Р е ш е н и е
№ 579 / 7.7.2022г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Георги Видев
при
секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 1086 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата. Делото е образувано по жалба на И.Г.П. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0340- 000140/03.09.2021 г., издадена от
началника на РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната
заповед, като незаконосъобразна. Съображенията от жалбата се поддържат от
процесуалния му представител в проведените съдебни заседания. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – началникът на РУ – Септември при ОД на МВР –Пазарджик не се
явява и не се представлява в проведените съдебни заседания. Не взема становище
по правния спор.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: водач
на МПС, на когото е наложена ПАМ, като временно му е отнето свидетелството за
управление.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Заповедта е мотивирана с констатираната положителна
проба за наркотични вещества („тетрахидроканабинол – ТНС“ /марихуана/),
направена с техническото средство Дрегер Drug-Check 3000 STK 6 C на 03.09.2021 г. около 22:30 ч. и дадена от жалбоподателя
непосредствено, след като е управлявал МПС. Прието
е, че е нарушил съдържащата се в чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП забрана за
управление на ППС след употреба на наркотични вещества. При проверката е
съставен АУАН. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване.
Очевидно такова не е извършено но констатации за неизвършването му и
евентуалната причина за това липсват в обжалваната заповед, в АУАН и в
останалите документи от преписката.
След като е дал положителната проба жалбоподателят бил
отведен в сградата на РУ – Септември, задържан за 24 часа по реда на ЗМВР и
срещу него е образувано досъдебно наказателно производство. След вземане на
обяснения от жалбоподателя, разпит на свидетели и приемане на съдебно
физико-химична и фармакологична експертиза прокурорът е приел, че обвинението
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества – е недоказано и е прекратил наказателното производство.
Възприета е тезата на жалбоподателя, че не е употребил наркотично вещество, а
лекарственото средство СБД масло /CBD oil 1000 mg 10%/. Прокурорът се е позовал преди всичко на заключението
на вещото лице, според което „… директната употреба на канабидиол (CBD), който сам по себе си не е наркотично вещество,
кратко време преди изследването с „Drug-Check 3000 STK 6“ може да доведе до отчитане на положителен резултат
за тетрахидроканабинол, поради възможен кръстосан отговор към това вещество от
теста, което е било посочено и в инструкцията на производителя. В
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 20.04.2022 г.
е посочено също, че във ФСМП-гр. Септември „П. е отказал да даде кръвна проба
за изследване в присъствието на дежурния лекар, като обяснил отказа си със
заетостта на лекарите във ФСМП-гр. Септември, въпреки че в центъра нямали
никакви хора по същото време“.
При тази така установена фактическа обстановка следва
да се приемат за достоверни твърденията на жалбоподателя, че действително
предвид заболяването си е употребил лекарствено средство, което е предизвикало
положителната проба за наркотици. Или най-малкото следва да се приеме, че не е
доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е употребил такива, тъй като
съгласно заключението на вещото лице по наказателното производство употребата
на канабидиол (CBD), който сам по себе си не е
наркотично вещество, „може да доведе до отчитане на положителен резултат за
тетрахидроканабинол“.
В случая с административната преписка и обжалваната
заповед не е установен и отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба за
изследване. Не са налице и твърдения и
доказателства в тази насока, въпреки че тежестта на доказване се носи от
ответника. Затова не следва да се кредитира отразеното относно такъв отказ в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, още повече, че
въпреки това отразяване досъдебното производство е прекратено.
Предвид гореизложеното, по делото не е установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества. Следователно той не е извършил административно нарушение и е
незаконосъобразно да му се налага принудителна административна мярка.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв. и платена държавна такса в размер на 10 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0340- 000140/03.09.2021 г., издадена от началника на РУ – Септември
при ОД на МВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171 т.1, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца.
Осъжда РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик да
заплати на И.Г.П. *** разноски по делото в размер на 360 лв. (триста и шестдесет
лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/