№ 672
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна К.а
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Татяна К.а Търговско дело № 20231100900460
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на „Д.“ ЕООД (н.) за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на „А.Т.“ ЕООД. Молителят твърди, че бил
възложител по договор за предоставяне на софтуерни услуги, сключен с
ответника, и в това качество заплатил възнаграждение в размер от 648 932 лв.
Ответникът не изпълнил възложената работа, поради което договорът бил
развален, а в полза на молителя с влязло в сила решение било присъдено
вземане за връщане на платената сума, ведно със законна лихва. Това вземане
обаче не било погасено от длъжника и този факт, заедно с обстоятелството, че
длъжникът не бил обявявал годишните си финансови отчети за периода от
2018 г. до настоящия момент, сочел, че същият е неплатежоспособен. Ето
защо молителят моли съда да открие спрямо ответника производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособността му. Претендира
разноски.
Ответникът „А.Т.“ ЕООД не взима становище.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
Вземанията на молителя към „А.Т.“ ЕООД са установени с влязло в
сила решение от 11.11.2022 г. на СГС, ТО, 18 състав, по т.д. № 1328/2022 г.,
въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 26.01.2013 г. Съгласно
изпълнителния лист ответникът е осъден да заплати на молителя сумата от
648 932 лв., представляваща подлежащо на връщане възнаграждение, платено
по развален договор за софтуерни услуги от 28.06.2019 г., ведно със
законната лихва от 18.07.2022 г. Не се доказва погасяване на горепосочения
дълг.
Въз основа на изложеното съдът приема, че молителят е кредитор на
1
ответника с изискуеми парични вземания за главница и лихва, възникнали от
разваляне търговска сделка, т.е. на вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1, пр. 6 ТЗ, и
поради това се явява активно материално легитимиран да иска откриване
спрямо ответника на производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособността има три елемента - търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от посочения в чл. 608, ал. 1
ТЗ вид (1), като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) (2) и именно
то е в причинна връзка с неизпълнението (3).
Както беше посочено, в тежест на ответника съществуват непогасени
задължения към молителя, произтичащи от търговска сделка, а от служебно
извършената справка относно публични задължения се установява, че са
налице публични задължения, за чието събиране през 2020 г. е било
образувано изпълнително дело (вж. постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С200022-022-0066294/28.09.2020 г.). Налице са и
данни относно издаден срещу ответника ревизионен акт от 28.04.2021 г.,
влязъл в сила на 16.04.2022 г. след съдебното му обжалване, с който са
установени допълнителни данъчни задължения (вж. мотивите към съдебното
решение, от 11.11.2022 г., в които е възпроизведено съдържанието на
посочения документ).
Наличието на непогасени изискуеми задължения от вида, посочен в чл.
608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, е презумптивна предпоставка по чл. 608, ал. 3 ТЗ за
неплатежоспособност, а предположението не беше оборено нито от
служебно събраните писмени доказателства, нито от заключението на
приетата СИЕ. Напротив, според заключението на СИЕ молителят не
осъществява реална икономическа дейност, нито се установява същият да
притежава ликвидни активи, които биха могли да погасят вземанията на
молителя и на другите кредитори, т.е. коефициентите за ликвидност са
нереферентни (вж. обясненията на вещото лице, дадени при разпита в о.с.з.
на 12.05.2023 г.)
При изложените факти може да се заключи, че по отношение на
молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо
понятие, който извод се потвърждава и чрез приложение на презумпцията по
чл. 608, ал. 2 ТЗ, тъй като след обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2
ЗСчет. за 2017 г. не е извършено обявяване нито на ГФО, нито е подавана
нова декларация за липса на стопанска дейност (каквато се е дължала, тъй
като изискването за еднократност на декларирането е въведено с изменение
на разпоредбата от 01.01.2020 г,. действащо за отчетни периоди след 2019 г.
съгласно § 40 на ЗИД, с който е въведено изменението).
Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност и
необратимост на състоянието на неплатежоспособност, тъй като молителят
не извършва търговска дейност от дълъг период от време (от 2017 г.), нито
има активи, с които да възстанови осъществяването й (няма права върху
недвижими имоти и МПС, нито има данни за активи по банкови сметки).
Относно началната дата на неплатежоспособността:
За определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице
елементите на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение
по чл. 608, ал. 1 ТЗ, трайна финансова невъзможност за погасяването му и
2
причинна връзка между тях.
Когато не са налице достатъчно доказателства, от които да се формира
извод за точния момент, в който са се осъществили горепосочените елементи
на неплатежоспособността (както е в настоящия случай – вж. заключението
на СИЕ), началната дата може да се определи чрез някоя от установените в
чл. 608, ал. 2-4 ТЗ презумпции, а когато по отношение на длъжника са се
реализирали повече от една презумпции, се определя най-ранната начална
дата.
В случая като писмено доказателство е прието постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-022-0066294/28.09.2020 г.,
издадено по изп.д. № *********/2020 г., от което е видно, че към датата на
издаване на постановлението молителят е имал ликвидни изискуеми и
непогасени публични задължения за главница и лихва в общ размер от
112 967,13 лв. Няма доказателства за по-рано падежирало непогасено
задължение - дългът към молителя е възникнал с развалянето, извършено с
връчване на подадената през 2022 г. искова молба, а относно задълженията по
ревизионния акт няма конкретни данни за размер и падеж.
Следователно презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ сочи като дата на
неплатежоспособността датата 28.09.2020 г. Тъй като приложението на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ би довело до определяне на по-късна дата
(през 2021 г.), то горепосочената дата 28.09.2020 г. следва да се определи и
като начална дата на неплатежоспособността
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Длъжникът не разполага с налични парични средства за покриване
разноските в производството по несъстоятелност. Ето защо с определение от
12.05.2023 г. съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за
изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя поисканите от него разноски
в размер от 700 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 28.09.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А.Т.“
ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****.
СПИРА производството по т.д. № 460/2023 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
3
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД , ЕИК ****, да заплати на „Д.“ ЕООД (н.),
ЕИК ****, сумата от 700 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4