Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260017
гр. Севлиево, 02.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на девети септември
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Станева
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова АНД № 243 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Жалбоподателят М.И.С. ***, е обжалвал
наказателно постановление № 485872-F517085 от 19.12.2019 година,
издадено от Началника на Отдел «Оперативни дейности» - Велико Търново в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за извършено
нарушение по чл. 13 ал. 1 от Данъчно –
осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, и на основание чл. 273 от ДОПК му
е наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева. В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за
което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да
отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, пледира алтернативно за намаление размера на
наложената глоба.
За ответника по жалбата – ЦУ на НАП, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда
да остави същата без последствия и
наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 13.10.2019 година
около 16:00 часа свидетелите Е.Д. и А.М. – служители в Национална агенция по
приходите при ЦУ на НАП, се намирали на панаирната площадка в гр. Севлиево и
извършвали наблюдение на заведение за хранене на отрито, находящо се в гр.
Севлиево, ул. „***“, разположено на улицата, непосредствено срещу жилищна
сграда с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ № 46А. Обектът представлявал
разположени на улицата 13 броя маси за хранене с около 50 броя столове,
заградени с дървена ограда и навес над тях.
По време на
наблюдението проверяващите установили, че жалбоподателят М.И.С. извършвал от
обекта продажби на месни продукти, които
приготвял на скара, безалкохолни и алкохолни напитки, които били поставени в
хладилна витрина. Проверяващите забелязали, че при извършено плащане от страна
на клиентите С. не издавал фискални бонове, нито касови бележки от кочан за
получените плащания. След като забелязали това обстоятелство проверяващите
отишли при жалбоподателя, легитимирали му се и го запитали дали в обекта има
налично ФУ и документи от и във връзка с него. С. отговорил, че той отговаря за
обекта, че същият няма ФУ, като същевременно заявил, че не извършвал търговска
дейност. След поискване на документ за самоличност от него, С. отказал
съдействие, като не представил личната си карта и отказал да даде информация за
дейността на обекта, след което преустановил дейността, прибрал част от
оборудването в гараж, който бил негова собственост и се намирал непосредствено
до търговския обект, и напуснал мястото на проверката.
Проверяващите
изискали съдействие от органите на МВР за установяване самоличността на
укрилото се лице и на мястото на проверката пристигнали полицейските служители Р.Х.
и Г.П., които осъществили телефонен разговор с жалбоподателя и го убедили да се
върне на мястото на проверката. След като се върнал С. предоставил на
проверяващите личната си карта, от която се установили трите му имена и
постоянния му адрес в гр. Севлиево, ул. „***“ № 46А. В присъствието на
полицейските служители жалбоподателят отново отказал да даде информация относно
дейността на ТО.
Констатираните от тях
обстоятелства проверяващите отразили в съставения на място Протокол за
извършена проверка № 0364062 от 13.10.2019 година. Препис от протокола бил
връчен на жалбоподателя, като преди това той записал в графата за възражения,
че при направената проверка служителите на НАП не се легитимирали, че направили
това след като дошли полицаите и че въпросният обект е скара за домашна
употреба.
С протокола от
проверката жалбоподателят бил поканен да се яви на 17.10.2019 година в ТД на
НАП – Велико Търново за съставяне на АУАН.
На 17.10.2019 година
жалбоподателят се явил в посоченото по – горе място, където свидетелят Д., в
присъствието на свидетеля М. съставил против жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/, в който отразил горепосочените
обстоятелства.
В заключение
актосъставителят приел, че на 13.10.2019 година в 16:00 часа, при извършване на
проверка от органите по приходите на търговски обект – заведение за хранене,
находящ се в гр. Севлиево, ул. „***“, разположен на улицата, непосредствено
срещу жилищна сграда с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ № 46А, след легитимация
на СИП А.Ф.М. и ИП Е.Т.Д. и изискване на документ за самоличност, както и
информация за дейността на търговски обект от лицето М.И.С., такова съдействие не
им е било оказано от жалбоподателя, който в качеството си на участник в
производството е длъжен да окаже съдействие и да предостави информация при
условията и по реда на ДОПК на органите по приходите при изпълнение на
правомощията му по чл. 12, ал. 1-4 от ДОПК. Актосъставителят квалифицирал
описаното от него деяние като нарушение на чл. 13, ал. 1 от ДОПК.
След предявяване на
АУАН жалбоподателят записал в графата за възражения, че на 13.10.2019 година
бил пред дома си, когато двама души му казали, че били от НАП и му поискали
личната карта. Отговорил им, че не може да им я предостави, тъй като не му се
легитимирали със служебна карта и не знаел на кого да я дава. Поискал
съдействие от органите на МВР и едва след тяхното пристигане и по негово
настояване единият от проверяващите му се легитимирал със служебна карта, която
била в чантичката му, а другият така и не му представил такава.
В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения срещу съставения
му АУАН.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Е.Д., Ф.М.,
Г.П. и Р.М., съпоставени с писмените доказателства: АУАН № F517085 от от 17.10.2019 година,обжалваното наказателно
постановление, Протокол за извършена проверка от 13.10.2019 година, към който
са приложени два броя снимки, Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния
директор на НАП.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 17.06.2020 година. Жалбата е заведена в деловодството на ТД на
НАП – Велико Търново на 23.06.2020 година, тоест в законноустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП и АУАн са издадени от
компетентни лица.
АУАН и издаденото в последствие
въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 13,
ал. 1 от ДОПК. Тази разпоредба гласи, че участниците в производствата са длъжни да оказват
съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс
на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им
по чл. 12, ал. 1
– 4.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства безспорно се установи, че на инкриминираната дата
жалбоподателят не е оказал съдействие на двамата проверяващи, които са поискали
да извършат проверка, както им е отказал и да им даде личната си карта и каквато
и да била информация за извършваната от него търговска дейност в обекта. В тази
връзка съдът кредитира напълно с доверието си показанията както на
проверяващите от НАП, така и на полицейските служители. Свидетелите Д. и М.
ясно и недвусмислено заявиха, че на инкриминираната дата са извършвали скрито
наблюдение на обекта, в който жалбоподателят лично продавал на различни лица
приготвените от него продукти на скара, както и безалкохолни и алкохолни
напитки, поставени в хладилна витрина, намираща се в обекта, без да издава
фискални касови бележки на клиентите. След като са констатирали това
обстоятелство проверяващите са отишли при жалбоподателя и са му поискали
личната карта, за да започнат проверката. И двамата проверяващи заявиха
категорично пред съда, че са се легитимирали със служебните си карти пред
жалбоподателя, въпреки че са били облечени със сини жилетки, на които пише:
«НАП Контрол». Тези техни твърдения бяха подкрепени и от показанията на двамата
полицейски служители, като полицейският служител Р.Х. обясни, че проверяващите
са заявили, че са се легитимирали пред жалбоподателя, но същият затворил
заведението и си тръгнал, а свидетелят Г.П. заяви, че и на двамата служебните
баджове били на врата им.
При това положение, съобразявайки
и поведението на жалбоподателя след представянето на проверяващите, които са
поискали да извършат проверка, изразяващо се в това, че е затворил заведението,
като прибрал част от оборудването в гаража си и напуснал мястото, съдът намира
за несъмнено установено, че жалбоподателят е отказал съдействие на
проверяващите и е направил опит да осуети проверката, която била извършена едва
след намесата на полицейските служители. Това поведение на жалбоподателя
безспорно осъществява признаците от състава на нарушението по чл. 13, ал. 1 от ДОПК, поради което съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал
извършеното от жалбоподателя деяние.
По отношение на наложената санкция съдът намира, че в
случая наказващият орган неправилно е определил нейния размер. Според
посочената санкционна норма на чл. 273 от ДОПК който не окаже съдействие на орган по приходите или
публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се
наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци
и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно
нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1000
лв. В случая липсват каквито и да е мотиви за налагане на
санкция в максимален размер. Настоящият съдебен състав намира, че извършеното
нарушение не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случаи. Нарушението се явява първо за жалбоподателя и няма
данни до момента на същото да са налагани санкции за други подобни нарушения.
Липсват и данни за имущественото състояние на жалбоподателя, като в тази връзка
следва да се съобрази обстоятелството, че представляващият го адвокат е
защитавал жалбоподателя, без да му е заплатено адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради обстоятелството, че С. е
материално затруднено лице. По тези съображения съдът счита, че
наказателното постановление следва да се измени в частта за размера на глобата,
като същата се намали до минималния размер, предвиден в санкционната
разпоредба, а именно 250,00 лв., който е напълно достатъчен на този етап за
постигане на целите на превенцията.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че защитата
на жалбоподателя е осъществена от адвокат, на когото същият не е заплатил
адвокатско възнаграждение поради затрудненото си материално положение, съдът
следва да определи дължимото се адвокатско възнаграждение съобразно чл. 8, ал.
1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съразмерно на изменената част на глобата. Това възнаграждение съдът определя в размер
на 150,00 лева. От своя страна жалбоподателят дължи на наказващия огран
разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на намалената част на
санкцията, което съдът определя в размер на 60,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 485872-F517085 от
19.12.2019 година, издадено от Началника на Отдел «Оперативни
дейности» - Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на М.И.С., ЕГН: **********,***, за извършено нарушение по чл. 13, ал. 1 от Данъчно –
осигурителен процесуален кодекс и на основание чл. 273 от ДОПК му
е наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева, като НАМАЛЯВА
размера на глобата от 500,00 лв. на 250,00лв. /двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЦУ НА НАП, ЕИК:
1310631880291, да заплати на М.И.С., ЕГН: **********,***, сумата в размер на
150,00лв. /сто и петдесет/ лева, дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН: **********,***, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ ЦУ НА НАП, ЕИК: 1310631880291, юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото в размер на сумата от 60,00лв. /шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: