Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ- 142 28.07.2020г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА -МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
При
секретаря.............Вълкова....................като разгледа докладваното от
съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1531 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалбата на Н.Р.Ш., ЕГН **********, чрез адв.К.Тончев против решение № 1136/22.05.2020г по
гр.д.№16/2020г на Районен съд –Бургас, с което са постановени мерки за защита
от домашно насилие по отношение на Д.С.Х. – задължен е ответникът да се
въздържа от домашно насилие спрямо молителката; забранено му е да се приближава
до жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
молителката за срок от една година, считано от 22.05.2020г; наложена е глоба на
ответника в размер на 200лв. На 15.06.2020г. е постановено определение № 3960,
с което решение № 1136 от 22.05.2020г. е допълнено в частта за разноските и Н.Р.Ш.
е осъден да заплати на Д.С.Х. сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение,
като определението е влязло в сила. В жалбата се сочи, че молителката не попада
в категориите лица, посочени в чл.3 от ЗЗДН, по отношение на които се прилага този закон. Твърди се, че ответникът и
молителката не са били във фактическо съжителство, като повече от един месец
преди самия инцидент са били разделени и не са срещали. След като е безспорно, че
страните не живеят заедно, според жалбоподателя е постигната целта на исканите мерки и молителката е лице без правен интерес от
водене на това производство. Поради това
съдът е трябвало да приеме молбата за недопустима и да прекрати
производството по делото. Счита, че молбата, освен недопустима, е и неоснователна,
тъй като по делото не е доказано по безспорен начин извършени от него действия,
които могат да се охарактеризират като домашно насилие. По делото е установено,
че в процесната вечер молителката и ответникът са се събрали да отпразнуват
новогодишната нощ, тръгнали са заедно от с.М.за Бургас и в автомобила
молителката е започнала да се държи грубо
и неадекватно по отношение на ответника и на свидетелката В., която е
управлявала автомобила. Молителката заплашвала, че ще скочи в движение от
колата, което ги принудило да спрат и когато слезли от колата, тя започнала да
нанася удари в лицето на жалбоподателя, без той да я е провокирал по някакъв
начин. Моли да се отмени решението на районния съд, поради това, че страните не
са се намирали във фактическо съжителство
към датата на инцидента, нито
ответникът е упражнил домашно насилие върху молителката. Моли и за разноски по
делото.
По делото не постъпил отговор на жалбата от страна на
молителката Д.С.Х..В съдебно заседание процесуалният представител на
молителката оспорва жалбата и моли решението да се потвърди.
След преценка на събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е
произнесъл по молба за защита от домашно насилие с правно основание чл.8, т.1
вр. чл.3, т.2, от ЗЗДН.
Молителката Д.С.Х. е подала молба до районния съд за
защита от домашно насилие, осъществено спрямо нея от ответника Н.Р.Ш., с когото e живяла на съпружески начала. Сочи, че месец
преди подаване на молбата се разделила с ответника, като от момента на
раздялата, той не спирал да й звъни и да я убеждава да се върне при него. Молителката
твърди, че на 01.01.2020 г. празнувала Нова година с приятели в село М.и около
4.00 часа получила текстово съобщение от ответника, че ще дойде в М., след
което същият пристигнал в нетрезво състояние. При тръгването към Бургас се
установило, че за молителката няма място в колата, с която дошла и ответникът й
казал, че е с такси и ще я закара до Бургас, което предложение Д. приела. На
паркинга нямало такси, а лек автомобил „Хонда“, Н. хванал Д. за рамото и я
избутал в колата, която потеглила,
управлявана от непозната руса жена. По пътя Д. попитала ответника защо я е
излъгал, че ще я закара с такси, като в един момент същият казал на шофьора да
спре, отворил задната врата на колата, хванал Д. за косата и започнал да я
влачи и блъска, като я удрял в главата. Сочи, че без да помни се озовала отново
в колата, обадила се на 112 и полицията спряла автомобила.Тя била с окървавено
лице, изпокъсани дрехи и откъснати кичури коса.След това отишли в 5-то РПУ да
дадат обяснения.
Ответникът е изложил становище, че молбата е неоснователна,
с твърдения, че Х. е извършила акт на домашно насилие спрямо него, представил е
доказателства в тази насока.
Молбата е
подадена в едномесечния срок по чл.10,ал.1 от ЗЗДН от твърдения акт на
домашното насилие.Настоящата инстанция намира възражението на въззивника, че за
молителката липсва активна процесуална легитимация за неоснователно. Нормата на
чл.3 от ЗЗДН, регламентираща кръга на защитените лица е съвсем ясна, като в т.
2 е посочено, че защита по този закон може да
търси лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице с което се намира
или е било във фактическо съпружеско
съжителство. Безспорно установено е по делото (твърдения в тази насока има и от
двете страни), че страните са живели съвместно, както и че към момента на извършване
на акта на насилие, вече са били разделени, т.е. молителката е оправомощено по
закона лице да търси защита. Следва да се има предвид и факта, че ответникът е
представил доказателства по настоящото дело, за подадена от него молба за
защита по ЗЗДН срещу Д.Х., с твърдения за извършено от нея домашно насилие на
същата дата 01.01.2020г., като същият се е легитимирал като молител с
твърдения, че с ответницата са живели заедно на семейни начала, и към момента
са разделени.
