РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 48, 13.01.2020г.,
Пловдив
Апелативен съд, Пловдив, ІІI-ти граждански състав, на 13.01.2020г.,
в разпоредително заседание, като разгледа докладваното от съдия Симитчиев
въззивно гражданско дело № 10 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.П.Н., ЕГН ********** против
Решение №1267/06.11.2019г.
по гр. дело №1538/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се осъжда И.П.Н.
с ЕГН ********** и адрес *** да заплати
на „Х.“ ООД с ЕИК *********със седалище *** и адрес на управление ***, сумата
от общо 76 944 лв – получена от ответника без основание и формирана по следния
начин: 42 000 лв., платени от ищеца на ответника по банков път на дата
02.07.2013 г. с основание „захранване на сметка“; и 34 944 лв., платена от
ищеца на ответника на дата 10.03.2014 г. с основание „връщане на допълнителни
средства“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 02.07.2018г до окончателното плащане на задължението, както и
сумата от 6 483.74 лв. – разноски в
производството за държавна такса и адвокатски хонорар.
В жалбата се поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, за които
оплаквания са изложени конкретни и подробни съображения. Иска се да се отмени
решението и да се отхвърли предявеният иск.
В законния срок, от ищеца „Х.“ ООД с ЕИК
*********е подаден отговор на въззивната жалба, с който се изразява подробно
становище за неоснователност на същата и се моли въззивният съд да остави в сила
първоинстанционното решение.
При проверка на допустимостта на подадената
въззивна жалба, съдът констатира, че същата изхожда от легитимирано лице –
ответник, насочена е против подлежащ на обжалване, неизгоден за него съдебен
акт, подадена е в срок, внесена е дължимата държавна такса, поради което и се
явява допустима.
В жалбата е направено доказателствени
искания да бъде служебно изискано и приложено към настоящото дело гр.дело
№3339/2015г. на Окръжен съд-Пловдив, IV с-в, както и да се даде възможност на въззивника,
във връзка с твърденията на въззиваемата страна за сезиране на Прокуратурата за
действията на И.Н., допълнително да представи постановление за прекратяване на
наказателното производство, с което, поради скорошното му постановяване, въззивникът
още не разполага.
Във връзка с направените доказателствени
искания, съдът намира, че на основание чл.267, ал.1, изр.2 ГПК, ще се произнесе
по същите в о.з., след изслушване устните обясненията на страните.
Предвид горното, са налице предпоставките
на чл.267 от ГПК, поради което производството ще бъде насрочено за разглеждане
в о.з..
Ето защо и на осн. чл.267 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ :
Насрочва делото в открито заседание на 26.02.2020г. от 13.30 ч.
Да се призоват страните.
Разпореждането е окончателно.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :