Решение по дело №771/2017 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 71
Дата: 13 юли 2018 г. (в сила от 7 август 2018 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20175550100771
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        13.07.2018г.                                Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                               Граждански състав

На 20.06.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №771 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.9, във връзка с ал.2 и ал.3, чл.56, ал.6 и чл.143, ал.2 от СК.

Исковете са предявени от М.Д.К. *** срещу С.С.Х. ***. В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни начала, като от съжителството им е родено детето З.С.Х.. След като се разделили, поради неопитност и липса на подкрепа от страна на родителите на ищцата, упражняването на родителските права над детето било предоставено на ответника с Решение по гр.дело №23/2012г. по описа на РС-Гълъбово. От тогава до настоящия момент ищцата поддържала близки контакти с детето и сега имала необходимите условия сама да се грижи за него. Детето прекарвало все повече време с ищцата, като изразявало желание да остане да живее с нея. Ответникът ходил да работи в чужбина и оставял детето на грижите на бабата, което не харесвало на детето. В жилището на ответника нямало дори баня и нормални условия за отглеждане на детето. Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да предостави упражняването на родителските права над детето З.С.Х. на майката, като определи адрес за местоживеене на детето адресът на майката. Моли да бъде определен режим за лични контакти на бащата с детето както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 до 17,00 часа, 10 дни през лятната ваканция, 3 дни през зимната и 3 дни през пролетната ваканция, като бащата има задължение да взема и връща детето. Моли да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 200,00лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва посочената правна квалификация на иска. Твърди, че искът е изцяло неоснователен поради следните съображения: Ищцата изоставила общото им дете З. още като бебе, което принудило ответника да предяви иск за упражняване на родителски права. Ищцата се появила едва в съдебно заседание, като заявила, че искала да си гледа детето, противно на всички данни по делото и свидетелските показания и от нейните роднини. От приключване на делото до настоящия момент ищцата не е полагала грижи за детето, нито е давала издръжка. Въпреки образуваното изпълнително дело за принудително събиране на присъдената издръжка за детето, такава била изплащана от Община Гълъбово в размер на 80,00лв. на месец, тъй като ищцата не притежавала имущество. Ищцата имала още две деца – едно родено през 2012г. и едно родено през 2016г. от различни мъже. Едното дете живеело в гр.Симеоновград и ищцата е осъдена да изплаща издръжка и на него. Другото дете живеело с ищцата. Ищцата живеела с различни мъже на различни места, като често пребивавала в Испания. Майката на ищцата също живеела с испанец, който и купил къща в с.О.. Това определяло средата на ищцата като крайно несигурна за отглеждане на детето З.. Детето през миналата година, около 3-4 пъти е посещавало къщата в с.О., като всеки път е била връщана в дома си от различни хора, без да е придружавана от майката или бабата по майчина линия. При посещенията си при ищцата детето ставало свидетел на скандали. Неведнъж ищцата искала пари от ответника, за да може да осъществява режима на лични контакти с детето си. Не отговаряло на истината твърдението на ищцата, че в дома на ответника нямало необходимите условия за отглеждане на детето. Детето е гледано много добре, в спокойна обстановка, с помощта на родителите на ответника. Ответникът работил на трудов договор, който предвиждал командировки в чужбина за 1-2 месеца. Дори когато е в командировка, ответникът си идвал почти всяка събота и неделя и бил в съС.ие да се грижи за детето си. От друга страна ищцата често пребивавала в Испания. На детето предстояло да бъде в първи клас, за което имало по-добри условия в гр.Гълъбово отколкото в с.О.. За да бъде постановена промяна в режима на упражняване на родителските права, следвало да се установи, че е налице трайна промяна в обстоятелствата каквато нямало към настоящия момент. Ответникът се грижел за детето си в спокойна среда, не възпрепятствал контактите с майката и не се налагало да се променя начина на живот на детето, което да го стресира.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Страните са съжителствали на семейни начала, като са родители на детето З.С.Х.. От приложеното към настоящото производство гр.дело №23/2012г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че с Решение №32/03.04.2012г. съдът е предоставил упражняването на родителските права над детето З.С.Х. на бащата С.С.Х., като е определил режим за лични контакти на детето с майката и е осъдил майката - М.Д.К. да заплаща ежемесечна издръжка за детето.

От приетата като писмено доказателство Справка по изп.дело №94/2013г. по описа на ДСИ при РС-Гълъбово е видно, че за присъдената издръжка е било образувано посоченото изпълнително дело от страна на ответника срещу ищцата. По изпълнителното дело не са постъпвали плащания от страна на ищцата и тъй като последната нямала имущество и доходи, към които да се насочи принудително изпълнение, издръжката за детето З. била изплащана по реда на НРИДПИ от Община Гълъбово в размер на 80,00лв. месечно.

По делото бяха събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетелката И.А.Д. – баба на ищцата, се установява, че страните не живеели заедно от както детето било на една годинка. Детето живеело с бащата, който от една година пътувал извън България. За детето се грижели родителите на бащата при много лоши условия – нямали баня, защото нямало бойлер, тоалетната била без врата със завеса. Родителите на ответника имали здравословни проблеми и се затруднявали в грижите за детето. Свидетелката живеела в същия блок и всяка седмица детето прекарвало при нея дните от петък до неделя, като свидетелката го къпела. Когато започнало делото, вече не пускали детето при свидетелката. От детската градина, на която ходело детето, правели забележка, че детето не е къпано. Веднъж имало и въшки. Ищцата сега имала много добри условия да гледа детето в с.О.. Там с майка й живеели в къща на два етажа и имало всичко необходимо, включително баня и тоалетна. Детето било настройвано против майка си, но свидетелката смята, че детето вътрешно иска да е с майка си. Ищцата имала още едно дете момиченце, което живеело с бащата в гр.Симеоновград. Свидетелката не знаела дали ищцата има намерение да се грижи и за това си дете. Ищцата ходила да работи в Испания, като седяла там по два месеца, след което се връщала тук за около 1-2 месеца и пак заминавала. Преди да си купят къща в с.О., ищцата живеела в гр.Харманли. Тя имала и друго малко дете и се грижела за него. Когато ищцата била тук в България редовно вземала детето З. при определения режим на лични контакти. Когато ищцата е в чужбина, ответникът не давал на друг да взема детето в режима за лични контакти. През лятото ищцата е вземала детето за по 20 дни и се е грижила за него, веднъж я е водила и на море. От както се родило малкото дете на ищцата, тя си стояла все във България, като бащата на малкото дете я издържал. Отишла само за едни месец в Испания, за да оправя някакви документи. За издръжката на З. майката на ищцата е пращала пари по другата свидетелка – Сийка, която ги предавала на майката на ответника.

От показанията на свидетелката Г.Г.Д се установява, че същата е приятелка с ищцата и била от гр.Харманли. Свидетелката виждала често ищцата с детето З. в Харманли. Ищцата се разхождала с детето по паркове, купувала й разни неща. Свидетелката посещавала къщата в с.О., в която условията за живеене били много добри. Ищцата й споделяла, че детето З. се отглеждало при много лоши условия, като бащата все го нямало и детето се гледало от дядото. Ищцата пребивавала често в Испания където работила. Имало още две деца – едно момиченце, за което свидетелката не се сеща да го е виждала с ищцата, и едно момченце, което живеело с ищцата. Бащата на момченцето живеел в Харманли, като свидетелката не била наясно какви са отношенията им.

От показанията на свидетелката С.Т.Й. се установява, че същата е живяла на семейни начала с дядото на ищцата преди да почине. Посещавала е къщата в с.О., която била на два етажа, била много добре обзаведена и имала баня и тоалетна. Ищцата добре се грижила за малкото си дете. Ищцата вземала и З. да я гледа, като последно това се случило преди 2-3 месеца. Ищцата работила в Испания, като пребивава там по няколко месеца и после в България пак за няколко месеца. Свидетелката знаела, че ищцата има и друго момиченце, но изобщо не го била виждала. Майката на ищцата – С. е изпращала пари на свидетелката от Испания за З.. Това продължило около една година всеки месец по 50,00лв. или 100,00лв., които свидетелката оставяла на майката на ответника. Когато ищцата е в България, не работи и свидетелката не знае как се издържа. Ищцата не живеела с бащата на малкото си дете.

От показанията на свидетелката Д.Д.Д. се установява, че същата е съседка на ответника. Постоянно виждала детето З. и счита, че детето се гледа добре. Бащата работил и често отсъствал от България, като през това време за детето се грижат бабата и дядото. Детето било добре облечено, изкъпано и често му се купували играчки. Свидетелката не е чувала за случай с въшки. Бащата на ответника бил болен от туберкулоза преди известно време, но се е излекувал. През това време ответникът сам се грижил за детето си. Ответникът работел на тази работа от около 1-2 години и от тогава пътувал в чужбина. Жилището, в което живеят детето и ответникът не било в добро състояние, но предстояло блокът да бъде съборен и за това никой не правел ремонти. Ищцата не идвала често да взема детето – на 5 месеца идвала един път. Веднъж взела детето за 20 дни. Детето било свикнало при баща си и свидетелката не била чувала детето да говори за майка си. Детето често играело навън с другите деца, било щастливо и не търсело майка си. Свидетелката знаела, че ищцата не плащала издръжка за детето, тъй като идвали от Социални грижи и така казали.

От показанията на свидетеля Д.Т.К. се установява, че същият е приятел с ответника и често се вижда с него и с детето З.. Детето било добре гледано и не е лишавано от нищо. Ответникът споделял със свидетеля, че ищцата не плащала издръжка за детето и не го вземала често. Свидетелят знаел, че ищцата живеела в чужбина. Ответникът започнал да пътува в чужбина от около 1 година. Работел там за по 3 месеца и се връщал за едни месец. През времето когато го няма, за детето се грижат бабата и дядото.

От показанията на свидетеля С.Х.Г. – баща на ответника, се установява, че детето З. живее през повечето време с него и бабата по бащина линия. Бабата на детето била трудно подвижна, но вървяла в жилището и се обслужвала сама. Тя се грижила за домакинството. Когато свидетелят е бил болен от туберкулоза, на детето са правени изследвания, като всичко било нормално. Ищцата идвала да взема детето и извън режима за лични контакти, определен от съда. Миналата година през лятото ищцата взела детето, но на деветия ден го върнала, защото нямала пари. Детето споделило, че майка му била с други мъже и детето не се чувствало добре там. На Коледа ответникът се съгласил да остави детето при майката за 2-3 дни, за да прекара празника с майка си. Детето било върнато преждевременно, като просто било оставено пред блока, неизвестно от кого, без никакъв багаж. Детето плачело и разказвало, че в дома на майка й имало скандали и баба й по майчина линия искала да се беси. Ищцата не плащала никаква издръжка за детето. Преди 2 или 3 години свидетелката С.на два пъти донесла 50,00лв. или 70,00лв. от бабата на ищцата. Ответникът работил в българска фирма, която го изпраща в командировки в чужбина. Работи в чужбина около месец, два, след това в България стои също за около месец и пак го пращат чужбина. Ищцата често ходела в Испания, но свидетелят не знаел дали работи там. Детето не е било възпрепятствано да контактува с майка си. Дори свидетелят е водил детето в с.О. да се види с майка си. Ищцата имала още две деца – една дъщеря, която се отглеждала от бащата в гр.Симеоновград, и малък син, който бил от връзката й с чужденец. За времето от както са разделени страните ищцата е виждала детето З. общо за около 2 месеца. Имало е периоди от 6-7 месеца, през които ищцата изобщо не осъществява никакъв контакт с детето, нито лично, нито по телефон. Детето също не я търси. Преди детето е ходило често при бабата на ищцата – И., но от известно време не желаела да ходи. Случвало се е ищцата да вземе детето и да иска пари от ответника да го гледа, защото не можела да си плати наема и детето нямало какво да яде. Детето не отивало с желание при майка си.

Съдът, след преценка по реда на чл.172 от ГПК, кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като макар свидетелката И.А.Д. да е роднина на ищцата, а свидетелят С.Х. Г. да е роднина на ответника, свидетелите са достатъчно близки със страните, за да имат възможност да си създадат непосредствени впечатления от техните отношения, които бяха достоверно възпроизведени пред съда. Различията между показанията на свидетелите се дължат на субективните им възприятия, а не са въпрос на недостоверност. Не бе констатирано негативно отношение от който и да е от свидетелите към страните, което да е предпоставка за пристрастност.

На основание чл.59, ал.6 СК съдът постанови изслушване на родителите, като ищцата не се яви лично в съдебно заседание, за да бъде изслушана, въпреки няколкократното отлагане на делото с тази цел. Становището на ищцата бе дадено лично само в първото по делото заседание с оглед установяване на семейното и имущественото й състояние, предвид указанията на съда за представяне на декларация, които не бяха изпълнени от ищцата. Ищцата направи изявление, че е работела като чистачка в Испания и получавала заплата от 1800 евро на месец. Имала къща на нейно име. Имала и две други деца – момиче на 6 години и момче на година и десет месеца. Момичето живеело с баща си в гр.Симеоновград, а ищцата се грижела за момченцето. И трите й деца били от различни бащи, като тя не живее с нито един от тях. Ищцата смятала да остане да живее в България.

При изслушването му на основание чл.59, ал.6 СК, ответникът заявява, че работи като участва в изграждането на кораби. За това работи около 3-4 месеца в Германия, след което има застой от 30-40 дни, през които е в България. По този начин осигурява повече средства за издръжка на семейството си. Действително живеят в лоши условия, но апартаментът, в който живеят с детето бил в блок, който предстоял да бъде съборен. Поради тази причина ответникът търсел друго жилище, като се съобразявал и с факта, че от месец септември детето ще бъде в първи клас. Ответникът твърди, че по никакъв начин не възпрепятства контактите на детето с майка му, но последната пребивава през повечето време в Испания и не желае да контактува с детето. Ищцата не вземала детето съобразно определения от съда режим за лични контакти, а съвсем нерегламентирано. Въпреки това ответникът не възпрепятствал срещите между двете в интерес на детето. Ответникът бил обезпокоен от това, което се случвало в къщата в с.О., като твърди, че майката на ищцата е била пребита, с шевове по главата и две гипсирани ръце. За това ответникът не оставял детето да спи там, а я пускал само за през деня. В момента и най-малкото дете на ищцата не живеело с нея. Ищцата не плащала издръжка за детето З., като ответникът получавал издръжка от общината по 80,00лв. на месец. Когато ищцата родила най-малкото си дете, останала за по-дълъг период в България и тогава по-често контактувала с детето З.. Случвало се е ищцата да вземе З., след което да иска пари от ответника, да си плати квартирата. Ответникът многократно е правел опити да разговаря с ищцата, да уредят отношенията си по начин, най-добър за детето З.. Дори е бил съгласен да заживее отново с ищцата, за да може детето да усеща майчино присъствие. Детето имало усещане, че майка му не го обича.

На основание чл.15 от Закона за закрила на детето, съдът изслуша детето З.С.Х. в съдебно заседание в присъствие на социален работник, въпреки че детето не е навършило 10 години. Съдът прецени, че изслушването няма да навреди на интересите на детето, с оглед свидетелските показания на дядото на детето - С.Х. Г., който обясни, че детето е наясно с естеството на делото, както и факта, че детето вече е било изслушвано от социален работник при изготвянето на социален доклад, и от вещото лице при изготвянето на съдебно-психологическата експертиза. При изслушването му детето споделя, че ще се местят с бащата в друго жилище в центъра на гр.Гълъбово, тъй като ще събарят блока, в който живеят сега. До сега детето нямало свое легло и своя стая, а сега в новото жилище щяло да има детско легло. Детето се чувствало добре когато ходи при майка си в с.О.. Къщата била хубава. Майка му и баба му се грижили добре за детето. За 1 юни детето прекарало известно време с майка си, която му била купила играчка от Испания. Татко му купил обувки, дрехи и маратонки. Татко му го научил да кара колело. Детето споделя, че майка му е в Испания, а баба С. гледала малкото му братче. Детето се обаждало на майка си от телефона на баща си всеки ден. Тя също му се обаждала. Питала го как е било в детската градина. Казвала му, че ще си дойде и ще го вземе.

На основание чл.59, ал.6, изр.второ от СК, съдът назначи съдебно-психологическа експертиза, заключението на която съдът прие като компетентно и добросъвестно. Според заключението на вещото лице имало индикации за синдром на родителско отчуждение от страна на детето към майката, проявяващ се от бабата, дядото или бащата на детето. Все пак контактът с майката не е загубен. Детето нямало нужния опит и емоционална зрялост за вземането на толкова отговорни и важни за живота му решения. В същото време правело впечатление, че детето еднакво се обръща и към двамата родители, като имало моменти в които детето изключило изцяло и двамата си родители. При използваните методи от вещото лице, се виждало, че има конфликтност в семейството. Налице били данни за опасност от нарушаване комуникацията между майката и З. поради криворазбраната лоялност от страна на детето към грижещия се за него в момента родител. Вещото лице счита, че родителите и детето следва да се насочат към семейна медиация и психологическа подкрепа.

По делото бе представен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гълъбово, съгласно който детето живее през по-голямата част от времето с бабата и дядото по бащина линия. Апартаментът, в който живеят е с много лоши материални условия, тъй като предстояло жилищният блок да бъде съборен и никой не правел ремонти на тези жилища. Бабата била трудно подвижна и стояла само в къщи, като се грижела за домакинството. Дядото на детето го водел и вземал от детска градина. Бащата на детето работел в повечето време в чужбина и изпращал пари за издръжката на семейството. Изпратен е социален доклад и от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора за проучване на жилищните условия при майката в с.О.. Установено е, че в къщата в с.О., която била на майката на ищцата има добри жилищни условия, като предстои ремонт. В къщата живеели ищцата, майка й и малкото й дете. Към момента на проучването ищцата не е била в България и въпреки че е уговорила ден, в който ще се върне и ще се яви за разговор в дирекцията, не се е явила и с нея не е проведен разговор.

За изясняване на материалното положение на страните, съдът им е указал да представят документи за доходите си и декларации, като ищцата не изпълни указанията на съда. За опровергаване на твърденията на ищцата, че е закупила недвижим имот в с.О., ответникът представи и съдът прие като писмени доказателства копия на: Писмо с изх. №240331800117767/27.04.2018г. ТД на НАП – Пловдив; Писмо с изх. №СО-75/30.04.2018г. на Община О.; Удостоверение по декларирани данни с изх. №**********/27.04.2018г. на Община О., от които се установява, че ищцата не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. От приетите като писмени доказателства Служебна бележка с изх.№7/17.01.2013г. на „ПК Груп 1“ ЕООД гр.Хасково, Декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие, се установява, че ответникът работи и получава трудово възнаграждение в размер на 1500,00лв. месечно. Не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.

От представеното и прието като писмено доказателство по делото копие на Договор за наем от 28.05.2018г. се установява, че ответникът е наел друго жилище в центъра на гр.Гълъбово, където да живее с детето при по-добри условия.

За установяване на обстоятелството колко често и за колко време ответникът отсъства от България, съдът е изискал сведение от работодателя му „ПК Груп 1“ ЕООД, който е отговорил, че ответникът е бил на трудов договор само за периода от 12.01.2018г. до 15.02.2018г. След извършена справка от страна на ответника, същият е установил, че действително работодателят му го е водил на работа само за един месец, а след това ответникът е продължил да работи, да получава възнаграждение и да бъде изпращан в „командировки“ без трудов договор. Това е мотивирало ответникът да напусне работа, което означава, че няма да пътува в чужбина по начина, по който е пътувал до момента, и да си търси друга работа.

Съдът е изискал справка от ОД на МВР – Стара Загора за задграничните пътувания на страните, която справка е непълна с оглед свободното движение на гражданите в Европейския съюз, но все пак отразява значителна част от пътуванията. От приетата като писмено доказателство Справка с №УРИ: 349000-9101/28.05.2018г. на ОД на МВР – Стара Загора, се установява, че ответникът е отсъствал от България за периода от 27.05.2017г. до 14.09.2017г.; от 27.10.2017г. до 17.12.2017г.; от 06.01.2018г. до 04.03.2018г.; от 10.03.2018г. до 22.03.2018г; от 16.04.2018г. до 13.05.2018г. За ищцата данните са, че е влязла в България на 08.06.2017г., след това на 12.06.2017г., на 17.06.2017г., на 28.06.2017г., на 25.10.2017г., без данни кога е излязла от България. Излязла е от България на 26.01.2018г., като се е върнала на 02.03.2018г. След това има ново влизане в България на 04.04.2018г., без данни кога е излязла. На 22.04.2018г. е напуснала България, без данни да се е върнала. Прави впечатление, че ищцата пътува през много кратки периоди от време, като очевидно след напускането на България на 22.04.2018г. не се е връщала до края на разглеждането на делото, предвид няколкократното му отлагане за изслушването й в съдебно заседание и нейното неявяване въпреки това.

 

Предпоставка за уважаване на иска по чл.59, ал.9 от СК е изменение на обстоятелствата, при които съдът е постановил първоначално решението си, относно упражняване на родителските права след развода.

Съгласно Постановление на Пленума на ВС №1 от 1974г., чиито разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качества на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства са посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки - отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Преценката се прави в зависимост и за да се защитят интересите на детето. Няма спор, че общуването на детето с всеки един от родителите е необходимо за неговото формиране като личност и съдейства за правилното му развитие и възпитание. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в интерес на детето. Дали подобно поведение е основание за промяна на вече определените мерки относно упражняването на родителските права, е въпрос на конкретна преценка, която следва да се направи съобразно установените по делото факти относно характера, вида и честотата на това поведение, като бъде взето предвид - как това се е отразило на детето и другите релевантни факти.

Съдът намира, че изменение на обстоятелствата, налагащо изменение на мерките за упражняване на родителските права над З.С.Х., не е настъпило. Действително налице е влошаване на жилищните условия при родителя, който упражнява родителските права – ответника, и подобряване на жилищните условия при другия родител. Но само това обстоятелство не е достатъчно за изменение на мерките за упражняване на родителските права. Това условие следва да е част от съвкупност от промени, най-съществената от които е промяна на родителските, възпитателските или моралните качества у родителите. Съдът намира, че качествата на родителя, който упражнява родителските права не са се влошили за времето откакто той полага грижи за детето. Действително ответникът често е отсъствал от страна за период от една година назад, но това е било в интерес на детето, за да му бъдат осигурени повече средства и по-добри условия за отглеждане. Израз на това е и обстоятелството, че ответникът е наел жилище, с много по-добри материални условия, където да се изнесе да живее с детето, предвид, че жилището, в което досега са живели предстои да бъде съборено. Освен това при отсъствията си, ответникът е поверявал грижите за детето на родителите си, които се отнасяли достатъчно отговорно към тези задължения. Тези факти са свидетелство за отговорно и сериозно възприемане на задълженията на родител от страна на ответника. Не бяха доказани и твърденията на ищцата за възпрепятстване от страна на ответника на контактите й с детето и настройване и отчуждаване на детето от майката. Напротив, ответникът е съдействал на контактите на детето с майката с оглед нуждата на детето от майчини грижи, които ответникът сам е забелязал, че му липсват. Ответникът сам е водил детето при майката, както и й е предоставял средства за времето на престоя на детето при нея, въпреки, че тя не е заплащала дължимата от нея издръжка. Ответникът е инициирал разговори по телефона и по фейсбук на детето с ищцата, дори е бил съгласен да живее отново с нея, само в името на детето, за да не чувства то липсата й.

Още по-малка промяна се наблюдава в родителските качества на ищцата. Фактът, че ищцата не съумя да намери време да проведе разговор в Дирекция „Социално подпомагане“ и не се яви на три съдебни заседания, за да бъде изслушана, съзнавайки сериозността на производството, е показателен за способността й за изпълнение на задължения. Установено бе, че ищцата освен детето З. има и друго момиченце, за което също не се грижи и не плаща издръжка. Дори не бе е установено ищцата да се вижда с това дете. Освен това ищцата има и друго малко дете, което предвид честите й пътувания в чужбина, без установена причина, очевидно оставя на грижите на трети лица. Не е ясно, ако на ищцата бъде предоставено упражняването на родителските права над детето З., кой фактически ще се грижи за нея. Фактът на неплащането на издръжка също е показателен за отговорността, която ищцата е готова да поеме. За целия период на раздялата на страните, която е от повече от шест години, ищцата не е плащала издръжка за детето, въпреки, че е разполагала с доходи от работа в чужбина.  

След постановяване на Решение №32/03.04.2012г. по гр.дело №23/2012г. по описа на РС-Гълъбово, не са настъпили никакви обстоятелства, които да налагат промяна в определените мерки. Установи се по категоричен начин, че детето се чувства добре и с двамата си родители, има установен дом, режим за контакти с родителя, с когото не живее постоянно, задоволени са нуждите му и са защитени интересите му. Следва да се отбележи изрично, че за детето е важно отношенията му с родителите и разширеното семейство /баби, дядовци, лели, чичовци, братовчеди и т.н./ да бъдат трайно установени. Достатъчен стрес в живота на детето е била раздялата на родителите му. Една промяна в установените вече отношения след раздялата ще се отрази негативно на емоционалното състояние и развитието на детето.

С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че не е установена промяна на обстоятелства, които са били определящи за предоставяне на родителските права на бащата. Поради тази причина предявеният иск за промяна в режима на упражняване на родителските права над детето З.С.Х. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за определяне на режим на лични отношения на детето с ответника, за осъждане на ответника да заплаща издръжка за детето.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищцата следва да бъдат присъдени направените от ответника съдебни и деловодни разноски. Поради тази причина ищцата следва да заплати на ответника сумата от 550лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** срещу С.С.Х.  с ЕГН **********,*** искове за изменение на мерките, определени с Решение №32/03.04.2012г. по гр.дело №23/2012г. по описа на РС-Гълъбово относно упражняването на родителските права над детето З.С.Х., ЕГН **********, като упражняването бъде предоставено на майката, за изменение на мерките относно личните контакти, като бъде определен режим за лични контакти на детето с бащата всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 до 17,00 часа, 10 дни през лятната ваканция, 3 дни през зимната и 3 дни през пролетната ваканция, като бащата има задължение да взема и връща детето, и за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 200,00лв., считано от влизане на решението в сила.

 

ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на С.С.Х.  с ЕГН **********,*** сумата от 550лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: