№ 38875
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110126636 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
18.09.2025 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
18.09.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. № 26636 по описа за
2025 г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от В. П. Н., чрез адв. Д. М. от
САК, срещу ....., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. ....., представлявано от
......., с която се моли от съда да осъди ответника да заплати сумата от 1 лв., частичен иск от
общо 100,39 лв., представляваща недължимо платена по нищожен Договор за потребителски
кредит №..., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.05.2025 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 18.09.2020г. е сключил Договор за паричен заем №... с отв. .....,
по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1 500
лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита. Сочи, че в чл. 4 от договора било
уговорено предоставяне на обезпечение – две физически лица поръчители, които да
отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, банкова гаранция в полза на
кредитора или одобрено от заемодателя дружество – гарант, като за последното обезпечение
1
било предвидено възнаграждение в размер на 598,18 лв., платимо разсрочено ведно с
погасителните вноски. Съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения договор за поръчителство ..... е
било упълномощено да получи паричните средства за възнаграждение за поръчител със
задължението след това да ги предаде на ...... Излага твърдения, че с влязло в сила Решение
№ 1931/03.02.2024 г., постановено по гр.д. № 19361/2023 г. по описа на СРС, 173-ти състав,
договорът за предоставяне на поръчителство бил обявен за недействителен. Поддържа, че
договорът за паричен заем също бил недействителен поради неправилното посочване на
ГПР. С оглед изложеното счита, че по същия се дължи само чистата стойност на кредита,
като надплатената сума се явява погасена при начална липса на основание. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. Д.
К., с който поддържа неоснователност на исковите претенции. Твърди, че процесният
договор за кредит е действителен като отговарящ на поставените изисквания в ЗПК. Сочи,
че няма основание дружеството кредитодател да включи възнаграждението по договора за
предоставяне на обезпечение при изчисляване на ГПР. Поддържа, че възнаграждението на
дружеството гарант не е част от заемното правоотношение и не представлява пряк разход по
кредита. Добавя, че не представлява разход за допълнителна услуга, доколкото сключването
на договор с гаранта не е задължително условие за получаване на кредита. Сочи, че при
промяна на условията по договора не се изчислявал и посочвал нов ГПР. Моли за
отхвърляне на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.
Правните изводи на съда са следните:
Частичният иск е иск, с който се търси защита по количествено определена част от
делимо вземане. При предявен частичен иск предмет на делото е заявената част, а не цялото
материално право. Съгласно дипозитивното начало в гражд. процес всеки може да предяви
не цялото спорно право, а само част от него. В случая с Решение №1931/03.02.2024г. по гр.д.
№19361/2023г. на СРС, 173 състав, е прогласен за нищожен сключения между ищцата и .....
договор за предоставяне на поръчителство за нищожен, като е определено адв.
възнаграждение по чл.38 на адв.Д. М. от САК. В настоящия съд. процес се търси изпълнение
по частичен иск от 1 лв. от вземане в пълен размер на 100,39 лв., представляваща
недължимо платена сума по сключения кредит. Злоупотребата с право е противоправно и
недобросъвестно упражняване на проц. права с цел за да бъдат увредени права и законни
интереси на други, на осн. чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България и в
противоречие с интересите на обществото, съгласно чл.8, ал.2 от ЗЗД. Подаването на иск/
жалба до съотв. компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена
възможност. В случай, че искът/ жалбата не са подадени с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато е известно на ищецът/
жалбоподателя, че изложените обстоятелства са неверни и се иницира производство, за да се
навреди другиму или за да се накърни друг обществен интерес, е налице злоупотреба с право
по чл.3 от ГПК. В случая следва да се приеме, че е налице злоупотреба с право от името на
ищеца с цел присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА при успешен изход на
делото. Размерът на частичния иск и този на целия му размер не предполагат различни
размери на дължима държ. такса или съдебно- деловодни разноски. Видно от служебно
направена справка в ЕИСС е, че от името на ищцата са образувани 36 бр. дела по искове за
неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки с проц. представител- адв.
Б. З., с отнети адв. права към момента от САК, а впоследствие с адв.Д. М. от САК.
Институтът на безплатна правна помощ не е създаден за да се генерират дела и
неоснователно присъждане на разноски за адв. хонорари по реда на чл.38 от ЗА, а има за цел
да осигури достъп до правосъдие на малоимотни граждани. В случая не може да се приеме,
че проц. представител на ищцата защитава легитимен нейн интерес, а злоупотребява с проц.
права по смисъла на чл.3 от ГПК. С оглед на горното следва да се приеме, че единствената
причина вземане в пълен размер от 100,39 лв. да се предяви като частичен иск от 1 лв. е
2
злоупотреба с проц. права и делото следва да бъде прекратено на това основание.
В чл.78, ал.4 от ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване
на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, разноските за производството
на ответника, се възлагат на ищеца. В случая в тежест на ищеца следва да се възложат
разноски за юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, на осн. чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. №162363/09.05.2025г., от В. П. Н., срещу ....., ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление гр. ....., представлявано от .......- Изп. директори, по която е
образувано гр.д. №26636/2025г. по описа на СРС, 165 граждански състав, поради
злоупотреба с процесуални права.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА В. П. Н., да заплати на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, на ....., ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление гр. ....., представлявано от .......- Изп. директори, сумата от
100 /сто/ лв., представляваща сторени деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчи препис на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3