да бъде оставено без уважение.
Що се отнася до възражението на ищцата за унищожаемост на цитираните две
пълномощни, намира, че следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално
недопустимо, тъй като унищожаемостта им би могла да се релевира само с иск, но не и с
възражение.
Ищцата е оспорила и автентичността на приложените на л. 153-155 от делото три
боя разписки за предадени суми с дати 01.04.2021 г., 13.08.2021 г. и 15.12.2021 г., като от
заключението на вещото лице по СГЕ се установява, че почеркът, с който са изписани
ръкописните текстове в трите документа не принадлежи на Я. М.Б., а почеркът, с който са
положени подписите от името на Я. М.Б. принадлежи на лицето Я. М.Б.. Като съобрази
заключението на вещото лице, което приема за обективно и компетентно, както и липсата на
8
други доказателства в противния смисъл, съдът приема, че визираните разписки
удостоверяват изявления на Я. М.Б. и са автентични, поради което оспорването им е
недоказано и няма основания за изключването им от доказателствения материал по делото,
като предявеният от ищцата иск по чл.193 от ГПК следва да бъде оставен без уважение.
Ищцата е оспорила по реда на чл.193 от ГПК и автентичността на приложеното по
делото завещание от Я. М.Б., като от заключението на вещото лице по СГЕ се установява, че
почеркът, с който са изписани ръкописните текстове и са положени подписите от лицето Я.
М.Б. върху този документ принадлежи на лицето Я. М.Б., с оглед на което съдът приема, че
визираното саморъчно завещание е автентично и няма основания за изключването му от
доказателствения материал по делото, а предявеният от ищцата иск по чл.193 от ГПК
относно него следва да бъде оставен без уважение.
Предвид горното и, че завещанието отговаря на изискванията на чл.25 от ЗН, приема,
че възражението на ищцата за нищожност на същото на основание чл.42, ал.1, т.2, вр. чл.25
от ЗН е изцяло неоснователно.
Що се касае до възраженията на ищцата за унищожаемост на завещанието, счита, че
независимо от изричната разпоредба на чл.44, ал.3 от ЗН, допускаща релевиране на този
порок не само с нарочен иск, но и чрез възражение, доколкото, според съдържанието на
процесното завещание, завещателят се е разпоредил с цялото си имущество в полза на
ответницата и на още три лица, които не участват и не са привлечени по делото, а
възраженията за унищожаемост са предявени по отношение на цялото завещание, те не биха
могли да се приемат за разглеждане в това производство, развиващо се без останалите,
облагодетелствани от завещателното разпореждане субекти.
Дори обаче да приемем възраженията за допустими, съдът намира, че те са изцяло
неоснователни, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи завещателят
да е бил поставен под пълно или ограничено запрещение към датата на извършване на
завещателното разпореждане или да е страдал от заболяване, респ. да се е намирал в
състояние, което да не му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си или да го е поставило във временна невъзможност да
разсъждава нормално и да съзнава действията си. Напротив, видно от показанията на свид.
В. и П., чийто впечатления от завещателя се базират на личен контакт с него и на експертно
изследване от тяхна страна, а освен това са и най-близки като сведения към датата на
извършване на завещанието, се установи, че на дата 26.10.2021 г. Я. Б. е бил в добро
психично състояние и със запазени за възрастта си интелектуални възможности, като са
налице данни за мозъчна съдова болест, но не и за дементен синдром. На следващо място,
не се доказва, завещателят да е бил въведен в заблуждение от друг или поради собствена
грешка по отношение на акта, който извършва и съдържанието и правните последици на
обективираното в него волеизявление. Не се установи и той да е извършил завещателното
разпореждане под заплаха или в резултат на упражнено психическо или физическо насилие,
като такива следва да бъдат изключени и поради факта, че към дата 18.10.2021 г.
завещателят е бил в лечебно заведение, в което е имало ограничен пропускателен режим и
9
посещенията при пребиваващите са се осъществявали след разрешение от страна на
персонала.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Съгласно чл.55, ал.2 от ЗЗД, не може да иска връщане онзи, който съзнателно е
изпълнил един свой нравствен дълг.
Правната уредба на фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена
от общата идея за изравняване на едно неоправдано имуществено разместване, за
отстраняване на състоянието, до което то е довело, тъй като запазването му би
противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността.
Съгласно т.1 от ППВС 1/1979 г. първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т. е. налице е когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен договор. Характерно за първата хипотеза, уредена от
разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае
имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Към
момента на получаването между даващия и получаващия не е налице валидно задължение,
част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването,
или "при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго". При иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащане на сумата, а задължение на ответника е да установи, че
е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.
Съгласно чл.36 от ЗЗД, едно лице може да представлява друго по разпоредба на
закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които
представителят извършва, възникват направо за представлявания.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗЗД, упълномощителят има право винаги да оттегли
пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от
страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.
Съгласно чл.39 от ЗЗД, обемът на представителната власт на пълномощника спрямо
третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.
Съгласно чл.41 от ЗЗД, пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с
отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с
поставянето им под запрещение.
Съгласно чл.42 от ЗЗД, лицето, което е действало като представител, без да има
представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го
10
потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора.
Съгласно ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, за
упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 от ЗЗД за валидно разпореждане с имущество
на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена
неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име.
Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
(стойност) и пр. , нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане
изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само
когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото
съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Договор, сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42,
ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД - от лице, действало като представител,
без да има представителна власт, не страда от порок по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо
представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса
на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично
предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Ето защо
волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е
непоправимо, а и поначало не е неправомерно - аргумент за това са и разпоредбите на чл. чл.
60 - 62 от ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в
интерес на мнимо представлявания (чл.61, ал.1 от ЗЗД). Когато се сключва договор чрез
представител, последният формира и изразява воля, т. е. - прави волеизявление, изразява
съгласие от името на представлявания, и съобразно чл.36, ал.2 от ЗЗД правните последици
от договора настъпват направо за представлявания. Поради това, липсата на представителна
власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на
чл.42, ал.2 от ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо
представлявания. Установената с нея висяща недействителност само временно препятства
директното настъпване на правните последици от договора в неговия патримониум, като
нормата му предоставя потестативното право да потвърди договора. Ако той го потвърди,
правните последици са същите, каквито биха били при наличие на надлежно учредена
представителна власт още при сключването на договора. Потвърждаването на договора
съгласно и във формата по чл.42, ал.2 от ЗЗД означава и че мнимо представляваният се
отказва от възможността да се позове (включително и пред съда) на недействителността,
11
която е установена единствено в негов интерес. Ако мнимо представляваният откаже да
потвърди договора, той окончателно отклонява произтичащите от него права и задължения
от своята правна сфера и същевременно се позовава на установената в негов интерес
недействителност. Следователно, единствено мнимо представляваният разполага с правото
както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се
позове на недействителността по чл.42, ал.2 от ЗЗД. Според общоприетото, традиционно
разбиране за понятието "относителна недействителност", както тя е дефинирана и в
мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, същата предполага
действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по
силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Относителната
недействителност е правно средство за защита, установено с изрични законови разпоредби,
не в интерес на страните по договора, който валидно поражда действие между тях, а за
защита на трети за договора лица, които са увредени от неговото действие. Поради това,
договорът, сключен чрез мним представител, неразполагащ с представителна власт, не може
да е относително недействителен спрямо мнимо представлявания, тъй като последният е
страна по този договор, а не трето за него лице. Освен това, след като съгласно разпоредбата
на чл.42, ал.2 от ЗЗД такъв договор не поражда права и задължения за мнимо
представлявания, докато той не го потвърди, то дотогава договорът не поражда действие и
за насрещната страна по него - за лицето, което е договаряло с мнимия представител, т.е. -
такъв договор изобщо не поражда правни последици - няма обвързаност и за двете страни по
него, и за тях не възникват насрещни права и задължения, както и транслативен ефект по
чл.24, ал.1 от ЗЗД, освен ако договорът не бъде потвърден от едната страна - мнимо
представлявания. Следователно, установената единствено в интерес на последния, висяща
недействителност, на която само той може да се позове съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2
от ЗЗД, не означава, че тази недействителност е относителна спрямо него. Мнимо
представляваният може да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 от ЗЗД както
извънсъдебно, така и пред съда; последното той може да направи чрез предявяване на
установителен иск с правна квалификация чл.42, ал.2 от ЗЗД, или чрез заявяване на такова
правоизключващо възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по
повод изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора, сключен
от негово име без представителна власт. Както субективното потестативно (преобразуващо)
материално право на мнимо представлявания да потвърди и по този начин да валидира с
обратно действие във времето висящо недействителния договор, така и неговото субективно
материално право да се позове на тази недействителност, респ. - и процесуалното му право
на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на
правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл.42, ал.2 от ЗЗД,
са наследими (освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет
незаместими престации, свързани с неговата личност) и могат да бъдат упражнени от всеки
от наследниците му - съразмерно дела му от наследството; същото се отнася и за
универсалните правоприемници на юридическо лице, от чието име е сключен договор без
представителна власт. След позоваване (извънсъдебно или пред съда) от страна на мнимо
12
представлявания на недействителността, когато от висяща тя става окончателна, тъй като
окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него
правни последици (насрещни права и задължения за страните по него, както и транслативен
ефект по чл.24, ал.1 от ЗЗД), всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по
договора, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Когато недействителният договор е бил сключен
при липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след
нейното отпадане, връщането на даденото се дължи в хипотезата на начална липса на
основание (чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД), а когато представителната власт е отпаднала с обратно
действие във времето след сключването на договора, връщането на даденото се дължи в
хипотезата на отпаднало основание (чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД).
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ответницата е
изтеглила посочените в исковата молба суми от сметките на Я. М.Б. в „ Банка ДСК „ АД по
силата на предоставени й от същия валидни пълномощни, с които упълномощителят й е
предоставил правото да се разпорежда от негово име и за негова сметка с наличните по тези
сметки парични средства, както следва: 1/ теглене на каса на 25.03.2021 г. на сумата от 3
703.48 долара от банкова сметка ........, извършено въз основа на пълномощно №
1636/25.03.2021 г., която сума е предала на упълномощителя с разписка от 01.04.2021 г.; 2/
теглене на каса на 01.04.2021 г. на сумата от 1 223.99 долара от банкова сметка ........,
извършено въз основа на пълномощно № 1746/31.03.2021 г., която сума е предала на
упълномощителя с разписка от 01.04.2021 г.; 3/ банков превод извършен на 13.08.2021 г. за
превеждане на суми по банкова сметка ..... за сумата от 15 000 долара от банкова сметка
........, извършен въз основа на пълномощно № 2192/10.08.2021 г., която сума е предала на
упълномощителя с разписка от 13.08.2021 г.; 4/ теглене на каса на 15.12.2021 г. на сумата от
150 000 лева от банкова сметка ....., въз основа на пълномощно № 7759/23.11.2021 г., която
сума е предала на упълномощителя с разписка от 15.12.2021 г.; 5/ теглене на каса на
23.02.2022 г. на сумата от 5 961.05 долара от банкова сметка ........, въз основа на
пълномощно № 6486/07.10.2021 г. и 6/ теглене на каса на 23.02.2022 г. на сумата от 10 000
лева от банкова сметка ....., въз основа на пълномощно № 7759/23.11.2021 г..
Въз основа на изложеното, съдът приема за безспорно установено, че,
разпореждайки се със сумите по т. 1 - 4, теглейки ги от сметките на Я. Б. ответницата е
действала в качеството си на негов пълномощник и в рамките на предоставената й
представителна власт, поради което не е получила сумите без правно основание. Освен
това, видно от доказателства, в изпълнение на задълженията си на пълномощник, същата е
отчела и предала изцяло изтеглените суми на упълномощителя, поради което не е налице
обедняване на същия за сметка на нейно обогатяване. Що се отнася до сумите от по т.5 и 6,
като съобрази, че според приложения препис – извлечение от акт за смърт, смъртта на Я.
М.Б. е настъпила в 19.00 часа на 23.02.2022 г., а тегленето е извършено на същата дата, но в
много по-ранен час, намира, че тези действия на ответницата също са в рамките на
предоставените й от починалия пълномощия, които към момента на разпореждане не са
били прекратени със смъртта на упълномощителя, като настъпването й в един последващ
13
времеви период и липсата на доказателства, че тя е била предизвестена с оглед състоянието
на починалия, изключва всякакво съмнение относно добросъвестността на пълномощника.
Предвид това, заключава, че визираните суми също са получени от ответницата на правно
основание, а що се отнася до това дали са били предадени или не на упълномощителя или
неговите правоприемници е без значение относно наличието на правно основание за
осъщественото имуществено разместване, като отношенията между страните във връзка с
тях подлежат на уреждане на друга плоскост.
По изложените съображения, приема, че ответницата не е усвоила претендираните с
исковата молба суми без учредена или извън пределите на предоставената й от
наследодателя на ищцата представителна власт, или пък след нейното отпадане, поради
което не е налице начална липса на основание за получаването им от нейна страна по
смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и тя не дължи връщането им. Още повече, че е отчела
част от сумите на упълномощителя си приживе на последния. Ето защо, достига до извод, че
предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради недоказване тезата на ищцата за получаване на сумите от ответницата без
основание, счита, че не дължи произнасяне по предявеното от последната, при условията на
евентуалност, възражение по чл.55, ал.2 от ЗЗД, че сумите са й били предоставени от
наследодателя в изпълнение на негов нравствен дълг.
По посочената причина, намира за ненужно да обсъжда и евентуалното възражение
на ответницата, че е получила сумите по силата на извършеното от Я. Б. завещателно
разпореждане, като в допълнение следва да се отбележи, че завещанието е произвело
действие от момента на смъртта на завещателя, т.е. след изтегляне на сумите, а и само по
себе си не предпоставя основание или липса на такова за извършените от ответницата
разпореждания, като тя би могла да се позове на него единствено във връзка с правото й да
задържи сумите, но не и да ги получи към датата на изтеглянето им от банковите сметки на
упълномощителя.
Поради изложените доводи не се следва да се обсъжда и евентуалното възражение на
ответницата, че е използвала сумите за покрИ.е разходи по погребението на Я. Б., за престоя
му в Хосписа и др.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да
заплати на ответницата извършените по делото разноски в размер на 13 006.53 лева,
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването от страна на ищцата К. Я. Т., ЕГН
********** автентичността на представени от ответницата М. С. Б., ЕГН **********
документи, както следва: 1/ пълномощни от Я. М.Б., ЕГН ********** с нотариална заверка
14
на подписа рег. № 6486/07.10.2021 г. на нотариус рег. № 224 и рег. № 7759/23.11.2021 г. на
нотариус рег. № 224; 2/ три броя разписки за предадени от М. С. Б. на Я. М.Б. суми, а
именно: разписка от 01.04.2021 г. за сумите от 3 703.48 долара и 1 223.99 долара, разписка
от 13.08.2021 г. за сумата от 15 000 долара и разписка от 15.12.2021 г. за сумата от 150 000
лева и 3/ саморъчно завещание от Я. М.Б., ЕГН **********, с дата 18.10.2021 г., обявено с
протокол от 13.06.2022 г. на нотариус рег. № 147.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от К. Я. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. В...., срещу М. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш...., обективно съединени
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати
на ищцата получени от първата без основание суми, изтеглени от банкови сметки на
наследодателя на втората Я. М.Б., ЕГН **********, починал на 23.02.2022 г., разкрити в „
Банка ДСК „ АД, както следва: 1/ сумата от 3 703.48 долара, с равностойност 6 000 лева,
изтеглена на каса на 25.03.2021 г. от банкова сметка на Я. Б. ........, валута USD, в „ Банка
ДСК „ АД, въз основа на пълномощно № 1636/25.03.2021 г.; 2/ сумата от 1 223.99 долара, с
левова равностойност 2 000 лева, изтеглена на каса на 01.04.2021 г. от банкова сметка на Я.
Б. ........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД, въз основа на пълномощно № 1746/31.03.2021 г.;
3/ сумата от 15 000 долара, с равностойност 24 521.50 лева, изтеглена чрез банков превод
извършен на 13.08.2021 г. за превеждане на суми по банкова сметка ..... от банкова сметка
на Я. Б. ........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД, въз основа на пълномощно №
2192/10.08.2021 г.; 4/ сумата от 5 961.05 долара, с равностойност 10 070 лева, изтеглена на
каса на 23.02.2022 г. от банкова сметка на Я. Б. ........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД, въз
основа на пълномощно № 6486/07.10.2021 г.; 5/ сумата от 150 000 лева, изтеглена на каса на
15.12.2021 г. от банкова сметка на Я. Б. ....., валута BGN, в „ Банка ДСК „ АД, въз основа
на пълномощно № 7759/23.11.2021 г. и 6/ сумата от 10 000 лева, изтеглена на каса на
23.02.2022 г. от банкова сметка на Я. Б. ....., валута BGN, в „ Банка ДСК „ АД, въз основа на
пълномощно № 7759/23.11.2021 г., или 25 888.52 щатски долара с левова равностойност 42
591.50 лева, получени по банкова сметка I........, валута USD, в „ Банка ДСК „ АД и 160 000
лева, получени по банкова сметка ....., валута BGN, в „ Банка ДСК „ АД.
ОСЪЖДА К. Я. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В.... да заплати на М. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш.... направените по делото разноски в размер на 13 006.53 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.




Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
15