Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 306
Б., 11.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на единадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-М.Й.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 708 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„***“ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.***№9, чрез пълномощник адв.Е.М.
***, моли да бъде признато за установено по отношение на „***“ЕООД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: Б., ул. ***№43 на съществуване на вземането
му, за което е
издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.02.2019г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата-главница от 3960лв., представляваща незаплатена сума по фактура № *** от
***г. за изработка на 5 броя покривала за камион от винил с рекламни надписи,
както и за сумата от 397.10лв., представляваща законна лихва за забава върху
горната сума-главница за периода от 23.02.2018г. до 18.02.2019г., както и за
законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 18.02.2019г.
до окончателното заплащане, както и да се присъдят разноските по настоящето
дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.
Е.М. ***/пълномощно от 10.04.2019г.-л.2/ уточнява, че сумата-главница
представлява изработката на рекламните надписи върху 5бр. покривала за камион,
съгласно постигната устна договорка между страните на 06.02.2018г., за което е
издадена описаната по-горе фактура от ***г. и покривалата заедно с рекламните
надписи, отразяващи името на ответната фирма, адреси, телефони са предадени на
02.03.2018г. Моли да се уважат исковете и се присъдят направените по делото
разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.180/.
Представя писмени бележки с вх.№ 7626 от 05.11.2019г.
Ответникът-„***“ ЕООД, с
ЕИК:***, чрез управителя му Н.С.П. е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ *** от
07.06.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че на 17.01.2018г. е сключил
договор за финансов лизинг № ***г. с „***“ЕАД с ЕИК: ***, съгласно който
договор е закупил от лизингодателя 5 броя товарни
автомобили „***“ *** Atego с монтирани върху тях
бордови каросерии с брезент. Цитираните в исковата молба номера на рами на
камиони съответстват на номерата на закупените от ответника, но същите са
закупени от лизингодател „***“ЕАД, а не от лизингодател „Мерцедес Атего“.
Съгласно т.1 от Договора за финансов лизинг, товарните автомобили са с
„монтирани върху тях бордови каросерии с брезент“, а в т.14 от същия договор е
посочено, че бордовите каросерии с брезент се монтират върху товарните
автомобили от ***ООД с ЕИК: ***и разходите за монтажа са за сметка на ***ООД.
Неразделна част от Договора за финансов лизинг са и Приложение А-1, А-2, А-3,
А-4 и А-5, в които са описани лизинговите вещи, които са с монтирани бордови
каросерии с брезент и производителят на бордовата каросерия е ***ООД. Ответникът
твърди, че е приел товарните автомобили с удостоверения от 23.02.2018г., а
бордовите каросерии с приемо-предавателен протокол на
23.02.2018г., подписани от управителя на ответното дружество. Заявява, че не е
упълномощавал лице П. П. да предава или получава за сметка на ответното
дружество каквото и да е. Ответникът твърди, че всички документи се подписват
от управителя на дружеството. Заявява, че приложеното копие от фактура № *** от
***г. не е отразена в счетоводството на ответното дружество. Моли да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани, тъй като ответното
дружество не е било в договорни правоотношения с ищеца.
В с.з. ответникът, чрез управителя му Н.П. оспорва
исковете, поддържа направените възражения в писмения отговор, както и спори по
отношение на уточненото обстоятелство в съдебно заседание, че ответната фирма е
поръчала на ищеца изработването на надписите върху брезента, като твърди, че не
е постигната уговорка за цената между тях.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК/пълномощно от 13.09.2019г.-л.171/ оспорва
исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и моли да
им се заплатят направените по делото разноски. Представя писмени бележки с вх.№
*** от 28.11.2019г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №***г. по
описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 21.02.2019г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № *** от
21.02.2019г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РС-Б.за изпълнение на парично
задължение, както следва:
за сумата-главница от 3960лв., представляваща незаплатено задължение по фактура
№ *** от ***г. за изработка на 3 бр. покривала за камион от винил, както и за
сумата от 397.10лв., представляваща законна лихва за забава върху главница за
периода от 23.02.2018г. до 18.02.2019г., както и за законната лихва за забава
върху горната сума-главница, считано от 18.02.2019г. до окончателното
заплащане.
Горната Заповед е издадена на основание
постъпило заявление с вх.№ ***г., изпратено по пощата с п.кл.
от 18.02.2019г., в което е посочено, че главницата е неизплатено задължение по
фактура№ *** от ***г., издадена от заявителя по договор за изработка на
покривало за камион-3бр. от винил, с рекламни надписи. Уточнено е, че между
страните е бил сключен договор за изработка, като заявителят е изпълнил
задължението си за изработката на 3 бр. покривала за камион от непромокаем
плат-винил. Изработените вещи са били предадени на длъжника с приемо-предавателен протокол на 02.03.2018г. На ***г. е
била издадена фактура на длъжника. Мораторната лихва
е начислена от датата на падежа на задължението-денят следващ издаването на
фактурата. Към настоящия момент длъжникът не е заплатил нито една от сумите.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 05.03.2019г.
след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по частното
гражданско дело на 25.02.2019г./л.36/. Във възражението е посочил, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Не е сключвал договор за
изработка, нито е получавал фактура.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да
предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №*** от 06.03.2019г./л.38/,
връчено му на 14.03.2019г./л.40/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***г. по
описа на РС-Б.с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.04.2019г.
като е изпратена по пощата с п.кл. от 11.04.2019г. в
РС-Б., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на
горното разпореждане.
Страните са търговски дружества и
спорят за това между тях възникнали ли са облигационни отношения във връзка с
договор за изработка на
5 броя покривала за камион от винил с рекламни надписи.
От представените от ответника писмени доказателства: копия от договор за финансов
лизинг №***г. заедно с Приложения към него и от пет броя приемо-предавателни
протоколи от 23.02.2018г., се установява, че ответното дружество е страна като лизингополучател на пет товарни автомобили „***“ *** Atego с монтирани върху тях бордови каросерии с брезент по
сключен договор за финансов лизинг от 17.01.2018г. с „***“ЕАД като лизингодател. Автомобилите заедно с бордови каросерии с
брезент са предадени от Иваго-България ООД-гр.Я. на
23.02.2018г. на ответното дружество чрез управителя му Н.П. съгласно
приложените пет броя приемо-предавателни протоколи от
23.02.2018г.
Преди сключване на договора за лизинг на
17.01.2018г. между Иваго-България ООД-гр.Я. и
ответното дружество е сключен договор от 28.11.2017г. за доставка и монтаж на 5
бр. бордови каросерии с брезент на автомобили „Мерцедес Атего“
и е направено от ответника авансово плащане на 01.12.2017г. на сумата от
14922.20лв. съгласно приложените за това писмени доказателства-копия от Оферта № ***г. от ***ООД-гр.Я. и от фактура №***
от 01.12.2017г.
От
показанията на разпитания по делото св.К.Н.В., който работи като специалист по
маркетинг и мениджмънт във фирма „***“, се установява, че тяхната фирма е
изработила бордовите каросерии на петте товарни автомобили, които ответното
дружество е получило. Същата не изработва брезентовите покривала, а използва
услугите на ищцовата фирма „***“. В случая св. В. е
водил разговори с управителя на ответното дружество относно цвета на
брезентовите покривала и след постигнато между тях съгласие са изработени от
ищеца и са му заплатени от фирма „***“. Ответникът е искал да има рекламни
надписи по брезентовите покривала, за което св.В. свързал управителите на ищеца
и ответника. Св.В. видял, че ищцовата фирма монтира
покривалата на товарните автомобили за ответника, които били зелени с жълти
рекламни надписи, отразяващи името на фирмата и лъвове. Камионите са предадени
от фирма „***“ оборудвани с брезенти с рекламни надписи на тях на ответника,
който осигурил шофьори за всеки един автомобил. По-късно св.В. разбрал, че двамата
управители на страните по делото имали разминавания относно цената на
поставените рекламни надписи на брезентовите покривала.
От показанията на разпитания по делото
св.Р.М.И., който работи в рекламна агенция и по този повод и с ищцовата фирма. Той изпълнява предпечатната подготовка на
всички неща, които се изработват-проекти, визуализацията. Има няколко варианти
за изпълнение на такъв тип брезенти или ги печати при него или прави шаблони. В
случая св.Р. И. е изработил шаблоните на надписи на „***“ за 3 часа, тъй като
от ищцовата фирма му казали, че се касае за бърза
поръчка, което е било в периода 07.01. или 07.02.2018г. Работници на ищцовата фирма са използвали направените от него шаблони и
са нанесли надписите върху брезентовите покривала. Св. И. е разговарял с
управителя на ответната фирма по телефона относно цвета на надписите, които
следва да бъдат нанесени на брезентовите покривала.
Ищецът твърди, че има сключен устен
договор за изработка на 06.02.2018г. за рекламните надписи върху брезентовите
покривала на петте товарни автомобили, които е изработил и ответникът е получил на 02.03.2018г. с приемо-предавателен протокол, като стойността на изработеното
е сумата от 3960лв., платима на 23.02.2018г., която сума до момента ответникът
не е заплатил и е изпаднал в забава.
За горното
ищецът е представил следните писмени доказателства-копие от фактура №*** от ***г.,
на която е посочено като основание „рекламни надписи“ за 5 броя, приемо-предавателен протокол от 02.03.2018г., подписан за
ответника от П. П. и извлечение от АБВ поща на „***“ ЕООД от 06.02.2018г.,
заедно с копия от мостри на „***“-10бр.
От
отговорите на управителя Н.С.П. на ответното търговско дружество по реда на чл.176
от ГПК в о.с.з. на 01.07.2019г., се установява, че той е водил кореспонденция по имейл и телефон
с ищцовата фирма, но не са постигнали съгласие за
цената на рекламните надписи. Получил е камионите с брезентовите покривала
заедно с рекламните надписи от фирмата, която е произвела каросериите. Изрично
заявява, че не е имал договорни отношения с ищцовата
фирма, не е получавал от тях фактура и не я е осчетоводявал. Има във фирмата
служител с имена П. П., но никой не подписва документи за ответната фирма освен
той лично.
От приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 6305 от
12.09.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Б., се установява, че при извършена
от нея справка с водените счетоводни документи при страните, е установила, че фактура
№*** от ***г., издадена от ищеца е осчетоводена при него, но в ответното
търговско дружество не е осчетоводена, не е включена в Дневника за покупките и
Справка-декларация по ДДС. При измерване по крайните точки на надписите
положени върху покривалата на петте товарни автомобили стойността на
изработването им като минимална е в размер на сумата от 1359.45лв., а като
максимална е в размер на сумата от 3935.25лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415,
ал.1 от ГПК. Освен това съдът намира, че е налице идентитет
на вземането, описано в Заповед № *** от 21.02.2019г. по ч.гр.д.№***г. по описа
на РС-Б.за изпълнение на парично задължение и исковата претенция, тъй като правопораждащият юридически факт от който се твърди, че
произтича вземането е издадената фактура № *** от ***г., която отразява твърдените от
ищеца облигационни взаимоотношения между страните за изработка на рекламни
надписи на 5 броя покривала. В Заповедта
за изпълнение същата е коректно посочена, за което отразените 3 броя е
техническа грешка, която е поправена с отразеното във фактурата.
Разгледан по същество главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за
съществуване на парично вземане на ищеца срещу ответника за сумата-главница от
3960лв./три хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща незаплатена
сума по фактура № *** от ***г. за изработка на 5 броя покривала за камион от
винил с рекламни надписи, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № *** от 21.02.2019г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Б.е неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни
съображения:
Съдът приема, че от така събраните
пред настоящата съдебна инстанция доказателства не може да се направи извод, че
между страните има сключен договор за изработка на 5 броя покривала за камион от винил с
рекламни надписи, за която е издадена фактура № *** от ***г.
Договорът за изработка е неформален и може да
бъде доказан с всички допустими доказателства и доказателствени
средства при съобразяване с ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, т.е. със
свидетелски показания не могат да се установяват договори на стойност над
5000лв
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. В тежест на ищеца
е провеждане на главно и пълно доказване релевантните за спора факти, от които
черпи права-сключен между страните двустранен възмезден договор за изработка, престациите на страните по него, пълното му и точно
изпълнение от страна на ищеца и настъпилата забава за плащане паричните
задължения от ответника. Ищецът следва да докаже и размера на паричната престация на ответника-длъжник.
Пред настоящата съдебна инстанция
такова доказване не е проведено, тъй като от събраните по делото писмени
доказателства-договор за финансов лизинг от 17.01.2018г. заедно с приложения
към него, оферта от ***ООД, пет броя приемо-предавтелни
протоколи от 23.02.2018г. и фактура № ***/01.12.2017г., както и от събраните
гласни доказателства-показанията на св.К.Н.В. и св.Р.М.И., които съдът
кредитира като конкретни, непосредствени и безпротиворечиви,
отговорите по реда на чл.176 от ГПК на управителя на ответното търговско
дружество,
намира, че се установи, че фирма ***ООД е предала
на ответника петте товарни автомобили оборудвани с бордови каросерии с брезент
с рекламни надписи на тях на 23.02.2018г. съгласно приложените, подписаните и
неоспорените от страните пет протоколи за това с оглед сключения на
17.01.2018г. договор за финансов лизинг от ответника и поетото задължение от
фирма ***ООД да изработи бордовите каросерии с брезент за тези автомобили.
Облигационни взаимоотношения във връзка с изработването на брезентовите
покривала за петте товарни автомобили са възникнали между ***ООД и ответното
търговско дружество съгласно приложената оферта, фактура за авансово плащане от
01.12.2017г. и 5 броя приемо-предавателни протоколи
от 23.02.2018г. Установи се по делото от показанията на св. Красимир В. и св. Р.
И., че брезентовите покривала заедно с рекламни надписи за ответната фирма са
изработени от ищеца. Също така се установи от показанията на св.В., че фирма ***ООД
е заплатила на ищеца стойността за изработените пет броя брезентови покривала
за товарните автомобили, а по отношение на рекламните надписи са водени
разговори между управителите на двете търговски дружества, страни по настоящето
дело. От отговорите по реда на чл.176 от ГПК от управителя на ответното
дружество се установява, че при тези разговори не са достигнали до съгласие за
цената на рекламните надписи, за което той отрича да е в договорни
взаимоотношения по отношение на тяхното изработване с ищеца. Неговите обяснения
съответстват на приложените писмени доказателства, а именно издадената от ищеца фактура № *** от ***г. за
стойността на изработените рекламни надписи, която не е подписана от
представител на ответника. Приложеният Приемо-предавателен
протокол от 02.03.2018г. за предаване от ищеца на ответника на петте броя
покривала с рекламни надписи противоречи с приложените 5 броя приемо-предавателни
протоколи от 23.02.2018г., с които фирма ***ООД предава фактически и реално
товарните автомобили на ответника, които са оборудвани с брезентите-покривала с
рекламните надписи на тях. От събраните гласни доказателства се установява едно
единствено предаване на автомобилите, оборудвани с брезентовите каросерии на
ответника.
В случая не може да се приеме, че
приложената фактура№
*** от ***г. съставлява доказателство за сключване на процесния договор за изработка на рекламните надписи на
покривалата и за породените от него права и задължения, тъй като същата не е
подписана от представител на ответника. От приетото заключение на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М.П.Б., което съдът кредитира като
компетентно и съответстващо на приложените по делото писмени доказателства и
страните не са оспорили, се установява, че ответникът не е осчетоводил процесната фактура и не е ползвал данъчен кредит. Няма
данни по делото ответникът да е страна по твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение. По делото не се съдържат
доказателства, че ответникът е възложил на друго лице да сключва от името на
ответното дружество договор за изработка на тези рекламни надписи. Освен това е
налице и противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ/Търговски закон/, тъй като
след като управителят на ответното дружество е получил заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК по приложеното ч.гр.д.№ ***г. по описа на
РС-Б.е подал възражение с изявление за липса на договорни взаимоотношения между
страните за процесното вземане.
По отношение на предявения акцесорен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за съществуване на вземането на ищеца
срещу ответника за сумата
от 397.10лв./триста деветдесет и седем лева и 10 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху сума-главница от 3960лв. за периода от
23.02.2018г. до 18.02.2019г., е неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло, за това, че се не се уважава главния иск за
сумата-главница от 3960лв., както и че няма данни между страните от кога
ответникът изпада в забава за плащане на паричната сума по описаната по-горе
фактура, издадена на ***г., тъй като липсват установени договорни
взаимоотношения между страните във връзка с изработката на рекламните надписи
върху покривалата, както и твърдението, че изработеното е предадено много
по-късно, а именно на 02.03.2018г. Няма представена и покана от ищеца до
ответника за плащане на сумата-главница от 3960лв. преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б..
Поради гореизложеното предявените искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Няма данни за
направени разноски по делото от ответника, за това, че приложеният договор за
правна защита и съдействие/л.171/ не се отнася за заплащане на адвокатско
възнаграждение по настоящето гражданско дело № ***г. по описа на РС-Б..
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „***“ЕООД с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.***№9, предявени чрез пълномощник адв.Е.М. *** срещу
„***“ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: Б., ул. ***№43 за
признаване на установено на съществуване на вземането, за което е
издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.02.2019г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата-главница от 3960лв./три
хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща незаплатена сума по
фактура № *** от ***г. за изработка на 5 броя покривала за камион от винил с
рекламни надписи, както и за сумата от 397.10лв./триста
деветдесет и седем лева и 10 стотинки/, представляваща законна лихва за забава
върху горната сума-главница за периода от 23.02.2018г. до 18.02.2019г., както и
за законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от
18.02.2019г. до окончателното заплащане, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/И.Ц./