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,с подробно описание на всички обстоятелства, изложени в исковата молба.От
свидетелските показания на разпитаната пред районния съд свидетелка Вихра К. –
приятелка на молителката се установява, че още по време на връзката между страните
е имало проблеми между тях, тъй като Ш. е проявявал агресия. Свидетелката сочи,че
на 01.01.2020г. празнувала с молителката в с.М.,когато Ш. дошъл при тях в нетрезво състояние.С идването си започнал да
прави проблеми, поради това, че един от музикантите седял до нея.От показанията
на свидетелката се установява,че са решили да ходят на бар в Бургас ,за да продължат да празнуват.Наложило се
молителката да се качи в кола заедно с Ш., тъй като нямало място за нея в
колата ,с която е пристигнала, но същата не
дошла на мястото на срещата в Бургас. По-късно Х. се обадила на К. и й
казала, че ответникът й е нанесъл побой и са в районното да дават
обяснения.Свидетелката посочва, че на 03.01.2020г. отишла да види молителката,
като същата била подута, имала разкъсване в устата, не можела да се храни,
изпитвала панически страх. Молителката й разказала, че Н. я издърпал от
колата,тя паднала на земята, била цялата в кръв, след което той я е блъснал още
веднъж в асфалта и започнал да я влачи, за момент изпаднала в безсъзнание, след
което отново се озовала в колата, повикала полиция, дошла и линейка. Споделя, че
при срещата с молителката, същата била
много уплашена, плачела, страхувала се да напуска дома си.
Свидетелката Л.
В. – без родство със страните, сочи, че след молба от страна на Н., през
въпросната вечер го е закарала с нейната
кола до с.М., за да се види с бившата си приятелка. Тръгнали
за М.,като след кратък престой там, видяла Н. и Д. да излизат от заведението,
влезли в колата, като тя седнала отзад, а той отпред до шофьорското място. Д.
започнала да негодува за силната музика, както и че Н. не я бил качил на такси, започнала да крещи
колата да спре. След като свидетелката спряла колата, Н. станал и отишъл до
вратата на Д., като свидетелката видяла някакви ръце хаотично да ръкомахат,
имало кръв и по двамата и те си нанасяли удари един на друг. Чула удар във
вратата на колата, слязла и се опитала да ги разтърве, след което влезли отново
в колата, откъдето Д. се обадила в полицията.
По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 8/20г от
03.01.2020г на Д.Х., със заключение за наличието на мозъчно сътресение, оток на
дясната лицева половина след нанесен побой с рани по лигавицата на дясната буза
и възпалителен процес,охлузване на десен лакът, кръвонасядане по дясно седалище
и дясна поясна област ,като съдебния лекар е
констатирал,че уврежданията
отговарят да са получени по начина ,съобщен от пострадалата. Приложена е
епикриза от Неврохирургично отделение към УМБАЛ Бургас, като в
него е посочено, че молителката е постъпила на 07.01.2020г. в болницата с
мозъчно сътресение, след травма на главата вследствие нанесен побой. От амбулаторен лист, издаден на
13.01.2020г. за извършен преглед на Д.Х. от психиатър, се установява, че й е
поставена диагноза: посттравматично разстройство /епизодична пароксимална тревожност/
след преживения инцидент, а от медицинско
свидетелство, издадено от д-р Димитър Енчев – орален хирург се установява
наличието на разкъсно-контузна рана на дясната буза на молителката.
Ответникът е представил лист от Център за спешна
медицинска помощ от 01.01.2020г. за оказана медицинска помощ, както и съдебно-медицинско
удостоверение № 1/20г. със заключение за
наличието на драскотини в лява лицева половина и изронен режещ ръб на един зъб,
с твърдения да са получени след удари с юмрук по лицето.
По смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие или опитът за
такова насилие, или принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се установява извършване на домашно насилие от страна на ответника спрямо
молителката, по начина, посочен в молбата. Твърденията на молителката в
сезиращата съда молба се установяват от представената по делото декларация,
подадена по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН, и
се потвърждават от събраните по делото писмени /вкл.медицинска документация/ и
гласни доказателства.В жалбата си ответникът твърди,че не е доказано
извършването на домашно насилие от негова страна,а напротив молителката го
нападнала,след като са слезли от автомобила и му е нанесла удари с юмруци в лицето.Тези твърденията на ответникът не се доказаха по
делото,включително и от разпита на свид.В., която установява само ,че е видяла нанасяне на удари и от двете
страни, но драскотината по лицето
на ответника е получена, докато молителката се е опитвала да се предпази от
неговите удари/ в този смисъл е
декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН/. Дори да се приеме, че по време на
пътуването молителката е отправяла упреци
към ответника/макар свид.В. да сочи ,че и двамата са говорили със заядлив тон/ и между страните да имало
напрежение с оглед скорошната раздяла между тях, която ответникът не желаел да
приеме, това не оправдава извършеното физическо насилие върху Х..
Предвид горното настоящият съд намира, че твърденията
на молителката за осъществено спрямо нея домашно насилие са надлежно доказани
по делото. Установи се по делото, че в резултат на поведението на ответника,
описано в молбата молителката е преживяла физически и психически страдания – болки,
стрес и страх за живота и здравето си.
Ето защо съдът приема, че е осъществено
домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, което сочи необходимост от налагане на
мерки за защита на молителката.
Като е стигнал до идентични прави изводи Бургаският
районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
С оглед изхода на делото въззивникът дължи държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лв., която следва да заплати по
сметка на настоящия съд, същият следва да бъде осъден да заплати на Д.С.Х. и
сумата от 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл.17, ал.5 от ЗЗДН,
Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1136/22.05.2020 г. по гр.д.№
16/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Н.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Н.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Д.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: