Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13247 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.
Ищецът
Х.Т.И. излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция:
образувано на 21.08.2018 г. производство по искове за обезщетения за причинени
му вреди от нечовешко и унизително отнасяне поради лоши санитарно-битови
условия и липса на своевременно и адекватно лечение (медицинско обслужване) в
затвора, по което след връщането му за ново разглеждане липсва произнасяне с влязъл в сила акт по съществото на спора;
забава поради неизпълнение на възложените на съда задължения за служебно
събиране на необходимите доказателства и неправилно възлагане на тяхното събиране
изцяло на ищеца, ненужно връщане от касационната инстанция на делото за ново
разглеждане от друг състав поради представяне от него на медицински документи,
които друг състав на същия съд е приел за достатъчни да постанови неговото лечение,
и невъзможност за събиране на гласни доказателствени средства при новото разглеждане
на делото; причинени му неимуществени вреди от неоправдано дългото производство,
които се презумират, и справедливото им обезщетяване със сума в размер на 26000
лева, заедно със законната лихва от завеждането на делото – 02.12.2020 г., и
разноските – адвокатско възнаграждение за предоставената му безплатна правна
помощ.
Ответникът
Административен съд – София град в срока по чл. 131 от ГПК оспорва иска,
възразявайки че е недопустим поради друго висящо производство между същите
страни и за същите вреди, съответно неоснователен поради липса на забавяне при
разглеждането на исковете, останали за разглеждане по адм. дело № 9007/2018 г.
след разделяне на искането по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, необосновани искания от
ищеца за отвеждане на съдебния състав, разглеждащ делото, и за тълкуване,
допълване и изменение на постановените съдебни актове; работа при извънредно
положение, а след него – при извънредна обстановка, и липсата на конкретизиране
на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Навежда при евентуалност и
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Контролиращата
страна Прокуратурата на Република България навежда доводи за неоснователност на
исковата претенция.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото е безспорно между страните, а и от събраните в
настоящото исково производство писмени доказателствени средства се установява,
че производството по адм. дело № 9007/2018 г. по описа на АССГ е било
образувано въз основа на предявена на 21.08.2018
г. от Х.И. – ищец и в настоящото производство, против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН) искова молба с формулирани на стр. 18 искания по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на посочените
за дължими обезщетения за неимуществени и имуществени вреди поради поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и
неосигуряването му на своевременно и необходимо медицинско обслужване за
лечение на заболявания и стоматологични процедури и по чл. 276, ал. 1, т. 2 от
ЗИНЗК за предприемане на действия за осигуряване на необходимото му лечението
за хепатити тип С и хепатит тип В. Направил е и искане за освобождаването му от
дължимата по производството държавна такса поради липсата на достатъчно
средства за заплащането й.
За обосноваване на исканията си ищецът Х.И., чрез процесуалния
си представител, е изложил не само фактическите обстоятелства, но и подробни правни
доводи чрез възпроизвеждане на текстове от нормативни актове, мотиви на
законопроекти и решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Изложил
е твърдения за поставянето му като изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Софийски централен затвор (СЦЗ) в нетърпими санитарно-битови условия поради
липсата на достатъчно храна по качествен, количествен и калориен състав, на
адекватно отопление, осветление и проветряване и на премахване на запълващи
килиите насекоми и на медицинско обслужване за осигуряване на необходимото му
зъболечение и лечение на придобитото от престоя му в затвора заболяване туберколоза
и на инфекциозни заболявания хепатит пит С и тип В, от които е страдал. Липсата
на микробиологично изследване при постъпването в затвора като лице, употребявало
наркотици и участвало в метадонова програма, сочила за придобиване на заболяването
му туберколоза в резултат от поставянето му изключително нетърпими в затвора условия,
а неосигуряването му на лечение на посоченото заболяване и на заболяването хепатит,
последното установено преди постъпването му в затвора, до необратими увреждания
на белия му и черен дроб. Въз основа на така наведените твърдения е направено и
искане на стр. 4 от исковата молба за предоставянето му на възможност исковете
да бъдат насочени и против МП и МЗ, в случай че съдът приеме, че ГДИН не е
процесуално легитимиран да отговаря по тях.
В изложението на различните обстоятелства в исковата молба
ищецът е направил и доказателствени искания за допускане на експертизи за
установяване на условията, при които е бил поставен за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, и на здравословното му състояние и необходимо
лечение на заболяванията му, от които е страдал, и за разпит на двама свидетели
за установяване на изложените от него обстоятелства за обосноваване на
исканията му по исковата молба. Приложени са към исковата молба и писмени доказателства.
С разпореждане от 11.09.2018
г. АССГ, Първо отделение, 57-ми състав, определен да разглежда делото след
извършено на 22.08.2018 г. разпределение, е освободил ищеца от заплащането на
дължимата по производството държавна такса и разпоредил връчването на препис от
исковата молба на ответника за отговор в 1-месечен срок. Отговор на исковата
молба е постъпил на 03.10.2018 г.,
като след постъпването му с разпореждане от 15.11.2018 г. АССГ е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.12.2018 г.
На 20.11.2018 г.
ищецът Х.И. е подал допълнение на исковата му молба поради претърпени от него
нови вреди в резултат от липсата на медицинско обслужване в затвора и наложилата
му се хоспитализация в областно лечебно заведение за лечение на абсцедираща
пневмония. Приложени са нови писмени доказателства за здравословното му състояние
и необходимостта от прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
А с молба от 26.11.2018 г. е изразил
становище по наведените възражения по предявените искове в отговора на
ответника ГДИН, който е представил доклади и протоколи за условията в затвора с
молба от 23.11.2018 г.
Първото съдебно заседание по делото е проведено на 06.12.2018 г., в което представителят
на ищеца поради несъгласие с воденето на делото от председателя на съдебния
състав и даваните от него указания е направил искане за неговото отвеждане от
разглеждането на делото. Такова искане е направено и за участвалия в
заседанието прокурор, като съдът е оставил тези искания без уважение и е отложил
произнасянето по направените от ищеца Х.И. доказателствени искания за закрито
съдебно заседание. Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 28.02.2019 г.
След постъпване на молби от страните с представяне на
писмени доказателства и обосноваване на исканията с излагане на нови
съображения с определение от 04.02.2019
г. съдията, председателстващ АССГ, Първо отделение, 57-ми състав, се е
отвел от разглеждането на делото. Обосновал е отвода си с поведение на
представителя на ищеца за съмнение в безпристрастността му при разглеждането на
делото и за избягване на съмнение в обективността на съда. Със същото
определение е отхвърлено и искане за поправка на протокола от проведеното
съдебно заседание на 06.12.2018 г.
На 06.02.2019 г.
е извършено ново разпределение на делото, като видно от молба от 18.02.2019 г., новият съдебен състав е
дал с определение от 12.02.2019 г. указания
на ищеца Х.И. за отстраняване на констатирани от него нередовности на исковата
молба относно ответника и претенциите за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди по размер и обстоятелствата, които ги обосновават, и за законна
лихва. Конкретизирани са с молбата по указанията на съда и направените от ищеца
доказателствени искания, включително и на такива по чл. 190 от ГПК за
установяване на различни наведени с исковата молба обстоятелства. С
разпореждане от 08.03.2019 г. е
указано препис от молбата да се връчи на ответника за отговор в 1-месечен срок,
като такъв е постъпил по делото на 12.04.2019
г.
С определение от 25.04.2019
г. АССГ, Първо отделение, 67-ми състав, е приел, че искането на ищеца по
чл. 277 от ЗИНЗС не може да бъде разглеждано в едно производство с исковете по
чл. 284 от ЗИНЗС, постановил е тяхното разделяне чрез отделяне на искането по
чл. 277 от ЗИНЗС в отделно производство. Насрочил е разглеждането на исковете
по чл. 284 от ЗИНЗС в открито съдебно заседание на 01.07.2019 г., като е прекратил производството по иска за
обезщетение за имуществени вреди заради нередовност на исковата молба в тази й
част. Така постановеното в производството по исковете по чл. 284 от ЗИНЗС определение
е влязло в сила на 30.07.2019 г.
На 22.05.2019 г.
въз основа на заповед АЗ-71 от 17.05.2019 г. е извършено ново разпределение на
делото по
исковете по чл. 284 от ЗИНЗС. В проведено на 26.11.2019 г. открито съдебно заседание,
в което са докладвани постъпили 4 молби, 2 писма и 2 бр. писмени бележки през
периода 18.09.2019 г. – 20.11.2019 г., подадени преимуществено от представителя
на ищеца Х.И. и предпоставящи докладването на съдията-докладчик преди
разглеждането му в открито съдебно заседание, са приети представените от
страните писмени доказателства и разпитан воденият от ищеца свидетел И.С.. Поради
липсата на други доказателствени искания от страните делото е обявено за решаване
в същото съдебно заседание. След обявяването му за решаване и представяне на
писмени бележки от страните на 02.12.2019 г. представителят на ищеца е поискал
поправка на протокола поради неправилно вписване на изявленията на свидетеля, разглеждането
на което е осъществено на 17.12.2019 г., а на 23.12.2019 г. е поискал възобновяване
на съдебното следствие поради неучастието на прокурор, което е задължително по
производството. Последното искане с разпореждане от 30.12.2019 г. е прието за основателно и делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2020
г.
На 11.02.2020 г.
делото е разгледано с участието на прокурор и обявено за решаване, като
решението по него е постановено на 12.02.2020
г. и са отхвърлени всички предявени искове. Изложени са съображения за
липсата на противоправно поведение на ответника поради осигуряване на необходимите
на ищеца условия в затвора за изтърпяване на наложеното му наказание, включително
и на медицинско обслужване на установените му заболявания, което поведение да е
в причинна връзка с твърдените от него неимуществени вреди.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба
от 21.02.2020 г. (л. 382 от делото),
подадено от представителя на ищеца Х.И. и допълнена с други от 25.02.2020 г.,
04.03.2020 г. и 10.07.2020 г. С
молба от 04.03.2020 г. ищецът Х.И.,
чрез процесуалния си представител, е направил и искане до касационния състав на
АССГ за присъждане на възнаграждение на адвоката за предоставената му по производството
безплатна правна помощ.
С разпореждания от 28.02.2020
г. и 11.03.2020 г. АССГ е разпоредил връчване на препис от касационната жалба
и молбата от 04.03.2020 г. за отговор съответно в 14-дневен и 7-дневен срок.
Приел е, че молбата от 04.03.2020 г. е искане до него за допълване на
постановеното решение в частта за разноските, по което се е произнесъл с
определение от 19.06.2020 г., като е
отхвърлил искането за разноските.
След разпореждане от 29.07.2020
г. за изпращане на касационната жалба за разглеждането й от 3-членен състав
на АССГ на 04.08.2020 г. е
образувано к. адм. дело № 7435/2020 г., насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.11.2020 г.
Делото е разгледано в откритото съдебно заседание като са приети представените
от касатора Х.И. писмени доказателства и същото е обявено за решаване.
На 30.11.2020 г.
е постановено решение, с което решението от 12.02.2020 г. е отменено и делото е
върнато за ново разглеждане от друг едноличен състав на АССГ. Изложени са
съображения, че в обжалваното решение липсва произнасяне по направени от ищеца
искания за допускане на експертизи, което е от значение за формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд въз основа на обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелства, и на изложени мотиви за значението за спора на
приетото определение № 5057 от 05.07.2019 г. по адм. дело № 7314/2019 г. на
АССГ, XX състав, и за наличието на цени в затворническата лавка
над пазарните такива, представляващи съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, неотстраними от касационната инстанция, а от
първата инстанция при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.
На 07.12.2020 г.
ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за тълкуване на
така постановеното решение, но не поради неяснота на волята на съдебния състав,
изразена в решението, а поради противоречие с изразената воля на същия съдебен състав
в решение по друго дело относно надлежния ответник по исковете за вреди от
липсата на своевременно и необходимо медицинско обслужване. Въз основа на
изложеното в молбата с определение от 06.01.2021 г. касационният състав на
АССГ, разглеждал делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК се е отвел и на 11.01.2021 г. делото е разпределено на нов касационен
съдебен състав, който се е произнесъл с определение от 18.03.2021 г., като е приел искането за тълкуване на решението неоснователно.
За новото разглеждане на спора от едноличен състав на
АССГ на 30.03.2021 г. е образувано ново
адм. дело № 3113/2021 г. и разпределено на АССГ, Първо отделение, 21-ви състав,
който с определение от 08.04.2021 г.
го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2021 г., без
да се произнесе по доказателствените искания на ищеца Х.И. и да изготви проект
за доклад. С ново определение от 12.04.2021
г. въз основа на постъпила от представителя на ищеца молба от 07.04.2021 г. с искане за отвод съдебният
състав на АССГ се е отвел от разглеждането му и отменил определение за разглеждането
на делото в открито съдебно заседание.
На 12.04.2021 г.
е извършено ново разпределение на делото, който отново поради искане от
12.05.2021 г. на представителя на ищеца Х.И. се отвел от разглеждането на делото.
Отводът на съдебния състав с определение от 17.05.2020 г. е наложило извършването на ново разпределение на
делото на 20.05.2021 г., като с
определение от 01.10.2021 г. АССГ,
Първо отделение, 3-ти състав, го е насрочил за разглеждане в открито съдебно
заседание на 08.11.2021 г. С така
постановеното определение съдът е изготвил проект за доклад и е дал указания
във връзка с доказателствените искания, включително и исканите експертизи, и за
възможност за насочване на част от исковете и срещу СБАЛЛС към Затвора - гр.
София.
По делото са представени и постановените по гр. дело №
6666/2019 г. на СГС, ГО, I-28 състав, и при осъществения инстанционен контрол решения,
с което ответникът АССГ е осъден да заплати на ищеца Х.И. сумата от 10000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди в резултат на продължило 10 месеца
административно производство за произнасяне по искане по чл. 276 – 277 от ЗИНЗС
за постановяване на незабавно лечение на заболяванията му хепатит тип В и хепатит
тип С, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2019 г. до
окончателното й изплащане. От мотивите на посочените решения се установява, че
производството по искането на ищеца по чл. 276 от ЗИНЗС е приключило с определение
№ 5057 от 05.07.2019 г. по адм. дело
№ 7314/2019 г. на тричленен състав на АССГ, поправено с определение от 25.10.2019 г., и с него е
отменено обжалваното разпореждане на АССГ и началникът на Затвора – гр. София е
задължен да предприеме незабавно действия във връзка с осигуряване на
своевременно и адекватно диагностициране и лечение за хепатит тип С и хепатит
тип В на Х.И., изтърпяваш наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. София,
считано от 15.02.2017 г. (видно от справките на ГДИН и постановления на СГП за
прекъсване изпълнението на наказанието поради провеждане на лечения).
Други
доказателства не са ангажирани в предвидените преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно
чл. 2б (нов, ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г.) от ЗОДОВ за вредите от забавяне на
разглеждането и решаването на делото над разумния срок отговаря държавата. В
тази законова разпоредба е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар.
1 от ЕКЗПЧОС и именно от влизането й в сила и занапред обезщетението за вреди
от забавени процесуални действия на правозащитните органи може да се търси само
по ЗОДОВ по арг. от чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, а не по общия ред. Само ЗОДОВ е
приложимият закон и по висящо производство.
Когато
са налице предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез
иск по чл. 2б от ЗОДОВ, тя се представлява от процесуален субституент – правозащитния
орган, възложените задължения на който не са изпълнени в разумен срок. Държавата
отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от образуването
на производството до приключването с краен акт на компетентния правозащитния
орган, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване
на отделните действия е без значение. Релевантна е общата продължителност на производството,
разумността на която се преценява като се търси баланс между интересите на
лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на производството, въз основа на примерно
изброените в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ критерии, които представляват и приложимите
стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ, като: фактическа и правна сложност
на производството; поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители; поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината,
която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията,
дължащи се на поведението на претендиращото обезщетение лице, но тя отговаря за
всички останали забавяния, защото е длъжна да установи правила, както и спазването
им, за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права
и недобросъвестно изпълняване на задължения.
В
случая производството за ангажиране на отговорността на специализирания орган
по изпълнение на наказанията за осъществяваната от него дейност в нарушение на
забраната осъденият да бъде подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, каквото представлява и поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, и регламентирано в Част
седма (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) от ЗИНЗС е
започнало с подаването на 21.08.2018 г. на искова молба от ищеца Х.И. срещу
ГДИН и до предявяването на настоящия иск – 02.12.2020 г., включително и до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция – 08.12.2021 г., то е
висящо пред АССГ поради връщането му за ново разглеждане от друг едноличен
състав на съда, т. е. неговата продължителност към тези моменти е съответно 2
години, 3 месеца и 12 дни и 3 години, 3 месеца и 17 дни. Производството за обезщетение
по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, предвид предявените повече от три искания за обезщетение
за вреди (8 искания за обезвреда, включващи и искането за обезщетение за имуществени
вреди, прекратено с влязло в сила на 30.07.2019 г. определение на АССГ) и многобройните
обстоятелства, които ги обосновават, обема на направените за тяхното установяване
доказателствени искания и необходимостта от събирането на такива в хода на съдебното
дирене поради настъпили промени в здравословното състояние на ищеца Х.И. водят
до извод не само до фактическа, но и до правна сложност на производството.
Не
само тази сложност на производството обаче е обосновала в случая висящността му
пред административния съд към момента на образуването на настоящото исково производство
и приключването на съдебното дирене по същото за посочените периоди от време. Липсата
на своевременна проверка на редовността на исковата молба и установяването на
нейните нередовности след преразпределението на делото на 06.02.2019 г., непроизнасянето
по направените от ищеца Х.И. доказателствени искания в първото заседание по
делото, проведено на 06.12.2018 г., и последвалия на 04.02.2019 г. отвод на
съдебния състав, направен въз основа на преценка на поведение на представителя
на ищеца и след изрично отхвърляне на искане за отвеждането му още в откритото
съдебно заседание на 06.12.2018 г., несъмнено са довели до забавяне при
разглеждането на делото за период от около 5 месеца. Именно допуснатите
съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради непроизнасянето по
исканията на ищеца Х.И. от първоинстанционния състав на АССГ и на излагане на
мотиви от него за доказателствената стойност на постановения акт в производството
по искането по чл. 276 от ЗИНЗС са обосновали и връщането на делото на основание
чл. 222, ал. 1, т 1 от АПК с решение от 30.11.2020 г. на касационния състав на
АССГ за ново разглеждане от друг едноличен състав на съда, респ. до неговата
висящност за по-продължителен период (този след връщането на делото за ново
разглеждане). Тази преценка от касационния състав на АССГ е съобразена с
предмета на производството, направените от ищеца Х.И. доказателствени искания по
делото и значимостта им за установяването на релевантните обстоятелства, поради
което неоснователни са доводите на ищеца Х.И. за възможността на касационния
състав на ответника АССГ да се произнесе с решение по съществото на спора. Експертизите
са доказателствено средство в процеса, което се допуска при необходимост от
специални знания за решаване на спора, поради което и при липсата на искане от
страните, когато такива знания са необходими, съдът служебно допуска експертизи
по арг. от чл. 171, ал. 3 (ред., преди ДВ, бр. 98 от 2020 г. ) и чл. 144 от АПК
във връзка с чл. 195, ал. 1 от ГПК. Такива са били необходими както за
установяване на размера на претендираните неимуществени вреди, макар и съгласно
чл. 284, ал. 5 от ГПК да се презумират и да не е в тежест на ищеца по
производството да доказва отделните си негативни изживявания, така и за
установяване на увреждащите бездействия на ответника ГДИН (като неосигуряване на
медицинско обслужване за своевременно и необходимо лечение на заболяването
туберколоза и други), представляващи елемент от фактическия състав за
ангажиране на специализирания орган по изпълнение на наказанията и за
установяването на които са предвидени специални процесуални правила, свързани
със засилено служебно начало на съда при събирането на доказателства в производството
за обезщетения по Част седма от ЗИНЗС и за осигуряване на ефективно компенсаторно
средство за защита на лишения от свобода. При новото разглеждане на делото експертизите
и свидетелските показания са допустими доказателствени средства, като ограничението
в чл. 226, ал. 2 от АПК е само относно писмените доказателства, които страната
е имала възможност да представи при първоначалното разглеждане на делото.
Въпреки
гореизложеното обаче, висящността на производството пред АССГ след неговото връщане
за ново разглеждане от съда е резултат и от препятстване на развитието на
производството за около 5 месеца поради направените от ищеца Х.И., чрез неговия
процесуален представител, искане от 07.12.2020 г. за тълкуване на решението на
касационния състав на АССГ и искания за отвеждането както на този съдебен състав,
така и на определените такива еднолични състави след разпределението на делото
с молби от 07.04.2021 г. и 12.05.2021 г. Искането за тълкуване по чл. 144 от АПК във вр. с чл. 251 от ГПК на решението от 30.11.2020 г. на АССГ е направено от
представителя на ищеца Х.И. не поради неяснота на изразената в решението воля
на съдебния състав, а поради противоречието му с изразената такава в друго
съдебно решение, поради което само откъм доводи същото искане се е явявало
неоснователно. Поради несъгласие с осъществявани от съдебните състави съдопроизводствени
действия, а не поради конкретни обстоятелства за обосноваване на хипотези за
отвеждането им, предвиден в процесуалния закон, са и направените искания за
тяхното отвеждане, поради което тези искания също сочат за наличие на поведение
на представителя на ищеца Х.И., препятствало развитието на производството през
този период от време.
Предвид
всичко гореизложено и съобразявайки специалните правила на производството за
обезщетения по Част седма от ЗИНЗС и липсата на допуснати от съда като необходими
за спора експертизи, респ. събирането на такива в хода на съдебното следствие
при неговото разглеждане от АССГ, включително и след връщането му от
касационния състав на ответника АССГ за ново разглеждане, настоящият състав на
съда намира, че е налице забавяне при разглеждането и решаването на делото, а
възраженията на ответника в обратния смисъл – неоснователни.
Тази
продължителност на висящото административно производство за обезщетения при
липсата на ангажирани от ответника АССГ доказателствени средства, които да опровергават
твърденията за причинени от забавата неимуществени вреди, съдът намира, че е
повлияла неблагоприятно върху неимуществената сфера на ищеца Х.И. с причиняването
му на обичайните и типични негативни изживявания, изразяващи се в притеснения
за неговото развитие и накърняване на чувството за справедливост поради забавянето
му при регламентираното засилено служебно начало на съда за доказване на
релевантните за спора обстоятелства. По делото не са ангажирани каквито и да
било доказателства, сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет
обичайните такива от неразумната продължителност на разглеждане на делото за
обезщетение за вреди от осъществяваната от специализирания орган дейност в нарушение
на забраната осъденият да бъде подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Ангажирани са обаче доказателства, че за периода от 21.08.2018
г. до 05.07.2019 г. ищецът Х.И. е търпял неимуществени вреди и от нарушаване на
разумния срок за разглеждане и решаване на делото му по искането му по чл. 276
от ЗИНЗС, което е било отделено в друго производство с определение от 25.04.2019
г. на АССГ, и за същите му е присъдено обезщетение от 10000 лева. Доколкото е
налице идентичност на фактите при разглеждането на отделните искания по чл. 276
и 284 от ЗИНЗС, като осъществявани в едно производство до 25.04.2019 г., а след
този момент по същото време в друго производството, претърпените от ищеца Х.И.
неимуществени вреди са резултат не само от процесното противоправно поведение,
поради съдът намира, че следва да присъди само съответна част от всички
претърпени неимуществени вреди, за да не се създаде възможност да получи няколко
обезщетения за едни и същи вреди. Съобразявайки изложеното и забавянето на
производството по чл. 284 от ЗИНЗС и след приключване на производството по чл.
276 от ЗИНЗС по гореизложените съображения, справедливият размер на
обезщетението за претендираните в настоящото производство и претърпени от ищеца
Х.И. неимуществени вреди възлиза в размер на 1000 лева. Този размер на
обезщетението съдът намира за съобразен с критерия за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, поради което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде уважен за сумата от 1000 лева, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 26000 лева – отхвърлен, като неоснователен.
Основателността
на иска води до основателност и на акцесорната претенция, поради което
посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва от предявяването
на исковата молба – 02.12.2020 г.
Ищецът
е направил своевременно искане за присъждане на разноски на адвоката, който е
организирал и провел предоставянето му на безплатна правна помощ по производството
(така пълномощно и др.), поради което и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ
от ЗОДОВ на последния следва да се присъди сумата 50.38 лева, определена
съразмерно на уважената част на иска върху размер на възнаграждението по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ
на 1310 лева. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, изр.
първо от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата от
10 лева – дължимата държавна такса по производството.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Административен съд –
София град, с адрес: гр. София, ул.*********№ 17, да заплати на Х.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, и съдебен адрес:***, на основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл.
6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на висящо производство по адм. дело № 9007/2018 г. на
АССГ, образувано по искова молба от 21.08.2018 г. и върнато с решение от
30.11.2020 г. по адм. дело № 7435/2020 г. на АССГ за ново разглеждане от друг
едноличен състав на същия съд с образуване на ново дело, заедно законната
лихва върху тази сума от 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер
от 1000 лева до пълния предявен размер от 26000 лева.
ОСЪЖДА Административен съд –
София град, с адрес: гр. София, ул.*********№ 17, да заплати на адв. С.Т.И. от
САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАдв сумата 50.38 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на Х.Т.И. безплатна
правна помощ по производството.
ОСЪЖДА Административен съд –
София град, с адрес: гр. София, ул. *********, да заплати на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ сумата 10 лева – разноски по производството за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова